Присъда по дело №550/2021 на Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 1/11.01.2022 г., постановена по НОХД № 550/2021 г. по
описа на НЗРС
/ изготвени на дата 17.01.2022 г./

Районна прокуратура Сливен е предявила обвинение против Д. Р. Т., с ЕГН **********,
за извършено от него престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 29 ал.1
б.“а“ от НК
До даване ход на съдебното следствие не беше предявен граждански иск от
пострадалото лице, не бяха направени искания за конституирането му в качеството на
частен обвинител.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителен акт. По същество счита, че самопризнанията му се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което намира,
че следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като следва на подсъдимия да се определи наказание „лишаване от
свобода“ при условията на чл. 58а от НК – две години, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
Подсъдимият Т., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и с назначен на
досъдебното производство защитник, чрез който се пледира на подсъдимия да бъде
определено наказание при условията на чл. 58а от НК „лишаване от свобода“ от 2 години.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласен е производството да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие и е запознат, че неговите самопризнания ще се ползват от съда при постановяване
на присъдата.
При даденото право на лична защита и последна дума подсъдимия Т. моли за
минимално предвиденото наказание.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. с
чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият Д. Р. Т. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ
характер и са му налагани наказания „лишаване от свобода“ за срок не по-малко от една
година, които е изтърпявал ефективно – с присъди и споразумения по НОХД № № 154/2018
г.; 181/2018 г., 155/2018 г. 275/2019 г., 277/2018 г., 353/2018 г., 452/2018 г. и НОХД №
547/2018 г. – всички на РС Нова Загора. Тъй като деянията за които е бил осъден по така
посочените дела, са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях, с определение № 8181/27.03.2019 г. по ЧНД № 91/2019 г. на РС Нова Загора, му е
било определено едно общо наказание в размер на 2 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“, на осн. чл. 24 от НК завишено с 6 месеца „лишаване от свобода“. Общото
наказание е било изтърпяно на 22.10.2020 г.
С оглед на това, деянието предмет на настоящия обвинителен акт е било извършено от
подс. Т. при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК.
Подсъдимият Д. Р. Т. живеел в гр. Нова Загора, като е бил познат на околните и като „Ч.
Д.“. В същия град, в къща, находяща се на ул. „*** живеела със семейството си св.К. З. К. В
западната част на къщата една от стаите била обособена като кухня. На 05.06.2021 г. вечерта
К. оставила прозореца на тази стая отворен, за да влиза свеж въздух. В първите часове на
06.06.2021 г., преминавайки през отворения прозорец, в къщата влязъл подс. Т.. В
жилището той видял и взел общо три мобилни телефона, след което излязъл през същия
прозорец, като взел със себе си въпросните телефони и по-късно ги продал.
1

На 06.06.2021 г. около 08.00 часа св. К. установила, че липсват визираните по-горе
мобилни телефони, които се ползвали в семейството й - мобилен телефон „Huawei“ с
неустановен модел; мобилен телефон „Huawei Р20“ ползван с поставена на него сим-карта
на оператора А1 и с поставен силиконов калъф тип „гръб“, мобилен телефон „UleFone“ „
модел „Note 7“, ползван с поставена на него сим-карта на оператора „А1“ и с поставен
силиконов калъф тип „гръб“. Малко след това К. установила, че липсва и нейна раница, в
която държала личната си карта, банкова дебитна карта и пари на обща стойност 150 лева.
За случилото се св. К. сигнализирала в РУ Нова Загора и след като била разпитана при
условията на чл. 212 ал.2 НПК, започнало настоящото досъдебно производство.
След изискана информация по реда на чл. 159а от НПК било установено, че единия от
посочените по-горе мобилни телефони „UleFone Note 7“, /с IMEI 357375107028320/ е
ползван със сим-карта регистрирана на името на св. П. Щ. А. и с такава регистрирана на
името на св. С. Й. А. В тази връзка били проведени ОИМ, при които полицейските
служители работещи по случая сред които и св. Н. С. установили, че телефона се е намирал
във владението на св. Й. М. /познат на околните с прякора „М“/. Й. М. търсил св. Н. Г.
/познат на околните и като „К.“/ за техническо съдействие във връзка ползването на
телефона, при което последният го изпробвал чрез сим-картата регистрирана на името на св.
П. А. /познат на околните и като „И.“/. При беседа на полицейските служители със св. М. се
установило, че въпросния телефон „UleFone Note 7“ му бил продаден от подс. Т..
Била проведена беседа и с подсъдимия, при което той разказал на св. С. че действително
е влизал в посочената по-горе къща на св. К. и е откраднал от там три мобилни телефона. За
единия от въпросните телефони подсъдимият казал, че го е продал на св. Й. М., когото
посочил с прякора „М“. За другите телефони Т. споделил, че не помни на кого ги е продал. В
същата насока заявил, че не помни и дали е вземал други вещи от къщата. След
привличането му като обвиняем Т. е дал обяснения в същия смисъл, а именно – взел е от
къщата три мобилни телефона, единия от които продал на Й. М. и не помни дали е вземал
други вещи.
Междувременно, един ден през месец август 2021 г. в гр. Нова Загора, св.М. А. се
намирала в района на строеж, който не се работел от няколко години. Там тя намерила лична
карта на името на св.К. и тъй като я познавала отишла до дома й, за й я даде. След като
разбрала, че картата е била открадната, М. А. предала документа в РУ МВР Нова Загора.
По-късно същия документ за самоличност е бил предаден на разпореждане на Група „БДС“
в управлението.
Видно от назначената при разследването оценителна експертиза, към момента на
описаното по-горе деяние общата пазарна стойност на отнетите три мобилни телефона,
ведно с поставените на два от тях сим-карти и силиконови калъфи била в размер на 457.50
лева. Стойността на отделните вещи е била, както следва мобилен телефон „Huawei“ с
неустановен модел – 38.25 лева; мобилен телефон „Huawei Р20“ – 285.27 лева, силиконов
калъф за същия телефон- 5 лева, сим-карта на оператора А1 поставена в същия телефон –
9.90 лева, мобилен телефон „UleFone“ „ модел „Note 7“ – 100.18 лева, силиконов калъф за
същия телефон – 9 лева, сим-карта на оператора А1 поставена в същия телефон – 9.90 лева.
С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Д. Р. Т. е осъществил
състава на престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК,
затова, че на 06.06.2021 г. в гр. Нова Загора, от частен дом на ул. „***, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Huawei“ с неустановен
модел на стойност 38.25 лева; мобилен телефон „Huawei Р20“ на стойност 285.27 лева,
силиконов калъф за същия телефон на стойност 5 лева и сим-карта на оператора „А1“,
поставена в същия телефон на стойност 9.90 лева; мобилен телефон „UleFone“ „ модел
„Note 7“ на стойност 100.18 лева, силиконов калъф за същия телефон на стойност 9 лев и
сим-карта на оператора „А1“ поставена в същия телефон на стойност 9.90 лева – всичко на
2

обща стойност 457.50 лева, като вещите е отнел от владението на собственика им К. З. К.от
гр. Нова Загора, без нейно съгласие, с намерение противозаконна да ги присвои
Признанието на подсъдимия Т. се подкрепя изцяло и кореспондира с целия останал
доказателствен материал – писмени и гласни доказателства събрани на досъдебното
производство.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява още,
че подсъдимият е участвал както в прякото отнемане на вещите - предмет на
престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите и се е
разпоредил с тях като със свои.
В хода на съдебното следствие се установиха и квалифицираните признаци на чл.195,
ал.1, т.1 от НК, тъй като подсъдимият е проникнал в къщата, собственост на св. К. З. К.през
отворен прозорец и е отнел вещите – предмет на престъплението.

От обективна страна, подсъдимият Т. е действал в условията на опасен рецидив, по
смисъла на б.”а“ на чл.29, ал.1 НК, тъй като е извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава
от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в
негова фактическа власт и е целел именно това. Действал е с намерение за своене, тъй като
след установяване на фактическата си власт върху вещите се е разпоредил с тях като със
свои. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял именно
противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е разбирал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Знаел е, че върши деянието след
като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година и изтърпяването на което не е било отложено по чл. 66 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194
ал.1, във вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК, законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от три до петнадесет години. При индивидуализацията му съдът взе
предвид от една страна високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, а от
друга страна съобрази съдействието оказано от подсъдимия още на фазата на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина. Също така съобрази, че причинените
имуществени вреди не са възстановени, признава се за виновен, затова му наложи наказание
при условията на чл. 58а ал.1 от НК, а именно две години лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Т. съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства младата му възраст, семейното му и материално
положение, както и признанието за извършеното деяние, а като отегчаващо вината
обстоятелство проявената от него престъпна упоритост.
По разноските:
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по
предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК, в негова тежест бяха присъдени
направените по делото разноски в размер на 156.00 лева, вносими по сметка на ОД МВР
Сливен.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	1
Дата:	11 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия:	Росица Стоянова Ненова

Дело:	20212220200550
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 ноември 2021 г.

Присъда по дело №550/2021 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите