Решение по дело №633/2019 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                          21.02.2020 год.                        Град Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На двадесети февруари                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 633 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от С.П.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-4635-000389 от 18.11.2019 год. на Началника на РУП- Приморско, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на С.П.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Поради изложените причини, се иска от съда да  отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не изпраща представител. Взима писмено становище по делото.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят и свидетеля по съставяне на акта.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение от мл. автоконтрольор при РУП- Приморско, за нарушение на  чл. 104а от ЗДвП. Актът е ставен за това, че „на 28.10.2019 г. около 13: 12 часа в град Приморско……….управлявал лек автомобил………, като по време на движение говорел по мобилния си телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“. Препис от акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис. Актът е подписан без възражение.

Описаната фактическа обстановка се приема въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има законна доказателствена сила и показанията на актосъставителя.

На основание съставения акт, АНО е издал атакуваното наказателно постановление, с което санкционирал нарушителя за извършеното нарушение.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл. 40-44 и чл. 57, 58 от ЗАНН.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на акта, чрез представяне на съответните доказателства. Следователно фактите са такива, каквито са описани в него. Наказателното постановление е законосъобразно за това, че жалбоподателят е санкциониран за това, че по време на управлението на автомобил използва мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо разговор по телефона без участие на ръцете му.

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административно- наказателното производство против жалбоподателя.

По същество на твърдяното нарушение по  чл. 104а ЗДвП – с оглед установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си на посочените в съставения АУАН и в издаденото НП дата и място, изразяващо в ползване по време на управлението на автомобила на мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, жалбоподателят действително е нарушил цитираната законова разпоредба, въвеждаща забрана за такова поведение. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е бил санкциониран за посоченото нарушение, като му е било наложено административно наказание глоба в абсолютно определения в закона размер – 50 лв.

Съдът не споделя възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. В акта достатъчно ясно е описано, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил и е използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Тези обстоятелства са изискуеми съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и представляват "описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено". В акта ясно е формулирано обвинението срещу него и то е използване на мобилен телефон по време на шофиране без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. За същото нарушение жалбоподателят е санкциониран и с наказателното постановление. В тази връзка съдът счита, че административно наказателния процес не може да бъде по-формален от наказателното производство по НПК. Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и последвалите законодателни промени в НПК са насочени към ограничаване на формализма в процеса. При разглеждането на делата от наказателно административен характер се прилагат разпоредби на НК и НПК. Следователно промяната в съдебната практика и наказателно процесуалното законодателство следва да намерят приложение в и административно наказателния процес.

Правото на защита на жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства, които се отнасят до административно наказателната му отговорност не е ограничена от наказателното постановление, тъй като то няма обвинителна функция. Наказателното постановление е акт на орган, който има функциите на първа инстанция в административно наказателния процес. Административнонаказващият орган не обвинява, а решава въпроса за вината и отговорността на нарушителя, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН. Обвинителната функция в процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на административно нарушение и той трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи административно наказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай акт за установяване на административно нарушение е съставен според всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН и жалбоподателят е бил уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до административно наказателната му отговорност. В акта са описани съставомерните признаци на административното нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Посочено е, че жалбоподателят управлявал лек автомобил, като по време на движение говорел по мобилния си телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Отразено е мястото и времето на извършване на нарушението. Следователно не е допуснато съществено процесуално нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на жалбоподателят, тъй като той е бил уведомен от контролният орган за всички съставомерни факти, касаещи административно наказателната му отговорност.

Не се споделят от съда и останалите възражения посочени в жалбата. Предмет на доказване е използване мобилен телефон по време на шофиране без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Законът е предвидил, че това става с определени доказателствени средства. Актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си по закон. Редовно съставеният акт има доказателствена сила до доказване на противното. Следователно жалбоподателят следва да докаже, че обстоятелствата в АУАН са различни от приетите от административнонаказващият орган. Жалбоподателят не е доказал различни обстоятелства. Следователно съдът следва да възприеме, тези които са установени в хода на административно наказателното производство. В това производство се прилагат правилата на НПК, а според чл. 107, ал. 2 от НПК "Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина". Служебното начало не е абсолютно задължение на съда. За съда обективната истина е разкрита.

Ето защо, атакуваното НП- като законосъобразен акт- следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4635-000389 от 18.11.2019 год. на Началника на РУП- Приморско, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на С.П.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

СЪДИЯ :