Присъда по дело №19/2021 на Районен съд - Луковит

Мотиви към присъда по НОХД № 19/2021 г. по описа на Районен съд Луковит

Районна прокуратура Ловеч, Териториално отделение Луковит е внесла обвинителен
акт срещу Р. Ц. Р. ЕГН ********** от с. Дерманци, обл. Ловеч по обвинение за
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК за това, че на 22.07.2017год. на брега на р. Вит и после
в дома си на ул. Г.Д.** в с. Дерманци, обл. Ловеч, извършил действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - И. Г. П. ЕГН ****** **** от с. с., като на няколко пъти опипал с ръка
половия член на детето.
Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по
глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото
предварително изслушване подсъдимият Р. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за
същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие
съдът прие, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и обяви, че ще го ползва, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието, описано в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на РП Ловеч поддържа обвинението
срещу подсъдимия Р. така, както е повдигнато с обвинителния акт, счита, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението по обвинението. По отношение
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия прокурорът предлага да се определи
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като с оглед разпоредбата на чл.
373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, същото да бъде намалено с
1/3 или, подсъдимият да изтърпи реално наказание от една година лишаване от свобода, като
са налице предпоставките изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен
срок от четири години.
Защитникът на подсъдимия - адв. Г. не възразява по фактите и правната
квалификация на деянието и по отношение индивидуализацията на наказанието се
присъединява към становището на прокурора.
Подсъдимият Р. моли съдът да бъде снизходителен по отношение определяне на
наказанието и изказва съжаление за постъпката си.

Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК самопризнания в съдебно заседание, и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и на основание чл. 373, ал. 3 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р. Ц. Р. е роден на ****** в с. Дерманци, обл. Ловеч, живее в с.
Дерманци, обл. Ловеч, ул. Г.Д.**, българско гражданство, българин, основно образование,
неженен, осъждан /реабилитиран към датата на деянието), безработен, ЕГН **********.
Към инкриминирания период подсъдимият живеел в с. Дерманци, обл. Ловеч, в дом на
1

ул. Г.Д.**, в близост до р. Вит.
Пострадалият И. Г. П. /л.101/, на 11 год., също живеел в с. Дерманци заедно с
родителите си, свидетелите Г. П. И. /л.39/ и В. Ц. И. /л.41/.
В следобедните часове на 22.07.2017 год. малолетният И. Г. П. бил на реката със своя
приятел св. А.Ц.Г. /л.37/, на 10 год. Двамата ловели риба и се къпели, като около тях имало
и други хора. След известно време, когато двете деца останали сами на реката, при тях
дошъл под. Р. Ц. Р., когото те бегло познавали само като човек от селото, и започнал да си
говори с тях. В един момент, когато малолетният П. се опитал да излезе от водата на брега,
установил, че е хлъзгаво и не може сам, при което подсъдимият се навел и го хванал през
гърдите. Издърпал го на брега, при което, както го държал с една ръка през тялото, поставил
другата си ръка върху половия член на детето през банския му. Залюлял го така няколко
пъти във въздуха, след което по искане на детето го пуснал на земята. Подсъдимият поканил
св. П. да отиде в дома му, като му казал, че има един голям меч, който ще му подари, след
което се качил на велосипеда си и потеглил към дома си. Св. П. помолил св. Г. да отиде
заедно с него в дома на обвиняемия и двете деца тръгнали след Р. пеш. Когато стигнали пред
къщата му, подсъдимият казал на св. Г. да остане отпред, за да си играе на намиращата се
там площадка, а св. П. повел със себе си в двора на къщата. Подсъдимият изнесъл от къщата
меч с дървена дръжка и го подал на малолетния да го разгледа. Показал му и щик за пушка,
като му обяснил, че ще купи патрони и някой ден двамата ще пострелят с пушката на реката.
След това обвиняемият Р. казал на св. П., че му подарява меча заедно с канията. Както му
говорел това, той се пресегнал и поставил ръката си върху панталонките на детето, където се
намирал половия му член. Казал му да ги свали, което детето направило, и отново опипал
детето по члена, вече на голо. Св. П. бързо си вдигнал гащетата и си тръгнал с меча, като по
настояване на подсъдимия обещал, че няма да казва на никого за случилото се. Св. Г., който
чакал при входната врата, възприел действията на подсъдимия по отношение на приятеля
си.
След като се прибрал вкъщи св. П. разказал на родителите си, че подс. Р. го е опипвал
по половия член. Св. И. подала жалба за случая в РУ - Луковит, като в хода на проверката
съпругът й предал с протокол за доброволно предаване 1 бр. меч с дървена дръжка с
дължина 74 см. заедно с кания с дължина 57см.
Изготвена е по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза /л.46 /, съгласно
чието заключение при малолетния свидетел П. липсват данни за извънмерно повишена
внушаемост и склонност към фантазмени изживявания, като липсва и склонност да затаява
истината или да лъже.
Изготвена е по делото и съдебна психолого-психиатрична експертиза досежно
вменяемостта на подсъдимия Р. /л.105/, като вещите лица са заключили, че той страда от
диссоциално личностово разстройство, което обаче не води до невменяемост, респ. към
момента на деянието той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Изложената фактическа обстановка се установява при условията на чл. 373, ал. 3
НПК - съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно: показанията на св.
П.Н.Г., св. А.Ц.Г., св. Ц.Г.Ц., св. Г. П. И., св. В. Ц. И. св. Ю.Ю.Д., св. С.Г.М., св. Р.М.Й.,
св. В.В.С. и св. В.В.С.,заключенията на психолого-психиатричните експертизи, докладни
записки, характеристична справка, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, автобиография и др. писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
2

следното:
Подсъдимият Р. Ц. Р. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.149, ал. 1 от НК, тъй като на 22.07.2017год. на брега на р. Вит и после
в дома си на ул. Г.Д.** в с. Дерманци, обл. Ловеч, извършил действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - И. Г. П. ЕГН ****** **** от с. с., като на няколко пъти опипал с ръка
половия член на детето.
Престъпното блудство, обхванато от нормата на чл. 149, ал. 1 от НК, се характеризира
с особеното качество на пострадалия – малолетно лице. В случая с оглед данните по делото
св. И. Г. П. е бил малолетен към инкриминираната дата.
От обективна страна, чрез извършване на действия, които целят да възбудят полово
желание без съвкупление, подсъдимият е реализирал блудствени по смисъла на закона
действия – в конкретния случай на няколко пъти опипал с ръка половия член на детето.
Деянието по ал. 1 на чл. 149 от НК се явява съставомерно от обективна страна със самото
осъществяване на блудствени действия с малолетно лице, дори и когато малолетният
пострадал е изразил съгласие за тяхното осъществяване. Липсата на съгласие по принцип
води към основания за евентуална квалификация на блудството по по-тежко наказуемите
състави на чл. 149, ал. 2 от НК. Освен това, деянието се явява съставомерно и без целта на
дееца да бъде постигната - без извършителят на престъплението действително да се възбуди
или да бъде полово удовлетворен. В случая от доказателствата по делото не се установява
подсъдимият да е искал след извършване на действията спрямо детето да осъществи с него и
съвкупление. Ето защо от обективна страна правната квалификация на поведението на
подсъдимия съответства на разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от НК
От субективна страна, деянието подсъдимият е извършил виновно, при пряк умисъл,
обективиран в конкретните му действия. Подсъдимият е съзнавал, че извършва действия с
малолетно лице, които са от естество да възбудят половото му желание без съвкупление,
като във волево отношение е желаел извършването им.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия Р. Ц. Р. престъпление 149, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. При това положение, с
оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието му следва да се
определи при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, съгласно която при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определи на подсъдимия Р.
наказание под средата, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, отчитайки
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към
датата на деянието предвид настъпилата реабилитация по чл. 88а от НК по отношение
предходните му осъждания, направеното още в хода на досъдебното производство
самопризнание, сравнително ниският интензитет на посегателство спрямо малолетния. От
друга страна, като отегчаващи обстоятелства съдът отчете недобрите характеристични
данни на подсъдимия с оглед факта, че скоро след инкриминираната дата е извършил и
друго престъпление /по чл. 339, ал.1 от НК/, за което е налице влязла в сила присъда.
След като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК,
съдът определи на подсъдимия Р. наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода, съобразно императивната норма на чл. 58а, ал.1 от НК намали така определеното
наказание с една трета и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
3

СВОБОДА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Р. да заплати в полза на
ОД МВР сумата от 741,00 лева, представляваща сторени по делото разноски в досъдебното
производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	4
Дата:	24 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия:	Мая Йосифова Кирчева

Дело:	20214320200019
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 януари 2021 г.

Присъда по дело №19/2021 на Районен съд - Луковит

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите