№ 4626
гр. Варна, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502533 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 72217 от 21.10.2021 г.,
депозирана от община Варна, чрез юрк. Борисов, срещу решение № 2899 от
28.09.2022 г., постановено по гр. д. № 7088/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което жалбоподателят е осъден да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на Е. Г. М. да упражнява правото си на собственост,
като премахне антипаркинг скоба от приложената на л. 175 от делото схема,
която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото
решение, поставена на тротоара пред сграда с адрес: гр. Варна, ул.
„*********************“ № 5, на основание чл. 109 ЗС.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Е. Г. М., чрез адв. М.
Б..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
1
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Жалбоподателят сочи, че въздействието не
създава пречки за ползването на имота. Позовава се на разпоредбата на чл. 64
ЗС, според която ищцата не може да противопостави във всички случаи
упражняването на своето право на собственика на земята. Сочи, че
недвижимите имоти не са използвани по предназначение, откъдето извежда
извод, че не е доказано възпрепятстване за ползването им. Оспорва пасивната
процесуална легитимация на община Варна по съображение, че действията не
са неправомерни и не са извършени от ответника. Моли за отмяна на
решението. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
Е. Г. М., чрез адв. М. Б.. В същия се излагат доводи за неоснователността на
жалбата. Сочи, че ответникът неправомерно е дал разрешение за поставяне на
антипаркинг скоба, не е издал акт за премахването му и с това си поведение
пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост според
предназначението му в пълен обем. Позовавайки се на съдебна практика,
намира, че легитимирано да отговаря по иска по чл. 109 ЗС е всяко лице,
което поддържа противоправното състояние в имота, а не само извършителят
на действието. За правилно намира съобразяването на Наредба за организация
на движението на територията на община Варна. Счита, че от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че са създадени пречки за
използването на недвижимите имоти, доколкото входът към тях е през
тротоара и металната врата. Твърди, че за използването на гаража по
предназначение е необходимо да се осигури достъп до него, от който Е. М. е
била лишена. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
Настоящият съдебен състав, след извършена проверка констатира, че
представените от ищцовата страна писмени документи от л. 6 до л. 9, от л. 14
до л. 19, от л. 38 до л. 39 от първоинстанционното дело са копия, които не са
заверени за вярност. Затова и на Е. М. следва да се дадат указания да завери
горепосочените писмени документи.
Също така, представеното от страна на община Варна удостоверение №
0-38/11.04.2007 г. за въвеждане на строежа в експлоатация е копие и не е
заверено за вярност /л. 140-л. 141 от първоинстанционното дело/. Ето защо,
на община Варна следва да се дадат указания в горния смисъл.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството
е допустимо, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 72217 от
21.10.2021 г., депозирана от община Варна, чрез юрк. Борисов, срещу
решение № 2899 от 28.09.2022 г., постановено по гр. д. № 7088/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Е. Г. М. да
упражнява правото си на собственост, като премахне антипаркинг скоба от
приложената на л. 175 от делото схема, която приподписана от съда
представлява неразделна част от настоящото решение, поставена на тротоара
пред сграда с адрес: гр. Варна, ул. „*********************“ № 5, на
основание чл. 109 ЗС.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2533/2022 г. на ОС-Варна
за 22.02. 2023 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на Е. Г. М., ЕГН: **********, чрез назначения й процесуален
представител в срок до насроченото о. с. з. да завери за вярност
представените в първоинстанционното производство, писмени документи,
както следва: от л. 6 до л. 9, от л. 14 до л. 19, от л. 38 до л. 39.
УКАЗВА на община Варна, с адрес: гр. Варна, бул.
„*******************“ № 43 в срок до насроченото о. с. з. да завери за
вярност удостоверение № 0-38/11.04.2007 г. за въвеждане на строежа в
експлоатация, намиращо се на л. 140-л. 141 от първоинстанционното
производство.
УКАЗВА на страните, че в случай на неизпълнение в цялост и в срок на
дадените указания, писмените документи ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3