РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Златоград, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двА.десети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100119 по описа за 2022 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 - 178 АПК, вр. чл. 13, ал. 6
ЗВСГЗГФ.
Делото е образувано, след връщането му от Административен съд – С.
за ново разглеждане.
Постъпила е жалба от Е. С. С., ЕГН ********** от с. Д., общ. З., обл.
С. срещу Решение № 30Г/1 от 20.08.2021 г. на Общинска служба по земеделие
- З., с което е отказано, да бъде признато правото на собственост по
отношение на имот с площ от 4 249 кв.м. - гора, иглолистна, находящ се в м.
„Н.“, при граници и съседи: имот на Р. Д.; път; имот на Я.Ч. и дере, съгласно
декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ № 308/10.02.2003 г., представляващ ПИ с
идентификатор 21871.1.591, с проектна площ - 4 249 кв.м. при съседи:
21871.1.590 и 21871.1.501.1.
Жалбоподателят сочи в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл.13.
ал.5 от ЗВСГЗГФ „Общинската служба по земеделие се произнася с решение
за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в
съществуващи, възстановят на терена стари реални граници и/или нови
реални граници в срок до дванадесет месеца от изтичането на срока по ал. 1.
Към решението се прилагат Cкица на имота и таксационна характеристика“.
Сочи, че съгласно хипотезата на чл.13, ал.5 ЗВСГЗГФ Общинската служба по
земеделие се произнася с решение, с което възстановява правото на
собственост върху горите и земите от горския фонд или отказва да
възстанови правото на собственост. Сочи, че аргумент в тази насока е и
1
нормата на чл.19, ал. 3 ЗВСГЗГФ, съгласно която „В случаите, когато
заявителят е обжалвал отказа на общинската служба по земеделие да
възстанови правото му на собственост, държавното горско стопанство
извършва предвидените по устройствените проекти дейности, до решаване на
спора с влязло в сила съдебно решение “.
Жалбоподателят С. сочи още, че в настоящия случай с обжалваното
решение е направен отказ не за възстановяване правото на собственост, а за
признаване правото на собственост. При положение, че това право вече е
било признато по съдебен и административен ред, то административният
орган е излязъл извън своята компетентност в производството по чл.13, ал.5
ЗВСГЗГФ, а липсата на компетентност на административния орган
(материална, местна или по степен) винаги води до нищожност на акта.
На следващо място пълномощникът на жалбоподателя твърди, че с
обжалваното решение, административният орган е отказал да признае
правото на собственост на наследниците на С. С. Д. върху посочения по-горе
недвижим имот с мотиви, че документът за доказване правото на собственост
бил писмена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ и не е основание за
възстановяване на имота по реда на ЗВСГЗГФ.
В случая, обаче, твърди, че както е посочено и по-горе, правото на
собственост на наследниците на С. С. Д. е съдебно признато с влязло в
законна сила Решение № 159/11.06.2001г. по в.гр.д.№ 78/2001 г. по описа на
Окръжен съд - С., като впоследствие въз основа на него е постановено и
влязло в сила Решение № 80А1 /25.04.2003г. на Общинска служба по
земеделие - З., за възстановяване правото на собственост върху имота.
Сочи, че това решение, съгласно Тълкувателно решение № 1 по гр. д.
№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, докладчик Н. З., има конститутивно действие,
което не е зачетено от административния орган.
Твърди, че в случая административният орган не е зачел и
задължителната сила на влязло в сила Решение № 17/1б.04.2021 г. по гр.д.№
26/2021г. по описа на Районен съд - З., с което е прогласена нищожността на
Писмо изх. № РД-3444-1/08.01.2021 г., издадено от Началника на Общинска
служба по земеделие - З., с което на жалбоподателя е отказано да бъде
възстановено правото на собственост на имота - предмет на обжалваното
решение.
Твърди също така, че съгласно разпоредбата на чл.297 ГПК влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България. Обжалваното
решение се явява нищожно и поради друг съществен порок - материална
некомпетентност от степен на нищожност.
С оглед изложеното, моли, съдът да постанови съдебен акт, с който да
прогласи за нищожно атакуваното решение на ОСЗ или да го отмени като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.Б. К. поддържа жалбата.
2
По делото е депозиран отговор от Общинска служба по земеделие – З.,
който оспорва жалбата като неоснователна.
По делото е депозиран отговор и от ответника РДГ- С., който също
оспорва жалбата като неоснователна.
По делото са конституирани като заинтересовани страни С. С. С., Р. Ю.
Д., А. Д. М., Р. М. К., Р. Я. К., В. М. С., Д. Д. С., Ц. Д. С., Н. Д. М., С. Д. С., РП
– С., ТО – З., Регионална дирекция по горите – С. и ТП „ДГС“ – З.
От новоконституираните страни, единствено становище по жалбата е
постъпило от Регионална дирекция по горите – С. и ТП „ДГС“ – З..
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на Регионална
дирекция по горите – С., ОСЗ-З. и ТП „ДГС“ – З., както и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното.
По делото са представени в цялост административна преписка №
2098/17.02.2003 г. по реда на ЗСПЗЗ и преписка № 2098-Г/02.07.2021 г. по
реда на ЗВСГЗГФ, по която е издадено и оспореното решение на ОСЗ - З. С
него ОСЗ - З. отказва да признае правото на собственост върху целия имот
с площ 4.249 дка по реда на чл.13, ал. 3 ЗВСГЗГФ с мотив, че документът за
доказване правото на собственост е писмена Декларация № 308/10.02.2003 г.
по чл.12, ал.3 и не е основание за възстановяване на имота по чл.13, ал. 3, т. 1
ЗВСГЗГФ.
От приложените към преписката документи, се установява, че с
Решение № 159 от 11.06.2001 г., постановено по в.гр.д. № 78/2001 г. на ОС-С.,
на осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ПК- З.,
правото на наследниците на С.С. Д. от с. Д., починал през 1989 г. да им бъде
възстановено правото на собственост върху 34 бр. земеделски земи, описани
подробно в диспозитива на съдебния акт с площ, граници и местност по
местонахождение. Процесният имот е един от посочените, а именно в т. 17 от
решението имоти, описан като нива от 5 дка в м. „Н.“, при граници: Р. Д.;
път; Я.Ч. и дере. Към преписката е приложена и нотариално заверената
декларация от Е. С., като процесният имот и там фигурира под № 17.
Жалбоподателя Е. С. С. е наследник на С. С. Д.
По делото е приложено удостоверение № 171/21.03.2019 г., в което за
процесния имот се споменава, че е бивш земеделски имот в м. „Н.“.
Във връзка с решението на ОСЗ – С., жалбоподател, в качеството си на
наследник на С. С. Д. е подал пред ПК-З. заявление с вх. № 2098/17.02.2003 г.,
с което е поискал възстановяването на 34 бр. земеделски имота, находящи се
в землището на с. Д. Към заявлението е приложена нотариално заверена
декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, с рег. № 308/10.02.2003 г. по описа на
нотариус М. Д., с район на действие РС-З. и Удостоверение за наследници №
605/05.12.2002 г., изд. от кметство на с.Д., общ. З.. Въз основа на така
подаденото заявление ОСЗГ-З. е постановила Решение № 80А1 от 25.04.2003
г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. С. Д.
в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на 34 бр.
3
земеделски имоти, в това число нива от 5 дка, находящ се в землището на с.
Д., в местността „Н.“, при граници (съседи): имот на Р. Д., път, Я.Ч. и дере,
заявен с пореден № 17 от заявлението и установен с Декларация по чл. 12, ал.
3 ЗСПЗЗ № 38/10.02.2003 г.
По образуваната реституционна преписка е постановено и Решение №
90А1 от 03.12.2003 г. по реда на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, с което ОСЗГ е признала
правото на собственост на наследниците на С. С. Д. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници по отношение на имоти, изброени в
позиции от 1 до 32 и е отказала да възстанови правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти или части от
тях обособени в позиции от 1 до 3. Видно от съдържанието на т. 17 от
цитираното решение е посочено, че правото на собственост се признава по
отношение на нива от 5 дка, находящ се в землището на с. Д. в местността
„Н.“, при граници (съседи): ДА СЕ ПРЕДСТАВИ УДОСТОВЕРЕНИЕ И
СКИЦА ПО ЧЛ. 13, АЛ. 4 ППЗСПЗЗ.
Видно от приложения към преписката Протокол № 30-Г от 20.08.2021
г. комисия в състав - началник на ОСЗ, главен експерт ОСЗ, главен
специалист ОСЗ, младши експерт ОСЗ и главен юрисконсулт ОД „Земеделие“
- С., е проВeдено заседание за произнасяне по искането на жалбоподателя, в
което е взето решение за отказ за признаване на правото на собственост. В
цитирания протокол е посочено, че съгласно § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, правото
на собственост на гори и самозалесили се земеделски земи се възстановява по
реда на този закон, както и че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, правото
се доказва с изрично изброени документи, а представеният по преписката
документ е декларация № 308/10.02.2003 г. Волята на органа е обективирана в
атакуваното Решение № 30Г/1 от 20.08.2021 г., с което е постановен отказ да
бъде признато правото на собственост върху ПИ с проектен идентификатор
21871.1.591, с площ от 4 249 кв.м., находящ се в местността „Н.“, при мотиви,
че документът за доказване правото на собственост е писмена декларация №
308/10.02.2003 г. по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ и не е основание за възстановяване на
имота (чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗВСГЗГФ).
Тоест в обобщение следва да се изброят следните факти:
Заявление е подадено за възстановяване правото на собственост на
земеделски земи, още преди 1999 г. от наследниците на С. С. Д, вкл. и за
процесния имот по реда на ЗСПЗЗ. Следва признаване правото на
собственост на наследниците на С. С. Д. с решение на ОСЗ – З. от 03.12.2003
г., след което е и постановено решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, вкл. и по
отношение на процесния имот, като е възстановено правото на собственост на
наследници на С. С. Д. в съществуващи, възстановими стари реални граници.
За процесния имот е посочено, че трябва да се представят скица и
удостоверение. Без да е приключена преписката по ЗСПЗЗ е образувана нова
преписка по ЗВСГЗГФ – отново за същия имот, като тази преписка е
образувана по повод представени и служебно изискани удостоверение и
скица от самата ОСЗ.
По настоящото делото съдът е назначил СТЕ, която е изготвена от вещото
4
лице Д. С..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно.
От заключението на вещото лице, а и от приложеното решение на ОС –
С. и отмененото с него решение на РС – З., се установява, че с. Д. е
присъединено към смолянски окръг през 1961 г., като преди това е било към
кърджалийски окръг. По това време са се създавали ТКЗС-та. По неясни
причини не се откриват документи – емлячни регистри, документи за внасяне
на земя в ТКЗС и други за цялото населено място. Вероятно затова, срокът за
подаване на заявления за възстановяване на земеделските земи на бившите им
собственици е пропуснат и затова правото на наследниците на С. Д. е
признато едва с решението на ОС – С.
Вещото лице извършило оглед на процесния имот, при който е
установило и поради това дава заключение, че процесният имот представлява
стръмен терен, като в най-долната част има стопанска постройка и скали. В
средната, в по-равнината част има нива, засята с тютюн. В най-горната част
има иглолистни дървета. Останалата част, която е по-голямата, представлява
ливада, като в нея има много овощни дървета – около 12 ореха, стара
черница, стари череши, ябълки ,сливи, дюля, круша. В една малка част има
млади акациеви дървета.
Характерът на процесния имот е земеделски със смесено
предназначение.
Процесният имот е включен в горски фонд, като лесоустройствения
план за землище Долен е приет на 02.07.1995 г. От стари сателитни
заснемания, вещото лице е установило, че процесният имот не е залесен, а се
вижда като паша и нива. Само малка част – в горния край, е самозалесена.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като
уточнява, че не са открити документи, как процесният имот е включен в
границите на ДГФ. От лесоустройствения план се установява, че част от
процесния имот е отбелязан като селскостопански фонд в жълт цвят на
извадка от плана. Лесоустройственият план е преди одобряване на КВС и при
условие, че в плна част от имота е отбелязан като селскостопански фонд, при
одобряване на КВС, процесният имот е включен в един огромен имот, който е
записан като ДГФ. В същото време възстановяването на земеделски земи е
продължавало и КВС не е бил влязъл в сила. Още при социализма, там,
където АПК не е ползвал земята и е започнало някакво залесяване, тази земя е
отразявала като горски фонд. Според вещото лице и през 1995 г. инерцията по
отразяване на имотите е продължила.
По данни на ПК – З., вещото лице пояснява, че повечето хора от с. Д.
не са искали да подават заявление с клетвени декларации, защото са се
опасявали, че ще плащат данъци. На същия жалбоподател са възстановени
други земи въз основа на клетвени декларации, но процесната не е. В най-
горната част на имота има около половин декар самозалесяване с иглолистни
дървета, които не са големи и в една малка част има акациеви храсти (не
5
дървета)
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Подадената жалба е основателна и доказана и като такава следва да
бъде уважена.
Чл. 13, ал.5 ЗСПЗЗ, законодателят е посочил с какво решение може да
се произнесе ОСЗ, а именно, с решение за възстановяване на собствеността.
Ако комисията прецени, че не са налице условията за възстановяване би
следвало да откаже възстановяване. С приложеното по делото решение, което
е атакувано от жалбоподателя, комисията е отказала признае правото на
собственост, каквато възможност в ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил.
Такова решение за признаване правото на собственост се постановява по
ЗСПЗЗ и по отношение на процесния имот вече е постановено.
Като е постановил решение, каквото законодателят не е предвидил да
се постановява, органът по реституция е постановил нищожно решение, точно
защото в закона не е дадена възможност, да се постановява такова. Поради
това, решението ще следва да бъде постановено за нищожно.
Съдът намира, че ще следва да изложи и аргументи, които по принцип
са основание за отмяна на атакуваното решение, ако то не бе нищожно, а
незаконосъобразно.
От приложените писмени доказателства се установява, че има решение
за възстановяване правото на собственост на процесния имот като земеделска
земя, като е посочено, че трябва да се представят удостоверение и скица. Това
решение е от 2003 г. В чл.13, ал.4 ЗСПЗЗ (последна редакция от 1997 г.) е
дадена възможност, когато трябва да се приложат удостоверение и скица от
техническата служба на общината, самата ОСЗ служебно да изиска
издаването на удостоверение и скица, независимо от направените постъпки от
собствениците. Това не е направено в продължение на много години и едва
през 2019 г. такива удостоверение и скица са изискани служебно от ОСЗ –
Писмо, изх. № РД-690-6/12.04.2019 г. През цялото това време, което е ужасно
дълго като период, не са извършвани действия. Поради това се е стигнало и
за един период от около 20 години до самозалесяване на част от земеделската
земя. За всичко това, наследниците на С. С. нямат никаква вина, а просто са
били принудени да чакат. Следва да се отбележи също, че отбелязването в
удостоверението, че процесният имот вече е гора не отговаря на
действителното положение. В този смисъл е експертизата по делото на
вещото лице Д. С., която аргументирано посочва, защо процесният името
земеделски със смесено предназначение. Той е бил такъв и към момента на
подаване на заявлението за възстановяване – още пред 1999 г., имотът е такъв
и към днешна дата. При това положение ОСЗ следва да излезе от ситуацията,
която за един имот има преписки за възстановяване и по ЗСПЗЗ и по
ЗВСГЗГФ. След като процесният имот продължава да е земеделска земя,
според настоящия състав на съда би следвало да се довърши процедурата по
ЗСПЗЗ, в най-кратък срок, защото реституцията на процесния имот се бави
повече от 20 години. Съвсем нормално е след като наследниците на С. С. не
6
са въведени във владение, то и част от имота да е обрасъл с посочените от
вещото лице С. храсти и неголеми борове в една малка част от площта.
Следва също така да се изложи, като допълнителен аргумент за
приключване на процедурата по ЗСПЗЗ и обстоятелството, че при подаване на
заявлението за възстановяване преди 1999 г., то е отговаряло на изискванията
на ЗСПЗЗ и дори да се приеме, че е приложимата разпоредбата на § 9, ал.2
ЗВСГЗГФ се прилага след влизането й в сила (обн. ДВ бр. 26/2021 г.). Тоест
придобитите права по стария закон не могат да се делегират, като се изисква
друг документ освен декларация.
Но като се посочи по-горе, процесният имот и към настоящия момент е
земеделска земя и процедурата би следвало да приключи по ЗСПЗЗ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение № 30Г/1 от 20.08.2021 на
О.С.З. – З., с което на наследниците на С. С. Д. – бивш жител на с. Д., общ. З.,
обл. С., службата отказва да признае правото на собственост върху целия
имот с площ 4.249 дка (описание в решението), а именно: 4 249 кв.м. - гора,
иглолистна, находящ се в м. „Н.“, при граници и съседи: имот на Р.Д.; път;
имот на Я.Ч. и дере, съгласно декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ №
308/10.02.2003 г., представляващ ПИ с идентификатор 21871.1.591, с проектна
площ - 4 249 кв.м. при съседи: 21871.1.590 и 21871.1.501.1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -С.
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _______Д.Х.________________
7