№ 204
гр. В, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря КГИ
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20241300500372 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №312/27.05.2024 г. по гр.д.№20221320101501 по описа на
Районен съд-В за 2022 г. е отхвърлен предявения от В. К. В., със съдебен
адрес: гр.С ***, чрез адв.В.В. от САК, срещу „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С ****, представлявано от ЮЮ, иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на
паричната сума по изпълнителен лист, издаден срещу него на 18.12.2013 г. по
ч.гр.Д. № 2736/2013 г. по описа на РС - В, на основание договор за
международна кредитна карта № *** и Общи условия за издаване и
използване на международни кредитни карти от 15.10.2008 г., за събирането
на която сума е образувано изп. Д.№ 668/2014г. по описа на ЧСИ с район на
действие СГС - ММ, поради погасяването й по давност, а при евентуалност -
поради неуведомяване на длъжника за извършена в полза на ответника -
кредитор цесия от първоначалния кредитор „БПБ“ АД или от цесионера “***“
ЕАД, упълномощен от кредитора, както и за осъждане на ответното
1
дружество, да възстанови на ищеца събраната по изп.Д. № 668/2014 г. по
описа на ЧСИ ММ, ***, сума, в това число главница, лихви и разноски по
гражданското дело, и разноските по изпълнителното дело, общо в размер на
2528.00 лева, ведно с мораторната лихва за забава върху всяка една от сумите,
считано от датата на превеждането й по сметка на ЧСИ до датата на завеждане
на исковата молба, и ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане, като
неоснователен.
Осъден е В. К. В., със съдебен адрес: гр.С ***, чрез адв.В.В. от САК, да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С
****, представлявано от ЮЮ, разноски по делото за процесуално
представителство в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
В. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: област В, община В. гр. В, ***
чрез пълномощника адвокат В. В.-САК, л.н. **********, служебен адрес: гр.
С ****, ***
Поддържа се ,че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменено същото и
вместо него да се постанови друго, с което да се признае предявеният иск за
основателен и доказан.
Поддържа се ,че първоинстанционният съд бил преценил, че давността,
започнала да тече след образуването на изпълнителното производство, много‐
кратно е била прекъсвана на основание чл.116 б."в“ от ЗЗД чрез предприемане
на действия по принудително изпълнение, така че в нито един момент
предвидената в закона давност не била изтекла. Приел бил също, че
претенцията за недължимост на процесиите суми поради неуведомяване на
длъжника за извършената цесия била неоснователна, доколкото
уведомяването за извършеното прехвърляне на вземанията се извършвало от
съдебен изпълнител, който носел отговорност за изпълнението - да изпълни на
новия кредитор вместо на стария, поради което и неуведомяването по смисъла
на чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената цесия и за конституирането на цесионер в
изпълнителното производство било без значение за основателността на иска
2
по чл.439 от ГПК.
Сочи се ,че изводите на първоинстанционният съдебен състав са
неправилни, а решението неправилно и незаконосъобразно. Това било така,
защото в мотивите на решението било посочено, че с предприемането на
действия по принудителното изпълнение, като искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността,
независимо дали е приложен от съдебния изпълнител, но съгласно трайната
съдебна практика, не всяко действие на взискателя прекъсвало давността.
Съгласно задължителните указания по т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. “ В тълкувателното решение е посочено, че давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, като такива действия са насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяване на кредитори,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и
т.н. до настъпването на парична сума от проданта или на плащания от трети
задължени лица“.
Видно от приобщеното към гражданското дело изпълнително дело №
668/2014г. по описа на ЧСИ ММ, а и в обжалваното съдебно решение било
посочено, че след образуването на изпълнителното дело са извършени
следните изпълнителни действия:
-На 31.05.2014 г. били изпратени запорни съобщения до няколко
търговски банки;
-На 03.07.2014 г. от ЧСИ била наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника
В съдебното решение не било посочено до кои търговски банки са
изпратени запорни съобщения и дали в търговските банки са били разкрити
банкови сметки на длъжника, с налични по банковите сметки авоари, с които
3
би могъл да се удовлетвори кредиторът. Защото в случай, че в търговските
банки /неупоменати в съдебното решение/, не са били налични суми, от които
би могъл да се удовлетвори кредиторът, то и наложените запори били
невалидни и не можели да произведат действие.
Поддържа се ,че след налагането на възбраната не са извършени никакви
изпълнителни действия ,които да прекъснат давността от стария кредитор:
следвало да бъде посочено още, че не са извършени последващи действия след
налагането на възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот, такива
са поискани от новия кредитор „***та“ ЕАД, с молба от 19.05.2016 г., по
която бил конституирана като взискател по изпълнителното дело.
Извършените по молба на „***та“ ЕАД изпълнителни действия обаче нямали
действие по отношение на длъжника, тъй като сключеният между „БПБ“АД и
„***та”АД договор за прехвърляне на вземанията от 14.01.2016 г. не бил
съобщен на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърленото вземане и за встъпването на новия кредитор, а на основание
ал.4 от посочената разпоредба, прехвърлянето имало действие спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния. Встъпването на
новия кредитор би могло да произведе действие спрямо длъжника едва след
съобщаването за извършената цесия и по този начин не можело да се отчете
прекъсването на бездействието на кредитора с конституирането му като
взискател по изпълнителното дело и поискването за извършване на
изпълнителни действия. Освен това законодателят бил предвидил
уведомлението за прехвърляне на вземанията да бъде съобщено на длъжника
от стария кредитор, като била предвидена възможността съобщението да бъде
направено от новия кредитор, след като бъде упълномощен от предишния
кредитор изрично за това. По делото липсвали доказателства, от които да е
видно, че старият кредитор-цедент по договора за цесия е упълномощил
новия кредитор-цесионер той да съобщи на длъжника за извършената цесия.
Видно от приложения по делото договор за цесия от 14.01.2016 г., в чл.6.4,
раздел VI „Права и задължения на цесионера“ от договора изрично било
посочено, че: „Цесионерът се задължава да изготви и изпрати за негова сметка
на адреса на длъжника, посочен от цедента и на адреса на управление на
длъжниците според ТР, уведомление от името на цедента, в срок до 10 дни
работни дни след получаване на Опис-приложение № 1, Приложение №5 и
4
изрично пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера
да уведоми от негово име длъжниците, съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3
от ЗЗД. Формата и съдържанието на уведомлението до длъжника се съгласува
между страните и представлява „Приложение №4 /бланка/ към този договор.
Съгласно чл.6.5 от договора за цесия: ''Цесионерът се задължава в срок до 3
/три/ месеца от сключването на договора за цесия, да предаде на цедента
електронен списък, потвърждаващ изпращането на уведомлението по чл.6.3.
както и информация дали писмото е получено или не.
В настоящия случай по изпълнителното дело не било приложено
изрично пълномощно, с което цедента да е упълномощил цесионера да
уведоми от негово име длъжниците съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З от
ЗЗД, нито доказателства, дали е спазен срокът от 10 работни дни за
изпращане на уведомлението след получаване на Опис- Приложение №1, не
било приложено даже Приложение №1, от което да е видно дали е
прехвърлено задължението на длъжника, нито копие от електронния списък,
или друго доказателство, потвърждаващ изпращането на уведомлението на
длъжника.
Приложено било по делото съобщение изх. № 17361 от 22.11.2016 г. на
ЧСИ ММ, с което уведомява длъжника за конституирането на новия
взискател, което съобщение не можело да породи желаните правни последици,
доколкото не е връчено надлежно на длъжника, /видно от доказателствата по
приложеното изпълнително дело, съобщение на ЧСИ за извършеното
прехвърляне на вземания е изпратено от кантората на ЧСИ на 21.11.2016 г. с
обратна разписка по „Български пощи“АД до длъжника, с което го
уведомяват, че „***та е конституирана като взискател на основание договор за
цесия, но съобщението не било връчено на длъжника, а било върнато като
непотърсено/. Като непотърсени били върнати и съобщения до длъжника на
ЧСИ от 24.02.2017 г. и съобщение от 23.03.2017 г. Получено било
съобщението от 15.09.2022 г . и именно от тази дата длъжникът бил уведомен
за извършената цесия, и от тази дата извършените от „***та“ изпълнителни
действия биха имали действие по отношение на длъжника. Но от
извършеното последно действие от стария кредитор - 03.07.2014 г. до
15.09.2022 г. бил изтекъл период повече от 7 години, поради което и
вземането на кредитора *** било погасено по давност.
5
Отделно от това уведомяването на длъжника за цесията от съдебния
изпълнител не можело да предизвика действието, предвидено в разпоредбата
на чл.99, ал.4 от ЗЗД /така в Решение № 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. дело
№ 3049/2017г./.
Отделно от това - в съдебното решение било посочено, че на 31.05.2014
г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки, а на 03.07.2014 г. е
наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. Видно от
доказателствата по делото обаче, след образуването на изпълнителното дело и
изпращането на запорни съобщения до ТБ и налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника, не били предприети никакви
изпълнителни действия за събиране вземането на взискателя. От последното
изпълнително действия на първоначалния взискател - налагане на възбрана
върху недвижим имот, извършено на 31.05.2014 г. до получаване на
съобщението за конституирането на новия взискател - „***та“ ЕАД -
15.09.2022 г., бил изминал период от време ,по-дълъг от 7 години, през което
време не са предприети действия за събиране на вземането и изпълнителното
дело било прекратено по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. С прекратяване на изпълнителното дело се обезсилвали предприетите от
ЧСИ изпълнителни действия за събиране на вземането след настъпване на
законовите предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и те не можели да бъдат
противопоставени на длъжника. Така в т.10 от Тълкувателното решение №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК, съгласно която след прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, т.е. ако са изминали 2 години
от последното изпълнително действие, извършените изпълнителни действия
не можели да прекъснат давността. В този смисъл била и константната
съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК , съгласно която
предприетите изпълнителни действия при прекратено изпълнително
производство нямат материалноправни и процесуалноправни последици, и не
прекъсват погасителната давност по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД. От тук
следвал изводът, че от 03.07.2014 г. - датата на извършване на последното
изпълнително действие до 03.07.2019 г.била е изтекла погасителната давност
за събиране на вземането на взискателя. Даже и да се приеме, че съгласно
дадените разяснения по т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г., - че
новата давността започва да тече от 26.06.2015 г., то на 26.06.2020 г. била
6
изтекла погасителната давност за събиране на вземанията на длъжника. Както
било посочено по-горе , молбата на „***та“ ЕАД за конституиране като
взискател по делото и посочването на изпълнителни способи в молбата не
можели да произведат действие по отношение на длъжника, доколкото към
момента на молбата длъжника не е бил уведомен за извършената цесия.
На следващо място се поддържа ,че решението е постановено при
съществени нарушения на процесуалния закон. Това било така, защото
съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК при постановяване на
решението съдът бил длъжен да изложи мотиви, в които се посочват
исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи на съда. В настоящия случай
съдът не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и не бил дал
отговор на доводите на ищеца- така напр. в съдебното решение не било
намерило място посоченото в исковата молба, че изпълнителното дело на два
пъти е било перемирано, поради което и същото е било прекратено по силата
на закона и че според трайната съдебна практика извършените след
прекратяване на изпълнителното дело изпълнителни действия следвало да
бъдат заличени с обратна сила. В обжалваното съдебно решение
първоинстанционният съд не бил обсъдил настъпилата перемпция, а бил
приел за валидни действията, настъпили след прекратяване на
изпълнителното дело, поради което и в тази му част решението се явявало
незаконосъобразно и немотивирано.
В съдебното решение било посочено, че са извършвани изпълнителни
действия- налагане на запори върху банкови сметки. В решението обаче не
било посочено в кои банки и върху кои банкови сметки са налагани запори, за
да бъде направена справка дали наложените запори са валидни. Така напр.
посочено било в решението, че е наложен запор върху банкова сметка в „
Пиреус банк“, но в отговор на писмо изх. № 8571/31.05.2014 г., с писмо от
11.06.2014 г. от Банката са отговорили, че „Лицето не е клиент на банката“ , с
писмо изх. № 0911-08-*********.06.2016г. на „УКБ“ АД, също били
отговорили, че лицето не е клиент на Банката, че длъжникът не е клиент на
банката, са отговорили и от „БДСК” АД с писмо от 11.07.2016 г., а от „Ю“ АД
отговорили, че в откритата банкова сметка липсват авоари.
Не можело да се говори за налагане на запор върху банкови сметки в
7
търговски банки, на които длъжникът по изпълнителното дело не е клиент,
или защото в банковите сметки не са налични авоари, доколкото не могат да
бъдат извършвани изпълнителни действия, които да доведат до
удовлетворяване на кредитора.
Предвид гореизложеното се иска да бъде постановено решение ,с което
да се отмени обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и да се присъдите направените разноски пред двете
съдебни инстанции, ведно с адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна оспорва жалбата в депозирания писмен отговор.
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК, с предявен иск от В. К. В., със съдебен адрес: гр.С ***, чрез адв.В.В. от
САК, срещу „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С
****, представлявано от ЮЮ.
Твърди се от ищеца, че не дължи паричната сума по изпълнителен лист,
издаден срещу него на 18.12.2013г. по ч.гр.Д. № 2736/2013 г. по описа на РС -
В, на основание договор за международна кредитна карта № *** и Общи
условия за издаване и използване на международни кредитни карти от
15.10.2008 г., за събирането на която сума е образувано изп. Д.№ 668/2014г. по
описа на ЧСИ с район на действие СГС - ММ, поради погасяването й по
давност, а при евентуалност - поради неуведомяване на длъжника за
извършена в полза на ответника - кредитор цесия от първоначалния кредитор
„БПБ“ АД или от цесионера “***“ ЕАД, упълномощен от кредитора.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че не дължи на ответника „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С ****, представлявано от ЮЮ, сумите: 4109.99 лева,
представляваща задължение, установено от извлечение от счетоводните книги
на „БПБ“ АД към 11.12.2013г. по искане за издаване на международна
кредитна карта № *** и Общи условия за издаване и използване на
международни кредитни карти от 15.10.2008 г., ведно със законната лихва
8
върху главницата, считано от 11.12.2013г. до окончателното изплащане на
сумата; 6403.68 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.08.2009 г. до 10.12.2013 г. включително; 120 лева, представляващи разноски
по делото и сумата в размер на 60 лева - адвокатско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 18.12.2013 г. по влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.Д. № 2736/2013 г. по описа на РС -
В, както и разноските по изп.Д. № 668/2014г. по описа на ЧСИ ММ, *** от
списъка на ЧСИ с район на действие СГС, в размер на 1699.96 лева, поради
погасяването й по давност на основание чл. 111 от ЗЗД, а при евентуалност -
поради липса на предпоставките на чл.99, ал.3 от ЗЗД - цесията не е съобщена
на длъжника. А също - да осъди ответното дружество, да възстанови на ищеца
събраната по изп.Д. № 668/2014г. по описа на ЧСИ ММ, ***, сума, в това
число главница, лихви и разноски по гражданското дело, и разноските по
изпълнителното дело, общо в размер на 2528.00 лева, ведно с мораторната
лихва за забава върху всяка една от сумите, считано от датата на превеждането
й по сметка на ЧСИ до датата на завеждане на исковата молба, и ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното им изплащане.
Ищецът ангажира писмени доказателства. Претендира разноските по
производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, като поддържа
от своя страна, че не е настъпила погасителна давност на процесното вземане,
тъй като изпълнителното делото е образувано на 22.05.2014г., и по него са
извършени следните изпълнителни действия:
• На 31.05.2014 г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки;
• На 03.07.2014 г. от ЧСИ е наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника;
• На 19.05.2016 г. „***“ ЕАД е конституирано като взискател по делото,
като в молбата са посочени няколко изпълнителни способа;
• През 2017 г. е наложен запор на банкова сметка в ***;
• През 2018 г. е наложен запор на банкова сметка в Ю АД;
• На 15.03.2019 г. е поискана от ЧСИ справка в НОИ и в условията на
евентуалност - налагане на запор в случай, че бъде открито правоотношение;
9
• На 25.10.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „ИА“ АД, тоест
давността е прекъсвана и не е изтекла. Претендира пресъждане на разноските
по производството. При евентуалност, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
писмени доказателства и приложено към настоящото дело изп.Д. № 668/2014
г. по описа на ЧСИ ММ, *** от списъка на ЧСИ с район на действие СГС, че
ищецът е сключил договор за издаване на международна кредитна карта №
*** и Общи условия за издаване и използване на международни кредитни
карти от 15.10.2008 г. с „БПБ“ АД, въз основа на който договор и извлечение
от счетоводните книги на банката, срещу длъжника В. К. В. - ищец в
настоящото производство, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 и сл. от ГПК, по ч.гр.Д. № 2736/2013 г. по описа
на РС - В, за сумите: 4109,99 лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата;
6403.68 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2009
г. до 10.12.2013 г., 16 лева - такси за периода от 20.08.2009 г. до 10.12.2013 г.,
както и за сумите: 210.59 лева - разноски по делото за платена държавна такса
и 60 лева - адвокатско възнаграждение. За тези суми е издаден изпълнителен
лист от 18.12.2013 г. по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение /лист 5
от делото, първоначално образувано пред СРС/. Не се спори също, че въз
основа на изпълнителния лист заявителят „БПБ“ АД е образувал срещу
длъжника изп.Д. № 668/2014 г. по описа на ЧСИ ММ, *** от списъка на ЧСИ с
район на действие СГС, заверен препис от което е приложен към настоящото
дело. От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е
образувано на 27.05.2014 г. по молба на първоначалния взискател „БПБ“ АД,
както и че същият е поискал и са извършени изпълнителни действия както
следва:
- На 31.05.2014 г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки;
• На 03.07.2014 г. е наложена възбрана върху имот, собственост на
длъжника;
• На 19.05.2016 г. „***“ ЕАД е конституирано като взискател по делото,
като в молбата са посочени няколко изпълнителни способа;
• На 22.11.2016 г. ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника за това, че на
10
основание чл.429, ал.1 от ГПК ответното дружество „***” ЕАД е
конституирано като взискател на мястото на първоначалния кредитор „БПБ“
АД;
• На 29.08.2016 г. с молба от правоприемника „***“ ЕАД е посочен способ
на изпълнение: запор на банковата сметка на длъжника;
• На 17.09.2016 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника в
„Ю Б“ АД и „РБ“ АД;
• На 24.02.2018г. е наложен запор на банкова сметка в „Ю“ АД и запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника;
• На 14.04.2019 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Ю
Б“ АД „Р“ Б АД и „ПИБ“ АД;
• На 19.10.2021 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
„ИАБ“ АД;
• На 13.05.2022 г. е образувано настоящото производство, по което на
ищеца е допуснато обезпечение с мярка „Спиране на изпълнението“ по
изпълнителното дело с Определение № 1590/25.10.2022 г.
в размер на 350 лева - за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
11
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
По силата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, какъвто
е настоящия случай. В конкретния казус е безспорно между страните
наличието на дълг и неговия размер към първоначалния кредитор по
образуваното срещу длъжника изпълнително дело въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От изложеното по-горе във фактическата страна се установява, че
предвидената в закона давност не е изтекла, тъй като давността в случая
започнала да тече след образуване на изпълнителното производство, е
прекъсвана многократно на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД - чрез
12
предприемане на действия за принудително изпълнение, така че в нито един
момент предвидената от закона давност не е изтекла. Въззивната инстанция
намира за необходимо да отбележи,че по силата на ППВС 3/1980 г. с
образуването на изпълнителното производство давността е спряна, като
спирането на давността следва да се счита преустановено от 26.05.2015 г. -
датата на обявяване на Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС -именно от тогава е започнал да тече
петгодишният давностен срок.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 г. по т.д.2/2013 г. на
ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Върховният съд пояснява,че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе
си.Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал.
1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
13
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.Прекъсването на давността с предявяването на иск
и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в”
ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва
да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не
бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде
признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с
който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае
производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно
хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този
случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство
като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство.Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение
независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или
процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим
исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В
исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да
извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
14
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес,но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи…
Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече,
защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си
докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да
иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност.
Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не
спира,защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи).
От изложеното по-горе се установява по несъмнен начин ,че вземането
на взискателя не е погасено по давност .
В настоящия случай няма спор, че изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС 3/1980 г. Давността е прекъсната с
образуването на изпълнителното дело на ЧСИ ММ на 27.05.2014 г. По
силата на ППВС 3/1980 г. в същия момент давността е била и спряна, като
спирането на давността следва да се счита преустановено от 26.05.2015 г. -
датата на обявяване на Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно от тогава е започнал да тече
петгодишният давностен срок.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
15
3/18.11.1980 г. практиката на ВКС, изразена в решение № 51/21.02.2019 г. по
гр. дело № 2917/2018 г. и № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г., двете
на ІV г. о. на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК приема,че отмяната на ППВС
№ 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не
тече, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разрешение се прилага само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. Посочено е, че според цитираните решения
последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните
такива, обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо
към момента на настъпването на последиците.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че в обжалваното решение не било посочено до кои търговски банки са
изпратени запорните съобщения и дали в тях са били разкрити банкови сметки
с налични пари и авоари,тъй като в решението подробно са описани
предприетите изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови
сметки на въззивника, посочени са датите, предприетите изпълнителни
действия и банките в които са наложени запорите, а именно:
-На 17.09.2016 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника в
Ю Б АД и Р Б АД;
-На 24.02.2018 г. е наложен запор на банкова сметка в Ю АД и запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника;
-На 14.04.2019 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в Ю
Б АД Р Б АД и ПИБ АД;
-На 19.10.2021 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
ИАБ АД .
16
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че наложените запори не произвеждали каквото и да било правно действие
,включително и прекъсване на давността ,тъй като по банковите сметни
липсвали парични средства поради следното :
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №23 от 10.07.2017 г. по
тълк.дело №2 3/2015 г., ОСГТК на ВКС изпращането на запорно съобщение
до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл.508 ал.1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната
банка, представлява валидно действие по налагане на запор. От своя страна
налагането на запор върху банкова сметка безспорно е действие , с което
давността бива прекъсната съгласно мотивите на т.10 от Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2/13 г на ОСГТК на ВКС .
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно тълкуването на
закона ,дадено в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи-в този смисъл са Решение № 42 от 26.02.2016 г. по
гр.д. №1812/2015 г. IV г.о, ГК на ВКС, Определение №2 388 от 10.05.2017 г. на
ВКС по гр. д. №2 5113/2016 г., III г. о., ГК, Определение №2 388 от 10.05.2017
г. на ВКС по гр. д. №2 5113/2016 г., IIIг. о., ГК и Определение №2 515 от
17.02.2020 г. на САС по е. гр. д. №2 633/2020 г.
Законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния
срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие - постъпване
на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н.,тъй като
давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен
срок. Взискателят в изпълнителното производство не може да бъде
санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово
искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. Това
законодателно решение е продиктувано от факта ,че информацията за
17
наличието у длъжника на банкови сметки и авоари по тях е защитена от
закона банкова тайна и поради това взискателят не може да бъде
санкциониран за незнание на защитена от закона информация.
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба доводи относно
това ,че настъпилата по изпълнително дело перемпция заличава с обратна
сила извършените изпълнителни действия и настъпилите въз основа на тях
правни последици.Въпросът относно прекъсването на погасителната давност
от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция е разрешен по задължителен за съдилищата и другите
правните субекти начин с ТР № 2/2023 г., обявено на 04.07.2024 г., по тълк.
дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС,където е посочено, че ефектът на
прекъсване на погасителната давност се проявява при наличие на предприето
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД и не се засяга от
настъпилата перемпция на изпълнителното дело. Посочено е, че с термина
"перемпция", използван в правната теория и съдебната практика се обозначава
бездействието на взискателя, представляващо основание за прекратяване на
изпълнителното производство, както и самото прекратяване на делото по
силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Настъпването на перемпцията е основание
за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес,
но няма според ВКС за последица погасяване на признатото субективно
материално право, нито на правото на принудително изпълнение. За
погасителната давност перемпцията е без правно значение. Независимо от
настъпилата перемпция давността се прекъсва в случаите, когато кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия дори при бездействие на
съдебния изпълнител или непредприемане на изпълнение по причини,
независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи
правилата на чл. 129 от ГПК.
При прекратяване на изпълнителното производство по право, дори
съдебният изпълнител да не е постановил изричен акт за това, ново писмено
искане за извършване на изпълнителни действия, постъпило по делото,
отправено от кредитора, поставя началото на ново процесуално
правоотношение - изпълнено е условието за определеност на дължимата
защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 от ГПК. От тази дата се счита отново за
висящо изпълнителното производство. Съдебният изпълнител продължава да
е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
18
изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане по прекратеното преди това по право, но не и с надлежен акт,
изпълнително производство.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че длъжникът не бил уведомен надлежно от цедента ,тъй като цесионерът
има право да замести цедента по висящия изпълнителен процес само на
основание представения договор за цесия.
Взискателят „***“ООД е конституирана на основание Чл.429 ал.1 ГПК
като взискател на мястото на предишния взискател „БПБ „АД въз основа на
молба вх.№9641/19.05.20216 г. (л.29 от изп.дело 20147860400668 по описа на
ЧСИ ММ ). ,като на основание Чл.429 ал.1 ГПК съдебният изпълнител е
уведомил длъжника за настъпилото правоприемство (л.46 от изп.дело
20147860400668 по описа на ЧСИ ММ ),връчвайки съобщението на всички
известни адреси на длъжника.
Основателността на иска по чл. 439 ГПК не може да бъде свързана с
действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното
изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко
към наличието на самото изпълняемо право. Промяната в страните в
изпълнителното производство не заличава това право, то продължава да
съществува и да е обект на принудително изпълнение, предмет на
образуваното изпълнително дело. С оглед на това без значение за
основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му.
В изпълнителното производство задължението се изпълнява
принудително чрез съдебния изпълнител, което изпълнение освобождава
длъжника, при което немислимо е той да изпълни в полза на предишния
кредитор. В смисъла на изложеното е Решение № 404 от 12,02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 666/2015 г,, IVг.о.,ГК в което се казва ,че „При това положение не
може да се приеме, че не е съобразено изискването на чл.99 ал.3 ЗЗД,
19
респективно, че по отношение на длъжника прехвърлянето не е проявило
действие. Налице са били предвидените в чл.429 ал.1 ГПК предпоставки за
извършване на изпълнителни действия по отношение на длъжника в полза на
цесионера – установяване с писмени доказателства на настъпилото чрез
договора за цесия частно правоприемство.“
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД предишния кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника за прехвърленото вземане и за встъпването на
новия кредитор, а на основание ал.4 от посочената разпоредба, прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния.Тази правна разпоредба не намира приложение в изпълнителното
производство ,където субективните предели на изпълнителния лист се
простират и по отношение на частния правоприемник по силата на Чл.429
ал.1 ГПК ,които могат да искат изпълнение въз основа на издадения на
праводателя изпълнителен лист.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на
претенцията за недължимост на процесиите суми поради неуведомяване на
длъжника за извършената в полза на ответното дружество цесия същата е
неоснователна, тъй като е извършена по висящия изпълнителен процес, при
което прехвърляне на вземането не освобождава длъжника. Уведомяването за
прехвърляне на вземането в случая се извършва от съдия - изпълнителя, който
носи отговорност за изпълнението - да изпълни в полза на новия кредитор, а
не на стария кредитор, поради което уведомяването по смисъла на чл.99, ал.4
от ЗЗД за извършена цесия и конституирането на цесионер в изпълнителното
производство, е без значение за основателността на иск по чл.439 от ГПК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото В. К. В., със съдебен адрес: гр.С ***, чрез
адв.В.В. от СА следва да бъде осъден да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С ****, представлявано от ЮЮ, разноски
по делото за процесуално представителство в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева.
Водим от горното и на основание Чл.272 Съдът
РЕШИ:
20
ПОТВЪРЖДАВА решение №312/27.05.2024 г. по гр.д.
№20221320101501 по описа на Районен съд-В за 2022 г.
ОСЪЖДА В. К. В., със съдебен адрес: гр.С ***, чрез адв.В.В. от САК, да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С
****, представлявано от ЮЮ, разноски по делото за процесуално
представителство в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21