МОТИВИ по Присъда № 73/11.07.2019 г., постановена по ВНОХД № 943/2019 г. на ПОС.
С присъда №55/19.02.2019г
по НОХД № 7120/18г по описа на ПРС ХХIV н.с. подс.
Н.К. е признат за виновен в това, че на 07.08.2018г. в гр. П. е извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото и на основание чл. 325 ал.1 от НК вр. чл. 54 ал. 1 му е наложено наказание
от 5 /пет/ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде
изпълнено чрез разлепване на присъдата в сградата на Кметството по
местоживеене.
С присъдата подс.
К. е признат за виновен и в това,че на 07.08.2018г. в гр. П. се е заканил
на другиго – И.П., с престъпление против неговата личност – с убийство, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и на основание
чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 от НК, вр.
чл. 54, от НК му е наложено наказание от
6 /шест/ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. К. е наложено едно общо най-тежко наказание 6 /шест/ месеца
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, като на основание чл. 23 ал. 2 от НК към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е
ПРИСЪЕДИНЕНО наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено
чрез обявяване на присъдата чрез разлепване в сградата на Кметството по
местоживеене.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното общо
най-тежко наказание от 6 /шест/ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия К. е осъден да заплати в
полза и по сметка на ОД НА МВР гр. Пловдив направените в наказателното
производство разноски в размер на 187,68 /сто осемдесет и седем лева и
шестдесет и осем стотинки/ лева,както и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляващи разноски, направени в хода на делото.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО: диск - с фабричен
надпис ЕМТЕС CD-R 700МВ и ръкописен надпис" Четвърто РУ на МВР Пловдив БП
№ 328/2018г." /приложен в кориците на делото - лист 60 от делото е
постановено да останат по делото.
Недоволен от присъдата е останал подс. К.,който чрез защитника си адв. Т. е депозирал
въззивна жалба,в която навежда доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в частта й относно
обвинението по чл. 144 ал.3,вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание защитата и подс. К. подържат жалбата и считат,че следва да бъде признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение по л. 144 ал.3 от НК.
Прокурорът счита жалбата за
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд,въззивна инстанция,като провери изцяло атакувана присъда и
с оглед изискванията за обоснованост,законосъобразност и справедливост,предвид наведените от страните
съображения,намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима и разгледана по
същество е основателна.
Частта от присъдата,в която подс.
К. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК не
се оспорва от защитата.Постановената присъда и мотивите към нея относно възприетата от съда фактическа
обстановка по това обвинение се явяват
правилни и обосновани. По несъмнен и категоричен начин първостепенният
съд е изложил достатъчни доводи относно установените доказателства по делото,
за да приеме фактическата обстановка за
следното: На 07.08.2018г бил подаден на тел. 112 сигнал в 18:02 часа, предвид
оплакването на св. И.П.,че известно за него лице прави опит да разбие входната
му врата. За целта на местопроишествието на ул. *** в
гр. П. бил изпратен автопатрул на 04 РУ Пловдив със
свидетелите К.и св.Б..Последните се качили на
втория етаж при св.П., който им
разказал случилото се до момента и им посочил, къде живее подс.
К.. Тримата се качили на третия етаж,
където полицейските служители потропали на входната врата.на вратата се появил подсъдимия,който
преди това се намирал в банята и бил чисто гол. На полицейските служители
веднага им направило впечатление, че е употребил алкохол, като след като му се
представили, му поискали документите за самоличност. Подсъдимият се обърнал към
полицейските служители- св. Б. и св. К.с думите: „Кви сте вие, това
са си мои работи, знаете ли кой съм аз, ще ви уволня!“, след което се опитал да
затвори входната врата и да се прибере. Свидетелят К.го спрял, като това провокирало подсъдимият
към агресивно поведение и подс. К. започнал да бута
св. К.с ръце в областта на гърдите.Въпреки разпорежданията на полицейските
служители да престане, подс. К. не престанал, като
дори излязъл на площадката пред жилището и продължил да блъска св. К..
Полицейските служители разпоредили на подс. К. да
преустанови поведението си, но същият не се подчинил, поради което се наложило спрямо
него да се използва физическа сила. Били му поставени белезници и той бил
отведен в 04 РУ Пловдив.В сградата на 04 РУ Пловдив, подсъдимият бил предаден
за работа и установяване на самоличността му на дежурния по управление – инсп. Д.. В присъствие и на други униформени служители –
св. М.К., подс. К. продължил да демонстрира
агресивното си и арогантно поведение, като започнал да обижда и униформените
служители и дежурния по управление инсп. Д., като
викал „Свалете ми белезниците, ще ви смачкам!“, „Всичките ще ви уволня!“. След
като установили самоличността на подсъдимия той бил задържан за 24 часа на
основание чл. 72 ал.1 от ЗМВР и отведен в арестно
помещение № 3. Дори и след като бил задържан в арестното
помещение, подсъдимият продължил да вика по полицейските служители, че на
следващият ден няма да ги има и че ще са уволнени. Освен това започнал да
блъска със сила и врата на арестното помещение, като
в резултат на това от външната страна паднали металната планка и дръжката.
Поведението му наложило св. К. многократно да идва при него и да го успокоява,
но тава давало резултат само за минути, след което подс.
К. продължавал да вика и блъска. Едва
около полунощ той се изморил и заспал.
За тази
възприета фактическа обстановка
първостепенният съд е представил
подробни и обосновани правни доводи и
съображения относно обективната и субективна страна на осъщественото от подс. К. деяние и доказателствата,които обосновават
осъщественото изпълнително деяние на престъплението хулиганство. Обосновано
съдът е обсъдил показанията на разпитаните по хода на съдебното следствие
полицейски служители и свидетели К.,Б.,С.и
К. относно обстоятелствата за поведението на подсъдимия в 04 РУ на МВР.Правилно
съдът ги е определил като логични,безпротиворечиви и
взаимно обвързани между си,за да ги кредитира напълно като годни доказателствени средства,които съдържат съществени факти за
делото и по отношение осъществения състав
на престъплението хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 от НК.
Законосъобразни се явяват според въззивния
съд доводите на съда за доказаността на обвинението по
чл.325, ал.1 от НК и неговата обективна
и субективна страна. Правилно съдът е приел,че от обективна страна действията
на подс. К. на 07.08.2018 г. са дефинирали агресивност
по отношение на полицейските служители
св.К.и св.Б., които пристигнали да отработят получения сигнал на св. И.П., като
в последствие и след отвеждането на К. в сградата на 04 РУ на МВР той продължил
с това си агресивно поведение. Заявените от него закани, обидни изрази спрямо полицейските служители и
агресивно поведение правилно са оценени
в мотивите към присъдата като непристойни действия по смисъла на
закона.Обосновано съдът ги е определи и като
действия насочени против полицейски служители, осъществяващи служебните
си задължения, с което и по съществото си представляват действия грубо нарушаващи
обществения ред.Мотивите на съда представят качествена правна аргументация по
отношение на това дали действията на подсъдимия изразяват явно неуважение към
обществото.Правилно съдът е приел, че действията на подсъдимия в сградата на
полицията са демонстрирали открито не
желание да се съобразява с обществените порядки и с това явното му неуважение
към обществото. Относно субективна страна на деянието мотивите на присъдата се
явяват също законосъобразни.Правилно съдът е посочил,че от субективна страна
престъплението хулиганство е осъществено от подсъдимия К. при форма на вина
пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че поведението му не е съвместимо с
обществените порядки, от него ще настъпи престъпен резултат, а именно
нарушаване на обществения ред, но пряко е искал и целял настъпването на тези
последици.
Обсъдените от съда
заключения по изготвените на ДП две експертизи - СОИ и СПЕ са кредитирани изцяло като обективно изготвени и
отговарящи на доказателствата по делото.
Въззивният съд намира,че частта от постановената присъда, с
която подс.К. е признат за виновен в това,че на 07.08.2018г. в гр. П. се е заканил
на другиго – И.П., с престъпление против неговата личност – с убийство, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му на основание
чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 от НК се явява необоснована и
незаконосъобразна. Мотивите към присъдата относно това обвинение представят обективно
представена и установена фактическа
обстановка за това
,че на 07.08.2018г. и към 16:30 часа подс.
К. се прибрал на адреса в гр.П. ул. *** и започнал да употребява алкохол. По
същото време, пострадалия свидетел П. тръгнал да вземе четиригодишната си
дъщеря от детска градина и излязъл от двора на кооперацията. През двора на
кооперацията той се разминал с подсъдимия и на основата на влошените им
взаимоотношения двамата си разменили кратки
реплики, след което пострадалият тръгнал към детската градина, а подс. К. продължил да употребява алкохол, след което взел
лозарска ножица и излязъл на двора с намерението да подреже асмите около
кооперацията.Малко след това пострадалия св. П. се върнал в двора на
кооперацията носейки на ръце дъщеря си.
През това време подсъдимият седял на пейката в двора на кооперацията, където се
намирала св. Д.А., заедно с друг възрастен човек и провели разговор,при който
тя забелязала,че подсъдимия е явно повлиян от алкохола. В едни момент подс. К. без да конкретизира заявил на свидетелката,че в
кооперацията имало лоши хора,които смятал да изгони. Намиращия се вече горе на
терасата на втория жилищен етаж на своето жилище св. П. чул заявеното от
подсъдимия. Явно възприел,че казаното от К. касае него и отправил някаква язвителна реплика към К.,
последния му отговорил,като при това и двамата започнали да се отправят взаимни
обидни думи под формата на псувни- „Ще
ти ***майката“ и други. Провокиран от изпитото количество
алкохол и предвид,че се намирал в състояние на средна степен на алкохолно
опиване, подсъдимият първоначално приканил св. П. да слезе долу на двора,но
след като не последвала реакция от П.
станал от пейката, влязъл в
стълбището на кооперацията, отишъл
до етажа си от където взел нож и се
върнал до втория етаж, където живеел П.. Застанал пред вратата на жилището му и
започнал да тропа по врата. В този момент, дъщерята на П., чула тропането и
отишла да повика баща си, като му казала, че някой тропа на входната врата.
Пострадалият отишъл до врата и в момента, в който щял да отвори, усетил силен
шут от външната страна по врата. Тогава погледнал през шпионката на вратата и
видял отвън подс. К. да държи нож в лявата си ръка и заявил
на подс. К. да се маха и да не плаши детето му, при
което последния започнал да рита с крак вратата. Действията на подсъдимия били възприети от св. П., като реална
заплаха и по тази причина, той позвънил
на тел. 112.,за да потърси помощ и съобщил, че комшията му - когото той познава е много пиян, държи нож
и се опитва да разбие входната му врата. С помощта на ножа, подс.
К. счупил звънеца на вратата,като изкъртил мазилката около него и нанесъл
няколко удара върху повърхността на входната врата.В разстояние на
приблизително 13 минути св. П. се обадил
на тел.112 няколко пъти,като многократно повторил в какво се изразяват действията на подсъдимия,че продължава да стои
пред входната врата,държи в ръцете си нож,тропа по врата и прави опити да я
разбие,но не споменал да са отправяни закани от страна на подсъдимия.Тази изложена в мотивите към присъдата и възприета
за обоснована от въззивния съд фактическа
обстановка е подкрепена от множество
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.Според настоящата инстанция показанията на св. Д.А. дадени няколкократно
по ДП и по хода на съдебното следствие установяват факта,че в нейно присъствие,докато подс.
К. е стоял на пейката и е започнало
словесното му пререкание със стоящия на терасата си св. П., не са били отправени закани от страна на К. спрямо
пострадалия, така както ги преписва св.П. на подсъдимия-… „Този път ще те убия“. На това основание първостепенния съд
правилно е оценил показанията на свидетелката, че е станала свидетел на размяна на обидни реплики между св.П. и подс.К., че не е чула отправянето на закана за убийство от
страна на К. към П.,но необосновано е приел,че свидетелката не ги е чула ,тъй
като след началото на размяната на тези реплики между двамата се била прибрала
и не знаела какво е станало после.В разпита на свидетелката по хода на съдебното следствие на 01.02.2019г
тя заявява,че подсъдимия след разменените
реплики със св.П., ядосан влязъл в хода
на кооперацията,а тя останала на пейката и се прибрала след него на третия етаж
на кооперацията. Тоест според въззивният съд свидетелката обективно твърди,че е влязла във входа на кооперацията след
подсъдимия,който явно вече бил взел решението си да отиде до входната врата на жилището на св. П..
При така установеното разминаване между
показанията на св. А. и заявените от св. П. обстоятелства,че в нейно
присъствие подсъдимият му се е заканил с
убийство,необосновано съдът е представил своето заключение,че свидетелката не била
възприела заканите,защото не се е намирала на мястото в двора на къщата. За това съдът по необоснован начин представя
заявлението на свидетелката,че „тя си била тръгнала, след началото на
взаимно отправяните реплики между двамата“ – нещо,което свидетелката в нито
един момент от цялото наказателното производство не е заявила. Тоест нейното присъствие и свидетелстване касае
обстоятелствата до напускането на пейката от подс. К.
и отправянето му във входа на кооперацията и явно в последствие към жилището на
св. И.П.,тъй като св. А. изрично сочи,че
след като се е прибрала не знае какво е станало „в стълбището“, но било изминало около половин час и след като всичко
утихнало, тя отново слязла на двора на кооперацията. С оглед на това необоснован
се явява извода на съда по отношение показанията на св. А.,че те подкрепяли
косвено обвинението по чл. 143 ал.3 от НК и не дискредитирали показанията на
св.П. по това обвинение.
Обективната страна на деянието е представено от обвинението освен от отправените от подсъдимия думи „…този
път ще те ,убия„ но и с думите „ Ще ти ***майката
,ще те убия ***“ и „Ще
ви избия!“,които закани обвинението
твърди,че са били отправени спрямо св. П.
и в два отделни и последващи
момента: когато св. П. тръгвал да вземе
детето си от детската градина и бил пресрещнат от подсъдимия в двора на
кооперацията и в последствие,когато нанасял удари с крак по входната врата
на свидетеля и които са възприети от
първостепенния съд.Относно тези обстоятелства по хода на съдебното следствие
св. П. заявява,че отправените от подсъдимия спрямо него заплахи на
инкриминираната датата са индивидуализирани
с думите “ Ще ти отрежа гръцмула“, „Ще ти отрежа главата“, „Ще те унищожа“.
Твърди,че в момент,когато и двамата се
намирали в двора на кооперацията подсъдимия му заявил „ Аз тебе ще те убия“,обстоятелства,които не е твърдял на ДП по отношение инкриминираната дата.Твърди,че
реалната опасност за него и за живота на детето му е стояла, в момента,когато
подсъдимия е стоял пред входната му врата с нож в ръка.Внимателния анализ върху
гласните доказателства по делото не дава
еднозначен отговор за конкретизирането на заканите към личността на св. И.П.. Тъй като се касае до засягане живота на
заплашения,то необходимо е заканата да бъде възприета така,че да достигне до съзнанието на пострадалия, без оглед дали реално тя е
предизвикала страх у него. Но при
пресъздаването на фактите и обстоятелствата относно отправените от подс. К. закани св.П.
представя различно съдържание на
възприетите от него закани. Според въззивният
съд,след като състава на основния текст
на чл. 144 от НК изисква заканата да
бъде възприета еднозначно,то следва и тя
да бъде конкретизирана като съдържание показващо умисъла на дееца, за да се
установи,че заканването обективно може да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Представената неубедителност и променливост в показанията
на св. П. по отношение какви думи,под формата на закана му е отправил
подсъдимия,наред с изключеното от св. А.
твърдение на свидетеля,че тя е присъствала на една от отправените му закани за убийство внасят съмнение в
достоверността на тази част от показанията на св. П..За това обстоятелство
мотивите към присъдата съдържат твърдението,че
на инкриминираната датата подс. К. е отправил заканите „Аз теб ще те убия, какъв си ти“,
„Ще ви избия“ и „Този път ще те убия“, последните две разминаващи се с
това,което лично е заявил пострадалия пред съда. Показанията на св. К.и св. Б. също са възприети без достатъчна обоснованост
на анализа им от първостепенния съд,тъй като за тях съдът е посочил в мотивите
си,че те изцяло подкрепят възприетата от
съда фактическа обстановка. Показанията на св. К., дори и след приложените
основания на чл.284 ал.4,вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК
съдържат единствено твърдението,че той е усвоил от св. П.,че подс. К. му се е заканил с израз различен от заявеното от
св.П. пред съда „Ще те убия ***“ в двора на кооперацията,в момент,когато държал
лозарска ножица в ръце. На същите основания
по реда на чл. 284 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК от
НПК и в същия смисъл се явяват показанията и на св. Б.,който подобно на своя
колега К.възприел казаното му от св. П..
На основата на правно обоснованото заключение от първостепенния съд,че наказателната
доктрина не изисква реално предизвикан и изпитан страх
у пострадалия, а че от обективна страна е достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправените от него закани, които да
се възприемат като
действителна заплаха е налице според въззивния съд
явно съмнение в достоверността на единствените преки гласни доказателства за
съдържанието на отправените закани от подсъдимото лице,каквито се явяват показанията на св. И.П..Косвената им връзка с
показанията на свидетелите К.и Б. се намира в противоречие с показанията на св.
А. и констатираните от възизвния съд по-горе
обстоятелства за съществени различия по
хода на наказателното производство за
това какви са били заканите,които са достигнали до съзнанието на пострадалото
лице, а от там и да се обосновава наличието на основателен страх за
осъществяване на заканата.
Обвинителната теза и
възприетата фактическа обстановка от първостепенния съд не намират подкрепя и
от приложеното по делото като ВД 1бр диск съдържащ запис от тел. 112 на
проведени разговори на инкриминираната дата от пострадалото лице. Съдържанието на записа законосъобразно е било
проверено от съда по хода на съдебното следствие,като и при извършената
служебна проверка от въззивния
съд на материалите по делото бе установено,че данните установяват,че св. П. на
три пъти е подавал на телефона за спешни случаи в отрязък от около 13 минути.Тези
данни не съдържат оплаквания за отправени му закани от подсъдимия,които да
застрашават неговия живот, освен наличието на пияно и познато му лице,което има
нож в ръцете си, тропа по входната врата и плаши детето на свидетеля.При
липсата на изискуемото се по закон единство между уликите и останалите
доказателства правната тежест на възприетите от съда гласни доказателства в
случая,според настоящата инстанция съд
внася съмнение в какво от обективна
страна е било проявлението на подсъдимото лице. Показанията на свидетелите К.и Б.
се явяват косвени доказателства,които
интерпретират декларацията на св. П.,която
пък се намира в противовес на
декларираното от него и при
обажданията му на тел. 112,а освен това и
частично са оборени от показанията на св. А.. Заявените от св. П. обстоятелства,върху
които се крепи основната тежест на
обвинението са противоречиви. В тази връзка първостепенният съд е кредитирал
единствено показанията на пострадалия от
съдебното следствие, като без да се мотивира необосновано е приел,че показанията
му от досъдебното производство не били приобщени по установения в закона
процесуален ред и неправилно не е посочил наличните разминавания между тях.
Обясненията на подс.К. са
възприети в мотивите към присъдата с частична кредитация по отношение заявените от него съществуващи
към инкриминираната дата влошени отношения със св.П., както и относно
действията му пред вратата на пострадалия
и увреждането на звънеца.Съдът е посочил,че изключва от кръга на доверието си онази част от обясненията на подсъдимия,в
която твърди,че не бил казвал нищо на св.П., както и че е увредил звънеца с
ръце. Според въззивния съд този извод е частично
необоснован.Възраженията на подсъдимия и така дефинираното от него процесуално
поведение по делото са концентрирани в невъзприемане на обвинителната теза,че е
отправял закани за убийство към св.П.. В тази връзка по делото безспорно е
установено,че подсъдимия е отправял обидни реплики към личността на
пострадалия,а не че не му е казвал нищо на инкриминираната дата.Според
настоящия съд основанието да се
възприема от фактическа страна начина,по
който е бил повреден сигналния звънец на входната врата на пострадалия не се
явява съществен за предмета на обвинението и в тази връзка приетото от съда
противоречие в обясненията на подс. К. – вместо с
ръце,както заявява той или,че с помощта
на ножа е бил изтръгнат звънеца от
мазилката на стената не се явява достатъчно,за да се обобщава генералния
извод,че това е основанието обсъдените обяснения
да се намират в противоречие с показанията
на св. П..Правилно съдът е посочил,че обясненията на подсъдимия имат двояка
природа и са израз както на правото му на защита, така и могат да имат
доказателствена тежест в процеса. За да приеме, че в тази част обясненията му
са израз на правото му на защита, съдът е приел, че
те противоречали освен на
показанията на св. П.,но и на други събрани в хода на делото доказателства.
Като такива съдът е посочил ВД -записът
от тел.112, показанията на пристигналите на място полицейски служители, протокол
за оглед на местопроизшествие от 07.08.2018 г. ведно с фотоалбум към него,
протокол за оглед на веществени доказателство от 14.08.2018 г. Според
настоящата съдебна инстанция този извод е необоснован,тъй като противоречието
между обясненията на К. и
посочените доказателства не се
явява съществено и в смисъла,който е вложен от съда. Обсъденото съдържание на
ВД – запис на тел. 112 не установява отправянето на закани от страна на подсъдимия. На същото
основание приложените по делото и приети
от съда като годни доказателствени средства протокол
за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, не се намират в
противоречие с посочените обяснения и само
косвено потвърждават осъществената
интервенция върху входната врата на пострадалия,което подсъдимия не отрича. На
това основание изводът на съда,че следва да бъдат оставени без кредитация обясненията на подсъдимия в тази им част се
явява необосновано.
Според въззивният съд в случая осъдителната присъда е
основана върху така установените косвени
доказателства и доказателствени
средства,каквито се явяват обсъдените показания на полицейските служители
,протоколи и ВД и при обективно установените
противоречия и съмнения за
достоверността на част от интерпретираните факти от св. П. с тези на св. А.. В
случая не е налице необходимото единство
между косвените доказателства, че да не възниква съмнение,че това е единствено
възможния извод,който не буди съмнения за постановяване на присъдата.
Анализът в мотивите към присъдата относно възприетата
индивидуализация на наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.325, ал.1 от НК се явява
законосъобразна и обоснована. Отчетените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства са обективно установени, но без отегчаващото,че деянието по чл. 325 е извършено в реална съвкупност с
друго престъпление. За това посочения лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите правилно е определено.
Според въззивният
съд при установеното правно основание да бъде постановена оправдателна
присъдата по отношение обвинението по
чл. 144 ал.3 от НК е налице правното задължение от приложението на чл. 78А от НК. Законовите предпоставки за освобождаване на подс.
К. от наказателна отговорност и налагането на административно наказание е предпоставена от законовите условия постановени в текста на
закона и служебното начало за правилното
приложение на материалния закон.За престъплението по чл. 325 ал.1 от НК е
предвидено наказание до две години
лишаване от свобода,подс. К. не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не
е бил освобождаван от наказателна отговорност по този ред,като от осъщественото от него деяние –хулиганство
са настъпили имуществени вреди,които той е възстановил преди постановяване на
присъдата пред първата съдебна инстанция.Законът определя вида на
наказанието,което следва да се наложи при условията на чл. 78А от НК да е глоба
в размер от хиляда до пет хиляди лева.Според
въззивния съд размерът на наказание глоба в случая
следва да се определи с оглед правилно постановената индивидуализация на
наказанието хулиганство- при лек превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства. На това основание наказанието Глоба следва да се
определи в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева,което се явява относимо и справедливо към степента на обществената
опасност на деянието и на дееца.
В останалата й част присъдата на първостепеннния
съд се потвърждава.
Предвид на изложеното, съдът постанови и присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: