РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Пловдив , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330110555 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с
чл.19, ал.4 и чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Р. Т. Р. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата за неустойка по чл.4.2 от сключения между страните на 24.01.2015
г. в гр. П. Договор за кредит като противоречаща на принципа на добрите нрави и
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10
от ЗПК, както и да осъди ответното дружество да й заплати сумата 391, 40 лева,
представляваща платена на отпаднало основание неустойка по Договора за кредит за
периода 24.08.2015 г. – 24.12.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума, по
изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът “София Комерс Кредит Груп” АД – гр. София оспорва исковете като
недопустими, неоснователни и недоказани и моли съдът да прекрати производството по
делото, а – ако ги приеме за допустими - да ги отхвърли като неоснователни и недоказани,
по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване
на вземането на ищцата за заплащане на платената от нея неустойка по Договора по давнос.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
1
установява, че действително между страните на 24.01.2015 г. в гр. П. е бил сключен Договор
за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата паричен заем
в размер на 800 лева за срок от 12 месеца. В чл.4.1 от Договора страните са уговорили
ищцата в срок до три дни от сключване на Договора да предостави на ответника едно от
следните обезпечения: две физически лица-поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодател за нетен размер на трудовото
възнаграждение над 1 500 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели
или поръчители по друг Договор за паричен заем с ответното дружество, да нямат
неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и
финансови институции, които поръчители да подпишат Договор за поръчителство с
Кредитора, ИЛИ банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на
Република България, която банкова гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно
задължение на банката-гарант, че, ако потребителят не заплати което и да е свое парично
задължение по Договора, гарантът ще заплати на ответника всички дължими от ищцата
суми след първо писмено искане от страна на ответника-кредитор, а в чл.4.2 от Договора
страните са се договорили, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение
в уговорения срок, ищцата дължи на ответника неустойка в размер на 939, 41 лева, платими
разсрочено на датите на плащане на погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя
сума в размер на 78, 28 лева и в този случай погасителната вноска се преизчислява в размер
на 153, 93 лева..
Както се установява от заключението от 22.01.2021 г. на в. л. по ССЕ М. М., с включването
на договорената неустойка към годишния процент на разходите по Договора, годишният
процент на неустойката спрямо главницата по кредита, оскъпява кредита със 117, 43 %
годишно (и с 9, 78 % месечно).
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че действително разпоредбата на чл.4.2 от Договора
противоречи на добрите нрави, заобикаля изискванията на Закона (чл.19, ал.4 от ЗПК) и
накърнява договорното равноправие между страните, като нарушава предпоставките на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, съдът намира, че действително тази клауза от Договора се явява
нищожна на посочените основания, а оттук – че този иск се явява доказан по основание и
следва да се уважи. Неоснователни са наведените от ответника доводи за недопустимост на
исковете поради липса на правен интерес за ищцата от предявяване на иска за прогласяване
на нищожността на клаузата за неустойка (тъй като искането за прогласяване на нищожност
не е обвързано със срок за предявяването му) и за осъждане на ответника да възстанови на
ищцата платената неустойка – тъй като погасяването по давност на вземане касае
основателността на иска и следва да се обсъжда по същество, а не неговата допустимост.
Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, към 10.08.2015 г. ищцата е
заплатила на ответника всички задължения по Договора в размер общо на 1 473, 25 лева,
включително и дължимата неустойка в размер на 590, 92 лева.
При така установената фактическа обстановка, предвид прогласяването нищожността на
клаузата за неустойка по Договора и доколкото претендираният от ищцата размер е по-
2
нисък от установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че искът с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи
изцяло, заедно със законната лихва от 24.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.
Що се отнася до направеното от ответника възражение за погасяване по давност на този иск,
съдът намира същото за неоснователно, доколкото задължението му за връщане на
платената от ищцата на отпаднало основание неустойка по Договора възниква именно от
прогласяването за нищожна на тази клауза от Договора, което настъпва именно с
настоящето съдебно решение.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски
за производството по делото в размер общо на 200 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на
на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на
пълномощника на ищеца – адв. Е.И., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩЖНА клаузата за неустойка по чл.4.2 от сключения между Р. Т. Р.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „***, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адв. Е.И., И “София
Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. ”Васил Калчев”, бл.58, офис 6, представлявано от И. д. А. Д. С., със съдебен адрес: гр.
С., бул. „***, адв. Д. К, на 24.01.2015 г. в гр. П Договор за кредит КАТО противоречаща на
принципа на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4
от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Т. Р., с посочените
ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 391, 40 лева, представляваща платена на отпаднало
основание неустойка по сключен между страните на 24.01.2015 г. в гр. П. Договор за кредит
за периода 24.08.2015 г. – 24.12.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 24.08.2020 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 200 лева.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Е.Г. И., със
служебен адрес: гр. П., ул. “*** № *, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на
основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4