Решение по дело №2132/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,07.06.2019 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на седми май през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2132 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.  

          Подадена е искова молба от А.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.П.Г.,***, представлявана от Кмета инж.К. В. , с адрес: гр.Белово, ул.”*****” №*, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е собственик на следния недвижим имот: Описание на имота: По Решение №Г-1/07.08.2006г., с което на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ се възстановява на наследници на Е. А. М. заявеният имот в стари реални граници, а именно: ливада от 0.900 дка, ІV категория, в землището на с.Габровица, местност ”Край селото”. Сочи, че решението е влязло в сила със стабилен административен акт.

          Твърди, че по Решение №Г-2/12.12.2006г.,, с което на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ се възстановяват само 0.737 дка от описания по-горе имот –ливада е постановен отказ за останалата част, поради заснемане от 08.10.2006г. /протокол №36/ в урбанизирана територия. С Решение №445/29.04.2008г. на РС-Пазарджик по гр.д. №137/2007г. Решение Г-2 е обявено за нищожно като съдебното решение в тази си част е влязло в сила.

          Твърди, че Решение №Е-17/12.12.2006г. , с което отново се възстановява в стари граници описаният по-горе имот с площ от 0.773 дка. като решението е постановено след съвместното уточняване на границите след срока по чл.18зж ал.5 от ППЗСПЗЗ и сочи като основание решение №Г-1/01.08.2006г.

          Ищецът твърди, че имотът е придобил по наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, съгласно н.а №174/1979г., имотът е собственост на Е. А. М. /починала/.

          Твърди, че Община Белово неправомерно заемала и ползвала имота му повече от пет години като реализирала добиви, които по закон са негова собственост.

          Заявява, че на основание чл.59 от ЗЗД предявява към ответника искова претенция за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които го е лишил и с които се е обогатил за негова сметка като е ползвал процесния имот. Период 5 години назад от настоящия момент.  

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Белово да му заплати сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва върху вземането от подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатски хонорар.

          Представени са писмени доказателства.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

          В проведените по делото съдебни заседания ищецът поддържа така предявения иск и моли съда да го уважи. Не поддържа доказателствените си искания за събиране на гласни доказателства /не води свидетели/ и за изслушване заключение по допуснатата експертиза /не внася депозит/. Излага съображения по същество.

          Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и моли съда да го отхвърли като недоказан и неоснователен като излага доводи. Претендира разноските по делото.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и становището на ответника и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

          Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите е процесуално допустим.  

          По същество искът е неоснователен, по следните съображения:

          Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

          Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличие на обедняване от негова страна, изразяващо се в намаляване на имуществото му, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника, изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му, в размер на обогатяването, както и че посоченото имуществено разместване произтича от един и същи факт или група от факти.

          В конкретния случай не се установи по делото, наличието на посочените предпоставки на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД.

          Ищецът, в чиято тежест бе, не установи да е собственик на посочения от него процесен недвижим имот /в това число и с посочена площ/, а именно: Ливата от 0.900 дка, ІV категория, находяща се в землището на с.Габровица, местност „Край селото“. В исковата си молба, както и в уточняващите молби, ищецът се позовава на отделни решения на ПК и описва имота с различна площ. Ищецът не представи по делото всички посочени от него решения на компетентния поземлен орган, както и цитираните съдебни решения, въпреки изричните указания на съда, включително дадени му и при първоначалното разглеждане на делото. Не установи наличието на идентитет между описаната в исковата молба ливада и имота по другия документ, на който се позовава - Нотариален акт №174/1979г., отнасящ се за имот в регулация. Още повече, че този нотариален акт е съставен далеч преди решенията на поземлените комисии.

          Освен това ищецът основава претенцията си на наследствено правоприемство от починалата му съпруга Елена Ангелова Михайлова. Видно от представеното удостоверение за наследниците на починалата наследодателка е, че ищецът не е единствен неин наследник. Наследодателката има още трима наследници.  

          В хода на производството по делото, ищецът не доказа ответната община да ползва процесния недвижим имот, както и да прави това в процесния период от време – пет години преди датата на подаване на исковата молба в съда, а именно от 22.03.2011г. до 22.03.2016г. В последното по делото съдебно заседание, ищецът лично заяви, че от дълги години – от 2002г. не е влизал в имота, тъй като бил заграден и нямал достъп. Изложи различни твърдения относно това кой ползва имота. Твърдеше, че го ползва кмета, общината, че последната го е дала на съседите му М. С. и И. Б.  да го ползват, че те са извършвали някакви изкопни дейности там през годините, после престанали. В крайна сметка уточни, че заради писмото с №367/2002г. е предявил претенцията си срещу ответната община. Писмото, на което ищецът се позовава е представено по делото и приложено л.24 от гр. дело №960/2016г. на Пазарджишкия районен съд. Видно от същото е, че с него са дадени указания на ищеца от кмета на общината-ответник и че е отразено, че имот №26049 по земеразделителния план /за който не е установено да е идентичен с процесния/ е временно стопанисван от общината. Това отразяване, освен това, касае един доста предходен момент – 2002г. и е извън процесния период от време.

          При тези данни, съдът приема, че искът е недоказан и неоснователн и следва да се отхвърли, тъй като в случая не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД. Не се доказа обедняване на ищеца за сметка на обогатяване на ответника, както и размер на обедняването.

          Предвид изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер общо на 743,20 лева, съгласно искането на пълномощника му и приложените разходни документи.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

         

          ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.М., с ЕГН **********, с адрес: *** против Община Белово, представлявана от Кмета инж.К. В. , с адрес: гр.Белово, ул.”*****” №* иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за осъждане на ответната община да му заплати сумата в размер на 5000 лева – обезщетение за ползването на собствения му имот – ливата от 0.900 дка, ІV категория, находяща се в землището на с.Габровица, местност „Край селото“ в периода от 22.03.2011г. до 22.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2016г. до окончателното плащане, като неоснователен.

          ОСЪЖДА А.С.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община Белово, представлявана от Кмета инж.К. В. , с адрес: гр.Белово, ул.”*****” №* разноски по делото в размер общо на 743,20 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: