Определение по дело №1620/2022 на Административен съд - Варна

Предвид тълкуването дадено от СЕС в Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 г. по дело C-97/21.,
MV – 98, ECLI:EU:C:2023:371, съдът, с оглед сходното законодателно решение за въведено задължение на административния орган при условията на обвързана компетентност за налагане едновременно на две различни по последиците си и засегнатите права административни мерки на едно и също лице, подлежащи на обжалване в различни съдебни производства, както и предвидената възможност за налагане на административна санкция в отделно производство, издаденият акт, от което подлежи на оспорване в самостоятелно съдебно производство и провеждане на наказателно производство, намира, че могат в аспектите на Член 47, Член 48, Член 49, т.3 и Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да бъдат засегнати по неблагоприятен начин трудовите права и правата на свободно придвижване на лицата, предвидени в Член 26, т.2, Член 45, Член 46 ДФЕС по отношение на които са наложени такива мерки, поради следва да постави на Съда на ЕС въпрос свързан с тълкуването на разпоредби от Европейското законодателство и с допустимостта на националната уредба в светлината на цитираните по-горе разпоредби от правото на ЕС.

На страните следва да бъде дадена възможност в 7-дневен срок от съобщаването възможност да изразят становища по приетата от съда фактическа обстановка, посочената като относима нормативна уредба и поставения въпрос.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА възможност на страните в 7-дневен срок от съобщаването да изразят становища по приетата от съда фактическа обстановка, посочената като относима нормативна уредба и поставения въпрос.

Препис от определението да се връчи на страните.

Поставя следният въпрос на Съда на Европейския съюз:

Допустима ли е съгласно Член 47, Член 48, Член 49, т.3 и Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба, съгласно която за едно и също нарушение на Закона за движение по пътищата след провеждане на отделни и самостоятелни производства на водачът на МПС могат да бъдат наложени преди получаване на резултатите от медицинската експертиза, установяващи употребата на наркотични вещества две различни принудителни административни мерки с две различни заповеди, които подлежат на обжалване в различни съдебни производства и представляващи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца до една година, подлежаща на предварително изпълнение, при издаване на разпореждане за това от административния орган и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, подлежаща на предварително изпълнение ex lege (по силата на закона), при условие че мярката не се налага от съд, а от административен орган и, че доказването на деянието на етапа на издаването на заповедите е чрез полеви тест направен от длъжностни лица в структурата на администрацията на административния орган налагащ мярката и, че оспорването на резултатите от полевите тестове е възложено по силата на правната норма като разход на лицето срещу което се издава мярката и този разход е в размер на около 300лв., като резултатите от проведените изследвания за целите на обжалването се изготвят в срок над 6 месеца?

1.Правна уредба

1.1.Правото на съюза

Разпоредбите на Член 26, т.2, Член 45, Член 46, Член 4,т.1 б.й, Член 67, т.1 от ДФЕС, Член 47, Член 48, Член 49, т.3 и Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

1.2.Национална уредба

Закон за движение по пътищата (ЗДвП):

Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:

На водача на пътно превозно средство е забранено:

1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;

Чл. 165. (2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби:

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози;

9. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози; в случай че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване;

Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това;

б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

Чл. 172а. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) (1) Разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест.

(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, когато извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест и при извършването на химическо или химико-токсикологично изследване не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

(3) До заплащането на разходите по ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, буква "б", не се връща на собственика.

Чл. 174. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:

1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

(5) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) По реда на наредбата по ал. 4 се установява и концентрацията на алкохол в кръвта на участниците в пътнотранспортни произшествия и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:

1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред;

2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;

3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. и доп., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което:

а) не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;

б) е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози.

Чл. 189а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) (1) За нарушение, извършено с пътно превозно средство, регистрирано в друга държава – членка на Европейския съюз, когато нарушителят не е установен, се извършва автоматизирано търсене в националните бази данни за регистрацията на пътни превозни средства на съответната държава – членка на Европейския съюз, с цел установяване на собственика на пътното превозното средство, с което е извършено нарушението.

Чл. 189б. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) Редът по чл. 189а се прилага при установяване на едно или няколко от следните нарушения:

1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ЗДвП

§ 6. По смисъла на този закон:

69. (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) "Прекратяване на регистрация" е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение.

НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.)

Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) С тази наредба се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) По реда на тази наредба се установява и концентрацията на алкохол в кръвта на участници в пътнотранспортни произшествия и/или употребата от тях на наркотични вещества или техни аналози.

Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:

1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;

2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;

3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Чл. 7. (2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

Чл. 14. (1) При медицинското изследване медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Резултатът от изследването, събраните анамнестични данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4. Протоколът се подписва от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1, извършил изследването.

Чл. 15. (1) При медицинското изследване се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) За изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. За осигуряване на необходимото количество кръв се допуска използване на няколко вакуумни епруветки от същия тип по отношение на обем, антикоагулант и производител.

(4) Едната от кръвните проби по ал. 2 и 3 се съхранява като контролна, а другите кръвни проби и пробата урина се използват за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) При неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2 се изпращат за изследване в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – София, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория към Медицинския институт на МВР, в научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по криминалистика при МВР.

Чл. 24. (1) Изследването на пробите се извършва от лице с висше образование и професионална квалификация "химик".

(2)Резултатите от химическото или химико-токсикологичното лабораторно изследване по чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 се отразяват в протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Протоколът задължително съдържа данни за: имената, длъжността и местоработата на извършилия изследването специалист; имената и ЕГН на изследваното лице; кога, как и какви проби са постъпили за изследване; състоянието на пробите при постъпване в лабораторията; номерата на стикерите, с които са запечатани пробите; кога е извършено изследването; използваните аналитични методи и получените резултати. Протоколът се подписва от лицето, което е извършило изследването.

2. Съдебна практика на Съда на ЕС

Решение от 6 октомври 2022 година, HV, C266/21, ECLI:EU:C:2022:754

Решение от 29 април 2021 година, AR, C56/20, ECLI:EU:C:2021:333

3.Фактите по спора:

Предмет на проверка в производството пред Административен съд Варна е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1275-000237 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от 10.06.2022г. издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция Велико Търново към ОДМВР Велико Търново, упълномощен със Заповед №366з-1614/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР Велико Търново.

ЗППАМ е издадена на Я.Г.Я. затова че виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП на следните факти:

На 10.06.2022г. около 21.15ч. в гр.Велико Търново на ул.Генерал Гурко управлява собственият си лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установени по надлежния ред чрез направен тест в сградата на РУ Велико Търново с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000, с фабричен номер ARHY -0011 светлинната скала, на който е отчела положителен резултат за „амфетамин“ и „метамфетамин“. Тестът е започнал в 22.00ч. и е завършил в 22.15ч. Пробата е предявена и възприета от водача г-н Я., който е споделил, че е употребил някакви наркотични вещества „кристали“ на дискотека край гр.Варна на 09.06.2022г. На г-н Я. е издаден талон за изследване и е съпроводен до ЦСМП при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр.Велико Търново, където г-н Я. пред медицински лица е отказал да даде кръвна проба и урина за химичен анализ.

	Съдия: