Р Е Ш Е Н
И Е
№ 271/23.10.2018г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар Елка Колева
прокурор: Радослав Лазаров.
Като разгледа докладваното от съдия Димов
ВЧНД № 1176 по описа
за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното
производство е решение по ЧНД №394/2018 год., постановено на 25.09.2018 год., по
описа на Районен съд Провадия, с което И.А.Е.,
ЕГН ********** – е задължително настанен на стационарно лечение по реда на
чл.157 и сл. от Закона за здравето /З Здр/.
Въззивният съд е сезиран
по жалба на освидетелстваното лице и производството се разглежда по реда на
чл.163, ал.1 от 33др.
В жалбата изрично не е
направено искане, но от мотивите в същата се стига до извод, че се иска отмяна
на решението доколкото по отношение на лицето И.Е. не е налице медицинският и
социалният критерий за задължителното му настаняване в стационарно заведение.
Редовно призован в съдебно
заседание освидетелстваното лице - се явява лично и се представлява от упълномощеният
защитник адв.С.П. от ВАК.
Жалбата се поддържа в
публично съдебно заседание от процесуалния представител доколкото представляваното от него лице я
поддържа също.
Излагат се доводи че не са
налице социалния и медицинският критерии за задължително стационарно лечение на
лицето
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
решението на първоинстанционния съд.
Лицето, чието настаняване
се иска изразява несъгласие с решението на районния съд.
Макар ориентирано за време
и място навежда редица оплаквания, като счита, че не следва да бъде настанен на
задължително стационарно лечение в резултат на заболяването си.
Настоящият състав на ВОС
намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно предвид следното:
Производството е
инициирано от ПРП с предложение за настаняване на И.А.Е. на задължително лечение в лечебно заведение в изброените в
чл.156, ал.2 от ЗЗдр., поради това, че страда от психично заболяване и с
поведението си застрашава сериозно собственото си здраве и това на околните и
са налице основанията на чл. 155, вр. чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗдр.,
В съдебно заседание пред
първата инстанция са събрани достатъчно доказателства, че лицето страда
от психично заболяване – „Шизофрения, параноидна форма“. Бил е лекуван в
психиатрично заведение през 2014 год. по негови данни след развода със
съпругата му, като му е била поставена тогава диагноза параноидна шизафрения –
лека форма. Бил е лекуван, но след това е прекъснал приема на медикаменти.
От лятото на 2018 год.
отново е станал говорно агресивен, враждебен. След употреба на алкохол заплашвал
хора с убийство, с изнасилване, което се установява от показанията на
разпитаните в съдебно заседание пред първоинстанционния съд свидетели –
Добромир Добрев Пенчев, Лилия Филипова и В. В..
Както и
правилно е приел ПРС през последният месец здравословното състоянието на лицето
се влошило, тъй като не приемал предписаните му медикаменти, а и същевременно
злоупотребявал с алкохол. Вследствие на това ставал раздразнителен и агресивен.
Крещял нецензурни думи по всяко време на денонощието, бил агресивен и опасен
както за себе си така и за околните. Вървял държейки в ръката си нож, заставал
до оградите на съседите си и отправял закани за убийство, като прокарвал ножа
през гърлото си.
От изготвената комплексна
СППЕ се установява, следното:
О.страда от Шизофрения
параноидна форма. Анамнезата на заболяването при освидетелствуваното лице,
характера на психотичните му изживявания, степента на овладяването на психозата
при предхождащите хоспитализации, нередовния прием на медикаменти от
освидетелствувания в амбулаторни условия е причина за липсата на хармонични
отношение в близкото му обкръжение. Към настоящият момент О. има агресивно
поведение, провокирано често от употребата на алкохол. Вещите лица са приели,
че при О. е налице медицинският критерии за задължително лечение в психиатричен
стационар, като предлагат това да стане за срок от 1 месец.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, съдът намира за законосъобразен изводът на
първата инстанция, че са налице предпоставките по чл.155 от 33др. - медицинския и социален критерий по
отношение на лицето по принудително действие. Установеното заболяване е сред изброените в нормата на чл.146 от
33, а представената и приета от съда СППЕ, извършена от компетентни за това
лекари - психиатър и психолог и безспорно установяваща вида на заболяване и
препоръчания начин за лечение, както и обяснява характера на заболяването. В
тази връзка наведените оплаквания от освидетелстваното лице не намират
подкрепа, като се явяват неоснователни.
Настоящата инстанция
намира определения период на лечение от един месец в специализирано здравно
заведение, и при форма на лечението - стационарна за съобразен с данните от
съдебно -психиатричната и психологична експертиза, предвид на което не се
налага неговото изменение.
Правилно и законосъобразно
е решението на първоинстанционният съд с което е постановил информирано
съгласие за лечението на лицето да изразява определено лице от Общинската
служба по здравеопазване при община гр. Балчик.
По изложените съображения
и на осн. чл.334 от НПК, въззивният съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение по ЧНД №394/2018 год., постановено
на 25.09.2018 год., по описа на Районен съд Провадия, с което И.А.Е., ЕГН ********** – е настанен на
задължително стационарно лечение по реда на чл.157 и сл. от Закона за здравето
/З Здр/.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./