РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Чепеларе, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно
наказателно дело № 20235450200114 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е във връзка с подадена жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „*****“ №*, представлявано от Р. А. Я., чрез адвокат А. А.,
против Наказателно постановление №137/06.10.2023г., издадено от директора на Басейнова
дирекция „*****“, с което за нарушение на чл.48, ал.2, т.1 от Закона за водите във вр.с чл.5
от Наредба №3/16.10.2000 год., и съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.26 от ЗВ и с оглед
дадените му правомощия с чл.201, ал.2 от същия закон, във връзка с чл.53, ал.1 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева. В жалбата
се излагат твърдения, за необоснованост и незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, с оглед на което се иска да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. А., който поддържа жалбата
и по изложените в нея доводи моли наказателното постановление да бъде отменено.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, се представлява от
упълномощеният юрк. Г. К., който оспорва жалбата и изразява становище за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и незаконосъобразно. Претендира разноски
1
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.08.2023 год. е извършена проверка от експерти на Басейнова дирекция „*****“, ИРМ
– С. на обект КЕИ „****“, съвместно с предствители на „****“ ЕООД гр.Смолян и Община
Чепеларе, в местността „****“, в отдел ***, подотдел *, Държавна горска територия,
стопанисвана от ТП „ДГС – *****“ с.*., в землището на с. П., общ. Ч., обл. С.. При
проверката било установено, че „****“ ЕООД гр.Смолян водовзема за обществено питейно –
битово водоснабдяване на населението на с.П. от подземни води от КЕИ „****“, намиращ се
в местността „****“, в землището на с. П., община Ч., област С.. Водите от КЕИ „****“
посредством метални тръби Ф75 с дължина около 4000 метра постъпват в стоманобетонов
резервоар, с обем 120 м3, намиращ се над с. П., след което се разклонява за водоснабдяване
на населението на с.П.. Констатирано било, че към момента на проверката „****“ ЕООД
извършва експлоатация на съоръжение КЕИ „****“ за питейно – битово водоснабдяване без
да има учредена санитарно – охранителна зона около водоизточниците - КЕИ „****“, с
което е нарушило забраната на чл.5 на Наредба №3 от 16.10.2000 год. за условията и реда за
проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно – охранителните зони
около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични,
питейни и хигиенни нужди. Така установеното е обективирано в Констативен протокол №
СМ – 286 от 02.08.2023 г. Във връзка с извършената проверка и направените констатации до
„****“ ЕООД е изпратена покана с изх.№ ПО -02-346/07.08.2023 г., получена на 08.08.2023
г., с която са указани датата, часът и мястото, на които следва да се яви представляващия
дружеството или упълномощено от него лице, за да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/. В същата било указано, че при неявяване АУАН ще
бъде съставен в негово отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. На 28.08.2023 г. в
присъствието на представител на дружеството жалбоподател и в присъствието на
свидетелите – Д. Н. и С. А., свидетелката Е. М. – гл. експерт контрол при Дирекция „****“,
БД ИБР, ИРМ С., съставила АУАН №199/28.08.2023 год. срещу „****“ ЕООД за това, че на
02.08.2023 год. в с.П. експлоатира водовземно съоръжение – КЕИ „****“ за питейно –
битово водоснабдяване без проектирана, учредена и изградена санитарно – охранителна
зона, като по този начин не е предприело всички необходими мерки за да осигури безопасна
и чиста питейна вода на потребителите. В акта било посочено, че с това деяние
дружеството е нарушило разпоредбата на чл.48, ал.2, т.1 от Закона за водите, според която
водоползвателите, независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни, които са „****“
оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели,
са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста
питейна вода на потребителите във вр. с чл.5 от Наредба № 3 от 16.10.2000г./обн. ДВ
2
бр.88/2000г./ за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация
на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-
битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за
лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, а именно забранява се експлоатация
на водоизточник и/или съоръжение, независимо от формата на собствеността му, без
установена санитарно – охранителна зона. Актът бил предявен на пълномощника на
жалбоподателя инж.Р. Ф., която го подписала и получила препис от него.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, съгласно което за
нарушение чл.48, ал.2, т.1 от Закона за водите във вр. с чл.5 от Наредба № 3 от 16.10.2000г.,
на „****“ ЕООД, е наложена имуществена санкция на основание чл.200, ал.1, т.26 от Закона
за водите в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка безспорно е установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Е. Г. М. и Д. А. Б., както и от
приобщените писмени доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични,
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава
активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по същество на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно – наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да
бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване, за които съдът следи служебно.
С разпоредбата на чл.48, ал.2, т.1 ЗВ се въвежда задължението на водоползвателите,
3
независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни, които са **** оператори по
смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, да предприемат всички
необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Самата
дейност по водоснабдяване с питейна вода, предвид особения й характер, е предмет на
специално нормативно регулиране. Едно от неговите проявления са изискванията за
осигуряване на безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Конкретните параметри,
на които трябва да отговаря питейната вода, за да се счете за чиста и безопасна, са
нормативно разписани в Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от Наредба №
9/16.03.2001 г. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2023 г.), с цел предпазване на водата за питейно-битови
цели от замърсяване около питейните водоизточници и съоръженията за питейно-битово
водоснабдяване задължително се създават зоните, определени съгласно наредбата по чл.
135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите - Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за
проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони
около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около
водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и
хигиенни нужди. С разпоредбата на чл.5 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. се въвежда забрана
за експлоатация на водоизточник и/или съоръжение независимо от формата на
собствеността му, без установена санитарно – охранителна зона /СОЗ/. За неизпълнението
на това задължение в разпоредбата чл.200, ал.1, т.26 Закона за водите, законодателят е
предвидил глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи
на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което експлоатира водовземни
съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или за минерални води без изградена СОЗ.
В разглеждания случай дружеството жалбоподател е **** оператор по смисъла на чл. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и за предоставяне
на услугата водоснабдяване за питейно-битови цели е експлоатирало водовземно
съоръжение КЕИ „****“, от който извор водите стигат чрез метални тръби до
стоманобетонов резервоар и откъдето се разклонява за водоснабдяване на населението в
с.П.. Безспорно установено по делото е, че за конкретното водовземно съоръжение е нямало
установена санитарно – охранителна зона. На 08.12.2022 год. дружеството жалбоподател е
подало заявление до директора на Басейнова дирекция „****“ с вх. рег. №РР-01-307, за
издаване на разрешително за водовземане от подземни води от съществуващи водовземни
съоръжения – Каптаж на извор КЕИ „****“ в землището на с.П., съгласно изискванията на
чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, но към момента на проверката е нямал издадено все още
такова разрешение. Независимо от това обаче, дали е титуляр или не е, за **** дружеството
е било налице задължение да предприеме всички необходими мерки за осигуряване на
безопасна и чиста питейна вода на потребителите, като една от тези мерки е спазването на
визираната забрана в чл.5 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. Неспазването на императивната
4
норма на чл.5 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. обуславя извод за съставомерност на
изпълнителното деяние, за което се търси отговорност. Подаденото от „****“ ЕООД
заявление за издаване на разрешение за водовземане не е достатъчно, за да бъде направен
извод за изпълнение на задължението за предприемане действия за осигуряване на
безопасна и чиста питейна вода, респ. определяне на санитарно – охранителна зона около
съоръжението, доколкото се касае за две отделни процедури. Следва да се направи
уточнение, че в случая дружеството е санкционирано не за това, че водовзема без издадено
разрешително за водовземане от подземни води, което съставлява нарушение на чл. 44, ал. 1
от ЗВ, а затова, че експлоатира водовземно съоръжение за питейно – битово водоснабдяване
без да има установена СОЗ, което е самостоятелен състав на нарушение. Дори и да се
приеме, че издаването на разрешително за водовземане е условие за установяване на СОЗ,
каквото твърдение бе наведено по делото, то остава открит въпросът защо жалбоподателят
не е проявил активност и заинтересованост и не е предприел действия за установяване хода
на развитие на подаденото от него заявление за издаване на исканото разрешително, а оттам
и предприемане на действията по установяване на СОЗ. След като не е била установена СОЗ
и въпреки това „****“ ЕООД е експлоатирало водовземното съоръжение за питейно-битово
водоснабдяване, то съдът намира, че от обективна страна е изпълнен състава на
нарушението по чл. 48, ал. 2, т. 1 от ЗВ. С оглед на това правилно и законосъобразно
дружеството жалбоподател е било санкционирано от АНО на основание чл.200, ал.1, т.26 от
Закона за водите.
Административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция в
предвидения от закона минимум при съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното
нарушение и би спомогнала за реализиране на целите на административното наказание по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с посочване на всички
елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на
дружеството-жалбоподател, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството.
За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая не са
налице условията, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото липсват обстоятелства, разкриващи по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи от същия вид. Нарушените
5
правни норми регулират значими обществени отношения, свързани с управлението на
водите на територията на Република България като общонационален неделим природен
ресурс в интерес на обществото и осигуряване опазване здравето на населението. В случая
неспазването на изискването за учредяване на СОЗ е довело до водовземане от съоръжение
без осигурена защита от постъпване на замърсители във водоизточника, без гаранции за
качеството на водата и състоянието на водоизточника, позволяващо осигуряване на чиста и
безопасна питейна вода на потребителите. Обстоятелството, че извличаната вода е била
предназначена за питейно-битово водоснабдяване на цялото население на с.П., включително
и от неограничен брой туристи, посещаващи селото, допълнително обоснована извод за
липса на маловажност на случая.
При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ответника по жалбата – директора
на Басейнова дирекция „****“, които на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН съдът намира, че
следва да бъдат определени в размер на 80,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №137/06.10.2023 г., издадено от директора на
Басейнова дирекция „****“, с което на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „****“ №*, представлявано от Р. А. Я., за нарушение на чл.48, ал.2, т.1
от Закона за водите във вр. с чл.5 от Наредба №3/16.10.2000 год. и съгласно разпоредбата на
чл.200, ал.1, т.26 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „****“ №*, представлявано от Р. А. Я., да заплати на Басейнова
дирекция „****“, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Смолян в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
6