О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бургас, № 126 21.01.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Чавдар Димитров
като
разгледа адм.д.№ 124/2020г. на Административен съд – Бургас, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60,
ал.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят Стил 63 ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. Тервел №1а, със законен представител
Г. Карастоянов, е оспорил разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително
изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
ФК-С2830364425/10.01.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ София, при
дирекция Оперативни дейности в Главна Дирекция „Фискален Контрол“. Със
заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин,
находящ се в гр. Банско, ул. Пирин, №90, стопанисван от жалбоподателя и е
забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното
предварително изпълнение, основано на чл.60, ал.1 от АПК, във вр. чл.188 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е
незаконосъобразно и иска да бъде отменено.
Ответникът представя
административната преписка. Не изразява становище по оспореното разпореждане.
ФАКТИ:
Съгласно представения с преписката
протокол за извършена проверка серия АА №0364425 от 06.01.2020г. служители на
ГДФК на НАП са извършили проверка на търговски
обект магазин, находящ се в гр. Банско, ул. Пирин №90, стопанисван от жалбоподателя.
В проверявания обект била извършена контролна покупка на 1 бр. Дамска шапка на
стойност 25,00 лева, заплатени в брой от ИП – Павлина Ангелова, приета от служител на търговеца – Радостина
Тошкова Георгиева, за която покупка не бил издаден касов бон от регистриран на
адреса на обекта и функциониращ ЕКАФП.
При проверката, като писмени
доказателства били събрани – междинен отчет от ЕКАФП, КЛЕН №01/06.01.2020г.
Въз основа на тези факти
административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба, с което е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 във връзка с чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение
представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ „запечатване на търговски
обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни“.
Заповедта постановява запечатването
да се извърши на втория ден, считано от деня на връчването на заповедта в
присъствието на представител на дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е
указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед
ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на
задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното
нарушение глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло. Относими към
настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60, ал.1
от АПК.
Според тези мотиви фактическите
основания за издаване на това разпореждане са идентични с тези за постановяване
на самата заповед, а именно заради неиздаден фискален бон след покупка на
стойност 25,00 лева.
Въз основа на този факт органът е
направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо, за да се защитят
особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на
реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват
значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че
констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат
постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това
нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е налице
значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е извод, че с
конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса на фиска
свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от
продажби. В заключение административният орган е направил извод, че
разпореждането за предварително изпълнение е съобразено както с характера, така
и с целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с
цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане.
Именно с оглед на това, според
органа, отлагането изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените
цели. Според него превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и за
държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение на
ПАМ.
При такаустановените факти и
обстоятелства Съдът достига до следните правни изводи:
Търговецът е заинтересована страна,
като адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за
предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено
засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за
него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното
разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Според чл.188 от ЗДДС принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК.
Според чл.60, ал.1 от АПК в
административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес. В последния случай административният орган изисква съответната
гаранция.
Съгласно чл.60, ал.4 от АПК
разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение,
може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от
съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
Когато законодателят с норма в
закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни
актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и
обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или
няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се
обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни
интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително
изпълнение.
Във всички останали случаи
административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде
обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се
произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила
съдебен акт, с който жалбата срещу административният акт е отхвърлена. В този
смисъл, случаите, при които административните актове се изпълняват след като
влязат в сила обективират принципа. Другата хипотеза, при която на акта е
придадено предварително изпълнение със закон, е изключение.
Законодателят в чл.60, ал.1 от АПК е
дал възможност на административният орган, в случаите, когато законът не
предвижда предварително изпълнение на съответния административен акт, при
наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази разпоредба, с
разпореждане органът да допусне такова предварително изпълнение. В тежест на
органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка. Същите по своето
естество и характер следва да сочат на някакъв вид изключителност или
особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо обичайните случаи от
същия вид.
От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в
изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките,
предвидени в нормата. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки
административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително
изпълнение, не е нито цел нито идея на законодателя, нито може да бъде
фактически и най-вече правно обосновано..
В процесният случай от справка,
която съдът извърши в деловодната система на Административен съд Бургас
установи, че за цялата 2017г. , 2018г. и 2019г., както и за 2020г. до настоящия
момент, всеки обжалван пред АС Бургас административен акт, издаден от
териториално компетентен орган на НАП на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС съдържа
разпореждане за предварително изпълнение. Такъв е и процесният акт. Така
административният орган придава изключителност на издадените по реда на чл.186
от ЗДДС административни актове, каквато самият законодател не е предвидил в
ЗДДС, защото в противен случай би постановил предварително изпълнение на този
тип административни актове със самия закон.
Единственото фактическо основание,
изложено в заповедта, като причина за постановеното предварително изпълнение съдебният
състав счита, че е посочено и като основание за постановяване на самата ПАМ,
въпреки че е недопустимо едновременно с това то да обосновава и предварителното
изпълнение на същата. Касае се за неиздаване на касов бон непосредствено при
плащането цената на стоката. В мотивите на административния орган не се сочи
каквато и да е изключителност, нито касателно размера, нито касателно времето
или мястото на извършване на покупката. Направен е опит предварителното изпълнение
да бъде обосновано с площта на търговския обект и предположението, че е
значително посещаван, което увеличавало вероятността от допускане и на други
нарушения. Тези аргументи обаче не биват доказани от страна на органа, като в
преписката не са подплатени с каквито и да е доказателства - нито такива
относно ежедневните обороти на търговеца, нито други относно високата
посещаемост на обекта, като дори и при хипотетичното наличие на последната
следва да се отбележи, че посещаемостта в магазина не е пряко обвързана в
директна причинноследствена връзка с реализирането на високи обороти.
Положителната констатация
за липсата на отразяване в касата на получените от продажбата 25,00 лева също
не може само по себе си да обоснове предварително изпълнение на заповедта, тъй
като този факт е следствие от неотчетената продажба и е характерен за всяко
едно нарушение от този вид. В крайна сметка съдът счита, че така
изброените факти не могат да обосноват изводите за изключителност на случая,
направени от органа по-долу в заповедта.
Разбира се всички тези
контрааргументи не оневиняват допуснатото от служителя нарушение, в случай, че
същото бъде надлежно установено в главния спор за законосъобразността на
Заповедта за налагане на ПАМ, в която хипотеза административната отговорност на
търговеца е безвиновна, ирелевантно дали пропускът е на негов служител, управител
или на др. лице с отношение към дейността му.
В същото време, както бе споменато и по-горе, липсват събрани доказателства
за това, че обектът е сезонен по своя характер, което да обоснове незабавното
изпълнение на ПАМ, поради фактическа невъзможност това да бъде сторено на
по-късен етап.
Мотивите на административния орган
извън изрично изброените фактически основания са общи и абстрактни.
Не може да се твърди, че нарушението
ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото до степен на
изключителност, изискваща незабавното изпълнение на мярката. Напротив, обратно
съдебният състав наблюдава тенценция на интерес от страна на субектите на
данъчни проверки да водят дела по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ в хипотезите на
отмяна на заповеди като процесната, което натоварва безмислено държавния бюджет
с непредвидени разходи, особено след въведените с измененията на ЗДДС в
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗДДС гаранции за реализиране на мярката на всяка
цена, дори в случаите, когато обектът е бил напуснат от търговеца.
Както беше посочено по-горе, заповедта
за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за който законодателят не е
допуснал предварително изпълнение по нормативен път. Това означава, че по
принцип целта, за която се налага ПАМ на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС
ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение
на тази мярка. Самата мярка се състои в запечатването на търговския обект, в
който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със
запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното
нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението й не се
състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и
имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за
ефективно събиране на дължими публични задължения. Затова нейното предварително
изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на
държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително
реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от изпълнението на процесната
ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт,
който я постановява влезе в сила. Нещо повече, в случай че междувременно бъде
издадено и НП, за да избегне репресията на ПАМ е налице вероятност нарушителат
доброволно да внесе наложената му имуществена санкция в хипотезата на чл.187,
ал.4 ЗДДС, което по съществото си представлява допълнителен приход в държавния
бюджет.
С предварително изпълнение на ПАМ,
като процесната, не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата
вреда, защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне
предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните
вземания възникнали от тези укрити приходи. То не може да доведе до защита на
вземанията, които фискът евентуално има.
На следващо място, абсолютно
неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на
фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното
изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди
да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено
запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването
на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират
данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде
спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични
задължения.
Административният орган неправилно
счита, че всеки административен акт, постановяващ ПАМ по реда на ЗДДС, следва
да подлежи на предварително изпълнение. Не е такава целта на закона, нито е
налице в конкретния случай някоя от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК.
По изложените съображения обжалваното
разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2830364425/10.01.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ София, при дирекция Оперативни дейности в Главна Дирекция „Фискален
Контрол“ следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание
чл.60, ал.5 и 6 от АПК, Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение
на заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С2830364425/10.01.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ София, при
дирекция Оперативни дейности в Главна Дирекция „Фискален Контрол“.
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от
съобщаването пред ВАС на РБ с частна жалба.
СЪДИЯ: