Р Е Ш Е Н И Е
№85/ 18.03.2021
г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди
двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря
ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 599 по описа
за 2020 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ж.к. „***, ул. „***" № 29, представлявано от М.М.Л., в качеството му
на управител, против Ревизионен акт № Р-03000820000431-091-001/ 14.08.2020 г.,
издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от органи по приходите при ТД на НАП
Варна, потвърден с Решение № 251/ 06.11.2020 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централно
управление на НАП.
С
жалбата се иска отмяна на оспорения Ревизионен акт като незаконосъобразен.
Жалбоподателят не е съгласен с констатациите,
изложени от органа по приходите и определените с РА задължения. Счита, че РА е издаден в нарушение на материалноправните норми и в
нарушение на норми на Закона за данък върху добавената стойност, Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, в нарушение на
процесуалноправните норми на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Оспорва
РА и като издаден от некомпетентен орган, при опорочаване на предвидената в
закона форма, както и при неспазване на процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по жалбата – Директорът
на Дирекция „ОДОП“
–Варна, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От П.И.Г.,
старши юрисконсулт, редовно упълномощен, е подадена
Молба, с която оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1245.77 лв., като прави възражение за прекомерност, в случай че жалбоподателят
претендира адвокатски хонорар и той надвишава минималния размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.(л. 39 – 41)
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-
03000820000431-020-001/27.01.2020 г., изменена със заповеди № Р-03000820000431-020-002/06.04.2020
г., № Р-03000820000431-020-003/ 05.05.2020 г., №
Р-03000820000431-020-004/05.06.2020 г., № Р-03000820000431-020-005/18.06.2020
г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП Варна, на дружеството – жалбоподател е
извършена ревизия с обхват: задължения за ДДС по ЗДДС за периода от
01.10.2019 г. до 31.12.2019 г., приключила с издаване
на обжалвания РА.
За констатациите от ревизията
е съставен РД № Р-03000820000431-
092-001/20.07.2020 г. (л. 138 – 125 от адм. преписка (АП), връчен по електронен път на задълженото лице на 20.07.2020
г. (л. 126 от АП)
Срещу РД е подадено
Възражение (л. 152 от АП), към което са приложени Споразумение от 29.05.2019 г.
между жалбоподателя, като хотелиер, “***” ЕООД, ЕИК ***, като туроператор и “***
интернешънъл” ООД, със седалище Сейшелските острови, като туроператор 2;
извлечение от Главна книга на “***” ЕООД, кореспондираща сметка М „Буферна“;
извлечение от Главна книга на жалбоподателя от същата сметка; рекламации с и
без превод на български език, снимков материал.
Възражението е оставено без
уважение, като в резултат е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА №
Р-03000820000431-091-001 от 14.08.2020 г., връчен по електронен път на
задълженото дружество на 17.08.2020 г.(л. 198 ог АП)
В законоустановения срок РА е
обжалван по административен ред с искане да бъде отменен изцяло. Няма приложени
доказателства към жалбата и не са направени допълнителни доказателствени
искания във връзка с оспорването.(л. 204 от АП)
Директорът на Дирекция „ОДОП“
Варна е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество, като е счел
същата за неоснователна. Обсъдил е събраните доказателства и направените
възражения, съответно мотивите в оспорения административен акт и е стигнал до
извода, че констатациите и заключенията на ревизиращите органи са правилни,
обосновани и законосъобразни.
В резултат е издадено Решение
№ 251/ 06.11.2020 г., връчено на ДЗЛ на 06.11.2020 г. по електронен път. (л. 14
- 19)
Административният орган е
посочил в Решението си, че „***"'
ЕООД, с представляващ М.М.Л., е извършвало за ревизирания период основна
дейност - отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти. Упражнило
е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 250.00 лв. през м.
10.2019 г. по фактура № **********/ 31.05.2019 г. (л. 97 от АП), издадена от „***"
ЕООД с предмет - съгласно споразумение.
Анализирал е представените
от жалбоподателя документи, получените при насрещни проверки обяснения и документи,
като в резултат е приел, че ревизиращите
органи правилно са заключили, че не е удостоверена извършена доставка на услуга
по смисъла на чл. 9 от ЗДДС от „***" ЕООД на “***" ЕООД по издадената
фактура № **********/ 31.05.2019 г., а е фактурирана привидна сделка, която не
представлява доставка по ЗДДС и съответно данъкът е начислен неправомерно. Счел
е за правилен и изводът, че непредставянето на споразумението, което е посочено
като основание за издаване на фактура № **********/ 31.05.2019 г. в хода на
проверката и ревизията на „***" ЕООД, както и непредставянето на
документи, удостоверяващи извършена доставка и вида на доставката по процесната
фактура представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Обсъдил
е приложените към Възражението писмени доказателства от страна на дружеството –
жалбоподател във връзка с приложимите норми и останалата събрана информация,
като с оглед обстоятелството, че „***" ЕООД не е извършвало хотелиерски
услуги и единствените продажби на дружеството за периода м.01.2017 г. -
м.09.2019 г., декларирани в дневниците му за продажби, са с предмет
„наем", е възприел заключението на ревизиращите органи, че не е настъпило
данъчно събитие по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по фактура № **********/ 31.05.2019
г., издадена от „***" ЕООД с данъчна основа 116 250 лв. и ДДС 23 250.00
лв., поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е счел отказа за данъчен кредит в размер на
23 250.00 лв. за данъчен период м.10.2019 г. за съответен на закона.
Изложил е правните
основания за своите изводи, като е отчел, че са спазени процесуалните
изисквания от страна на ревизиращите органи при установяване на факта дали е
възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Според
ответника органите по приходите правилно са предприели действия по извършване
на насрещни проверки и събиране на доказателства, събрали са относимите доказателства за проверки по предвидения в
ДОПК процесуален ред и са извършили анализ на данните в информационните масиви
на НАП. Указал е, че фактическото
изпълнение на доставката, като предпоставка за упражняване правото на
приспадане на данъка, подлежи на доказване на общо основание и то не се
подразбира, нито предполага само в резултат на съставена счетоводна
документация или друга такава от гражданския оборот. Според ответника, е необходима
надеждна одитна следа, свързваща фактурата и доставката на стоки или услуги, като
от значение е съответствието на подкрепящите доставката документи и тяхната
тежест в счетоводния процес, тъй като фактурата не се разглежда като отделен
самостоятелен документ, а се проверява като такъв в рамките на търговския и
счетоводен процес, а надеждна одитна следа е налице, когато връзката между
отделните документи и осчетоводените операции е лесно и бързо установима и
осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена
доставка. Счел е, че в случая не е налице такава одитна следа, която лесно и
бързо да установи връзка между издадената фактура и конкретна извършена
доставка, като е наблегнал, че само по себе си посочването на ДДС във фактура,
без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на
приспадане за получателя, като се е позовал на практика на Съда на Европейския
съюз. Допълнил е, че тълкуването на разпоредбите на ЗДДС, касаещо възникването
на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, не лишава претендиращия
правото на данъчен кредит от задълженията му да установи действително
осъществяване на пряката доставка, по която се твърди, че е получател и има
право на данъчен кредит, тъй като в противен случай би се насърчило
възстановяването на данъчен кредит „само по документи", без да се държи
сметка за това извършена ли е реално услугата, респективно прехвърлена ли е
собствеността на стоката и дали издателят на фактурата е доставчик по сделката,
каквото разбиране не се има предвид и не е застъпено в решенията и на СЕС. В
резултат е потвърдил РА изцяло.
Срещу РА, потвърден с Решение
№ 251/ 06.11.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, е подадена
жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство като доказателства
по делото са приети приложените към жалбата писмени доказателства, представените
с административната преписка писмени документи и електронен носител, както
и приложената към Молба вх. № 579/ 22.02.2021 г. Заповед № Д – 2273/ 20.12.2018
г. на Директора на ТД на НАП Варна за оправомощаване на органи по приходите,
които да издават заповеди за възлагане на ревизии.
Съдът, като взе предвид
представените и приети по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена
в срок, след оспорване на РА по
административен ред, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване на РА.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
По делото са представени
доказателства, от които се установява, че съгласно т. 14 от Заповед № Д – 2273/
20.12.2018 г. (л. 51) на Директора на ТД на НАП Варна, ***, началник сектор ”Ревизии”
е била оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии. В случая тя е
издала процесните ЗВР и ЗИЗВР, като същите са подписани с валиден електронен
подпис, видно от отразяването в приетите като доказателство и отворени в
съдебно заседание файлове от електронен носител, приобщен към доказателствения
материал по делото. Оспореният РА е подписан от *** и *** с валиден електронен
подпис, което се установява от прегледа на файловете от приетия диск като
електронен носител. Ревизионният доклад е подписан с валиден електронен подпис
от ***, установено съответно в съдебно заседание, на които е било възложено
надлежно със ЗВР да извършат ревизията, видно от приетите като доказателство
ЗВР и ЗИЗВР. В този смисъл безспорно е установена компетентността на органа,
издал оспорения акт, поради което възражението на жалбоподателя е неоснователно
и необосновано.
Няма спор по делото по
отношение обхвата на ревизията и периода на ревизиране.
Спорът между страните се
състои в това извършена ли е доставка по
фактура № **********/ 31.05.2019 г. с данъчна основа 116 250.00 лв. и ДДС 23 250.00
лв. на обща стойност 139 500.00 лв. със страни “***" ЕООД - доставчик
и „***" ЕООД - получател.
Дружеството е регистрирано в търговския регистър на Добричкия окръжен съд по фирмено
дело 142/ 2001 г., като е пререгистрирано в Търговския регистър на 29.01.2008 г.
През ревизирания период основната
дейност на предприятието включва отдаване под наем и недвижими имоти (декларираният
пред НАП код по КИД 2008 е: 6820-Даване под наем и имоти), като видно от
Договор за наем от 07.05.2019 г. (л. 93 – 94 от АП) за срок от пет години
жалбоподателят отдава под наем собствения си недвижим имот - хотел “***” на „***"
ЕООД, ЕИК ***. Едноличен собственик на наемателя е ***, съпруга на едноличния
собственик на “***” ЕООД, М.М.Л..
Същевременно по сключен Договор за наем
от 03.05.2016 г. с „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано (към онзи момент) от ***,
(л. 164 – 165 от АП) хотел „***“ е отдаден под наем и на това дружество със
срок до 06.04.2017 г. Към жалбата, по която е образувано настоящото
производство са представени анекси към този Договор за наем от 01.04.2017 г. и
01.04.2018 г. за продължаване на Договора за наем до 06.04.2019 г. (л. 4 – 8),
като са приложени и доказателства за заплащане на наема, съответно Анекс от
01.06.2020 г. във връзка с фактуриране на наема за 2018 г.
Част от покривното пространство над
сградата на хотела е отдадена под наем на „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД. Извършваните доставки са облагаеми със ставка на данъка в
размер на 20%.
За установяване фактите и
обстоятелствата в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на други
задължени лица, в това число насрещна проверка (НП) на “***” ЕООД, ЕИК ***,
което не е представило изисканите по реда
на ДОПК документи, справки и писмени обяснения. Представената с вх. №
Р-03000820000431-ПРД-001-И/ 06.03.20 г. през ИС молба от „***" ЕООД касае
друга проверка (“***” ЕООД) и е неотносима към отговора на Искането НП.
С искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице (ЗЛ) № 03000820000431-040-001/06.02.2020 г.,
връчено електронно на 06.02.20 г., от ревизираното дружество са изискани
хронологични счетоводни регистри за извършените счетоводни записвания по
фактури за покупки и продажби, включени в отчетните регистри по ЗДДС през
ревизирания период от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. и всички относими към тях
документи. През процесния период дружеството е упражнило право на приспадане на
данъчен кредит по една фактура от доставчик „***" ЕООД и фактуриран
предмет на доставка „споразумение". Във връзка с това са изискани
платежните документи за извършените разплащания по фактурата, както и всички
съпътстващи доставката документи: договори, споразумения, анекси, проекти,
отчети за извършена работа, приемо-предавателни протоколи, експедиционни
бележки, пътни листи, товарителници, гаранционни карти, търговска
кореспонденция и други, установяващи събитието по отразената във фактурата
сделка. С Придружително писмо за представяне на документи с вх. №
Р-03000820000431-ПРД-002-И/ 06.03.20 г. през ИС е входиран отговор, състоящ се
от екселски файл с наименование „70. ***", съдържащ по същество данни за
няколко фактури във формат ексел, с посочен издател на фактурите „***"
ЕООД към различни клиенти, в т.ч. работен вариант на фактура **********/ 31.05.2019г.,
издадена на „***" ЕООД и ползван данъчен кредит от ЗЛ по фактурата през
месец 10.2019 г. В резултат от ревизиращите органи е направена Справка в
информационната база данни на НАП и е установено, че фактура № **********/ 31.05.2019 г.,
издадена от "***" ЕООД на „***" ЕООД, не е включена в Дневника
за продажби на контрагента през съответния данъчен период (месец 05.2019 г. ),
а е включена в Дневника за продажби на доставчика едва през данъчен период
м.09/ 2019 г. Установено е, че до 21.10.2019 г. управител на “***” ЕООД и
съдружник до 01.11.2019 г. е бил ***Л., син на М.М.Л..
Проверката е установила, че дружеството-доставчик
на ЗЛ е било със седалище и адрес на управление - к.к. Златни пясъци, хотел “***”,
собственост на жалбоподателя и посочен като адрес за кореспонденция на ЗЛ, на
който адрес упражнява дейността си. Същевременно за ревизирания период
декларираният и от двете дружества, страни по сделката, ел. адрес за
кореспонденция, на който да се приемат електронните изявления на органите на
НАП във връзка с подаваните документи, е един и същ: ***.
Тъй като от ЗЛ не са представени
изисканите с ИПДПО № Р – 03000820000431-040—001/ 06.02.2020 г. документи,
относими за доставката, за която то е упражнило правото си на ползване на пълен
данъчен кредит, включвайки в Дневника си за покупки за месец 10.2019 г.
гореописаната фактура, издадена му от доставчик "***" ЕООД, описани конкретно
в Искането, вкл. писмени обяснения относно естеството на фактурираната
доставка, по която е получател от "***" ЕООД, а именно: какъв е
предметът на доставката, деклариран като "споразумение", какъв е обектът/предметът
на споразумението, по какъв начин е предоставена услугата (копия на документи в
тази връзка), кое е мястото на изпълнение на доставката, от кого реално е
осъществена доставката и други относими към установяване реалността на
осъществената доставка, както и други документи, изискани от ЗЛ с гореописаното
Искане, в това число и счетоводни регистри, проверяващите са счели, че се касае
за липса на счетоводна отчетност (първични счетоводни документи и счетоводни
регистри), съответно и на доказателства за реалното осъществяване на доставка
по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 4 и
5 от ДОПК.
Жалбоподателят е уведомен с Уведомление
№ Р-0300082000431-113-001/ 06.04.20 г., връчено електронно на 06.04.20 г. на
декларирания от него имейл адрес: ***,
че основата за облагане с данък върху добавената стойност ще бъде определена по
реда на чл. 122 от ДОПК.
Ведно с посоченото по – горе
Уведомление отново е изпратено до дружеството Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-03000820000431-040-002/06.04.20 г., с което
ревизиращият екип уведомява ЗЛ, че следва да представи изисканите му документи,
справки и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ № Р-03000820000431-040-001/27.02.20 г., като
му посочва, че към момента не са получени. На основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК
с искането са изискани и декларация относно имуществото, вида и размера на
направените разходи, всички източници на доходи и участия в управителни органи
и надзорни органи на юридически лица, изпратено е Уведомление по чл. 17, ал. 1,
т. 2 от ДОПК № Р-03000820000431-139-001/ 06.04.20 г.
В отговор на 14.04.2020 г. е
представено само движение на суми по банкови сметки на дружеството в „Търговска
банка Д" АД за ревизирания период.
От Протокол Кд73 № 1439309/ 09.06.20 г.
се установява, че от ревизиращия инспектор по приходите Надежда Иванова е
извършено посещение в офиса на дружеството в цитирания вече хотел, като са
представени документи за дейността на дружеството, но не и такива,
удостоверяващи реалността на сделката по процесната фактура, по която РЛ е
упражнило право на данъчен кредит.
Не са представени и извлечения от
всички притежавани банкови сметки на дружеството, поради което са били предприети
действия за разкриване на банкова тайна.
На жалбоподателя е изпратено трето
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
Р-03000820000431-040-003/ 22.06.20 г., връчено електронно на декларирания от
дружеството имейл адрес: *** на 22.06.20 г. В отговор са предоставени частични
документи и писмени обяснения, подробно описани в РД, в частта при определяне
на задълженията по ЗДДС. От получените документи и обяснения е установено, че е
представена аналитична справка на сметки 411 и 416, която не кореспондира с
представените Оборотна ведомост и Главна книга. Същевременно при документираното
с Протокол Кд-73 N 1439309/ 09.06.2020 г. посещение в офиса на дружеството са
представени счетоводни регистри (Главна книга, Оборотна ведомост и Главна книга
на сметка 4111 аналитична партида “***” и сметка 4011, аналитична партида “***”,
които се отличават от представените в отговор на третото връчено искане до РЛ.
В първоначалните счетоводни регистри липсва дебитен оборот в размер на 139 500.00
лв. по сметка 401 Доставчици, аналитична партида “***”, в кореспонденция със
сметка 416 Клиенти по продажби асоциирани предприятия, както и задбалансова
сметка 888 "Буферна". В първоначално представените счетоводни
регистри липсва 439 Други вътрешни разчети, чрез дебитиране на която
впоследствие е отразено плащане от клиент “***” за сумата от 8500.00 лв. чрез
банкова сметка *** “***” ЕООД.
Извършен е анализ на относимите обстоятелства
към определяне на данъчната основа за облагане с данъци по реда чл. 122, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК, подробно описани в РД. В тази връзка следва да се отбележи, че
с оглед определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК, в хода
на ревизията са събрани официални данни от банки, в които РЛ има действащи
банкови сметки, описани подробно в констатации на РД. По отношение на ползвания
данъчен кредит през ревизирания период по фактура № **********/ 31.05.2019 г.,
издадена от “***” ЕООД, не са представени официални или други документи,
доказващи реалността на доставката и основанието за ползване на данъчен кредит.
В подадените СД по ЗДДС, Дневник за покупки и продажби, ревизиращият екип не е
могъл да установи тяхната икономическа същност и правилността на
класифицирането им, тъй като не са предоставени съпроводителни документи.
По данни от отчетните регистри по ЗДДС,
Дневник продажби, през ревизирания период дружеството е декларирало една
продажба, през данъчен период месец 10.2019 г., с фактура **********/ 31.10.2019
г. на конграгент „***" ЕООД, с предмет на доставка „наем по договор",
данъчна основа 40 000.00 лв., начислено ДДС при ставка 20% 8 000.00лв.
От представени от ЗЛ документи е установено, че по сметката му са отразени
постъпили суми от наредител „***" ЕООД с основание „по договор за наем за
сметка на ***ЕООД" по дати и суми на преводите, конкретно описани в РД,
като общата сума на входящите преводи от „***" ЕООД по посочената по-горе
сметка на „***" ЕООД с основание на всеки от преводите „по договор за наем
за сметка на “***” ЕООД е в размер на 39 500.00 лв.
С Искане за представяне на документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица № Р - 03000820000431-041-001/ 30.04.20
г. от „***" ЕООД, ЕИК *** е изискано да предостави информация на какво
основание и въз основа на какви документи са извършени изходящите банкови
преводи от дружеството по сметка на жалбоподателя. Представен е по Искането Договор
за финансово управление от 01.04.2019 г., сключен между „***" ЕООД, ЕИК ***,
като Доверител и „***" ЕООД, ЕИК ***, като Довереник за срок до 31.12.20 г.,
по силата на който срещу възнаграждение в размер на 1000.00 лв. страните се
споразумяват доверителят да предостави на довереника за управление всички свои
входящи и изходящи парични потоци, произтичащи от обичайната дейност на
Доверителя, а именно туристическа и/или туроператорска дейност, като е договорено
при валутни преводи таксите да са за сметка на довереника; довереникът да предостави
на доверителя свои разкрити банкови сметки в ТБ „***" АД в лева и евро,
като в основание за плащане ще се вписва номер на фактура и наименование на
дружеството - доверител. Извършен е анализ на издадените фактури и постъпилите
суми. Същевременно е направен анализ на събраните доказателства за сключения
договор за наем с “***” ЕООД и БТК, респективно осчетоводяването на получени по
тези договори суми. Установено е, че „***" ЕООД превежда наемните вноски
по посочена от ЗЛ сметка на „***" ЕООД и към 31.12.2019 г. „***" ЕООД
дължи на „***" ЕООД, преведен по негова сметка от „***" ЕООД наем по
фактура № **********/ 31.10.2019 г. с остатъчна стойност в размер на 8500.00 лв.
По отношение наема, свързан с БТК, е указано, че установяванията не касаят
ревизирания период.
По отношение процесната фактура от
31.05.2019 г. от главния счетоводител на дружеството, ***, при посещението в
офиса на същото от инспектор Надежда Иванова, са представени документи,
надлежно описани в РД, включително копие на фактура № **********/ 31.05.2019 г.,
издадена на „***" ЕООД от доставчик „***" ЕООД; 2. Главна книга на сметка 401 (аналитична партида 4011 - доставчик “***” ЕООД)
за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., видно от която фактурата е
осчетоводена по сметка 602 (Разходи за външни услуги) с данъчна основа на
фактурата на стойност 116 250.00 лв.; Споразумение от 31.05.2019 г. (л. 114 от АП), по силата на което „***"
ЕООД, от една страна и „***" ООД и „***" ЕООД, във връзка със
споразумение от 30.05.2019 г. и фактура № **********/ 31.05.2019 г. „***" ООД
няма да изплати сумата от 139 500.00 лв. на „***" ЕООД, а ще ги
удържи от вземането си, което дружеството има от „***" ЕООД.
В представените Писмени обяснения от ЗЛ
е посочено, че получената фактура от „***" ЕООД е по повод Споразумение за
неизпълнени условия по повод настаняване на туристи. Заявено е, че „***"
ЕООД настанява гости на „*** Интернешънъл" ООД, като поради оплаквания от
настанени туристи, „***" ЕООД дължи на „***" ООД такса за
неизпълнение. Според обясненията тази такса се дължи респективно от „***"
ЕООД към „***" ЕООД". Не са представени документи, които да
удостоверяват посочените обстоятелства, заявени от РЛ в представеното Писмено
обяснение.
От предоставената от ЗЛ в ИС Главна
книга за всички сметки за периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. е
установено, видно от предоставената аналитична оборотна ведомост на сметка 401,
че единственият доставчик на дружеството през ревизирания период е „***" ЕООД.
При възникване на задължението сметката е кредитирана, като впоследствие е
приключена с дебитирането ѝ в кореспонденция със задбалансова сметка 888
"Буферна", а сметка 416 (Клиенти по продажби-асоциирани и смесени –
предприятия) е кредитирана със същата сума отново в кореспонденция със сметка
888 "Буферна". От Справка на сметка 411, която не съдържа антетка за
наименование на дружеството и периода, за който се отнася, като са установени
записи за движението по сметка 416, като за клиент „***" ЕООД /4162 е
налице начално дебитно салдо в размер 533 214.32 лв., отразен е Кредитен
оборот на стойност 139 500.00 лв. и Крайно дебитно салдо в размер на
393714. При съпоставка се вижда, че представената Справка на сметка 411 не
кореспондира с представената Оборотна ведомост и Главна книга за същия период
по отношение на начални и крайна салда.
В хода на ревизията не са представени
документи във връзка с извършеното осчетоводяване по дебита на сметка 416 и
401, аналитични партиди на “***” ЕООД - протоколи за прихващания, споразумения
и други. Представени са единствено споразуменията от 29.05.2019 г. и 31.05.2019
г., описани по – горе, но не и Споразумение от 30.05.2019 г.
Анализът на представените счетоводни
регистри на жалбоподателя сочи, че взетите счетоводни статии във връзка с
доставчика “***” ЕООД не кореспондират с представените споразумения, като предоставените
счетоводни данни и документи са с противоречива информация.
В хода на извършена проверка за установяване
на факти и обстоятелства на жалбоподателя, възложена преди настоящата ревизия,
с цел изследване на доставката по фактура № **********/ 31.05.2019 г. е
извършена насрещна проверка на доставчика “***” ЕООД, документирана с Протокол
№ П-03000320004876-141-001/ 11.02.20 г. Изискани са документи и счетоводни
регистри във връзка с процесната доставка към “***” ЕООД, но в отговор е
представена единствено фактурата. Отбелязаният начин на плащане по фактурата е
„по сметка" (л. 115). Не са представени документи за извършено разплащане
по фактурата, включително приложени банкови извлечения, платежни нареждания и
др. Не е представен счетоводен регистър, отразяващ осчетоводяването на
доставката. Не е представен договор и споразумение, въз основа на които да е
издаден документът, поради което изводът на органите, извършващи насрещната
проверка, че от така събраните в хода на проверката доказателства е спорно
извършването на доставката на услугата, е съответен на представените
доказателства.
Същевременно в хода на ревизията по процесния
РА по информация, извлечена от базата данни на НАП, отчетните регистри по ЗДДС
на доставчика на ЗЛ, “***" ЕООД, е подало справка-декларация за месец 05.2019
г. с вх. № 03003379857/ 14.06.2019 г. с нулев резултат за периода.
Не са представени документи, въз основа
на които е закрито задължението от страна на “***” ЕООД към доставчика “***”
ЕООД чрез счетоводна статия: Дебит сметка 401, Кредит сметка 888 „Буферна“ и
Дебит сметка 888 „Буферна“ срещу Кредит сметка 416, със сумата в размер на 139 500.00
лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал.
2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани
електронни подписи, което се удостоверява от представените по делото
доказателства относно доставчиците на съответните услуги.
РА е издаден при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния
закон.
С РА е отказано право на
приспадане на данъчен кредит (ДК) по процесната фактура.
Анализът на изложените факти
сочи, че в хода на ревизията са установени множество несъответствия, което
разколебава достоверността и доказателствената сила на процесната фактура.
В хода на ревизията за
ревизирания период е безспорно установено, че дружеството не е извършвало
сделки като хотелиер. След като жалбоподателят е отдал под наем собствения си
хотел „***" и същият е експлоатиран от друго дружество в различните
периоди („***“ ЕООД и „***“ ЕООД), то правилен е изводът на ответника, че дружеството
не е извършвало хотелиерски услуги. Същевременно от извършената проверка в
информационния масив на НАП на подадените Дневници за продажби от „***"
ЕООД за периода от м.01.2017 г. до м.09.2019 г. (л. 158 – 159 от АП) се налага
изводът, че извършените доставки от ревизираното дружество са единствено с
предмет наем с контрагенти „***" ЕООД и БТК ЕАД. В този смисъл са
ирелевантни представените от ЗЛ документи към Възражението срещу РД (л. 140 –
144 от АП) за рекламации за нощувки за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г.
Фактът, че "***" ЕООД не е хотелиер за посочения период, се
удостоверява и от счетоводен регистър на същото на с/ка 401
"Доставчици" (л. 141 от АП), в който не са осчетоводени разходи по
фактури, издадени от доставчици, касаещи настаняване на туристи. При безспорно
установената липса на извършвани от жалбоподателя хотелиерски услуги неотносими
към спора са и описаните по – горе споразумения от 29.05.2019 г. и 31.05.2019
г.
Приложените към жалбата
доказателства само потвърждават този извод.
Съгласно ЗДДС и постоянната
практика на СЕС по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл.178 от Директива
2006/112/ЕО възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит изисква установяване наличието на действително осъществени
облагаеми доставки на стоки и услуги. В т. 32 от решение на СЕС по дело
С-285/11 е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може
да упражни право на приспадане на основание доставки на стоки и услуги се
извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото в
съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. При
доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им по
аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, като съобразно общите правила за доказване в
тежест на данъчно задълженото лице е да докаже при пълно и главно доказване, че
е получател по действително осъществена доставка на
услуги.
В случая освен споразуменията
от 29.05.2019 г. и от 31.05.2019 г., не са представени други документи,
удостоверяващи възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и
основание за издаване на фактура, съгласно чл. 113 от ЗДДС. Не е представено
Споразумение от 30.05.2019 г., а приложените Споразумения по смисъла на чл. 26
от ЗЗД са с неясен предмет, поради което не може да бъде определен и предметът
на процесната фактура. Законодателят е предвидил с чл. 114 от ЗДС задължителни
реквизити за фактурата, от които да може да се направи извод за предмета на
сделката. Така, съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС във фактурата следва да
са отразени количеството и вид на стоката, съответно вид на услугата. Липсата
на описание по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС на вида на услугата, съответно
невъзможността и да бъде установен видът на същата в спорната фактура, изключва
възможността на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС да бъде признато правото на
приспадане на данъчен кредит по нея. (В този смисъл Р по дело С-271/12 на СЕС)
С оглед на това правилно е позоваването на административния орган на съдебната
практика на ВАС - Решение № 7191 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 3174/2015 г.
на ВАС и Решение № 14930 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 8981/2018 г. на ВАС.
Всички тези обстоятелства са
съобразени от ревизиращия екип, който е направил подробен анализ на приложените
в ревизионното производство доказателства. При издаване на оспорения акт не са
допуснати нарушения, като същият е издаден при напълно изяснена фактическа
обстановка. В случая е обсъдено всяко едно доказателство за ревизирания период,
извършени са всички възможни процесуални действия, разграничени са тези
доставки/услуги, за които безспорно е налице доказателство за тяхната реалност
и е взета предвид тази услуга, за която са налице достатъчно установявания,
които компрометират фактурата, на която се основава. За да се приеме реалност
на доставката, трябва да има надлежно оформени документи, безспорно
удостоверяващи извършването на услугите. Наличието на съставени фактури,
договори и споразумения не може да обоснове
извод, че е налице реално извършена услуга и то в качеството, в което се
претендира извършването на услугата. Такива доказателства следва да се
представят от жалбоподателя, защото той черпи
права от осъществяването на този положителен факт, което в случая не е
сторено.
Обстоятелствата
и изложените по – горе факти, преценени в съвкупност с останалите данни по
делото, правилно са мотивирали ревизиращите органи да приемат, че не е налице
настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, което от своя
страна е основание да се откаже право на ДК на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС,
във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС по процесната
фактура. На практика услугата е само фактурирана, като наличието на данъчна
фактура, която е включена в справка - декларация и дневник за продажби не
обуславя автоматично правото на възстановяване на данъчен кредит. Жалбоподателят
е приспаднал данъчен кредит по процесната фактура, като същият не представя
доказателства, нито в ревизионното, нито в съдебното производство, за това, че
е получил услугите/стоките, като липсва одитна следа по отношение на твърдяните
факти.
Неоснователно
е оплакването в жалбата до съда относно попадането на документи, свързани с „***“
ЕООД в папка „спам“, поради което потвърждаващото РА Решение било грешно. От
една страна Договорът за наем с това дружество е налице към административната
преписка, а от друга страна приложените анекси, както вече беше обсъдено, потвърждават
допълнително, че жалбоподателят не е действал като хотелиер, а като наемодател.
За пълнота следва да се
отбележи, че от събраните в хода на ревизията и приобщени към доказателствения
материал по делото доказателства се установява, в противоречие със
споразуменията от 29.05.2019 г. и 31.05.2019 г., че отношенията между
жалбоподателя и „*** интернешънъл" ООД (седалище: Сейшелски острови), са свързани
с финансиране дейността на „***" ООД (сключени договори за заеми). С оглед
на това, дори да се приеме, че представените във връзка с процесната фактура
споразумения касаят тези финансови отношения, което няма как да е така, тъй
като противоречи на дадените обяснения от ЗЛ и останалите доказателства по
делото, то отново за ревизираното дружество не би било налице право на данъчен
кредит, тъй като съобразно текста на чл. 5, ал. 2 от ЗДДС, не са стока по
смисъла на ал. 1 парите в обръщение и чуждестранна валута, използвани като
платежно средство.
Предвид горното, изводите на
ревизионния екип са правилни и в съответствие с приложимото материално право.
Жалбата следва да се отхвърли
като неоснователна.
Изходът от оспорването обуславя
възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя,
съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника. Предвид материалния интерес и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва
да заплати на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски в размер на 1245.77
лв. (хиляда двеста четиридесет и пет лева и 77 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, на
основание чл. 160 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Добрич, І
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
от "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ж.к. „***, ул. „***" № 29, представлявано от М.М.Л., в качеството
му на управител, против Ревизионен акт № Р-03000820000431-091-001/ 14.08.2020
г., издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от органи по приходите при ТД на
НАП Варна, потвърден с Решение № 251/ 06.11.2020 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Варна при Централно
управление на НАП.
ОСЪЖДА "***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „***, ул. „***"
№ 29, представлявано от М.М.Л., да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, разноски по делото в
размер на 1245.77 лв. (хиляда двеста четиридесет и пет лева и 77 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: