Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 7327 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 14.03.2020 год., постановено по гр. дело
№ 60073/2019 год. по описа на СРС, ГО, 145 състав, са уважени обективно
кумулативно съединените искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от “П.И.” ЕООД срещу З. “А.” АД и ответникът е
осъден да заплати сумата от 3 944, 17 лева, представляща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за настъпило в срока на
действие на застраховка “Защитено имущество” застрахователно събитие на
27.01.2019г., ведно със законната лихва от 18.10.2019г. до окончателното
изплащане и сумата от 109, 56 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на застрахователно обезщетение, начислено за периода от 10.07.2019г. до
17.10.2019г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника З. “А.” АД. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост
на формираните изводи. Конкретно поддържа, че съдът не е обсъдил релевираното
възражение за липса на застрахователно покритие. Сочи, че съобразно
представената по делото сметка от 25.01.2019г. за платена застрахователна
премия, платец по същата е “П.И. София”, с ЕИК ******, докато цедентът –
праводател на ищеца е с ЕИК ******. От застрахователната полица с № *********
се установявало, че същата не е сключена за ищцовото дружество с ЕИК ******, в
същата бил посочен друг ЕИК на застрахования – ******. В жалбата се поддържа,
че единственият начин за идентификация на един търговец от друг е неговият ЕИК
по смисъла на Закона за търговския регистър. По тези съображения е обоснован
извод, че тъй като сключващият процесната застрахователна полица не е изявил
воля от името и за сметка на праводателя на ищеца, не е налице застрахователно
покритие по полицата, т.е. за ищцовото дружество, индивидуализирано съобразно
исковата молба, не била сключена процесната застраховка, нито била платена
премия за същата, за да породи действие съгласно посоченото в т. 38 от Общите
условия. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна “П.И.” ЕООД оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Излага, че в първоинстанционното производство процесуалният
представител на ответното дружество е заявил, че не поддържа направеното в
отговора на исковата молба оспорване относно ЕИК на застрахованото лице и е
оттеглил възражението, че по процесната полица не е предоставял застрахователно
покритие на ищеца. С оглед изложеното се прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между страните по делото е налице
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Защитено имущество”,
със срок на покритието от 26.01.2019г. до 25.01.2020г. Предмет на
застрахователно покритие били и стоки – складови наличности, находящи се в
офиса на застрахования в гр. София, срещу риска “К” - кражба чрез взлом. Сочи,
че дължимата застрахователна премия била платена на 25.01.2019г. Ищцовото
дружество излага, че на 27.01.2019г. настъпило застрахователното събитие –
кражба чрез взлом, при което били откраднати стоки, собственост на ищеца
/подробно описани в исковата молба с № 1 до № 6 като вид, модел, брой и
единична цена/, както и такива, собственост на консигнант – “ПРОФЕСИОНАЛНИ
ИНСТРУМЕНТИ – Г. Д.” ЕООД /описани в исковата молба под № 7 – интвенторен
заваръчен апарат и № 8 моторен верижен трион/. В случая и доколкото стоките,
предмет на консигнация не били собственост на консигнатора “П.И.” ЕООД, то
сключената за тях застраховка е на основание чл. 402 от КЗ – застраховка на
чуждо имущество. Твърди се, че съгласно сключен договор за цесия от
30.09.2019г. между “ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ – Г. Д.” ЕООД /цедент/ и “П.И.”
ЕООД /цесионер/, вземането за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка “Защитено имущество” за откраднатите стоки с № 7 и № 8 по исковата
молба, било прехвърлено от собственика на стоките в полза на ищцовото
дружество. Предвид постановеният отказ за изплащане на обезщетение ищецът е
предявил претенция за главница в размер на 3 944, 17 лева /стойността на стоката,
предмет на кражба/ и за мораторна лихва за забава в размер на 108, 46 лева за
периода от 10.07.2019г. /датата, следваща датата на постановения отказ за
изплащане от застрахователя/ до датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът З. “А.” АД е оспорил предявените искове по
съображения за липса на застрахователно правоотношение между страните,
обосновано с твърдението, че застрахованото лице и ищецът не са идентични
субекти, доколкото са посочени различни ЕИК в договора и в исковата молба;
липса на застрахователно събитие по съображения за непредставяне на
доказателства, че вещите са били обект на кражба; оспорване на твърдението, че
процесните вещи са били в обекта, от който се твърди да са били противозаконно
отнети; че същите не са били включени в застрахователното покритие по договора;
оспорва се размера на претендираните вреди; оспорена е и претенцията за
мораторна лихва с оглед акцесорния й характер, а в условията на евентуалност се
твърди, че същата не е дължима от претендираната начална дата - 10.07.2019г.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка “Защитено имущество”,
сключен със застрахователна полица от 25.01.2019г. Този извод е формиран с
оглед изрично заявеното от процесуалния представител на ответното дружество в
проведеното на 06.02.2020г. публично съдебно заседание оттегляне на релевираното
възражение относно съществуването на застрахователно правоотношение между
страните. В решението е посочено, че в
срока на действие на договора застрахованото имущество, предмет на
застрахователния договор и на предявената претенция, било противозаконно отнето чрез извършена
взломна кражба, като стойността на отнетата стока е в размер на 4 007, 10 лева
по средни пазарни цени. Акцесорното вземане за обезщетение за забава е прието
за основателно в претендирания с исковата молба размер и период при съобразяване
на обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ датата
на постановяване на отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е
правилно, като на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към изложените в него
мотиви. По наведените във въззивната жалба оплаквания намира следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Съобразно
правилата, предвидени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищцовото дружество е да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните,
настъпването на застрахователното събитие и наличието на покрит застрахователен
риск, който съответно да обезпечава вредите от застрахователното
събитие, претърпените вреди, техният размер, както и причинно – следствената
връзка между самото застрахователно събитие и претърпените вреди.
Доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване, като при липсата на доказателства, установяващи
осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че
фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за
престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва - точно изпълнение. Такова обаче ответникът З. „А.“ АД не
твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено правото на ищеца да получи
застрахователно обезщетение.
Въззивникът оспорва съществуването на
застрахователно правоотношение по процесната застрахователна полица по
съображения, че застрахованото лице и ищцовото дружество са два различни субекта
– по отношение на тях бил посочен различен ЕИК.
Настоящият съдебен състав констатира, че според
представената застрахователна полица №
********** от 25.01.2019г. застрахованото по нея лице е “П.И.” с ЕИК ******. Ищцовото
дружество е индивидуализирано със същото фирмено наименование, но с различен ЕИК ******. Непротиворечива и
последователна е практиката на ВКС, че когато страна в правоотношение е
юридическо лице, неговата индивидуализация се извършва съобразно фирменото
наименование, чрез което упражнява
дейността си, седалището и адреса на управление на дейността му и единния
идентификационен код. Съгласно легалното определение на чл. 7, ал. 1 от ТЗ
фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се
подписва. Фирмата създава отличителност и е един от правно-индивидуализиращите търговеца
признаци, поради което законодателят с разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 11 от ТЗ е въвел принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца.
След извършена
служебна справка в Търговския регистър и регистър на юлидическите лица с
нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ настоящият съдебен състав констатира, че в същия е
вписано едно търговско дружество с фирмено наименование “Проф. иструменти”
ЕООД, което сочи на уникалност на фирменото наименование, съответно – че същото
е индивидуализиращ белег на търговеца. Действително, в партидата на дружеството
“Проф. иструменти” ЕООД е посочено, че ЕИК на същото е ******. В процесната
застрахователна полица е посочен друг ЕИК – ******. При извършената служебна
проверка в ТРРЮЛНЦ се установява, че не съществува вписване на търговец с ЕИК ******.
Посочените обстоятелства водят до еднозначен извод, че вписването на
несъществуващ ЕИК по смисъла на чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел в застрахователната полица е равнозначно
на липса на посочен в договора ЕИК на търговското дружество, т.е. следва да се
приеме, че застрахованото лице е идентифицирано единствено с фирменото си
наименование. Както бе посочено фирменото наименование “П.И.” ЕООД е уникално и
в този смисъл се явява индивидуализиращ белег на търговеца, който го отличава
от всички други търговци. Ако ответникът твърди, че застрахователният договор не го обвързва с
ищцовото дружество, то негова е доказателствената тежест да посочи и установи
кой е застрахован по правоотношението от 25.01.2019г., след като ищецът не е
това лице. По делото ответното дружество не е установило друг правен субект,
различен от ищеца, да е обвързан от процесната застрахователна полица. Напротив,
представени са доказателства, че дължимата застрахователна премия по договора е
заплатена именно от ищцовото дружество. По тези съображения се налага извод, че
оспорването на активната материална легитимация на ищеца е неоснователно.
Настоящият съдебен състав приема, че страните по делото са обвързани от договор
за застраховка “Защитено имущество”,
сключен със застрахователна полица от 25.01.2019г., по който дължимата
застрахователна премия е била платена на 25.01.2019г.
Предвид липсата на конкретни оплаквания за процесуални
нарушения, довели до необоснованост на изводите в обжалваното решение, както и
предвид констатацията на въззивния съд, че не е допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма, следва да се изхожда от фактическите
положения, установени от първоинстанционния съд относно следните
правнорелевантни факти: в срока на действие на застрахователния договор е
настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит застрахователен
риск по процесния договор, а именно – противозаконно отнемане на застраховано
имущество /стоки/ чрез извършена взломна кражба, а стойността на отнетото
имущество е в размер на 4 007, 10 лева по средни пазарни цени. Установена е и
валидността на сключения договор за цесия от 30.09.2019г., с предмет – вземане
на „ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ – Г. Д.“ ЕООД срещу З. „А.“ АД в общ размер на
912, 25 лева, представляващо стойност на застрахователно обезщетение по щета №
10019080200010, за застраховани стоки по договор за застраховка „Защитено
имущество“ № **********/25.01.2019г. – инвенторен заваръчен апарат и моторен
верижен трион.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за основателен в
пълния му претендиран размер от 3 944, 17 лева.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната
жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за
забава /конкретно относно изпадането в забава за плащане на главното парично
задължение, началния и крайния период на забавата и размера на вземането/,
настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на
решението на СРС в частта досежно претенцията за лихва.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
в размер на 960 лева - за адвокатско възнаграждение съобразно представения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК са изключени
от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до
5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В
настоящия случай съдът е сезиран със спор по търговско дело, тъй като заявената
претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до абсолютна
търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ /договор
за имуществено застраховане/ и страните по нея са търговци, т.е. разпоредбата
на чл. 113 от ГПК е неприложима. С оглед цената на всеки един от обективно
кумулативно предявените искове, които са под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за търговски дела, настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69369 от 14.03.2020г., постановено по гр. дело № 60073/2019г. по описа на СРС, ГО,
145 състав.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** да заплати на „П.И.”
ЕООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.