ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 64807.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500560 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Денис Иванов против Решение № 31 от 23.03.2020
г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 138/21.08.2020г., постановени по гр. д. №
319/2019 г. на РС – Брезник, в частта с която по предявените искове с пр. осн. чл. 45, ал. 1 и
чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати солидарно на Станислав
Асенов сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на извършено от ответниците на
02.03.2018 г., в гр. Брезник престъпление – нанасяне на множество леки телесни повреди
/кръвонасядания с лек отток по челото в дясно, по долния клепач на дясно око и дясна
ябълчна област. Кръвонасядания по челото в ляво, по двете ушни миди, по раменете, по
шията в ляво, по дясна плешка, по гърба в ляво, по брадичката и по дясното бедро.
Охлузване по десен лакът/, ведно със законната лихва върху главницата от деня на
увреждането – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и да заплати солидарно
сумата 435. 83 лв. - законна лихва за забава, представляваща неимуществени вреди върху
главницата за срока от 02.03.2018 г. – датата на увреждането до 06.08.2019 г. – датата на
предявяване на исковата молба в съда, както и в частта на разноските присъдени в тежест на
ответника.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
това, че постановеното решене в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и
постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на закона. РС не е
обсъдил в мотивите си с кое конкретно свое действие или бездействие ответникът е
причинил на ищеца претендираните неимуществени вреди, както и липсват мотиви и пр.
изводи относно настъпилите неимуществени вреди – болки и страдания. Оспорва изводите
на РС, че в резултат на причинената му лека телесна повреда, ищецът е претърпял
1
претендираните болки и страдания, както и че същите са резултат на същата телесна
повреда. Оспорва, че евентуално получените увреждания от процесния инцидент са довели
до продължителни болки и страдания, като счита, че по делото липсват мед. документация,
която да обосновава, че ищецът да е претърпял емоц. страдания, потърсена лекарска помощ,
страх от нападение и т.н., както и за предприето мед. лечение, което би следвало да е
задължително, при наличие на депресивните симптоми, описани в исковата молба. Не се
установяват обстоятелствата за възникнали всички описани в исковата молба като вид и
характер неим. вреди, както и тяхната продължителност и да е налице причинно-следствена
връзка на всички твърдени неим. вреди с причинената на ищеца лека телесна повреда.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл и не е допуснал поисканото от ответника в
отговора на исковата молба съдебно удостоверение. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските и решаване на спора
по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове. С жалбата
е поискано от въззивния съд да издаде въпросното съд. удостоверение с исканото
съдържание.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите не са подали отговори на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси
за въззивното производство).
Въззивният съд намира, че искането на жалбоподателя за издаване на съдебно
удостоверение касае факти от предмета на доказване в производството, по което искане
първоинстанционният съд не се е произнесъл и не е допуснал поисканото от ответника в
отговора на исковата молба съдебно удостоверение, и следователно док. искане следва да
бъде уважено в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
По отношение останалите доводи и оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция
следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.
2
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по смисъла на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на жалбоподателя Д. Б. И. съдебно удостоверение с исканото
съдържание, след внасяне на дължимата държавна такса.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.11.2020 г. от 09,45
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3