Решение по дело №4152/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260062
Дата: 15 септември 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20195220104152
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              ,15.09.2020 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

         

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело4152 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК.

                    Подадена е искова молба от Т.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес *** против Ж.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***, в която ищецът твърди, че страните нямат сключен граждански брак, но имат родени три малолетни деца - С. Т.  Г., с ЕГН **********, роден на ***г., В. Т. Г. , с ЕГН **********, родена на ***г. и Г. Т. Г. , с ЕГН **********, родена на ***г.

                   Твърди, че първоначално отношенията им се развивали нормално и въпреки, че нямали сключен граждански брак, живеели на съпружески начала в собствената на ищеца жилищна сграда, находяща се в с.С. , ул.„************“ №*, общ.Септември. Твърди, че след няколко месеца, обаче проличали някои сериозни разминавания и несъответствия във вижданията им за съвместния им живот като нежеланието на ответницата да споделя общите грижи за семейството било очевидно и непрекъснато се задълбочавало. Не проявявала никаква морална ангажираност и уважение към ищеца и децата. Няколко пъти през годините, без никакъв повод, напускала жилището, в което живеели и изоставяла него и децата. В името на същите ищецът проявявал многобройни компромиси със себеуважението си, но въпреки това същата започнала да му изневерява и да проявява агресия спрямо него и децата, което се осъществявало пред близките им.

                   Твърди, че през 2017г., отново напуснала него и децата и заживяла при родителите си в с.С. , ул.„************“ №*, общ.Септември като поддържала интимни отношения с друг мъж. От няколко месеца със същия този мъж заминала да живее в Република Германия. Както и преди, така и по настоящем ответницата категорично отказвала да споделя общите грижи за децата, въпреки че и тогава, а и понастоящем те се нуждаели от такива. Отглеждането им е свързано с разходи за храна, облекло, лекарства и други текущи разходи, изискващи много средства, които са задължение не само на него.

                   Твърди, че ответницата е трудоспособна и работи в Република Германия, с оглед на което счита, че възможностите й позволяват същата без особени затруднения да заплаща за малолетните си деца месечна издръжка в размер на 200 лева. Освен това счита, че липсата му на съжителство с ответницата и липсата на интерес от нейна страна по отношение на децата, прави невъзможно съвместното осъществяване на родителските функции.

                   Моли съда да издаде решение, с което да постанови децата - С. Т.  Г., с ЕГН **********, В. Т. Т. , с ЕГН ********** и Г. Т. Г. , с ЕГН ********** да живеят при него /ищеца/, да възложи упражняването на родителските права по отношение на същите на него /ищеца/ като техен баща и да определи подходящ режим на лични контакти на децата с ответницата, както и да осъди ответницата Ж.С.К., с ЕГН ********** да заплаща за малолетните си деца - С. Т.  Г., с ЕГН **********, В. Т. Г. , с ЕГН ********** и Г. Т. Г. , с ЕГН **********, чрез него /ищеца/ - Т.Г.Г., с ЕГН ********** като техен баща и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева, за всички, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменяне или прекратяване, платима всеки месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното й изплащане.

                   Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

                   В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който взема становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

                   Сочи, че с ищеца заживяли на съпружески начала от месец януари 2010г. От връзката им са родени децата В. Т. Г.  и Г. Т. Г.а, родени 2011г. и С. Т.  Г. , роден 2014г.

                   Посочва, че наистина първоначално отношенията им били горе-долу добри и живеели почти като нормално семейство, но това тяхно съжителство било такова, защото ответницата изпълнявала всички капризи и желания на ищеца. Въпреки, че живеели заедно той не искал да припознае децата. След многократни молби във времето от нейна страна, най-после се съг­ласил. Но през 2014г. ищецът започнал да контактува с хора, които му влияели изключително зле и той сериозно променил поведението си спрямо нея и семейството им. Започнал да не се прибира и да скита по цели дни. Заминал през 2014г. за Франция и няколко месеца след като се върнал го осъдили и през 2015г. влязъл в затвора където престоял до месец ноември 2017г. Ответницата твърди, че през цялото това време тя сама гледала и трите деца и се грижела за тях с помощта на нейните родители. През целия период, докато ищецът бил в затвора неговите родители я тормозели и обиждали непрекъснато. След излизането му от затвора той бил друг човек. Вдигал скандали без повод, гонел я и я заплашвал непрекъс­нато. Ответницата многократно бягала заедно с децата при нейните родители.

                   Възразява, че не тя е тази, която изневерявала, а той. Не искал да работи и започнал да се занимава с проститутки. Винаги намирал претекст да излиза и на нейните въпроси „къде е бил, защо не остане при тях с децата“ следвали шамари, закани и обиди. Създал връзка с Г. /В. / Д. , която била задържана с цялата група за сводничество и проституция и екстрадирана в Испания. Със същата сключил граждански брак през месец юли 2019г.

                   Твърди, че от месец септември 2018г. ищецът я изгонил след побой и тя отишла при родителите си. Въпреки многократните й опити и молби нямала никакъв достъп до децата си. В дома на родителите си ищецът живеел заедно с нея и децата им. Ответницата непрекъснато се молела и търсела децата, но той със заплахи и закани я гонел и не я допускал до тях. Неговите родители и той ги учели да казват на въпросната жена „майко“ като пред тях я наричали с най-различни имена нея, родната им майка. Твърди, че многократно се молела и стояла с часове пред тях и пред училището да се види поне за няколко минути с децата, но със скандали и обиди й било отказвано. Нейните родители също не били допуснати да контактуват с децата, техните внуци, които са гледали от бебета. На децата непрекъснато говорели какво ли не за нея и за нейните родители. Непрекъснато им казвали, че тя не ги искала и не ги обичала, а в същото време при опит да се види с тях я гонели.

                   Сочи, че при решаване на въпроса кой от двамата родители да упражнява родителските права следва да се подходи чрез обективна и безпристрастна преценка на редица обстоятелства, които законът въздига като критерии. Твърди, че е необходимо да се изходи от интересите на децата и да се преценят възпитателните качества на двамата родители и средата, в която ще се отглеждат децата, с оглед възрастта им и техните нужди. Твърди, че е налице морално и укоримо поведение в лицето на ищеца.

                   Твърди, че прощавала и търпяла скандалното поведение на ищеца през един дълъг период от време само и единствено в името и спокойствието на децата.

                   Сочи, че заминала за Германия за няколко месеца на работа по заместване в хотел на мястото на една жена, която се върнала в България за лечение. Съкратили я от местоработата в България и била принудена, защото нямала други доходи.

                   Не обсъжда родителския капацитет на ищеца и жената до него. Те са налице и ангажираните от него доказателства и твърдения са непос­ледователно и изцяло противоречиви.

                   Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове като недоказани и неоснователни.

                   Моли съда да й предостави упражняването на родителските права на малолетните й деца В. Т. Т.  и Г. Т. Г.а, родени на ***г. и С. Т.  Г. , роден на ***г. и да определи местоживеенето им в с.С. , обл.Пазарджик, ул.„************“ №*.

                   Моли съда да осъди ищеца да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. за всяко едно от децата чрез ответницата като майка и законен представител, считано от влизане на решението в сила, ведно с всички законни последици, произтичащи от това.

                   Моли съда да определи режим на лични отношения на бащата с децата.

                   Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

                   Прави доказателствени искания.

                   Предявените искове се поддържат от ищеца и неговия пълномощник в проведените по делото съдебни заседания. Молят съда да уважи исковите претенции. Претендират разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор са изложени в представените по делото писмени бележки.

                   Ответницата лично и с процесуалния си представител оспорва исковата молба. Поддържа заявените в писмения отговор претенции по отношение на малолетните деца. Претендира разноските по делото по представеното пълномощно. Доводи по същество са изложени в приложените по делото писмени бележки.

                    Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответницата в писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                   Не е спорно по делото, че страните – ищецът и ответницата нямат сключен граждански брак, както и че са живели на семейни начала и че от съвместното си съжителство имат родени три деца – В. Т. Г. , с ЕГН **********, родена на ***г., Г. Т. Г., с ЕГН **********, родена на ***г. и С. Т.  Г. , с ЕГН **********, роден на ***г.

                   Родителите на децата не могат да постигнат споразумение по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл.127 ал.1 от СК, което поражда правния интерес от воденето на настоящите искове и прави същите процесуално допустими.

                   За да отговори на въпроса кой от двамата родителите следва да упражнява родителските права по отношение на малолетните деца и при кого от тях децата следва да живеят, съдът взема предвид следните установени по делото обстоятелства:

                    След фактическата раздяла на двамата родители и до настоящия момент децата В. Т. Г. , Г. Т. Г.а и С. Т.  Г.  живеят при своя баща-ищеца, който осъществява непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание, подпомаган изцяло от своите родители и от настоящата си съпруга. Бащата работи в областта на строителството, според отразеното в социалния доклад и заявеното от него лично в съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК, като реализираните месечни доходи му позволяват да издържа децата си и да им осигурява необходимите средства за храна, дрехи, обувки и други потребности. Родителите на ищеца и баба и дядо на децата също ги подпомагат. Ответникът ежедневно разчита на помощта и подкрепата на своите родители и на настоящата си партньорка при отглеждането и възпитанието на децата. Семейството на бащата разполага с къща, в която има добри материално-битови условия за живот. В дома на бащата децата са обгрижвани и са задоволени потребностите им. Малолетните  В.  и Г. ходят на училище и се справя добре с учебния материал. Момчето С. посещава детска градина. Децата са свързани емоционално помежду си.

                    По различен начин стоят нещата при майката-ответницата. Тя не работи. Подпомагана е по чл.7 ал.1 от Закона за семейни помощи за три деца в размер на 195,00 лв. месечно, видно от отразеното в социалния доклад. Разчита на помощта и подкрепата, включително и финансова на своите родители. Периодично пътува извън страната, видно от приетото удостоверение от ОД на МВР-Пазарджик и отсъства в продължение на месец-два.

                   От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-психологичната експертиза се установява, че децата на ищеца и ответницата са контактни, емоционални, адекватни на обстановката, в която се намират, разказват спокойно за случки от живота си. Говорят изразително с чиста, ясна и слята реч. Поведението им е непринудено, със свободни жестове. Не проявяват агресия, умни деца са. Притежават добри социални умения. След След направеното проучване вещото лице е установило, че между децата и майката има нарушена комуникация, което причинява дискомфорт на нормалното психофизическо развитие на децата. Отношението на децата към майката е отрицателно като те твърдят, че тя не се е грижила за тях. Според вещото лице трите деца имат изградена силна връзка с баща си и родителите на бащата, при който живеят. Споделят, че са много привързани към тях, те са добри, свикнали са с тях и ги отглеждат хубаво. Споделят желанието си да живеят при бащата и той да полага грижи за тях, както е в момента. Идентифицира се нарушена връзка майка - деца и отчуждение на децата към майката. Децата споделят отрицателно отношение към майката и към нейните родители, а именно баба си и дядо си по майчина линия. Прави впечатление, че децата наричат „майка" новата жена в живота на баща си, с която той е сключил граждански брак, а именно В.  В. Г. а. Децата изразяват много добро отношение към В. . Те споделят, че В.  е добра и се грижи за тях. Децата са емоционални, с нормално индивидуално - психическо развитие. Те споделят, че имат приятели и много им харесва в училище и детската градина. Съгласно заключението на вещото лице децата изпитват отчуждение /нарушена привързаност/ към майката, която наричат по име - Ж., дължащо се на редките контакти с нея и на негативни преживявания. Децата споделят лошото си отношение към майката, в резултат на нейни постъпки и обидни думи към тях. Според вещото лице, в случая майката би трябвало да положи усилия и да засили емоционалната връзка между тях. Налице е ограничен контакт с майката, по независещи от децата причини. Въпрос на отговорно родителство е напусналия семейството родител да се противопостави на развиването на отчужденост и да не допусне прекъсване на връзката си с децата в защита на своите родителски права и още повече - в името на най-добрия им интерес, гарантиращ включително и психическото им здраве. Вещото лице дава заключение, че спокойната и нормална обстановка, в която трябва да растат, както и правилното възпитание е най-важното в отглеждането на децата, като в техен интерес е да има право на пълноценни отношения с всички роднини, защото именно така ще се изгради емоционалната връзка, характерна за отлични отношения възрастни - дете. За нормалното развитие на децата е важен контакта и с майката. Факт е, че майката има важна роля във възпитанието и формирането им като личности. При постоянно откъсване на децата от майката, има риск от депривация в психическото развитие. А за това допринасят липсата на достатъчно индивидуално внимание и емоционална привързаност.                                  При преценката на това на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени всички обстоятелства, най-вече съобразно интереса на децата. С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че в конкретния случай, упражняването на родителските права по отношение на децата В.  Г. а, Г. Г.а и С. Г. следва да бъдат предоставени на бащата Т.Г.Г. .

Бащата е млад мъж, работещ, обезпечен е в битово, материално и финансово отношение. Разполага с цялата подкрепа и помощ на своите родители и на съпругата си. В неговия дом има по-здрава и по-стабилна семейна среда, познаваща нуждите и потребностите на малолетните деца, в сравнение с тази в дома на майката. Бащата изразява желание и готовност да се грижи за децата си. Между трите деца има привързаност и силна емоционална връзка, която съдът счита, че по никакъв начин не бива да бъде прекъсвана, чрез разделянето на децата. Към това следва да се прибавят и добрите резултати и постигнатият добър успех от В.  и Г. в училището, в което учат и които биха могли да се променят при извеждането им от тази среда. В дома на баща си децата се чувстват добре и са щастливи. Затова не бива да бъдат извеждани от средата, в която се чувстват комфортно.

Предвид на това, както и с оглед на обстоятелствата, че бащата има готовността, възможността и необходимия родителски капацитет /видно от приетото и неоспорено заключение на съдебно-психологичната експертиза, както и от приетия социален доклад/ да се грижи за децата си /това, че ищецът е добър баща се подкрепя и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели/, то в конкретния случай, родителските права ще следва да се предоставят на него.

Ще следва да се определи режим на лични контакти на майката с децата, при който съдът съобразява и обстоятелството, че родителите живеят в едно и също населено място. Предвид данните по делото, както и възрастта на децата, съдът счита за оптимално, майката да вижда и взема при себе си малолетните В. , Г. и С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в недяля, с приспиване, както и по един месец през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Ще следва да се определи местоживеене на малолетните деца В.  Г. а, Г. Г.а и С. Г. – при бащата, който ще упражнява и родителските права. 

                   По претенциите за издръжка, съдът преценява данните по делото относно възрастта на децата и техните нужди, както и възможностите на двамата родители. Съдът съобразява обстоятелството, че бащата-ищецът ще осъществява непосредствените грижи за децата. Установи се по делото, че бащата работи в строителството като според заявеното от него по реда на чл.176 от ГПК, същият получава месечен доход в размер от 800лв. до 1000 лв. Ответницата - майката на децата е млада жена в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние /данни и възражения в противоположен смисъл няма по делото/, която следва да работи и да реализира доходи. Същата няма задължение за издръжка по отношение на други деца или лица.

                    Предвид горното, съдът намира, че за месечната издръжка на децата В.  и Г. ще са необходими минимум 340 лева, от които майката следва да заплаща сумата в размер на по 180 лева месечно за всяка. За месечната издръжка на детето С. ще са необходими минимум 310 лева, от които майката следва да заплаща сумата в размер на 165 лева месечно.

Издръжките ще следва да се присъдят, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2019г. и до настъпване на обстоятелства, обуславящи тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.                                                                           

                  Над посочените размери и до претендираните с исковата молба размери на издръжките от по 200 лева за всяко едно от децата, претенциите на ищеца  ще следва да се отхвърлят.

                   С оглед изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение и за вещо лице в размер общо на 886,00 лева, с оглед представяния Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи – договор за правна защита и съдействие и вносни бележки.  

По изложените съображения и на основание чл.127 ал.2 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

 

Р       Е        Ш      И:

           

                   ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на родените от съвместното съжителство на майката Ж.С.К., с ЕГН ********** и бащата Т.Г.Г. , с ЕГН ********** малолетни деца - В. Т. Г. , с ЕГН **********, родена на ***г., Г. Т. Г., с ЕГН **********, родена на ***г. и С. Т.  Г., с ЕГН **********, роден на ***г., на бащата Т.Г.Г. , с ЕГН **********.

                   ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетните деца В. Т. Г. , с ЕГН **********, Г. Т. Г.а, с ЕГН ********** и С. Т.  Г., с ЕГН ********** при бащата Т.Г.Г. , с ЕГН **********,***.

                    ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на        майката Ж.С.К., с ЕГН ********** с децата В. Т. Г. , с ЕГН **********, Г. Т. Г., с ЕГН ********** и С. Т.  Г. , с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в недяля, с приспиване, както и по един месец през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск.

                   ОСЪЖДА Ж.С.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на малолетните си деца В. Т. Г. , с ЕГН **********, Г. Т. Г.а, с ЕГН ********** и С. Т.  Г., с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Т.Г.Г. , с ЕГН ********** месечна издръжка в размер, както следва: в размер на по 180 лева месечно на децата В.  Т. Г. а и Г. Т. Г.а и в размер на 165 лева месечно на детето С. Т. Г., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2019г. и до настъпване на обстоятелства, обуславящи тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

                   ОТХВЪРЛЯ претенциите за издръжка над посочените по-горе размери, съответно от по 180 лева месечно на децата В.  и Г. и в размер на 165 лева месечно на детето С. и до претендираните с исковата молба размери от по 200 лева за всяко дете, като неоснователни.

                   На основание чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.                                                                                

                   ОСЪЖДА Ж.С.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Т.Г.Гончев, с ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер общо на 886,00 лева.

                   ОСЪЖДА Ж.С.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 756,00 лева.

                    Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: