Р Е Ш Е Н И
Е
№ 829 03.07.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд XLIV - ти наказателен състав
На
двадесет
и шести юни две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Камелия Ненкова
Секретар:
Красимира Андонова
като разгледа докладваното от съдията Ненкова
наказателно административен характер дело № 1390 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Г.К.С.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.Д. Т- А от АК-Ямбол, със съдебен адрес:***, срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К №1091264, издаден от ОД МВР Бургас, гр. Бургас, с
който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00
/триста/ лева.
С жалбата се
изразява недоволство от атакувания електронен фиш /ЕФ/, като се посочва, че същият
е незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи неговата отмяна. Моли
се за отмяна на обжалвания електронен фиш.
За провелото се
пред настоящата инстанция заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него за явява адв. Атанасова,
която поддържа жалбата, като в пледоарията си прави възражение и за изтекла
погасителна давност, като посочва и че не може да каже кога ел. фиш е бил
връчен на жалбоподателя. Моли се за
отмяна на обжалвания електронен фиш.
Ответната страна редовно
призована, не изпраща представител. В съпроводително писмо молят за потвърждаване
на атакувания електронен фиш /ЕФ/, като законосъобразен. По делото е представено изисканото и
прието от съда четливо копие на снимков материал, като и цялата преписка по
издаването на ЕФ.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да
оспори пред съда законосъобразността на горепосочения електронен фиш. Същата е подадена в срок /предвид обстоятелството, че
липсват данни за точната дата на връчване на ЕФ, съдът следва да приеме, че
жалбата е подадена в срок/. Предвид на горното, съдът намира жалбата за
процесуално допустима.
Бургаският
районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2015 г. в 06.16 часа в гр. Бургас, система за видеоконтрол „MULTАRADAR” с
фабричен № 00209D32D4F9 заснела лек автомобил марка/модел „Мерцедес Ц 180”, с
рег. №, движещ се по ПП Е773 на
491-ви километър до бензиностанция „Ромпетрол” в посока от кв. Ветрен към КПП –
1. Съгласно изготвената с посочената система снимка
(л. 13), фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 134 km/h (при измерването на
скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната
скорост в полза на водача), при разрешена скорост за
движение в населено място 90 km/h, въведена с пътен знак „В-26”.
Въз основа на тези данни и проверка за
собственост на заснетия автомобил впоследствие е издаден от Сектор “ПП” при ОД
на МВР – Бургас и обжалвания понастоящем електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 ЗДвП, на настоящия жалбоподател – Г.К.С. /
собственик на МПС-то към процесния
момент, видно от представена по делото справка за собственост/, е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, обективирани във веществените доказателствени средства, както и
в писмените доказателства - снимка /л 13/, справка за собственост на МПС /л.13-гръб/, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 /л.14/, протокол от проверка №155
–ИСИ/24.03.2015 г. /л.15/, протокол за монтаж на пътни знаци, които преценени
поотделно и в тяхната съвкупност водят до еднопосочни правни изводи.
При така установените факти
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В случая се
касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по
смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр ал.1 от ЗДвП.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в хода на производството
по издаване на ел. фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В този смисъл, съдът намира, че първо следва
да се произнесе по възражението за изтекла давност. Това възражение, съдът
намира за неоснователно, по следните съображения:
За
изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство
съдът следи служебно. Давността представлява изтичане на определен от закона
срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното
преследване или изпълнението на наложеното наказание.
В
ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. Първият текст
урежда случаите, при които административнонаказателното производство въобще не
се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал,
изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в
закон или указ. Според същата норма, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на административно
нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни,
банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване
на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна
хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция.
Според ал.3, образуваното административно-наказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от
съставяне на акта.
От
съдържанието на разпоредбите на чл.34 на ЗАНН може да се направи еднозначен
извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на
акта за установяване на нарушение, който поставя началото на
административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на
нарушителя или от извършване на нарушението. В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба
аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност.
Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи административно-наказателното
преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Разпоредбата
на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание
(т. нар. „изпълнителска давност”). Според ал.1, административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според
ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена
хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила
акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не
се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е
образувано изпълнително производство.
Ако
наказателното постановление не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е
влязло в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй
като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е
влязъл в сила.
По
тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на
абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се
изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл в
сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК.
Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния
случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на
обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен
институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/
16.12.1982 г. по н.д.№ 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е доразвито със
съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г. Нещо повече,
дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде приложим по
правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради степента на сходство
в институтите на административнонаказателното и наказателното право (по
аргумент за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА).
Не
може да бъде споделена тезата, че законодателят съзнателно не е предвидил
абсолютната давност като способ за погасяване на административно наказателното
преследване поради спецификата на материята за административните нарушения.
Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност
наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против
мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи,
включително за административни нарушения, наказателното /респективно
административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се
изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон
с изискването за разумен срок за провеждане на административно-наказателното
производство като гаранция за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС,
за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и
ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е
обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се
поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение.
Ако се изключи въобще приложението на
института на давността в производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания ще се допусне възможността
административните нарушения да се санкционират след изтичане на неопределен
период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в
правния мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на
противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са
престъпленията (чл. 79, т. 2 НК), нито по отношение на извършителите на други
проявни форми на правно запретено поведение като гражданските деликти (чл. 110
и чл. 111 ЗЗД) и дисциплинарните простъпки (чл. 194, ал. 1 КТ, чл. 94, ал. 1
ЗДСл, чл. 134, ал. 1 ЗАдв., чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, чл. 76, ал. 1 ЗННД и др.).
Неоснователно е да се счита, че административните нарушения представляват
изключение от общото правило.
С
оглед всичко посочено по-горе настоящият състав счита, че на основание чл.11 от ЗАНН вр. с чл.81 ал.3 НК институтът на абсолютната давност следва да се приложи
/в смисъл и на обследва/ в конкретния случай, защото при посочената хипотеза в
ЗАНН има непълнота.
Според
чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. В процесният случай за ЕФ /
приравнено на наказателното постановление/
липсват данни за надлежно връчване, като съобразно чл.81, ал.3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80,
ал.1, т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК,
от довършване на деянието. В конкретния случай в ЕФ се твърди, че то е
извършено 13.06.2015 г. Следователно абсолютната давност е четири години и шест
месеца, и изтича на 13.12.2019г. Следователно, съдът намира това възражение за
неоснователно, като жалбата е подадена и на 29.03.2019 г.
Във
връзка с другите възражения в жалбата, съдът намира, че следва да посочи
следното:
На
първо място досежно “електронен фиш” и същността на същия, съотнесени и към
възраженията в жалбата, съдът намира, че следва да отбележи следното:
С промените в ЗДвП (ДВ, бр.
10 от 2011 г.) законодателят предвиди възможност нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с “електронен фиш” като по
този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
По правило във фазата по установяване на административното нарушение като
страни в производството участват контролен орган/актосъставител и нарушител.
Ролята на актосъставителя е да установи нарушението, да събере доказателства за
него и да състави АУАН. Нарушителят в тази фаза участва, за да се гарантират
неговите права и от самото начало да може да се защити срещу констатациите на
актосъставителя в акта като представи своите доказателства и възражения преди
издаването на наказателното постановление. Въведеният нов способ за
установяване на нарушението по ЗДвП с технически средства, записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, е изключение от общите правила на ЗАНН, защото предоставя необходимите
и достатъчни данни за извършеното нарушение и за цялата фактическа обстановка
по извършването му, без възможност за субективно тълкуване и интерпретиране на
обстоятелствата, което от своя страна пък изключва възможността за
недобросъвестно поведение от страна на контролните органи. Автоматизираното
техническо средство предоставя цялата информация и необходимите доказателства,
за да се установи по безспорен начин нарушението, неговия автор и вината му,
поради което и при издаването на електронния фиш не е необходимо да участват
двете страни, задължителни участници във фазата на установяването на
нарушението - актосъставител и нарушител. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
техническо средство, т.е. - да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо според
настоящия състав следва да се възприеме тълкуване на текста на чл. 189, ал. 4 ЗДвП в следния смисъл: когато нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш като в процеса по
неговото издаване не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо
средство, в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно
която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване
от страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. С оглед на което в конкретния
случай и водачът на автомобила е бил установен
след извършена справка за собствеността на МПС-т,о в описания по-горе
смисъл, като не се спори по делото, че
същото е собствено именно на жалбоподателя, както е посочено и в
справката. Видно от данните по
делото не е била попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. И водачът не е посочил
друго лице, което да е управлявало автомобила в процесния ден и час, следователно АНО правилно е определил именно
него като субект на нарушението.
В случая
нарушението е установено със стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътните нарушения тип „MULTАRADAR” с фабричен № 00209D32D4F9 , надлежно калибрована, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера–компютър. Нарушението на жалбоподателя е било констатирано със стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения тип „MULTАRADAR” с фабричен № 00209D32D4F9, чиято изправност се установява от представени
по делото -удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 ,протокол от проверка,като
възраженията в този смисъл в жалбата, са
неоснователни. Безспорно е установено както самото нарушение, така и
фактическата обстановка около същото. Що се отнася до конкретно наведените в
жалбата възражения, съдът намира следното– правилно е било санкционирано лицето, установено като собственик на
автомобила. Лицето не е попълнило декларация, че на процесната дата друго,
различно от него лице е управлявало автомобила, поради което и правилно е
прието, че санкцията следва да се наложи именно на жалбоподателя.
Досежно
„четливостта” на снимката, съдът намира, че следва ад посочи, че видно от представения по делото снимков
материал, същият е в достатъчно четлив
вид, от който ясно се вижда номерът на процесния автомобил, поради което и
възраженията в жалбата в тази насока, съдът намира за неоснователни.
На следващо място и във връзка с формата на ЕФ и дали същият отговаря
на образеца на еф, съгл.Заповед №
Із-305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на
съда, с утвърден образец на ЕФ, то съдът
намира, че процесният ЕФ напълно покрива посочения образец. Относно конкретен
издател на фиша и дата на издаването на фиша следва да се отбележи, че в ЗДвП
няма изискване за вписване на посочените обстоятелства, като предвид специалния
характер на производството по налагане на наказание с електронен фиш и строго
формалния характер на това производство (електронният фиш се издава по утвърден
унифициран за цялата страна образец) съдът намира, че аналогичните норми на
ЗАНН, касаещи задължителните реквизити на издаденото НП, в случая се явяват
неприложими. Освен това следва да се посочи, че мястото на нарушението е ясно и
конкретно посочено, като всички изложени в тази връзка възражения в жалбата са
неоснователни.
По отношение на авторството на
жалбоподателя в извършването на деянието съдът намира следното:
Нормата на чл. 188 ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя
на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния
негов извършител. Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-дневен
срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е
извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е
лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС - негова
собственост нарушение. В конкретния случай видно от справката от централната
база на КАТ собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е именно жалбоподателят и същият не се
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което и правилно е бил
приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за
извършеното нарушение.
Според чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в кm/h, посочени
изчерпателно в тази алинея, а според чл.21, ал.2 ЗДвП, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак. Следователно и тези норми са били правилно
посочени в ЕФ.
Санкционната норма на чл. 182 от ЗДВП актуална към датата на извършване на нарушението тоест тази от -Изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.;изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)- (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 5. за превишаване над 40 km/h - с глоба 300 лв.
С оглед на
цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът
приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21, ал.2 ,
вр ал.1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се
установи, че на 13.06.2015 г. в 06.16 часа
в гр. Бургас, система за видеоконтрол „MULTАRADAR” с
фабричен № 00209D32D4F9 го е заснела да управлява лек автомобил марка/модел
„МЕРЦЕДЕС Ц180”, с рег. № У 7383 АН,
движещ се по ПП Е773 на 491-ви километър до бензиностанция „Ромпетрол” в посока
от кв. Ветрен към КПП – 1. Съгласно изготвената с
посочената система снимка (л. 13), фиксираната скорост на движение на
посоченото МПС била 134 km/h (при
измерването на скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността
на фиксираната скорост в полза на водача), при
разрешена скорост за движение в населено място 90 km/h, въведена с пътен знак „В-26”.
Надлежно е описано нарушението - ясно е отразено кой
автомобил, къде и с каква скорост се е движил при какво ограничение на
максимално допустимата скорост, като ЗДвП допуска възможност нарушения по този
закон да се установяват със системи за видеоконтрол, която е годно техническо
средство. По делото липсват каквито и
да е данни за човешка намеса при задействането на системата (която е
стационарна), респективно за „корекции” при отпечатването на данните.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно
и законосъобразно е издадено обжалваното НП за реализиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на
това нарушение.
Следователно правилно е бил
определен и размерът на глобата, видно от цитираната по-горе разпоредба /като
превишената стойност на скоростта е била 44 км/ч/.
С оглед на гореизложеното
съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният електронен фиш
за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд, Бургаският районен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К №......, издаден от ОД МВР Бургас, гр. Бургас, с
който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП на Г.К.С., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***- адв. А е наложено
административно наказание глоба в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: