МОТИВИ по присъда № 96/12.06.2018 г. по
НЧХД № 217/2018 г. по описа на ЯРС.
Производството
е образувано по тъжба на С.Й.М. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.
Л. ***, срещу Н.Д.Б. *** за престъпления по чл. 130 ал. 2, чл. 144, ал.1 и чл.
148, ал.1, т.1, вр.чл. 146, ал. 1 от НК .
Преди
даване ход на делото тъжителят, по негово искане чрез неговият представител бе
конституиран като граждански ищец по делото и едновременно с това бяха приети
за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство и предявените от него
граждански искове срещу подсъдимия за
причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лева, за
престъплението по чл. 130, ал.2 от НК; 1600 лв. за престъплението по чл.
144, ал.1 от НК и 1200 лв. за престъплението по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл. 146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянията – 20.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Подсъдимият
участва лично в с.з. със редовно
упълномощен защитник. Същият не се признава за виновен по предявените му
обвинения, като на съдебните прения неговият защитник пледира за пълното му
оневиняване поради недоказаност на същите, като наред с това моли съда исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Тъжителят
и граждански ищец по делото участва лично в с.з., с редовно упълномощени
представители, чрез които поддържа обвиненията срещу подсъдимия, като се
твърди, че същите са доказани по безспорен начин. Иска се от съда същият да
бъде признат за виновен по предявените му такива, като му бъдат наложени
съответстващи наказания, както и да бъдат уважени гражданските искове в пълен
размер, така, както са предявени и да бъдат присъдени направените разноски по
делото.
След запознаване със събраните по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Н.Б. работил като мл. инспектор – старши полицай в ЗЖУ-Бургас, сектор „Опазване
на обществения ред в железопътния транспорт“, а частният тъжител С.М. ***. Като такъв същият се явявал Началник на
съпругата на подс. Б.-свид. Т. Б., която работела като ръководител движение на
гара с. ***. Във връзка с изпълнението
на служебните задължения на свид. Б., отношенията между нея и тъжителя М. се
влошили, като тъжителя често я упреквал, че не си изпълнява задълженията и я
заплашвал, че ще я уволни от работа. Освен това тъжителят М. търсел със свид. Б.
лични и интимни контакти, изразяващи се в посещения от нейна страна в гр. Б. и
покани за кафе. Всичко това достигнало до знанието на подс. Б., в резултат на
което семейните отношения между подс. Б. и съпругата му – свид. Б. се влошили.
На
20.12.2017 г. в ресторант „Орфей“ гр.
Ямбол бил организиран коледен банкет на служителите на всички ж.п. гари към
районен център Бургас, на който присъствали и частния тъжител М., както и свид.
М.М. и свид. П.С.. Около 23.20 ч. същият ден, свид. М.
излязъл от заведението и отишъл при лекия си автомобил, който бил паркиран на
около 30 м. от него, на паркинга до магазин „Славекс“.
По същото време пред входа на заведението спрял тъмен лек автомобил, от който
слезли подс. Б. и свид. М.К., а свид. Б.К. останал в автомобила на задната
седалка да пуши, като стъклото на колата било отворено. Подс. Б. и свид. К.
слезли от автомобила и влезли в двора на заведението, където се срещнали с
тъжителя М.. При срещата подсъдимия и свидетеля спрели тъжителя и между тях
възникнал физически контакт, изразяващ се в дърпане и бутане спрямо тъжителя,
при което тъжителя казал на подсъдимия „педераст“. При опита си да се отдалечи
от мястото и да се върне в заведението, тъжителят М. паднал на земята в
резултат на бутане и подлагане на крак от страна на свид. К.. След инцидента,
тъжителят М. влязъл в заведението, а подс. Б. и свид. К. се върнали при
автомобила и потеглили с него.
Във
връзка с конфликта на 20.12.2017 г., на 21.12.2017 г. тъжителят М. подал жалба
до ЯРП и била образувана преписка вх. № *** по описа на РУ-Ямбол, която
приключила с отказ да се образува наказателно производство поради липса на
достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла на НК. На 22.01.2018 г.
тъжителят М. подал жалба и до Директора на ОД-МВР-Бургас, в резултат на което
била назначена комисия със заповед № *** След извършена проверка по случая,
комисията излязла със становище, че сигналът срещу мл. инспектор Н.Б. е
неоснователен, видно от приложеното по делото Удостоверение УРИ ***
От своя
страна, предвид отношенията между тъжителя М. и свид. Б., на 04.01.2018 г.
последната подала жалба до Комисията за защита от дискриминация, която била
заведена под вх. № *** а подс. Б. подал сигнал до Министерството на транспорта,
който бил заведен под вх. № *** От приложеният по делото отговор рег. № ***. се
установява, че било взето отношение и извършена проверка по случая, като на
основание чл. 17 от Закона за защита от дискриминация, на тъжителят ще бъде
възложено да изпълнява друга длъжност до изясняване на случая.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите М., К., Б. К. и отчасти от показанията на свид. С.,
както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им на осн. 283 от
НПК и от възпроизведения и изгледан в съдебното заседание видеозапис от
охранителна камера, монтирана пред ресторант „Орфей“ на основание чл. 284 от НПК. Съдът изключи от доказателствения материал обясненията за проведени
служебни събрания на РЦ-Бургас през месец август 2017 г., тъй като същите са неотносими към спора.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подс. Б.
и показанията на разпитаните по делото свидетели М., К. и К., тъй като са логични и последователни, както кореспондират
със изгледания видеозапис от видеокамерата пред заведение „Орфей“. Съдът приема
показанията на свид. С. само в частта им, че е имало междуличностен конфликт
между подсъдимия, свид. К. и тъжителя, като свид. К. е сритал тъжителя и той е
паднал на плочките. Не кредитира показанията в останалата им част, тъй като
същите са противоречиви сами по себе си. От една страна свид. С. твърди, че
дала на тъжителя М. кърпичка да си избърши кръвта от дясната ръка и от левия
крак, а после в показанията си твърди, че г-н М. имал кръв в областта на десния
лакът на ръката и на десния глезен. Същите са в противоречие и с показанията на
свид. М. /посочен от обвинението/, който
твърди, че след като е влязъл в заведението не е видял кръв по тъжителя,
освен това, че якето му било скъсано. Още повече, че свид. С. е подчинена в
работата й на тъжителя и е логично да поддържа неговите твърдения. Настоящият
състав кредитира изцяло и показанията на свид. Бонева /независимо, че същата е
съпруга на подсъдимия/ дотолкова, доколкото същите допълват и изясняват
гореописаната фактическа обстановка преди инцидента на 20.12.2017 г.,
установена от съда.
По
отношение на предмета на доказване, по същество всички кредитирани доказателства
са безпротиворечиви вътрешно и между си и установяват по безспорен начин
фактическата обстановка по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
От
всички събрани по делото доказателства не се установява по безспорен, несъмнен
и категоричен начин подс. Б. да е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл. 130, ал.2 от НК.
Безспорен
по делото е единствено факта, че на 20.12.2017 г., около 23.20 ч. в гр. Ямбол,
пред ресторант „Орфей“ е имало конфликт между тъжителя от една страна и подс. Б.
и свид. К. от друга страна.
Спорни
по делото обстоятелства са тези касаещи факта на ритане от подсъдимия Б. спрямо
тъжителя М., както и с това да му е
причинил лека телесна повреда. Обвинението в тази насока не се доказа по
никакъв начин. Дори свидетелите М. и С., които са посочени от обвинението като
очевидци на инцидента в показанията си не сочат подс. Б. да нанасял ритник на
тъжителя. Свид. М. сочи, че дори не е познал
подсъдимия и свидетеля К., като твърди, че един от двамата е ритнал М. и той е
паднал на земята. От своя страна свид. С. по категоричен начин сочи, че другото
момче/т.е. свид. К./ е сритал М. в краката и той паднал на плочките. Не се
споделят доводите на защитата, че по време на инцидента е имало две падания на
тъжителя, едното от които е било причинено от подсъдимия. От изгледания по
делото видеозапис от охранителната камера ясно се вижда, че свид. К., който е с
по-слабо телосложение от подсъдимия подлага крака си и тъжителя пада на земята
на дясната си страна, като друго падане на тъжителя на земята не се установява.
Следва да се отбележи, че по отношение на нараняванията на тъжителя свид. С.
дава противоречиви показания, като веднъж сочи, че нараняванията са в дясната
ръка и левия крак, а в последствие твърди, че същите са били в областта на
десния глезен и десния лакът на ръката. Следователно за съда се налага извода,
че в конкретиката на процесния случай, обвинението по тъжбата остава недоказано
– обстоятелство, препятстващо установяване виновността на подс. Б. в
осъществяване на престъпният състав по чл. 130, ал.2 от НК. Действително
възможно е причиняването на лека телесна повреда да бъде доказана и със
свидетелски показания при липса на съдебно – медицинско удостоверение, както е
в случая, но същите трябва да последователни и безпротиворечиви и да водят до
единствено възможния извод-че именно подсъдимият е автор на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
Настоящият
състав на съда счита, че в конкретният случай подс.Б. не е осъществил и състава
на престъплението по чл.144, ал.1 от НК.
За да
бъде осъществен състава на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК следва заканата
да е направена по такъв начин, че би могла да възбуди основателен страх у
пострадалия, че престъплението ще бъде осъществено, т.е следва да са налице
кумулативно два елемента – наличие на закана и възбуждане на страх. Съдебната
практика приема, че престъплението по чл.144 от НК е налице когато заканата е
направена по такъв начин, че съобразно обстановката би могла или е в състояние,
да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено.
Когато тя е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха,
престъплението не е осъществено. В конкретният случай няма нито едно
доказателства установяващо, че на конкретната дата сочена от тъжителя,
подсъдимият да е отправил закана за престъпление към него. Дори и съда да
приеме, че подсъдимият е осъществил посоченото от пострадалия деяние- като му
отправил думите: „Ти кога ще оставиш жена ми на мира? Искаш да ебеш жена ми ли?
Мен не ме ли познаваш? Ела да ти покажа какъв ебач си?“, то пак не е налице
съставомерност на това престъпление. За да е налице, както посочи и по-горе
съда това престъпление, следва същата да е създала възможност да възбуди
основателен страх у пострадалия от осъществяване на престъплението, а такива
доказателства и данни няма събрани по делото. На следващо място, предмет на
заканата могат да бъдат само твърдения, които са с конкретно съдържание и които
се отнасят до точно определено обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде
обективно съобщено, а не да се извежда чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психична дейност. Твърденията на
частния тъжител, че подсъдимият му е казал „Ти кога ще оставиш жена ми на мира?
Искаш да ебеш жена ми ли? Мен не ме ли познаваш? Ела да ти покажа какъв ебач
си.“, според настоящият състав на съда не сочат на конкретни заканителни
действия /по-скоро са въпроси/, с които се заканва деецът.
Предвид
изложените доводи съдът намира, че в конкретният случай не е налице
престъпление по чл.144, ал.1 от НК и призна подсъдимият за невиновен и по това обвинение.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не
се установява по несъмнен начин и това подсъдимият Б. да е осъществил деянието
по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК за
което му е повдигнато обвинение. От приобщените по делото доказателства се
установява, че между подсъдимият и тъжителя действително е възникнал скандал,
но не се установи по безспорен и категоричен начин, подсъдимия да е отправил
към тъжителя сочените в тъжбата обидни думи, а именно „Ела да ти еба майката.
Обидата е престъпление, засягащо
чувството на лично достойнство на гражданите, и цели да измени обществената им
оценка. За да е налице обида, то следва подсъдимият да е казал в присъствието
на тъжителят думи, които са годни да накърнят достойнството му, които са
неприлични, вулгарни или цинични, съотносими към
съвременните стандарти. От показанията на разпитаните по делото свидетели М., К.
и К. не се установи, подсъдимият да е отправял сочените в тъжбата обидни думи
по адрес на тъжителя. Единствено свид. С. в показанията си сочи, че е чула
подсъдимия да казва на тъжителя: „Ела тука бе, ще ти еба майката, ти ли искаш
да ебеш жена ми?“, но както бе посочено по-горе съдът не кредитира показанията
в тази й част поради служебната й зависимост от страна на тъжителя. Освен това
същите не кореспондират и с показанията на свидетелите М., К. и К., които са
били в непосредствена близост до мястото на инцидента /дори свид. К. е участвал
в него/. Действително в показанията си свид. М. сочи, че е чул един от
нападателите /подсъдимия или свид. К./ да изрича псувни и „Искал си да ебеш
жена ми“, но не може с категоричност да конкретизира нито псувните, нито кой от
двамата ги е казал. Следва да се отбележи и, че за съда звучи нелогично свид. С.
да е възприела с точност твърдяните от нея реплики от
страна на подс. Б. към тъжителя при положение, че същата се е намирала по
нейните показания на около 5-6 м. от конфликта до отворената врата на
заведението, в което се е провеждал банкет и е звучала музика. Показанията на
свид. С. не се подкрепиха и от изгледания видеозапис от видеокамерата на
заведението, тъй като същия е без звук и от него се вижда единствено и само
дърпането между подсъдимия, тъжителя и свид. К., където последния подлага крак
на тъжителя и той пада на земята.
Признаването
на подсъдимият за виновен в извършването на престъпленията при така
установените факти по делото би противоречало на основния правов принцип, обективиран в чл.303, ал.1 от НПК. Съгласно същия,
присъдата не може да почива на предположения. Подсъдимия се признава за
виновен, единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В
конкретния случай от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не
се установява по безспорен и несъмнен начин на посочената в тъжбата дата
подсъдимият да е извършил описаните в тъжбата престъпления, поради което по
аргумент за противното от чл.303 ал.2 от НПК, съдът го призна за невиновен в
извършването на престъпленията и на основание чл.304 от НПК го оправда по
същите.
Съдът
прецени, че не са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност
на подсъдимият Б. за причинени от него неимуществени вреди за престъпленията по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1, чл. 144,
ал.1 и чл. 130, ал.2 от НК. По делото не са установи по безспорен начин
подсъдимият да е извършил тези престъпления, от които тъжителя М. да е
претърпял вреди, обуславящи претенцията му за заплащане на обезщетения
съответно вреди в размер на 1500 лева,
за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК; 1600 лв. за престъплението по чл. 144, ал.1 от НК и 1200 лв. за
престъплението по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл. 146,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянията –
20.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. При липса на доказани противоправни деяния, извършени от подсъдимият, спрямо него
не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което и предявените
граждански искове от пострадалия М., съдът отхвърли като неоснователни и
недоказани.
При
този изход на делото, на основание чл. 190, ал.1 от НПК, ЯРС осъди частния
тъжител да заплати на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 305.65
лв.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: