Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2612 24.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16223 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сг. 14, представлявано от Д.Д.- **- ***, чрез пълномощник *** Ц.С., е предявил против В.Т.Т., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 10803/ 2019 г. на ПРС, II гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6166/ 05.07.2019 г., парични суми, както следва: сумата от 2 123, 56 лева- главница, произтичаща от договор за потребителски заем ****/ 26.10.2016 г., сумата от 699, 72 лева- възнаградителна лихва по договора и сумата от 203, 14 лева- лихва за забава за периода 20.04.2017 г.- 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 27.06.2019 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че с договор за потребителски заем ****/ 26.10.2016 г. ищецът отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 2 288 лева, ведно със закупуване на застраховка от 0 лева. Сумата била получена от длъжника, който удостоверил това с полагането на подпис в договора. Тя следвало да бъде върната на 24 месечни вноски, всяка от по 134, 91 лева, при ГПР и ГЛП, посочени в параметрите на договора. Месечната вноска била сбор от главница по заема, ведно с възнаградителна лихва и месечна погасителна вноска по застраховката. Длъжникът преустановил плащането по кредита на 20.03.2017 г., като погасил само три месечни вноски. На основание чл. 5, изречение второ от договора, вземането по кредита ставало предсрочно изискуемо при просрочие на две или повече вноски. Към момента на изискуемостта оставали непогасени 21 вноски, възлизащи в размер на 3 026, 42 лева, от която: главница от 2 123, 56 лева, 699, 72 лева- възнаградителна лихва по договора и сумата от 203, 14 лева- лихва за забава за периода 20.04.2017 г.- 11.06.2019 г. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 10803/ 2019 г. на ПРС, II гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството особен
представител е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и
размер. На първо място се твърди, че между страните не съществувало
облигационно правоотношение и в тази връзка се оспорва обстоятелството, че
сумата била предоставена на лицето. На следващо място, прави се възражение за
недействителност на договора на основание чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Твърди се
в ГПР от 43, 44 % били включени допълнителни разходи, които обаче били
недължими на основание чл. 10а от ЗПК. Поради неспазване на императивните изисквания
на специалния закон, договорът за кредит бил недействителен и в тази връзка на
основание чл. 23 от ЗПК се дължало връщане само на чистата му стойност, без
лихви или разноски. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание особеният
представител поддържа отговора. Представя и писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед за
изпълнение на парично задължение № 6166/ 05.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 10803/ 2019 г. на ПРС, II гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2 123, 56 лева- главница, произтичаща от договор за
потребителски заем ****/
26.10.2016 г., сумата от 699, 72 лева- възнаградителна
лихва по договора и сумата от 203, 14 лева- лихва за забава за периода
20.04.2017 г.- 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-
08.10.2019 г. до окончателното плащане, както и разноските по заповедното дело
в общ размер на 110, 53 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С
договор за потребителски паричен кредит № ****/
26.10.2016 г.,
сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, на лицето е
предоставена в заем сумата от 2 000 лева, като са предвидени застраховка
„защита на плащанията“- 288 лева и такса ангажимент- 70 лева. Кредитът се
погасява на 24 месечни вноски, всяка от по 134, 91 лева, при ГПР- 43, 44 % и
ГЛП- 33, 40 %. В договора е инкорпориран и погасителният план.
Представени
са копия от договора, медицински въпросник за приемане за застраховане,
застрахователен сертификат, общи условия, стандартен европейски формуляр и
извлечение по кредита.
Приложени
са и доказателства за универсално правоприемство на
ищеца чрез трансгранично сливане с френско дружество.
По
делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото
лице след проверка на съответната документация е установило, че процесният кредит в размер на 2 288 лева е усвоен по банков
път, като са приспаднати за покупка на застраховката 288 лева и такса
ангажимент- 70 лева, а остатъкът от сумата от 1 930 лева е преведен по
банкова сметка ***. Непогасеният остатък по кредита по пера- главница, застраховка
и лихви, напълно съвпада с претенцията по искова молба. Изчислен е и ГПР. В
устния доклад посочва, че в погасителния план не били включени таксата и
застрахователната премия.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото за
обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя определена
парична сума, при съответни условия. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно
обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на
договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, приел ги е, а и
предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума,
която ще дължи по отпуснатия му заем. Договорът е с краен
падеж, който е настъпил, а с това и изискуемостта на всички задължения-
главница и лихви, като в тежест на ответника е да докаже плащане, но такова
липсва (или по- точно платени са само 3 от общо 24 погасителни вноски), поради
което той следва да бъде да го направи с решението, ведно с последиците от
забавата си.
Независимо от обстоятелството, че
приетата по делото ССчЕ установява дължимостта на сумите по кредита в размерите, претендирани с исковата молба, съдът намира, че в случая,
че искът е само частично основателен за търсената главница и изцяло основателен
за лихвите, по следните съображения:
По отношение на главницата, следва
да се посочи, че с кредита е отпусната сума в размер на 2 000 лева, от
която е приспадната сумата от 70 лева- такса ангажимент и по сметка на лицето
са преведени само 1 930 лева, а отделно от това към кредита е включена и
застраховка с цена от 288 лева, която го оскъпява допълнително. Основателни са
съображенията на особения представител на ответника в писмената защита за това,
че следва да се дължи връщане от заемателя само на
чистата сума, която той е получил и която реално му е била предоставена. По
делото не са представени доказателства, че застрахователната премия по застраховка
„Защита на плащанията“ е била сключена, нито, че ищецът е заплатил тази премия
на застрахователя. Приложеният „сертификат“ няма характер на договор за
застраховка, а такъв договор е задължителен да съществува, доколкото единствено
писмената му форма го прави действителен. Още повече, че този документ е частен
писмен, в който е посочено, че застрахователят се е съгласил да застрахова, без
обаче да е ясно дали това в последствие е станало, защото достоверността на
този факт не се следва с издаването на сертификата, а с договор за застраховка
и плащане по него, каквито не се установяват тук. При това положение, разходите
за застраховка, които да ползват ответника, не са били направени и лицето не
дължи въпросната сума.
Досежно
таксата ангажимент, видно от договора, тя е дължима чрез удръжка от отпуснатата
сума, като в замяна кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. В
този смисъл тя се явява такса по усвояване на кредита, но тук следва да се има предвид
нормата на чл. 10 а от ЗПК, според която кредиторът не може да събира такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл е налице
противоречие с императивна законова норма, поради което клаузата е нищожна и
като такава не поражда правни последици, респективно задължения за заемателя и ищецът няма основание да търси въпросната
такси, като и в тази й част претенцията отново се явява неоснователна.
Оттук- дължима е само
тази сума от главницата, която е била реално преведена по банков път на лицето-
1 930 лева, намалена с върнатата по кредита от длъжника сума, според справката,
представена от кредитора (лист 25), от която се установява, че длъжникът е
платил първите три вноски, всяка от по 134, 91 лева, от които за главница по
кредита са погасени общо 164, 44 лева. С други суми, искът за главница е
основателен само до размера от 1 756, 56 лева (1 930- 164, 44), като
в частта до пълния претендиран такъв от 2 123, 56
лева той следва да се отхвърли.
На следващо място, предвид забавата в
плащанията, кредитополучателят следва да дължи съответни обезщетения, като в
случая на него са начислени договорна лихва и такава за забава. При всеки
договор за кредит възнаградителна лихва е дължима,
като това представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични
средства за даден срок. Тази лихва е посочена в договора, кредитополучателят е
запознат с нея, както и със задължението да заплати цената по кредита, като
няма нищо незаконно или неморално в начисляването на подобни суми към месечните
вноски по заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно плащане, защото
представляват част от дълга, който е изначално определен. За срока на договора тази
редовна лихва според ССчЕ възлиза на сумата от 699,
72 лева, поради което това акцесорно задължение е
дължимо в пълния му предявен размер. По отношение на втората лихва, посочена
като лихва за забава, следва да се посочи, че същата има санкционен
(наказателен) характер, защото се начислява само в случай на неизпълнение от
страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като законна постановка е
това, че при забава на връщане на парични средства се дължи лихва. Размерът й
за периода от 20.04.2017
г. до 11.06.2019 г. възлиза
на сумата от 203, 14 лева, който отново нито е прекомерен, нито
неравноправен, а още по- малко пък би създал значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, поради което следва да бъде присъден.
Във връзка с лихвите, следва да се посочи, че не могат да
бъдат споделени съображенията на особения представител в писмената защита за
присъждането им по- нисък размер, изчислен на база реално усвоената сума по
договора. Това е така, защото клаузите за лихва нямат неравноправен характер,
лихвите по договора са фиксирани и непроменяни, размерът им не е прекомерен и
същият е изначално определен, като длъжникът е бил наясно с него още преди
момента на подписването. Вещото лице при изчисленията си също не е установило отклонения
от нормативните лимитни изисквания за тези санкционни последици за неизпълнилия
в срок договора длъжник, поради което същият следва да ги заплати в
определените с експертизата размери.
В
заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично
съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед
за изпълнение. Искът е частично основателен за сумата за главница и изцяло
основателен за лихвите. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но
според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и за юрисконсултско възнаграждение, също следва да
присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания
за главница и лихви, разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат
на сумата от 97, 12 лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното
производство размер от 110, 53 лева, остава за сметка на страната.
Предвид изхода на делото- частичното
уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност.
Ответникът не претендира разноски, доколкото е представляван от особен
представител в процеса, на когото принципно се дължи възнаграждение, внесено от
ищеца, за което на адвоката вече е издаден РКО. Ищецът е направил следните
разноски в процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за действителното им заплащане: държавна такса в размер на 124,
41 лева (л. 36), депозити за вещо лице по ССчЕ в
размер на 150 лева (л. 85) и за особен представител на ответника в размер на 441,
85 лева (л. 59), като му е дължимо и юрисконсултско
възнаграждение, доколкото страната е представлявана от пълномощник по делото, определено
в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така по съразмерност, на ищеца се дължат разноски от общо 717, 27 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6166/ 05.07.2019 г., издадена по частно гр. дело № 10803/ 2019 г. на ПРС, II гр. с-в, В.Т.Т., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сг. 14, представлявано от Д.Д.- ****- ****, следните парични суми: сумата от 1 756, 56 (хиляда седемстотин петдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки) лева- главница, произтичаща от договор за потребителски заем ****/ 26.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената сума от 1 756, 56 лева до пълния й претендиран размер от 2 123, 56 лева, сумата от 699, 72 (шестстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) лева- възнаградителна лихва по договора и сумата от 203, 14 (двеста и три лева и четиринадесет стотинки) лева- лихва за забава за периода 20.04.2017 г.- 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от подаване на заявлението- 27.06.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.Т.Т., ЕГН: **********,***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сг. 14, представлявано от Д.Д.- ***- ****, разноските в заповедното производство, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 97, 12 (деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки) лева, както и разноските по настоящото дело, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 717, 27 (седемстотин и седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД