РЕШЕНИЕ
№ 19305
гр. София, 26.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110141430 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 750 лв., представляваща главница по договор
за предоставяне на кредит от разстояние № ***от ***г., ведно със законната лихва от
18.05.2018 г. до окончателното плащане, както и 211,61 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 13.05.2017 г. до 11.08.2017 г., за които суми на 04.03.2019 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31677/2018 г. по описа на СРС, 148
състав.
Ищецът „***“ ЕООД твърди, че между него и ответника Т. Г. С. е съществувало
облигационно правоотношение по силата на договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *** от *** г., сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, като отношенията между
страните се регулират от общи условия за предоставяне на кредит от разстояние,
публикувани на електронен адрес: www.minizaem.bg. Сочи, че договорът се сключва след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, в който той е маркирал полето
„Приемане на общите условия“, с което безусловно е приел същите, след което кандидатът
подлежи на одобряване. Твърди, че на електронната си поща същият е получил договор,
чието сключване той е потвърдил чрез получаване на съобщение на предоставен от него
телефонен номер с четири цифрен, уникален код, който следва да се въведе в специален
линк, посочен във втори получен от него имейл, като преди извършване на паричния превод
се провежда и телефонен разговор с клиента. Заявява, че в конкретния случай процедурата
по сключване на договора чрез електронна платформа по реда на ЗПФУР е била спазена,
като на ответника С. е отпусната главница в размер на 1000 лв., която на основание чл. 2, ал.
2 от договора е била прведена по банкова сметка с титуляр С. в „*** (България)“ ЕАД. Сочи,
че сумата по кредита е следвало да бъде върната чрез 4 месечни погасителни вноски,
падежирали в периода от 13.05.2017 г. до 11.08.2017 г., всяка от които в размер на 250 лв.,
като същите са дължими ведно с договорна лихва при уговорен лихвен процент от 40,15 %,
1
която за периода от 13.05.2017 г. до 11.08.2017 г. възлиза в размер на 211,61 лв. Сочи, че
падежът на всички месечни погасителни вноски е настъпил, но въпреки това ответникът не
е заплатил същите, поради което ги претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. Г. С..
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
22.10.2024 г., ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл.
131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл.
238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 55,53 лв., от които 23,53 лв. – заплатена държавна такса
и 32 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени
доказателства за сторени разноски в общ размер на 150 лв., от които 50 лв. – заплатена
държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
„***“ ЕООД има право на разноски в размер на 55,53 лв. за заповедното производство и 150
2
лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ №
***, ап. ***, срещу Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.
***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР,
че Т. Г. С. дължи на „***“ ЕООД сумата от 750 лв., представляваща главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № *** от *** г., ведно със законната лихва от
18.05.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 211,61 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 13.05.2017 г. до 11.08.2017 г., за които суми на 04.03.2019 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31677/2018 г. по описа
на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“ № ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 55,53 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 31677/2018 г. по описа на СРС, 61
състав, както и сумата от 150 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3