№ 22888
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110125429 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 85229/28.03.2023 г., подадена от ответницата В. Н. чрез
пълномощника си адв. Р. Р., с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като: 1). не се присъждат разноски
в полза на ищеца за заповедното производство; 2). не се присъждат разноски в полза на
ищеца за производството по чл. 240 ГПК и 3). присъдените разноски за държавна такса в
исковото производство бъдат намалени до действително дължимия размер съгласно чл. 72,
ал. 2 ГПК. В молбата се посочва, че при определяне на размера на дължимите разноски
следва да бъдат съобразени вече извършените плащания в хода на започналото
принудително изпълнение, доколкото в противен случай „.....................“ ЕАД би се
обогатило неоснователно. Изтъква се, че в хода на производството по чл. 240 ГПК пред
въззивния съд ищцовото дружество е депозирало единствено бланкетно възражение, без
процесуално представителство , а и искането на ответницата е било уважено. Наред с това,
съдът неправилно е определил размера на държавната такса по предявените срещу
молителката и ответница по делото искове. Намира, че доколкото в случая са предени два
иска – един за главница за топлинна енергия и главница за дялово разпределение и втори за
лихви за забава върху двете вземания, то дължимата държавна такса в исковото
производство е 100 лева, от която следва да бъде приспадната платената в заповедното
производство в размер от 25 лева или таксата за доплащане в исковото производство се
равнява на 75 лева.
В депозираното в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмено становище насрещната страна –
ищцовото дружество „.....................“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Ния
Соларова, оспорва молбата като неоснователна, излагайки по същество съображения, които
не касаят конкретно наведените от ответницата оспорвания. Поддържа, че от представените
по делото материали не се установява наличието на предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска защита. Счита, че съгласно изхода на спора на длъжника не се следват
разноски, както и, че предявената претенция не съответства на фактическата и правна
сложност на делото, поради което отправя искане молбата да бъде оставена без уважение,
респ. за присъждане на сума, съответна на частта на признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
1
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като заявено в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 28.03.2023 г, при получен препис от акта, чието изменение се иска
от молителя на 15.03.2023 г. – л. 79 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес –
ответницата по делото. Разгледано по същество искането се явява частично основателно,
предвид следните съображения:
Производството по настоящото дело е образувано след като с решение от 05.05.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 4918/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II А въззивен
състав, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, е отменено неприсъствено решение № 141581
от 06.07.2020 г. по гр. дело № 53149/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти
състав, постановено по реда на чл. 239, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК и делото е върнато на
първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав, с указания производството да
започне от етапа насрочване на първо съдебно заседание.
Предявени са от „.....................“ ЕАД против В. Н. Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните вземания: сумата от
93,00 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ гараж № 14, находящ се на адрес:
............................. с абонатен № 246672, сумата от 11,68 лева, представляваща обезщетение за
забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г.,
сумата от 29,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 4,81 лева,
представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за
периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното им
погасяване, които вземания са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 125-ти състав.
По делото (в рамките на първоначално проведеното гр. дело № 53149/2019 г. по описа
на СРС) от страна на ищеца „.....................“ ЕАД е внесена държавна такса за разглеждане на
исковите претенции в размер на сумата от общо 175 лева с платежно нареждане/вносна
бележка от 02.10.2019 г. – л. 51 от делото.
С постановеното по делото решение е признато за установено, че В. Н. Г. дължи на
„.....................“ ЕАД следните вземания: сумата от 93,00 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
имот, представляващ гараж № 14, находящ се на адрес: ............................. с абонатен №
246672, сумата от 5,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г. и сумата от 29,75 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното им погасяване,
които вземания са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.12.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 125-ти състав, като исковете за лихва са отхвърлени за
разликата над уважения размер от 5,35 лева до пълния предявен размер от 11,68 лева или за
сумата от 6,33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г., начислено върху стойността на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г.
до 31.05.2016 г. и изцяло за сумата от 4,81 лева, представляваща обезщетение за забава
върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г.
2
С Решението ответницата В. Н. Г. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 68,99 лева,
представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 125-ти състав, сумата от 643,99 лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство и сумата от 45,99 лева,
представляваща сторени разноски в производството по в. гр. дело № 4918/2021 г. по описа
на Софийски градски съд, II А въззивен състав.
В мотивите на съдебния акт, в частта за разноските, съдът е посочил, че в съответствие
със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство, а по арг. от 4 на ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/20212 г. на ОСГТК на ВКС и по разноските в производството по в. гр. дело
№ 4918/2021 г. по описа на СГС, образувано по реда на чл. 240 ГПК. Приел е, че с оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, сторените от него съдебни
разноски в производството по ч. гр. дело № 4918/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, сторени разноски в исковото
производство за държавна такса, депозити по СТЕ и СсчЕ и юрисконсултско
възнаграждение и разноски в производството по реда на чл. 240 ГПК за юрисконсултско
възнаграждение, определяйки в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в трите съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство/производство за отмяна) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство).
При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира за неоснователно искането
на ответницата за неприсъждане на разноски в полза на „.....................“ ЕАД за заповедното
производство, обосновано с довод, че същите вече са събрани по реда на принудителното
изпълнение, както и на разноски в производството по в. гр. дело № 4918/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, II А въззивен състав, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК,
обосновано с довод за липсата на реално процесуално представителство на ищеца и с изхода
на спора в това производство, приключило с уважаване на молбата й.
В мотивите на съдебното решение в частта, касаеща спора по същество, съдът изрично
е констатирал, че по делото не спори, а и се установява, че въз основа на издадените
изпълнителни листове за процесните вземания в полза на ищцовото дружество и срещу
ответницата В. Г. по предходно воденото гр. дело № 53149/2019 г. по описа на СРС, 125-ти
състав (за разноските) и ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на СРС, 125-ти състав (за
сумите за главници и лихви) са образувани съответно изп. дело № 20208560402587/2020 г.
по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ и с район на действие СГС и изп. дело №
20208410404548/2020 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 и с район на действие СГС.
Съгласно изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза погасяванията на
процесните вземания е извършено именно със суми, събрани в хода на изпълнителните
процеси.
Във връзка с тази констатация съдът подробно е обсъдил причината, поради която
събраните суми в изпълнителните дела не следва да бъдат съобразявани от съда в
настоящото производство, съответно същите не са от естество да обосноват отхвърляне на
предявените установителни искови претенции, а именно характера на извършените
погасявания – чрез провеждане на принудително чрез провеждане на принудително
изпълнение в хода на изпълнителните дела, образувани по издадени по предходно воденото
гр. дело, респ. по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на СРС, 125-ти състав, пряко
3
продължение на което е настоящия исков процес при липсата на доказателства за
осъществени доброволни плащания от ответната страна.
По същите тези съображения съдът счита, че суми, събрани принудително в хода на
тези изпълнителни дела не следва да бъдат съобразени при присъждане на разноските по
делото, чрез приспадането им.
В тази връзка съдът съобрази задължителните разяснения по въпроса, дадени в
мотивите на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС и обуславящи извода, че в установителното исково производство по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, поначало следва да се съобразят новонастъпилите факти, които са от
значение за спорното право, но не и принудително събраните суми по образувано въз основа
на заповедта за изпълнение, по арг. от разпоредбата на чл. 245, ал. 2 ГПК, предвиждаща
хипотези на издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника при отхвърляне на
исковите претенции. В противен случай, при съобразяване на така събраните суми, би се
стигнало до отхвърляне на установителни искове/респ. искане за разноски, при установена
дължимост на вземанията, при което няма да бъде формирана сила на пресъдено нещо за
възникване на притезанията, а издадената в предходно развилото се заповедно производство
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не би се стабилизирала с
присъщата си изпълнителна сила, което е необоснован резултат при установено възникване
на вземанията. Осъществените в хода на изпълнителния процес плащания следва да бъдат
съобразени в производство по чл. 404 и сл. ГПК, но не и в настоящия процес.
По отношение на възражението за недължимост на разноски в полза на „.....................“
ЕАД в производството по в. гр. дело № 4918/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II
А въззивен състав, проведено по реда на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, с което по искане на
ответницата е отменено неприсъствено решение № 141581 от 06.07.2020 г. по гр. дело №
53149/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти състав, постановено по реда на чл.
239, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за
разглеждането му от друг състав, съдът съобрази задължителните разяснения, дадени в т. 4
на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/20212 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които
разноските, направени от страните в производството по отмяна на влязло в сила решение
подлежат на присъждане именно от исковия съд при новото разглеждане на делото при
прилагане на правилата на общия исков процес и конкретно на установените в чл. 78 ГПК, в
който смисъл са и изложените мотиви в постановеното Решение от 05.05.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 4918/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II А въззивен
състав.
Ето защо, с оглед изхода на спора и според уважената част от исковете в полза на
ищеца се следва и съответната част от разноските, направени в производството по реда на
чл. 240 ГПК – в случая за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер
именно при съобразяване с вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, отличаващо се с
обичайна продължителност.
Предвид изложеното, молбата на ответницата с искане за изменение на решението в
частта за разноските в тази част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По отношение на искането за намаляване на разноските в исковата производство за
държавна такса, съдът съобрази следното:
Изясни се, че предмет на делото са обективно съединени установителни искови
претенции за заплащане на суми, представляващи главница и лихва във връзка с доставка на
топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: ............................. с абонатен № 246672,
както и главница и лихва във връзка с предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за същия топлоснабден имот.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 71 ГПК по водене на делото се събират държавни такси
върху цената на иска, а съгласно правилата, установени в чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ГПК за
предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса, а
за предявените с една молба искове в защита на различни интереси, минималната такса се
събира от всички интереси.
Съгласно т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, към чието прилагане препраща разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК, по искова молба се
събира такса от 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
При съблюдаване на посочените законови разпоредби и характера на вземанията,
предмет на предявените искови претенции, съдът намира, че в случая по делото са дължими
държавна такса по исковете за главница и държавна такса по исковете за лихва за забава.
Независимо, че в случая са предявени и разгледани четири обективно съединени
установителни иска, имащи за предмет четири самостоятелни вземания, то съдът намира, че
исковете за главница – за доставена топлинна енергия и за предоставена услуга дялово
разпределение, съотв. исковете за обезщетение за забава върху главниците, представляват
предявени с една молба искове в защита на един интерес, поради което за същите са
дължими две държавни такси – една държавна такса, определена върху общия размер /в
случая 122,75 лева/ на търсената главница и една държавна такса върху общия размер /в
случая 16,49 лева/ на лихвата за забава. Следователно, размерът на дължимата държавна
такса по двата иска възлиза на 100 лева (по 50 лева за всеки иск), от която сума следва да
бъде приспадната внесената държавна такса в хода на заповедното производство или сумата
от 25 лева, при което съдът достига до извод, че общата държавна такса по исковото
производство възлиза на сумата от 75 лева.
В случая, макар по делото да е внесена сума в по-висок размер, то надвнесена такава
не следва да се включва при формиране размера на разноските на страните и като основа за
определянето им с крайния съдебен акт, а подлежи на възстановяване на страната при
нарочно искане за това.
С оглед горните изводи, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част
от исковете, в полза на ищеца се следват разноски за държавна такса в размер от 68,99 лева,
вместо определените със съдебното решение 160,99 лева /при съобразяване с внесената
държавна такса от 175 лева/.
Следователно, разликата между присъдените от 160,99 лева /като част от общо
присъдените разноски/ и дължимите от 68,99 лева или сумата от 92 лева се явява присъдена
вповече, поради което постановеното решение следва да бъде изменено в частта относно
присъдените в полза на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на сумата от
643,99 лева, като същата бъде намалена със сумата от 92 лева или до сумата от 551,99 лева.
Ето защо, искането на ответницата в посочената част следва да бъде уважено.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по искане на ответницата В. Н. Г., с ЕГН:
**********, обективирано в молба с вх. № 85229/28.03.2023 г., с правно основание чл. 248,
ал. 1 ГПК постановеното по настоящото дело Решение № 3538/08.03.2023 г. в частта за
разноските, в частта, в която В. Н. Г., с ЕГН: ********** и адрес: .................... е осъдена да
заплати на „.....................“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 643,99 лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство, като НАМАЛЯВА размера на
същите от 643,99 лева на 551,99 лева или със сумата от 92 лева и ОСТАВЯ БЕЗ
5
УВАЖЕНИЕ искането на ответницата в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6