Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 14.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 920 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №19 – 0906 - 001172 от 09.09.2019 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., са наложени на А.М.А., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за това, че на 06.08.2019 г. в 00:09 часа в гр. Ловеч на ул. „Васил Левски” като Водач на лек автомобил – Фолксваген Голф с peг. №…….., държава България при обстоятелства: В гр. Ловеч на ул. Васил Левски с посока на движение към центъра управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с регистрационен номер ……….като, извършва следните нарушения: 1. Отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 2. Не представя СУМПС и контролен талон към него. 3. Не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Талон за мед. изследване № 0042404. с което е извършил:
1)Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП
2)Водач на МПС от категории М1, М2, МЗ И N1, N2 И N3, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А ал. 1 от ЗДвП
3)Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
4)Не носи контролния талон от свидетелството за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А.М.А., който го обжалва в срок, чрез адв. А. М. и излага, НП е неправилно и незаконосъобразно, като същото е издадено в нарушение на закона и на съществените процесуални правила. Излага, че в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗАНН АНО не е изяснил всички спорни обстоятелства по делото. Сочи, че действително е собственик на процесното МПС, но че не го е управлявал. Излага, че на 05 срещу 06.08.2019 г. имал гости, като били в неговия дом. Излага, че бил пил 3 кенчета с бира, и че свършили цигарите при което той взел свой гост – Л.И., който не бил пил, за да отидат до магазина. Сочи, че Л. живее в Белгия, и си бил дошъл в отпуск. Излага, че било през нощта и двамата тръгнали с неговия автомобил, като управлявал Л.. Излага, че отишли до магазин Лале, който се намирал на бул. България, купили цигари и се върнали отново в квартала. Излага, че по пътя видели свои познати, които живеели в Германия и си били дошли, като същите били спрели с л.а. на пътя на ул. В. Левски. Излага, че казал на Л., че иска да ги види, при което той спрял и паркирал неговата кола близо до тяхната, до последната къща на с. Дръстене, с посока към вилната зона. Излага, че Л. изгасил колата и понеже той не искал да слезе взел ключовете на автомобила в него и се прибрал в тях. Излага, че той останал в колата, като свалил стъклото и си говорел с Ф.Ф. и Г.А.. Излага, че се преместил на седалката на водача, за да пусне музика. Излага, че не знаел, колко време е стоял така, когато при него спрели полицаи и го попитали, какво прави там. Излага, че му поискали л.а. и той им я дал. Попитали го дали има шофьорска книжка, при което той им отвърнал, че има, но че е в тях, като им обяснил, че не шофира. Обяснил им, че не той е карал автомобила, и че го били закарали, като им показал, че няма контактен ключ, и че радиото работи и без ключ и без колата да е в контакт. Излага, че дошла и втора патрулна кола, като обяснил и на другия дошъл служител, че не е управлявал автомобила, и че това обстоятелство можело да бъде потвърдено от другите момчета, които били там. Излага, че накарал полицая да пипне двигателя, за да види, че е студен. Излага, че полицая поискал да даде проба за алкохол при което той отговорил, че не е управлявал автомобила и че няма да даде такава. Излага, че му съставили процесния АУАН, и му свалили рег. табели. Излага, че полицаите му казали, че не трябва да се управлява автомобила при което той отишъл до Л., за да вземе ключовете и да го извика, след което се върнали двамата до автомобила и заедно със съсед на Л. на име Б. избутали автомобила до домът му. Излага, че още на следващия ден подал писмено възражение, в което посочил, че не е извършил посочените в акта нарушения, като направил подробно описание на случилото се и посочил имената на намиращите се на мястото лица, които били свидетели на действията му. Сочи, че НП е издадено в противоречие на разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, тъй като било записано, че е извършил нарушенията виновно. Излага, че бил дал подробни обяснения, които можело да бъдат проверени от АНО, и щяло да се установи невиновно поведение от негова страна. Излага, че в НП не били изложени и мотиви по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. А.М., която моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. Излага, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, в частност от представеното и от Сектор ПП писмо се установявало, че патрулния автомобил, с който е била извършена проверката е имал система за видео наблюдение за проверката и при съставяне на АУАН е имало запис, но файловете не са били съхранени. Моли съда да вземе предвид, че още при проверката жалбоподателят е казал че не е съглА.със съставянето на АУАН и затова не го е подписал, като веднага на следващия ден е подал писмено възражение срещу издадения АУАН, в което подробно изложил всички негови твърдения включително и имената на хората, с които е бил, както и номера на мобилни телефони за контакти. Сочи, че към тази дата наказващия орган е имал възможност и е следвало да провери спорните обстоятелства и да ги приложи към административно наказателната преписка, поради което, счита, че в тази връзка АНО не е изпълнил задълженията си и е издал НП което е неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.И.А., С.В.В., Ф.Ю. Ф., С.Л.Д., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.08.2019 год. бил съставен АУАН серия GА с бл. №3271 за установяване на административно нарушение от св. С.Л.Д. в присъствието на св. П.И.А. и св. С.В.В. против А.М.А., ЕГН ********** ***, за това, че на 06.08.2019 г. в 00:09 часа в гр. Ловеч на ул. „Васил Левски” при обстоятелства: В гр. Ловеч на ул. Васил Левски с посока на движение към центъра управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с регистрационен номер ………като, извършва следните нарушения: 1. Отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 2. Не представя СУМПС и контролен талон към него. 3. Не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Талон за мед. изследване № 0042404. с което виновно е нарушил чл.174 ал. 3, пр.1 от ЗДвП, чл.137А ал. 1 от ЗДвП и чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства: СРМПС №********* 2 бр. рег. табели с № …….. В акта е вписано в графа възражения „Нямам възражения”. Нарушителят е отказал да подпише акта, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. С.Л.Д. за когото не се спори, че е служител в ОД на МВР Ловеч, Сектор ПП. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с МЗ №8121з - 515 от 14.05.2018 год. се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 13.09.2019 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.
По т.1, 3 и 4 от обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на посочената в акта и НП дата, час и място е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като в последствие не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол, както и не е носел в себе си СУМПС и к.т. към него.
От показанията на свидетелите П.А. и С.В., се установява, че на процесната дата около 00:00 часа извършвали обход на кв. Дръстене, като от ул. Мадара завили по ул. В. Левски, когато забелязали на пътното платно процесния л.а., който бил спрял и водача на същия говорел с лице от другия автомобил, който бил паркирал до него. Установява се, че когато ги видял водача на процесния автомобил запалил двигателя на автомобила и потеглил срещу тях, като те след като се изравнили с него му подали звуков и светлинен сигнал за да спре, като същия отбил в ляво на улицата до тях. В хода на проверката установили, че водач на автомобила е жалбоподателят А., който бил във видимо нетрезво състояние поради което потърсили съдействие от Пътна полиция, за да бъде тестван водача за алкохол. В тази връзка са и свидетелските показания на св. Д., които изцяло съответстват на показанията на свидетелите П.А. и С.В.. От показанията на св. Д. се установява, че не е свидетел очевидец на нарушението, и че е бил извикан от колегите си – св. А. и св. В. за съдействие. Установява се, че не си спомня подробности, около проверката, но че при пристигането си на място заварил жалбоподателят А., в разговор с който последния му обяснил, че не е управлявал автомобила, а че само се бил качил в него при работещ двигател. Установява се, че жалбоподателят отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство дрегер 7510, и че на същия бил съставен АУАН и издаден талон за мед. изследване №0042404. В подкрепа на показанията на свидетелите П.А. и С.В., че жалбоподателят е управлявал процесния л.а. е и приложеното по делото писмено сведение с рег. №906р-6228/09.09.2019 г. от св. Д. от което се установява, че в негово присъствие жалбоподателят заявил, че е пил, но че само е преместил колата за да не пречи на пътя и е карал по задните улици. Така цитираното писмено сведение е прието и вложено като доказателство по делото и е годно писмено доказателство. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП „Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.”. Към датата на извършване на процесното нарушение е действала НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като в чл.3а, т.1 от същата е посочено, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;”. При тълкуването на горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван, в случая с техническо средство, да му бъде дадено предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско и химическо лабораторно изследване. За нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол или тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата – дадено му е предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване, но същия не е изпълнил това предписание. По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на 06.08.2019 г. в 00:09 часа в гр. Ловеч на ул. „Васил Левски” жалбоподателят е управлявал собствения Фолксваген Голф с peг. №……., с посока на движение към центъра, като в хода на извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510, и не е представил СУМПС и контролен талон към него, с което е изпълнил състава на вменените му административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му, и чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснат и разпитан като свидетел Ф. Ф., който посочи, че жалбоподателят не е управлявал собствения си лек автомобил, че с негов роднина се намирали в паркиран л.а. на ул. Васил Левски и си говорели, когато при тях спрял автомобила на жалбоподателят управляван от Л.И.. Установява се, че жалбоподателят и И. се скарали при което последния си тръгнал като взел ключовете на автомобила, а жалбоподателят останал, за да си говори с тях. Установява се, че междувременно жалбоподателят се преместил на мястото на водача, за да пуска музика от радиоуредба в автомобила, която работела и при изключен двигател. За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална възможност, на всеки един от тях да възприеме, фактите за които свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото. При анализа на показанията на св. Ф., съдът прецени, че не следва да кредитира с достоверност посоченото от този свидетел, че жалбоподателя не е управлявал, респект. преместил автомобила. При преценката на показанията на свидетелят Ф., съдът подложи същите и на критична оценка, с оглед възможната им заинтересованост, предвид факта, че свидетелят е приятел на жалбоподателят, а от там се явява и заинтересован от изхода на делото. Освен това изложените от свидетелят Ф. факти относими към предмета на делото, съдът намира като непотвърдени от другите представени и приети писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите П.А., С.В. и С.Д., които са очевидци на отказа на нарушителят да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и че не е представил СУМПС и к.т. към него, като първите двама свидетели са възприели и движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите П.А., С.В. и С.Д. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък бяха опровергани с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
В хода на административно - наказателното производство, в частта по т.1, 3 и 4 от обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят, че не е извършил нарушението, не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на св. П.А. и С.В. се установи, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като при извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, което е равносилно на отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство. В подкрепа на показанията на двамата свидетели са и показанията на св. Д., който не е свидетел очевидец на управлението на л.а., но от които показания, и писмени сведения непосредствено след деянието, се установява, че жалбоподателят в негово присъствие е заявил, че е преместил колата за да не пречи на пътя. По делото са събрани множество писмени доказателства от които по безспорен начин се установява, че в хода на проверката свидетелите П.А., С.В. и С.Д. стриктно са изпълнили задълженията си, и не е налице превишаване на права от тяхна страна.
Съдът намира, че са неоснователни направените с жалбата възражения, че жалбоподателят не е субект на административното нарушение. В §6, т.25 от ДР на ЗДвП е посочено, че водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Съгласно т.2 от Постановление №1/17.01.1983 г. по н.д.№8/1982 г, като "управление" на МПС следва да се квалифицират всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Съдът намира, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал действия по управление на автомобила, тъй като към момента на извършената проверка той е седял в лекия автомобил, на мястото на водача, което не се оспорва и от доведения от жалбоподателя свидетел Ф. Съдът, както е посочено и по - горе не дава вяра на показанията на този свидетел, в частта, в която заявява, че жалбоподателят не е управлявал л.а., а че само е сядал в него, тъй като показанията му не се подкрепят от останалите гласни доказателства по делото. Безспорно от показанията на св. П.А. и С.В. се установи, че двигателя е бил в работен режим, и че превозното средство е било приведено в тяхно присъствие в движение, като автомобила е бил преместен от мястото на което е бил. Макар и косвено доказателство, в тази насока са и показания на св. Д. от които се установява, че жалбоподателят е заявил в негово присъствие, че „само е преместил колата, за да не пречи на пътя”. В тази връзка, съгласно цитираното по – горе Постановление понятието „управление“ на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. А в случая безспорно се установи, и че жалбоподателят не само, че е привел в действие двигателя на автомобила, а и че е преместил същия. Съдът намира, че от събраните доказателства и с оглед на изложените по-горе аргументи се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС, като в същото време не е изпълнил задължението си да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, не е представил СУМПС и к.т. към него поради което правилно и обосновано АНО е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, регламентирано в чл. 174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с обикновените случаи.
Съдът не приема доводите на процесуалния представител на жалбоподателят, че АНО не е изпълнил задълженията си визирани в разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Видно от приложената административно наказателна преписка след депозиране от страна на жалбоподателят на възражение против съставеният му АУАН, е извършена проверка по случая, снети са обяснения от присъствалите на проверката лица, вкл. и от св. Филипов, като е направен опит да се осъществи контакт и с второто посочено от жалбоподателят лице, а именно Л.И., обажданията на който са били ограничени, поради което и от същия не са били свалени писмени обяснения, с което АНО е изпълнил задълженията си да извърши разследване на спорните обстоятелства. Що се касае за възражението на адв. М., че патрулния автомобил е бил със система за видео наблюдение, и че към момента на съставяне на акта и депозиране на възражението е имало запис, който е следвало да бъде проверен в хода на извършената по възражението проверка, запазен и приложен към АУАН, съдът намира, че това възражение се явява неоснователно, доколкото оспорването от страна на жалбоподателят касае липса на управление от негова страна, а не възражение по направената му проверка. Безспорно от полученото в РС Ловеч писмо с вх. №13863/12.12.2019 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Ловеч се установя, че със АИС „Видео заснемане пътен контрол” е бил оборудван служебен автомобил с рег. № СВ 9934 КА, с водач мл. инспектор С.Д., който не е свидетел очевидец на нарушението, и съответно от АИС, с който е бил оборудван неговия автомобил не е имало как да се установят обстоятелствата визирани във възражението на жалбоподателят, предвид на това, че същия е отишъл на мястото на проверката в последваш момент, когато жалбоподателят вече е бил спрян за проверка. Предвид на което правилно с оглед утвърдените със Заповед на МВР с рег. №8121з-1154/01.09.2017 г. направения в хода на проверката запис не е бил преиндексиран. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. и В. се установи, че служебния автомобил, с който са били към момента на проверка не е бил оборудван със АИС „Видео заснемане пътен контрол”, както и със звукозаписна система, като и двамата посочиха, че с такава система са оборудвани само автомобилите на сектор ПП.
От субективна страна и трите нарушения са извършени виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство или да даде проба за медицинско и химическо лабораторно изследване, както и че при управление на МПС е длъжен да носи СУМПС и к.т. към него.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
По т.2 от обжалваното НП.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, съдът намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно - наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но ако в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Съдът намира, че в случая не е установен по несъмнен и категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че е налице управление на автомобила от страна на жалбоподателят А. без обезопасителен колан. От показанията на актосъставителя става ясно, че не е очевидец на управление на процесния л.а. от страна на жалбоподателят, и че е отишъл на мястото на проверката след като водачът вече е бил спрян. От показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци А. и В. също не се установя да са възприели жалбоподателят без обезопасителен колан. С оглед изложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателят на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. първо ЗДвП при липса на несъмнени и категорични доказателства, че жалбоподателят А. е извършил нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
На следващо място административното наказание глоба е наложено на основание чл.183 ал.4 , т.7 , пр.1-во за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а в АУАН и НП не е указано кое точно предложение касае нарушението на тази норма, защото категориите МПС, които визира нормата са обозначени в чл.149 от ЗДвП, не може водачът на МПС да е управлявал МПС от всичките изброени категории без обезопасителен колан. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, според който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП е посочена категорията на МПС-то, на което жалбоподателят е бил водач, като по този начин е допуснато нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение и в съответствие с него да организира защитата си. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най - съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение. АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП, още повече, че така установеното нарушение е пренесено и в издаденото въз основа на акта НП. Константната съдебна практика, приема, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице. Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления.
С
оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление,
в частта по т.1, т.3 и 4 следва да бъде потвърдено, като законосъобразно, и да
се отмени в частта по т.2 като незаконосъобразно.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19 – 0906 - 001172 от 09.09.2019 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., В ЧАСТТА, в която са наложени на А.М.А., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19 – 0906 - 001172 от 09.09.2019 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., В ЧАСТТА, в която е наложена на А.М.А., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.137А ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: