Р Е
Ш Е Н
И Е № 238
гр.Стара Загора, 09.06.2021
година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Зорница
Делчева
и с участието на
прокурора: Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 168 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Е.Р.Е. ***, против
Решение №260029/10.02.2021г., постановено по АНД №496/2020 г. по описа на
Районен съд – Чирпан, с което е потвърдено Наказателно постановление
№20-0375-000554/13.11.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Стара
Загора, РУ Чирпан, с наложени на касатора глоби и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на ЗДвП. В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, и необосновано. Направено е оплакване, че
въззивният съд, в противоречие със събраните по делото доказателства, е приел,
че при издаване на наказателното постановление са спазени
административнопроизводствените правила. Изложени са съображения, че от
представения по делото талон за изследване се установява, че върху същият
липсват залепени стикери, съгласно изискването на чл.3, ал.3 от Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което процедурата
по установяване на концентрацията на алкохол е нарушена. Сочи се, че по делото
не са представени доказателства за годността на техническото средство, с което
е установена употребата на алкохол от санкционираното лице, с което съдът е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се съда да отмени
обжалваното съдебно решение и да постанови друго по същество, с което изцяло да
бъде отменено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация – Районно управление Чирпан към
ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли
съда да остави в сила решението на въззивният съд като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Чирпан се е развило по жалба на Е.Р.Е. ***, против Наказателно
постановление №20-0375-000554/13.11.2020г., издадено от Началник група към ОД
на МВР Стара Загора, РУ Чирпан, с което въз основа на АУАН серия „GА“, №237515/18.10.2020г.,
на Е.Е. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. От фактическа страна административното обвинение се
основава на това, че на 18.10.2020г., в 03:04 часа, в община Чирпан, на път
II-66, км 99, на паркинга пред дискотека „ДА УАН“, като водач на лек автомобил
марка „Фолксваген голф“, рег.№***, собственост
на М.К.К., ЕГН **********, Е.Е. управлява автомобила в посока изток-запад под
въздействие на алкохол при концентрация на алкохол в кръвта 1,19 промила в
издишвания от него въздух. Пробата е взета и установена с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, с рег. № ARDN 0021 и същата е показана на водача. Издаден е и
връчен талон за медицинско изследване №092759 на 18.10.2020г. С посоченото
деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Водачът не
носи и контролен талон към СУМПС, с което е нарушил и разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд Чирпан е потвърдил изцяло посоченото наказателно
постановление. Прието е, че по изложената в санкционния акт
фактическа обстановка санкционираното лице не спори, а оспорва процедурата на
провеждане на административно-наказателното производство. С оглед на това съдът
е обсъдил реда за установяване на концентрация на алкохол с техническо средство
и е достигнал до извод, че нарушения в случая не са установени, тъй като
наказаното лице е имало възможност да оспори резултата от проверката и са му
разяснени били правата в тази насока, като чрез описаното във връчения му талон
за медицинско изследване му е разяснено правото и възможността да даде кръвна
проба, което не е реализирано от водача. Съдът е обосновал също, че при
изготвянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновано е, че АНО правилно е
определил административнонаказателната отговорност и законосъобразно е наложил
предвидените в закона административни наказания за извършеното нарушение.
Посочено е, че съдържанието на наказателното постановление съответства на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН за пълно, точно и ясно
описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване и посочване
на нарушените законови разпоредби. Прието е, че са спазени и изискванията на
Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По тези
съображения районният съд е потвърдил изцяло издаденото наказателно постановление.
Решението
на Районен съд Чирпан е постановено при правилно приложение на материалния
закон и липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В разпоредбата чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е предвидена
забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Контролните органи
проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда,
предписан с Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредба №1). Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174 от ЗДвП
като в ал.1 на този текст е предвидено да се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
В разглеждания случай е
безспорно установено, че на посочените в санкционния акт дата и място касатора
е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с рег.№ ARDN 0021, който
е отчел 1,19 промила. Установено е също, че преди извършване на пробата с
техническото средство същият е управлявал лек автомобил, собственост на друго
лице, както и че по време на проверката не носи контролния талон от
свидетелството за управление. Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват
приложението на санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за управлението
на автомобила след употреба на алкохол, съответно на 183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП – за неносене на контролния талон, тъй като са подкрепени с достатъчно
доказателства, събрани в хода на въззивното производство, като възраженията от
касационната жалба настоящият съдебен състав намира за неоснователни, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.9 от Наредба №1, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа
на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона
за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. При тази нормативна регламентация очевидно в случая ангажирането на
отговорността по чл.174, ал.1 от ЗДвП на водача Е.Е., управлявал пътно превозно
средство под въздействие на алкохол е следвало да се извърши именно въз основа
на резултата от направения на водача тест с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с рег.№ ARDN 0021, тъй като при извършената от контролните органи
проверка, водачът на МПС собственоръчно е посочил и удостоверил с подписа си,
че избира да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта чрез медицинско и химическо изследване, а същевременно не се е явил в
указаните в талона място и час за даване на проби за изследване.
Според текста на чл.3, ал.3 от Наредба №1 талонът за
изследване, който се попълва при съставяне на АУАН при установена концентрация
на алкохол над 0,5 на хиляда (чл.3, ал.2), се придружава от осем стикера с
номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра
от 1 до 8. Задължение за изпълнението на регламента на тази разпоредба има
контролният орган и пропускът безспорно съставлява нарушение на предвидената
административнонаказателна процедура. Поставянето на стикери върху талона за
изследване обаче е свързано преди всичко с гарантиране на правата на
проверяваното лице при изследване на пробите от кръв за установяване на
концентрация на алкохол. В този смисъл допускането на нарушение, свързано с
поставяне на стикери при липса на взета проба от кръв, не опорочава извършената
проверка с техническо средство и не следва да се квалифицира като съществено
нарушение на процесуалните правила, годно да обоснове незаконосъобразност на
издадения санкционен акт, поради което доводите от касационната жалба в тази
насока се явяват неоснователни.
Неоснователни се явяват и
възраженията от касационната жалба, че районният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения при постановяване на акта си. Във въззивното решение са
обсъдени всички събрани доказателства, направени са правни изводи относно
установените въз основа на тях правнорелевантни факти и като последица са
изложени мотиви относно законосъобразността на АУАН и наказателното
постановление, както и за наличие на доказаност на извършеното административно
нарушение. Действително по делото не е представена справка за годността на
техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта
на санкционираното лице, но доказателствено искане в тази насока не е направено
нито с жалбата до въззивния съд, нито в хода на проведеното съдебно производство.
Нещо повече – наказаното лице е представлявано във
въззивното производство от процесуален представител, който изрично е посочил,
че няма доказателствени искания за събиране на други доказателства, извън вече
събраните такива. А събраните по делото писмени и гласни доказателства са
достатъчни и доказват по несъмнен начин, че вменените на касатора
административни нарушения са осъществени от субективна и обективна страна.
Установено е по безспорен начин както извършването им, така и самоличността на
нарушителя. Правилно въззивният съд е преценил и че не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на констативния и
санкционния акт, поради което като е потвърдил последния съдът е постановил
законосъобразен съдебен акт, които следва да бъде оставен в сила.
В заключение следва да се отбележи, че в касационната жалба
се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на
чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда
необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това
възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.
От
ответника по касация не е направено искане за разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260029/10.02.2021г.,
постановено по АНД №496/2020г. по
описа на Районен съд Чирпан.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.