№ 163
гр. Разград , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20213300500123 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от адв.А.М.Н. в качеството й на особен представител на
ответника К. А. А., против решение № 126/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 1854/2020г.
по описа на РС Разград, в частта за разноските, с която е оставено без уважение искането за
увеличаване на нейното възнаграждение. С жалбата се прави искане за отмяна на решението
в обжалваната част и присъждане на още 100лв. към вече заплатените 200лв., с което
възнаграждението да бъде определено на 300лв.
Постъпил е писмен отговор от „ЮБЦ“ЕООД, с който е изразено становище за
неоснователност на жалбата.
След като прецени съдържанието на подадената жалба и характера на обжалвания
съдебен акт, въззивният съд приема следното: съдебният акт, с който се определя размерът
на възнаграждението на особения представител в хипотезата на чл.47 ал.6 ГПК,
представлява произнасяне по разноските в делото, и може да бъде изменян по реда на чл.248
ГПК. В този случай последното произнасяне подлежи на инстанционен контрол
(определение № 10 от 9.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 23/2018г., III г. о., ГК). В настоящото
производство районният съд е определил възнаграждение на особения представител в
размер 200лв. с определение № 3016/16.12.2020г. по гр.д. № 1854/2020г. и това е първият
акт, с който съдът се е произнесъл по разноските на страната. Впоследствие адв.Н. е
направила искане за увеличаване на възнаграждението на 300лв. и с решението в
обжалваната част съдът е оставил искането без уважение. Обжалваната част от решението
по характера си представлява определение по чл.248 ал.3 ГПК и съответно подадената
жалба, която се явява частна по смисъла на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, е допустима. Същата следва
да бъде разгледана по реда на глава 21 ГПК.
1
По същество съдът намира следното: производството пред Районен съд Разград е
образувано по предявен иск от "ЮБЦ“ЕООД против К. А. А. с правна квалификация чл.422
ГПК, за установяване дължимостта на сумата 65,94лв., претендирана като неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги,
впоследствие цедирана на ищеца.
С цитираното по-горе определение № 3016/16.12.2020г. първостепенният съд е
допуснал осъществяването на правна помощ на ответника на основание чл.47 ал.6 ГПК и на
основание същата разпоредба в.в. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения е определил възнаграждение за особения представител в размер 200лв.
В искането до САК гр.Разград съдът е посочил, че делото не е с фактическа и правна
сложност, поради което е определено възнаграждение под минимума. Искането е изпратено
на САК гр.Разград заедно с вносна бележка за платения от ищеца депозит от 200лв. С
уведомително писмо от 13.01.2021г. на председателя на САК за особен представител на
ответника е определена адв.Н.. В писмото е изразено становище на САК, че
възнаграждението на адвоката следва да е в размер 200лв. С определение № 36/13.01.2021г.
районният съд е назначил определения адвокат за особен представител на ответника К.А..
По делото адвокат Н. е депозирала писмен отговор, с който е оспорила вземанията на
ищеца. С отделна молба-искане е поискала да бъде присъдено допълнително
възнаграждение за особено представителство в размер на 100лв., като по този начин
размерът да бъде определен на 300лв. Обосновала се е със ЗА и Наредбата за минималните
размери на адв.възнаграждения, ГПК и ЗПП, както и с обстоятелството, че в исковото
производство са съединени няколко иска.
Проведено е едно съдебно заседание, на което адв.Н. се е явила и е осъществила
дължимите процесуални действия.
С решение № 126/22.03.2021г. районният съд е отхвърлил иска за неустойка в размер
65,94лв. и законна лихва върху тази сума от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане. Със
същото решение е оставено без уважение искането на особения представител за увеличаване
на възнаграждението.
Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.47 ал.6 изр.2 ГПК, възнаграждението
на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност
на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за
съответния вид работа съгласно чл.36 ал.2 ЗА, но не по-малко от една втора от него.
В съдебното производство е предявен един иск за дължимост на неустойка в размер
65,94лв. С оглед този размер, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на 300лв., съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. За да намали размера, първостепенният съд е
преценил, че делото не е с фактическа и правна сложност. Изводът се споделя от въззивния
2
съд. На първо място, към исковата молба са приложени договор за електронни съобщителни
услуги с общи условия, както и два договора за цесия, т.е. не е налице голям брой събрани
доказателства. Изискуемите от особения представител процесуални действия са подготвяне
и представяне на писмен отговор, както и участие в едно съдебно заседание, които адв.Н. е
изпълнила. От значение за въведения спор е и обстоятелството, че е предявен един иск, а не
няколко, както е твърдял особеният представител пред районния съд. Цената на този иск е
65,94лв.
При това положение се налага извод, че делото не е с висока фактическа и правна
сложност. Разпоредбата на чл.47 ал.6 изр.2 ГПК, касаеща случаите на намаляване на
минималното адв.възнаграждение, намира приложение в настоящия случай и
възнаграждението на особения представител законосъобразно е определено под
минималния размер, но над една втора от него.
Решението в обжалваната част, представляващо по същността си определение по
реда на чл.248 ал.3 ГПК, е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба против
същото следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на адв.А.М. Н., действаща в качеството на
особен представител на ответника К. А. А., против решение № 126/22.03.2021г.,
постановено по гр.д. № 1854/2020г. по описа на РС Разград, в частта, представляваща по
същността си определение по чл.248 ал.3 ГПК, с което е оставено без уважение искането за
увеличаване на възнаграждението на особения представител за осъществено процесуално
представителство пред районния съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3