Мотиви към Присъда
№ 260008 от 06.10.2020г. но
НЧХД № 118/2019г. по описа на
Несебъркия районен
съд
Частният тъжител Й.П.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, е обвинил подсъдимия И.Р.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, к.к. С.Б.,
комплекс “****”, в това, че на 03.10.2019г. около 14:50 часа, пред магазин за
електроматериали, находящ се в град Несебър, к.к. С.Б. – запад и разположен на
партерния етаж на сграда с кадастрален идентификатор *********.2, в поземлен
имот *********, комплекс „****“, е отправил към него и към работещите за
представляваното от него търговско дружество думите: “селяни”, “смешници”,
подканял го е да се махне от очите му и му е заявил, че е бил “никой”, както и
че трябва да “изчезне”, тъй като му е “пречил на погледа”, другите обиди, които
е отправил са “ебах ва в селяните”, “ебах ва, ще ви търпя”, “всичко тук е моя
собственост” – престъпление по чл.148, ал.1, във връзка с чл.146, ал.1, т.1 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от Й.П.М. срещу И.Р.Т. за сумата в размер на
5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в преживяно унижение на честта и достойнството, увреждане на личния и
обществен авторитет и доброто му име. Й.П.М. е конституиран по делото в
качеството на граждански ищец срещу подсъдимия И.Р.Т..
В едно от проведените по делото
съдебни заседания частният тъжител и граждански ищец М. се явява, който в
разпита му потвърждава изложеното в тъжбата за конфликта му с подсъдимия Т. на
03.10.2019г. в двора на комплекс “К.Р.” в к.к. С.Б., както и думите, които
последният му е отправил, които определя като обидни. Повереникът на частния
тъжител намира обвинението за доказано от събраните по делото доказателства,
включително и обидните думи, отправени от подсъдимия към тъжителя, като
подчертава, че последният по никакъв начин не е провокирал и предизвиквал
подсъдимия към агресивно поведение и отправяне на обидите. Моли подсъдимият да
бъде признат за виновен по обвинението като му бъде ангажирана както
наказателната, така и гражданската отговорност чрез уважаване на гражданския
иск, който също намира за доказан по основание и размер.
В съдебните заседание по делото
подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник. Подсъдимият дава
обяснения в които твърди, че има качество на управител на Етажната собственост
на комплекс “К.Р.” в к.к. С.Б., като подчертава, че конфликтът му с тъжителя е
възникнал по-рано във връзка с реда и условията за паркиране в незастроената
част на комплекса на етажните собственици и с поставянето на колчета в тази
незастроена част около търговския обект, стопанисван от тъжителя, които
създавали затруднения на етажните собственици. В деня на инцидента е бил
повикан на място в комплекса, а конфликтът, който е възникнал преди това във
връзка с предприетите действия по премахване на колчетата, е започнал преди
пристигането му, като признава, че е изрекъл част от думите, които му приписва
тъжителят и докато същият е правил запис с мобилния си телефон, но заявява, че
тъжителят и работниците му са се държали агресивно и заплашително. Защитникът
на подсъдимия счита, че обвинителната теза не е доказана по категоричен начин,
освен това счита, че обвиненията са за различни престъпления след като в
тъжбата е посочено, че се ангажира наказателната отговорност на основание
чл.146, ал.1 от НК и на основание чл.148, ал.1 от НК, по който начин се
нарушавало правото на защита на подсъдимия. Доказано е, че обидите са отправени
към множество лица, съответно не е доказано, че подсъдимият е обиждал конкретно
тъжителя, поради което моли подсъдимият да бъде признат за невиновен, а при
условията на евентуалност да се приеме, че подсъдимия е бил предизвикван от
тъжителя, което налага да бъде приложен института на риторсията.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.Р.Т. е роден на
17-и януари 1984г. в град Бургас, постоянният му и настоящ адрес ***, женен е,
с висше образование, управител е на “К.Т.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: град Несебър, к.к. С.Б., комплекс “****”,
офис “К.Т.”. Освен
това е избран за управител на Етажната собственост на комплекс “К.Р.” в к.к. С.Б.,
изграден в Поземлен имот с идентификатор *********.
Тъжителят Й.П.М. е роден на 13-и
май 1983г. в град Радомир, постоянният му адрес е в град ******* № 16, етаж 3,
ап.6, не е женен, с висше образование. Управител е на няколко търговски
дружества, а едно от тях е „Е.Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление град *******, което дружество стопанисва магазин за
електроматериали, находящ се в комплекс ****” в к.к. С.Б., на партерния етаж на
една от сградите в комплекса, а именно тази с идентификатор *********.2.
Незастроената част от комплекса
се използва основно за паркинг на автомобилите на собствениците, притежаващи
самостоятелни обекти в комплекса, съответно ползватели и обитатели, “Е.Г.” ООД
също ползва паркинга за да паркира свои превозни средства и такива на свои
клиенти във връзка с осъществяваната от това дружество търговска дейност.
Достъпът в комплекса на превозните средства се е осъществявал през вход откъм
улица, който до месец юни 2019г. е бил свободен. Тогава обаче “К.Т.” ООД,
представлявано от управителя И.Р.Т., е изградил две “Автоматични бариери”,
монтирани в южната част на ПИ *********, непосредствено до второстепенна улица,
като едната е пред сграда с идентификатор *********.1, а другата пред сграда с
идентификатор *********.2. Тъжителят обаче не е бил съгласен с поставянето на такава
бариера и въпреки предоставени дистанционния управления за нея, тъй като тя
затруднявала достъпа на превозните средства на “Е.Г.” ООД, така и на неговите
клиенти във връзка с необходимостта от и в магазина често да се извършват
дейности по товарене и разтоварване на стоки. Заради това неудобство на
19.06.2019г. “Е.Г.” ООД е подал жалба до Община Несебър, по повод на която
работна група, съставена от служители в отдел “Контрол на строителството”, е
извършила оглед на място на 26.06.2019г., а за резултатите от която са
съставени Констативни актове №№ 34 и 35 от 08.07.2019г., от които е видно, че
ПИ ********* е съсобствен между “*******” ЕООД, “*******” АД, *******” ЕООД,
представлявано от П.Г.М. – баща на тъжителя, “К.Т.” ООД с управител И.Р.Т. –
подсъдимия, и “*******” ЕООД. Установява се също, че Автоматичните бариери се
състоят от метален корпус с приблизителни размери 0,25/0,35 м. и височина около
1,20 м. и подвижно рамо с дължина около 5 метра; съоръженията са
електрифицирани чрез захранващ кабел, положен въздушно по метална ограда,
ограждаща имота. Съоръженията са изградени без разрешение за строеж, за тях
липсват строителни книжа, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.148, ал.1
от ЗУТ, строежите са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
подлежащи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Въз основа на Констативен акт №
35/08.07.2019г. Кмета на Община Несебър е издал Заповед № 1590/27.08.2019г., с
която е наредено на “К.Т.” ЕООД да премахне незаконен строеж, представляващ
съоръжение “Автоматична бариера две”, изпълнен в южната част на ПИ *********,
пред сграда с идентификатор *********.2. Заповедта е била оспорена, поради
което същата не е влязла в законна сила и бариерата не е премахната към момента
на предявяване на тъжбата – 17.02.2020г.
Преди това обаче, още от лятото на
2018г., около търговския обект в комплекса – магазина за електроуреди, са били
монтирани от страна на “*******” ЕООД гумени колчета, с които е бил ограден
част от терена около магазина за да се ползва за нуждите на търговската дейност
на това дружество, включително и от намиращата се там складова база на този
търговец. Според етажните собственици в комплекса тези колчета ограничавали
достъпа на свободно придвижване и създавали пречки за паркирането на автомобилите
на собствениците, поради което настоявали тези колчета да бъдат премахнати.
Същите взели Решение на проведено Общо събрание на Етажната собственост да
бъдат предприети действия по премахването, а подсъдимият И.Р.Т., който твърди,
че той като физическо лице е управител на Етажната собственост, е предприел
действия от името на представляваното от него дружество “К.Т.” ООД, да изпълни
това решение на ОС на ЕС. За целта на 03 октомври 2019г. е изпратил работници,
които да демонтират колчетата, които започнали да изпълняват възложената им
дейност, но тъжителят Й.М. заедно със свои служители са изгонили тези
работници. По това време подсъдимият Т. не е бил в комплекса, а на обяд със
свид. Д.М..
От събраните по делото
доказателства, в частност от гласните такива, не може да се приеме еднозначно
дали един или повече от един път подс. Т. е влизал в конфликти с тъжителя и
служители на “Е.Г.” ООД на 03.10.2019г., както и дали ако това се е случило два
пъти, дали първия път действително свид.М. е присъствал на конфликта, при който
подс. Т. е нанесъл обиди на тъжителя М., докато последният го е снимал, или е
присъствал само втория път, когато докато е бил на обяд с подс. Т., последният
е получил телефонно обаждане за конфликт на мястото и двамата са отпътували с
автомобила на подс .Т., като малко по-късно са пристигнали полицейски
служители, съставили предупредителен протокол в 14:25 часа. Тази неяснота
допълнително се задълбочава от неясните и противоречиви показания на свид. С.,
която заявява, че първа е напуснала мястото и че не е виждала свид. М. да
остава на място, нито в автомобила на подс.Т. като самата тя признава, че тези
нейни показания в тази й час противоречат на снимковия материал.
Категорично обаче се установява,
че на 03.10.2019г., когато му е било съобщено, че тъжителят М. заедно със свои
служители са се противопоставили да им бъдат премахнати колчетата пред търговския
им обект, и са започнали да гонят работниците, ангажирани от подс. Т., свид. С.
му се е обадила, той е пристигнал на място, намесил се е в конфликта и между
подс. Т. от една страна, и тъжителят М. и негови служители от друга страна, са
се разменяли остри реплики и обиди. Мястото на разправията е било в
незастроената част на комплекса, на паркинга, който е отделен от тротоара на
улицата с ниско ограда, която е с височина около метър.
В един момент тъжителят М. е решил,
че следва да се възползва от ситуацията и да запише обидните думи, които подс. Т.
е започнал и е продължил да му отправя, включително и към неговите служители.
За целта използвал телефона си от момент, в който страните са водили остри
спорове и на висок тон, и с него е започнал да снима и записва подс. Т.. От
началото на записа тъжителят М. променил тона, започнал е да му задава въпроси,
с които да създаде представа, че желае да успокои обстановката и че не е
причина за възникналия конфликт, и да му заявява, че не го познава, докато
подсъдимият е продължил да отправя обиди към тъжителя и служителите в магазина,
работещи за него, като конкретните думи, които подсъдимият е отправил и които
са обидни, са „смешници“, „селяни“, „Ибахти и нахалниците аз“, „Ебах ги в
смешниците“.
На първо място съдът намира, че
подсъдимият е извършил престъплението, което
е обвинен, а именно, че на 03.10.2019г. в град Несебър, в поземлен имот с
идентификатор *********, в който е разположен комплекс “****” в к.к. С.Б., е
отправил обидни думи към Й.П.М. с ЕГН **********, в негово присъствие, а
именно: “смешници, селяни, ебах ти нахалниците”, ебах ги в смешниците”, като
обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с
чл.146, ал.1 от НК. Отправената обида от подс. Т. се е отразила негативно на
емоционалното състояние на тъжителя М.. В тази връзка съдът не приема довода на
защитата, че обидите са отправени към повече от един субект, както и кои са
обидените лица, защото “е възможно физическо лице да бъде засегнато чрез обидна
проява, отправена по отношение на колектив, към който то се числи”
(„Наказателно право на Република България, Особена част“, том първи; проф И. Н.,
Държавно издателство „Наука и изкуство“ София – 1956г., стр.428).
Безспорно мястото, на което е
станало деянието, е публично, доколкото поземленият имот граничи с улица, по
която преминават множество хора, а инцидентът е бил в непосредствена близост до
улицата и минувачите, наред с присъстващите в непосредствена близост лица, са
имали възможност както да чуят обидите, така и да виждат участниците в
конфликта.
Унизителният характер на казаното
в случая следва да се преценя въз основа на приетите в обществото морални норми
за нормално човешко общуване, при които се зачитат честта и достойнството на
всеки един човек. В случая като се има предвид по какъв начин е осъществено
изпълнителното деяние, съдът намира, че използваните думи са унизителни за
качествата и личността на тъжителя, както и за неговото достойнство. Следва да
се отбележи, че той лично е възприел тези думи, изречени от подсъдимия, което е
станало на публично място пред множество хора, т.е. както вече бе отбелязано от
обективна страна е осъществен състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във
връзка с чл.146, ал.1 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е съзнавал, че
изречените от него думи по адрес на тъжителя са унизителни за честта и
достойнството му, и че ще бъдат чути от него и останалите хора, като е целял те
да бъдат възприети от всички.
Причините и условията за
извършване на престъплението, според настоящата инстанция, са продължителните спорове и конфликти между
тъжителя и подсъдимия във връзка с ползването на незастроената част от дворно
място в комплекса, влизането на автомобили в него, споровете, свързани с
поставени бариери по инициатива на една отстраните и поставянето на гумени
колчета около търговския обект, поставени от другата страна. Подсъдимият е поел
инициатива по премахването на тези колчета, на което тъжителят се е
противопоставил в деня на инцидента. Подсъдимият е решил, че тъжителят няма
право да му се противопоставя, защото е счел, че премахването им е в интерес на
собствениците, ползвателите и обитателите в комплекса и не следва да се
съобразява с ползите, които тъжителят има от тях. На това противопоставяне
подсъдимият е отвърнал с агресия именно защото е счел, че действа в интерес на
мнозинството, по който начин съзнателно е целял да унизи честта и достойнството
на тъжителя като увреждащ отговор без да има намерение да се справи по
алтернативен начин със ситуацията, като проява на незачитане правото на лична
неприкосновеност, а че може да налага мнението си, да взема решение и да
настоява да се изпълни, а тъжителят няма право да му се противопоставя и да му
противоречи.
За така извършеното престъпление
по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК се предвиждат кумулативно
наказания „Глоба“ от три хиляди до десет хиляди лева и „обществено порицание“.
С оглед обстоятелството, че подс. И.Р.Т. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението няма нанесени
имуществени вреди,съдът намира, че е налице основание за прилагане на чл.78а от НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание „Глоба“. При определяне размера на административното
наказание съдът следва да отчете като смекчаващо обстоятелство именно чистото
съдебно минало на подсъдимия. Съдът не отчете отегчаващи вината обстоятелство.
При това положение, при превес на смекчаващите обстоятелства, съдът намира, че
спрямо него следва да бъде наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1 000 лв. (хиляда лева), който е минималния размер на предвиденото от
закона административно наказание.
Не са налице условията за освобождаване на подсъдимия от
наказание по реда на чл.146, ал.2 от НК, тъй като по делото не се доказаха
обиди, отправени от страна на тъжителя към подсъдимия преди или след тези
нанесени от тъжителя към подсъдимия, като за това не е достатъчно
престъплението, извършено от подсъдимия, да е „предизвикано“ от тъжителя, или
самия конфликт да е предизвикан от него, поради което възражението на защитата
в тази насока се явява неоснователно.
Постановената присъда обосновава
основанието по предявения от тъжителя М. граждански иск. Налице са елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка
причинна връзка между тях и доказана вина на подсъдимия. Като прие, че
описаните по-горе думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителя,
съдът счита, че следва да присъди сумата в размер на 300 лева по предявения
граждански иск. Последният размер е съобразен и с факта, че на практика поведението
на подсъдимия и отправените от него обидни думи към частния тъжител са били
провокирани от неговото лично поведение към подсъдимия, осъществено
непосредствено преди началото на видео- и аудиозаписа с телефона на тъжителя. От
началото на записа тъжителят се е опитал да създаде впечатление за обратното и
че няма основателна причина и за подсъдимия не са налице мотиви, не са
създадени условия и предпоставки той да нанася обиди към него, заявявайки дори,
че не го познава и е изненадан от незаслуженото и грубо отношение към него.
Според съда тази сума, с оглед установената обстановка, при която е възникнал и
се е развил конфликтът, която тъжителят цели да укрие или да омаловажи, ще бъде
в състояние да възмезди неимуществените вреди, претърпени от пострадалия.
Именно до този размер съдът счете претенцията за обезвреда за основателна и я
присъди, поради което за разликата до пълния претендиран размер от 5 000
лева отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото – основателността
на тъжбата в наказателната й част, и предвид частичната основателност на приетия
за съвместно разглеждане в процеса граждански иск, и съответно въз основна на
отхвърлената част от същия този предявен от тъжителя Й.П.М. граждански иск, на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Р.Т. следва да бъде осъден да
заплати на Й.П.М. съответната част от направените от последния разноски за
платена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице, а именно сумата в размер на 681 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
в полза на подсъдимия и ответник по гражданския иск, също следва да бъдат
присъдени част от направените от него разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от гражданския иск, която сума
съдът изчисли на 376 лева.
Съдът осъди подс. И.Р.Т. да
заплати по сметка на Районен съд – Несебър сумата в размер на 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
Град
Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: