ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 14.12.2023 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 659 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.3 от АПК.
Образувано
е по искане на жалбоподателката А.А.Т., чрез процесуалния й представител,
заявено в проведеното на 05.12.2023 г. съдебно заседание, за спиране на
предварителното изпълнение на заповед № ЗД/Д-Р-Б-099/15.09.2023 г. на ИД
директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бяла, в оспорената й част, с
която е прието, че след прекратяване, считано от 15.09.2023 г., на настаняването
на детето М.Н.Й., с ЕГН **********, в професионалното приемно семейство на
Сашка Панайотова Янкова, с адрес с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, то следва
да бъде реинтегрирано в семейството на своя баща – Н.Д.Й., с ЕГН **********,***.
Съдът
намира искането за спиране на предварителното изпълнение на акта недопустимо.
Със
заповед № ЗД/Д-Р-Б-095/02.09.2023 г. на ИД директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бяла детето М.Н.Й. било настанено спешно, считано от 02.09.2023
г., в професионалното приемно семейство на С.П. Яот с.Обретеник, общ.Борово,
обл.Русе, до произнасяне на съда по реда на чл.28 от ЗЗДт.
Със
заповед № ЗД/Д-Р-Б-099/15.09.2023 г. на ИД директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бяла, в неоспорената й част, било разпоредено прекратяването,
считано от 15.09.2023 г., на настаняването на детето в посоченото професионално
приемно семейство. С оспорената част на акта, макар това да не е изразено
прецизно и да е включено в нейната разпоредителна част, е прието, че след
прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство то следва да бъде
реинтегрирано в семейството на своя баща.
Разпоредбата
на чл.30, ал.2 от ЗЗДт предвижда, че прекратяване на настаняването може да се
извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето
на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото
отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за
закрила, ако по този начин се осигурява
най-добрият интерес на детето. Според чл.33, ал.4 от ППЗЗДт при
необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването директорът на дирекция
"Социално подпомагане" издава нова заповед. Последната разпоредба
касае именно случаите на спешно настаняване.
От
своя страна чл.16 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за
предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и
за тяхната реинтеграция изрично указва, че мерките за реинтеграция на детето в
семейството се осъществяват по реда на глава трета от ППЗЗДт, озаглавена „Ред
за осъществяване на мерките за закрила на детето“, т.е. със заповед на директора
на дирекция „Социално подпомагане“, по арг. от чл.33, ал.4 от ППЗЗДт, която
разпоредба се намира именно в посочената глава трета на този правилник.
Така,
макар в оспорената заповед нормата на чл.30, ал.2, изр.второ от ЗЗДт да не е
изрично посочена като правно основание за издаването на акта, то с него
административният орган е упражнил именно това свое правомощие – взел е решение
относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето М. по начин, по който,
според органа, се осигурява най-добрия му интерес и по-конкретно чрез
реинтеграцията на детето в семейството на неговия баща, а не в това на неговата
майка. Тук следва да се отбележи, че това решение на административния орган също
има временен характер, тъй като то не представлява вид мярка за закрила, която
може да се налага независимо от решението на гражданския съд по въпроса кой от
двамата родители ще упражнява родителските права, какъв ще бъде режимът на
лични отношения на другия родител с детето и при кого от двамата ще бъде
неговото местоживеене – по арг. от противното на чл.59, ал.10 вр. ал.2 от СК,
приложима и в хипотезите на иск за изменение на вече постановените по-рано
такива мерки по чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 от СК.
За
разлика от случаите на временно настаняване на детето извън семейството по
административен ред, включително в случаите на спешно настаняване, както е по
настоящото дело, за които изрично – в чл.27а, ал.1 от ЗЗДт, е предвидено че
заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ подлежи на
предварително изпълнение по силата на закона, никъде в същия не е изрично
предвидено, че на такова предварително изпълнение подлежи и акта на
административния орган за реинтеграцията на детето в биологичното му семейство
след прекратяване на настаняването, респ. в семейството на някой от двамата
родители, ако между последните съществува спор по този въпрос. Такава
разпоредба не е налице нито в ЗЗДт, нито в ППЗЗДт или в Наредбата за условията
и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и
настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.
Безспорно
е, че решението на административния орган по чл.30, ал.2, изр.второ от ЗЗДт за реинтеграцията
на детето в неговото биологично семейство, в случая в семейството на неговия баща, подлежи на
предварително изпълнение, но това не следва, както беше отбелязано, от изрична
законова разпоредба, а се явява закономерна последица от прекратяване на
настаняването на детето извън семейството, което, съгласно чл.30, ал.3,
изр.второ от ЗЗДт, от своя страна подлежи на предварително изпълнение. Според
чл.30, ал.4 от ЗЗДт решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по
административен ред, т.е. от органите на Дирекция „Социално подпомагане“,
поради което те са компетентни да извършат и физическото предаване на детето на
родителите му.
На
следващо място, дори и да се приеме, че по силата на същата разпоредба – чл.30,
ал.3, изр.второ от ЗЗДт, на предварително изпълнение подлежи и решението на
административния орган за реинтеграцията на детето в биологичното му семейство,
респ. в това на някой от двамата му родители, то законът не позволява спиране
на така допуснатото от закона предварително изпълнение като същото би попаднало
в хипотезата на изключението, визирано в чл.166, ал.4 от АПК (вж. и Тълкувателно решение № 5 от 8.09.2009
г. на ВАС по тълк. д. № 1/2009 г.).
Разпоредбата
на чл.30, ал.3 от ЗЗДт гласи, че решението на районния съд може да се обжалва
пред окръжния съд. Обжалването не спира
изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване. По аналогия на закона – чл.46, ал.2, изр. първо от ЗНА (analogia legis) следва да се приеме, че
на предварително изпълнение ще подлежи и временното прекратяване на
настаняването на детето по чл.30, ал.2 от ЗЗДт, което се извършва със заповед
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, респ. решението на същия орган
по изречение второ на същата разпоредба, което касае реинтеграцията на детето в
биологичното му семейство. Това решение на административния орган обаче би
подлежало на предварително изпълнение при същите условия като решението на
районния съд за прекратяване на настаняването. В случая в ЗЗДт никъде не е
уредена възможност за спиране на предварителното изпълнение на решението на районния
съд, поради което следва да се изхожда от общите правила на глава осемнадесета,
раздел II
„Отсрочване и разсрочване на изпълнението. Предварително изпълнение“ на ГПК. От разпоредбата на чл.245,
ал.1 от ГПК следва, че в случаите на чл. 242, ал. 1 длъжникът, срещу когото е
допуснато предварителното изпълнение, не може да го спре дори срещу обезпечение
в полза на взискателя. Според чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение
и обезщетение за работа. В последните случаи предварителното изпълнение на
решението се допуска служебно и без да е необходимо искане от ищеца в този
смисъл. По-аргумент от по-силното основание и с оглед принципа за гарантиране
на най-добрия интерес на детето законодателното разрешение на чл.245, ал.1 от ГПК следва да се приложи и по отношение на решението за реинтеграцията на
детето в неговото биологично семейство, в случая в това на баща му. Това
означава, че законът – чл.30, ал.3, изр.второ вр. ал.2 от ЗЗДт и чл.245, ал.1
от ГПК, не допуска предварителното изпълнение на решението на административния
орган за реинтеграцията на детето да бъде спирано. Да се приеме противното би
довело до абсурдния извод детето да не бъде реинтегрирано в биологичното му
семейство при положение, че настаняването извън него вече е прекратено като
самото прекратяване на настаняването подлежи на предварително изпълнение.
Следва да се отбележи, че евентуалният спор между родителите за това при кого
от тях следва да бъде върнато детето след прекратяване на настаняването не
представлява обстоятелство, което да променя горния извод. Този спор, както
беше отбелязано по – горе, следва да бъде решен от районния съд в производство
по спорна съдебна администрация по чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 вр. ал.2 от СК.
Така
мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А.А.Т., с ЕГН **********,
за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ЗД/Д-Р-Б-099/15.09.2023
г. на ИД директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бяла, в оспорената й
част, с която е прието, че след прекратяване, считано от 15.09.2023 г., на
настаняването на детето М.Н.Й., с ЕГН **********, в професионалното приемно
семейство на С. П. Я., с адрес с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, то следва да
бъде реинтегрирано в семейството на своя баща – Н.Д.Й., с ЕГН **********,***.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: