Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9145 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид:
П.Н.М.
– непълнолетна, със съгласието на родител Д.С.А., представлявана по пълномощие
от адвокат С.Б., е предявила срещу З. „Л.И.“ АД *** иск с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
от ПТП на 19.08.2017 г.
Пълномощникът
на ищцата П.Н.М. излага, че на 19.08.2017 г. в с. Глогово ищцата била блъсната
от л. а. „Форд Фокус“ с рег. № *****, управляван от водача А.Й.М..
Управляваният от водача автомобил бил със застраховка „гражданска отговорност“
в „Л.и.“ АД. В исковата молба се твърди, че ищцата получила множество
травматични увреждания: съчетано счупване на диафозите на лакътната и лъчевата
кост, травмиране на лявата китка, счупване на двете кости на китката,
продължило лечение повече от три месеца. Твърдението е, че от получените увреждания
ищцата била в затруднено движение, изпаднала в стрекс, претърпяла болки и
страдания, депресия, уплаха, паника, страх от пътни транспортни средства, от
автомобили, непрестанен и продължителен плач през деня и нощта, с много тежки
затруднения в живота си, които продължават и до днес. Като се основава на тези
обстоятелства, пълномощникът на ищцата прави искане до съда да осъди ответника
„Л.и.“ АД да заплати на ищцата П.Н.М. обезщетение в размер на 60 000 лева за
претърпени неимуществени вреди от описаното ПТП, със законната лихва от
19.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът З. „Л.И.“ АД
*** чрез пълномощника си юриск. Й., оспорва иска. Оспорва доказаността на
твърденията за виновно причиняване на ПТП от застрахования водач и за причинна
връзка между действията на водача и настъпилите увреждания. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 19.08.2017 г. лицето А.Й.М.
управлявал л.а. „Форд Фокус“ в с. Глогово обл. Ловешка. Поради наличието на
препятствия на пътя и невъзможност за разменаване между управлявания от М. автомобил и насрещно движещо се МПС, водачът М.
привел автомобила в покой, след което предприел маневра движение назад, за да
пропусне несрещно движещото се МПС. При извършване на маневра движение назад,
произлязъл удар между автомобила и ищцата П.Н.М., която бягала зад автомобила.
Вследствие удара, последвало падане на ищцата на платното, при което тя
получила контузия на главата и неразместено счупване на двете кости на лява
предмишница в долния им край. Веднага след произшествието, водачът на
автомобила откарал пострадалата в болницата в гр. Тетевен, където й направили
гипсова имобилизация.
Травматичните
увреждения, получени от пострадалата, се установяват от медицинската
документация и от съдебно-медицинската експертиза. Според заключението на
вещото лице, поставената гипсова имобилизация на лява предмишница е със срок 30
дни, което съдът приема, че е срокът на затруднение движението на лявата ръка
на ищцата. Безспорно, счупването на лакътната и лъчевата кост в областта на
предмишницата и контузията на главата са причинили на ищцата болки и страдания.
Механизмът
на ПТП се установява от показанията на св. М. и заключението на назначената
САТЕ. Спорният фактически въпрос при механизма на ПТП е дали ударът между МПС и
пострадалата е бил по време на движението на автомобила назад или след
спирането на автомобила. Вещото лице не установява по безспорен начин, поради
липса на данни за това по делото. Свидетелят М. твърди, че чул удара в задната
част на автомобила, след като преустановил движението назад. При липса на други
доказателства, показанията на този свидетел следва да се приемат за достоверни,
поради което съдът приема за безспорно от фактическа страна, че ударът между автомобила
и ищцата е произлязъл след преустановяването на движението на автомобила назад.
Въпреки
това, съдът намира, че произшествието е настъпило поради виновно поведение на
водача на МПС М.. Съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Според показанията на водача М., в селото е имало сватба, а самото пътно платно
е било частично заето от „трапези“ – те били „на самото шосе“. При маневра
движение назад това обстоятелство безспорно би създало потенциална опасност.
Водачът е нарушил и разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗДвП, като не е наблюдавал
непрекъснато пътя при движението си назад или не е осигурил лице, което да
сигнализира за опасности. Ако е бил изпълнил тези си задължения, той или
подпомагащото го лице са щели да сигнализират своевременно за бягащо дете и той
е щял да преустанови маневрата преди вазникването на реална опасност от ПТП. Поради
това, независимо че ударът между МПС и детето е произлязъл след
преустановяването на маневрата, самата маневра е създала условия за
последващото ПТП и причинените с него травматични увреждания.
Между
страните не се спори относно наличието на валидно към датата на произшествието
застрахователно правоотношение с ответното дружество за управлявания от
виновния водач л.а. „Форд Фокус“ с рег. № *******.
Претърпяното
пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застраховано при ответника
лице със задължителна застраховка „гражданска отговорност“, и настъпилите при
ПТП вреди имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във
вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за изплащане на застрахователни
обезщетения на пострадалото лице. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи според правилото на чл. 52 от ЗЗД, според
характера, степента на телесните увреждания, силата и продължителността на
причинените болки и страдания и продължителността на периода на възстановяване
на пострадалия.
Установено
е, че травматичното увреждане е довело до трайно затруднение движението на лява
ръка за срок около 30 дни, като от експертизата и показанията на св. К.е видно,
че се наложило допълнително лечение и рехабилитация. Произлязлото счупване на
лакътната и лъчевата кост в областта на предмишницата и контузията на главата
са причинили болки и страдания на ищцата. От показанията на свидетеля К., след
произшествието ищцата изпитвала страх от престой и игра навън и пътуване с
автомобил. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че
справедливото обезщетение, което ответникът следва да заплати на ищцата за
претърпените неимуществени вреди е 2500 лева. Искът с правно основание чл. 432
ал. 1 от КЗ е основателен до този размер. Върху сумата от 2500 лева ответникът
следва да заплати законна лихва от 03.07.2018 г. - датата на изтичане на
тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.
Не
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. На първо място,
съпричиняването предполага виновно поведение от страна на пострадалото лице.
Към датата на произшествието пострадалата М. е била на 12 години, което я
изключва като виновно лице за действията й. На второ място, пострадалата е
дете, към което водачът на МПС е бил длъжен да бъде особено внимателен и
предпазлив, съгласно чл. 116 от ЗДвП. С изключение на случаите, когато е
създадена невъзможност за предотвратяване на ПТП, поведението на детето не е
основание за приемане на съпричиняване и намаляване на отговорността на
застрахователя.
Искът
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е неоснователен в частта му над сумата
от 2500 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева. Счупването на
лакътна и лъчева кост в долната част на предмишницата (китката) не е
травматично увреждане с голяма тежест и няма доказателства то да е довело до
продължителни увреждания на здравето на ищцата. Същото се отнася и за
установената по делото контузия на главата – тя не е била придружена с други
увреждания. Поради това, определяне на обезщетение в по-голям размер би било в
противоречие с принципа на справедливостта.
Неоснователна
е и претенцията за лихва в частта й от датата на произшествието 19.08.2017 г.
до дата 03.07.2018 г. В чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ е определена началната дата,
от която застрахователят дължи законна лихва за забава. Тази дата е изтичането
на срока по чл. 496 ал 1 във вр. с чл. 380 от КЗ за произнасяне на
застрахователя по предявената извънсъдебна претенция – три месеца от
предявяването на претенцията. Претенцията на застрахователя е предявена на
03.04.2018 г. (л. 6), като срокът за произнасяне на застрахователя е изтекъл на
03.07.2018 г. Законна лихва преди тази дата не се дължи от ответника.
Ответникът
следва да заплати на адвокат С.Б. възнаграждение в размер на 180 лева за
безплатна адвокатска защита по чл. 38 от ЗА, според уважената част от иска. Ответникът
следва да заплати в полза на СГС държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 100 лева и разноски според уважената част от иска в размер на 8 лева.
Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на представителя на ответника в размер
на 150 лева, като общият размер на разноските е 300 лева. От тази сума, ищцата
следва да заплати на ответника 432 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда застрахователно дружество
„Застрахователна компания Л.и.“ АД гр. София, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на П.Н.М. ЕГН **********, адрес: *** застрахователно
обезщетение в размер на 2500 лева за неимуществени вреди от телесни увреждания
– контузия на главата и неразместено счупване на двете кости на лява
предмишница в долния им край, получени при ПТП на 19.08.2017 г. в с. Глогово
обл. Ловешка, виновно причинено от А.Й.М., ведно със законната лихва от 03.07.2018
г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му над тази сума до пълния предявен размер от 60 000
лева и искането за присъждане на законна лихва в частта му за периода от
19.08.2017 г. до 03.07.2018 г.
Осъжда „З.Л.И.“ АД да заплати на
адвокат С.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева според уважената
част от иска.
Осъжда „З.Л.И.“ АД да заплати на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 100 лева и разноски в размер на
8 лева, според уважената част от иска.
Осъжда П.Н.М. да заплати на „З.Л.И.“
АД разноски в размер на 432 лева според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: