№ 398
гр. Благоевград, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500537 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. О.
М., ЕГН **********, чрез адв. И.Д., срещу решение № 8090/ 08.04.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 257/ 2020 г. на Pайонен съд – П., което е
отхвърлен иска за сумата над 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен иска за
имуществени вреди в размер на 400 лв..
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено в
противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не
отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в
съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че изложеното в статията
във вестника е вярно, като не е използвал обидни думи и не е правил
въззивника квалификации.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8090/
08.04.2021 г., постановено по гражданско дело № 257/ 2020 г. на Pайонен съд
– П., което е отхвърлен иска за сумата над 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен
иска за имуществени вреди в размер на 400 лв.. Претендират се и сторените
разноски във въззивното производство.
1
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, съдът установи
следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК. Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й
от легитимирано лице - страна в производството по делото - с правен интерес
от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и
разбираемо. Същото е допустимо като постановено по предявения допустим
иск. По същество е правилно и следва да бъде потвърдено при следните
съображения:
Производството по делото е образувано по иск, предявен от С. О. М.,
ЕГН **********, срещу З. Д. М., ЕГН **********, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане, причинено на
25.12.2018 г. около 22.00 часа, от които 15 000,00 лв. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, силен емоционален стрес и социален
дискомфорт, както и 400,00 лв. имуществени вреди, представляващи разноски
за заплатени здравни осигуровки, ведно със законна лихва за забава, считано
от датата на увреждането - 25.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се посочва, че с влязло в сила Определение № 341/ 07.
05.2019 г., постановено по НОХД № 340/ 2019г. по описа на PC - П. е
одобрено споразумение, с което ответникът З. Д. М. е признат за виновен в
това, че на 25.12.2018 г. около 22.00 часа в гр. П. на ул. „П.“ № * - пред дома
на С. О. М., чрез нанасяне на три удара с метална тръба по лявата й ръка в
областта на предмишницата, вдигната от М., за да се предпази и е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост с
разместване на фрагментите по ширина, причинило трайно затрудняване на
движението на левия й горен крайник за период от около 3-5 месеца -
престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Със същия съдебен акт на
дееца е наложено наказание „ Пробация“, изразяващо се в следните
пробционни мерки за контрол и въздействие, а именно: „ задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и „ задължителни пробационни срещи“ / и
двете мерки за срок от две години/, както и „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ - 100 часа годишно за срок от една година.
2
Твърди се също, че непосредствено след инцидента на място е
пристигнала медицинска помощ, като пострадалия ищец е била отведена в
МБАЛ „Р.“ - гр. П., където при прегледа и било установено, че ръката й е
счупена и е наложителна операция. Понеже ищеца е била с прекъснати
здравни осигуровки и без налични средства, в болницата единствено са й
обездвижили лявата ръка, промили получената разкъсано-контузна рана и
изписали медикаменти за лечение. На 03.01.2019 г. ищеца с помощ от сина й,
който е дошъл от Г. успява да си плати здравните осигуровки на стойност от
400,00 лв. Непосредствено след това е посетила болница МБАЛ „Р.“, д-р Ц.,
за да й бъде направена нужната операция, но в отговор получила, че е късно
за операция понеже има сериозен риск. Посетила и болница в гр. С., където
потвърдили казаното от докторите в гр. П. МБАЛ „Р.“. От изложеното в
исковата молба се акцентира, че ищеца вследствие на нанесената телесна
повреда й е била ограничена възможността да работи и да може да подпомага
финансово семейството си.
Твърди се, че в резултат от деянието на ответника ищеца е изживяла
голям стрес и шок, претърпяла е силни физически болки и страдания по
време на оздравителния процес, който са продължили около осем месеца.
Взимала е медикаменти, които до известна степен облекчавали болката й.
Здравословното й състояние се е отразило и на съня й в продължение около
шест месеца. Дълго време се е затруднявала да извършва елементарни
действия свързани с обичайните ежедневни нужди - събличане, обличане,
къпане, готвене, пране и др. За всичко й били помагали двете й дъщери и
съпруга й.
Поддържа се от ищеца, че към настоящия момент след изминаване на
две години от случилото се тя продължава да изпитва болки в областта на
лакътя и в областта на горната част на лявата мишница. Все още не може да
спи на лявата си страна, поради болки. Към момента все още не може да си
служи пълноценно с ръката, така както си е служила преди нанасянето й на
телесната повреда от ответника. Не може да извършва движения в пълния
обем. Продължава да се затруднява в извършването на елементарните
действия с лявата ръка. Макар и рядко болките в областта на лявата ръка
продължават. По твърдения на ищеца болките се засилват при промяна на
времето, като ищеца си служи само е дясната ръка и в следствие на
прекомерното натоварване на дясната й ръка е започнала да се подува и да я
боли, което е довело до лекуване на същата.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника З.М..
Видно от приложения препис от протокол за проведено открито
съдебно заседание по НОХД № 340/2019г. по описа на PC- П., състав на този
съд с Определение №341/07.05.2019г. е одобрил споразумение, с което е
прекратил наказателното производство водено срещу ответника З.М., който
3
го е признал за виновен в това, че на 25.12.2018г. в гр. П. на ул. „П.“, около
22.00 часа пред дома на С.М. е нанесъл три удара с метална тръба по лявата й
ръка в областта на предмишницата, от което й е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост с разместване на
фрагментите по ширина, причинило трайно затрудняване на движението на
левия и горен крайник за период от около 3-5 месеца - престъпление по
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
За извършено от З. Д. М. престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК, на основание чл. 381 от НПК, във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2б „Б“ от НК му е наложено наказание
„пробация“, изразяващо се в съвкупност от следните пробационните мерки за
контрол и въздейтвие, а именно: „ задължителн регистрация по настоящ
адрес“, „задължителни периодични срещи: / и девете мерки за срок от две
години/ и бъзвъзмезден труд в полза на обществото - 100 часа годишно за
срок от една година.
От Медицинското свидетелство № 15 от 12.02.2019 г. на името на С. О.
М., се установява, че пострадалата е съобщила, че на 25.12.2018г. е ударена с
метален предмет в областта на лява предмишница. Положена й е гипсова
имболизация по повод фрактура ма улна. Имболизацията е свалена на
12.02.2019 г. в 09:00 часа.
От амбулаторен лист № 47 от11.01.2019 г., се установява, че на С. О. М.
е поставена основна диагноза: „Счупване на други части на костите на
предмишницата. Касае се за пациентка на 51 г., на която на 25.12.2018 г. е
ударена с тежък метален предмет. Усетила силна болка в областта на
предмишницата на лява ръка. След РО гр. Установена фрактура на
предмишницата. Извършена е имбулизация. Фрактура на улна в горна
диафизарна част, с дислокация.Обективно състояние: лек оток, палпаторна
болезненост в областта на лява предмишница. Ограничени движения.
Шина.Терапия:заглушавена на гипса“. От амбулаторен лист № 102 от
24.01.2019 г., се установява , „Ро гр. на лява предмишница: Състояние след
фрактура на лява лакътна кост. Недостатъчен калус. Терапия:заглушаване на
гипса“.
В друг амбулаторен лист № 166 от 12.02.2019 г. е посочено: „ Посещава
кабинета за преглед с оглед проследяване и отстраняване на гипса. Обективно
състояние: Лека палпаторна болезненост в областта на лява предмишница.
Ограничени движения. Шина. Състояние след фрактура на лява лакътна кост.
Терапия; Отсраняване на гипса, дадени указания за раздвижване“.
В хода на производството по делото е била назначена съдебно-
медицинска експертиза изпълнена от д-р И. А. Л. - специалист по съдебна
медицина. Експертът дава следното заключение: От деянието на ответника
З.М. на 25.12.2018г, ищцата С.М. е получила следните травматични
4
увреждания: Счупване на лакътната кост на лявата предмишница, което е
довело до трайно затрудняване в движението на горен ляв крайник за срок
по-голям от 30 дни. Полученото травматично увреждане се дължи на
действието на твърди тъпи предмети. Обикновено счупването на лакътната
кост се получава при директна травма и най- честият механизъм е при
защитни движения, при които ръката се изнася пред главата, при които се
излага лакътната кост на директен удар. Приблизителния възстановителен
период при този тип счупване е от порядъка на 3-4 месеца. От личен преглед
на С.М. на 22.10.2020г. в гр. П. вещото лице е установило: движенията в
лакътната става са леко ограничени около 20% по отношение на максимално
разгъване, както й в раменната става по отношение на максимално отвеждане
и вътрешна ротация. Същият посочва, че непълното възстановяване в обема
на движение най - вероятно се дължи на непровеждане на пълен курс
рехабилитация и от това, че има забавяне в първоначалната й медицинска
регистрация, която е на 11.01.2019г., а инцидента, който й нанася травма от
25.12.2018г., видно от амбулаторен лист № 47.
От разпитания по делото свидетел М. се установява, че е разбрала за
инцидента с нейната майка от създалата се суматоха в квартала. Посочва, че
майка й е дошла при нея цялата обляна в кръв, като дори костта й се е
виждала, след което са я закарали в болница. Три дни майка й била на легло и
за всичко се е грижела тя. Не е могла да се облича и съблича сама. Към
настоящия момент все още тя й е помагала, защото от прекалененото
натоварване на дясната й ръка, започнала да изпитва болки. Приемала е
хапчета и използвала мехлеми за болката, но продължава да я боли. Сочи, че
преди случката майка й работила в Г. земеделска работа - прибиране на
тютюн, беритбата на грозде и маслините. След инцидента ръката й се подула,
а костта й била навътре. След случката тя не можела да спи на лявата страна.
Освен за майка й свидетелката се грижела и за домакинството в къщата. Била
е необходима операция, но не разполагали със средства, поради което и
изчакали брат й да си дойде от чужбина за да плати.
От показанията на свидетеля Д. М. – син, се установява, че в нощта на
инцидента З.М. е пиел със сина му на двора, при което са се скарали и
ответникът е направил опит да намушка с нож сина си. Тогава свидетелят Д.
М. се намесил, за да ги разтърве, при което З.М. взел метална тръба и
понечил да го удари. През това време излязъл ищеца С.М., при което
ответникът нападнал нея. Д. М. твърди, че е видял как З.М. удря ищеца С.М.
с метална тръба. След удара ръката й била на пихтия и същата я закарали в
болница, където я гипсирали. С гипс е била с 3-4 месеца. През това време се е
оплаквала от болки, които продължават и до днес. След инцидента в къщи
ищцата не е можела да върши домакинска работа. Ръката към момента още е
била надута. За ищеца се грижела сестрата на свидетеля - Е. М.. Преди този
случай, ищеца е работила на лозето на К., но след инцидента не може. Към
настоящия момент още има болки, не може да спи и да работи.
5
От разпита на свидетеля В. М. - син на ищеца, се установява, че по
време на инцидента се е намирал в Г., където е работил, а за него разбрал от
своите родители. Посочва в показанията си, че е дал за лечението на ищеца
С.М. около 3000 евро - за бензин, по болници, здравни осигуровки. До С. е
ходил над 10 пъти.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество, а именно:
Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество - основателен.
Непозволеното увреждане (деликт) е юридически факт, от който
възниква деликтната отговорност. Непозволеното увреждане е онова,
причининяващо вреди извъндоговорно гражданско правоотношение, с което
законът свързва задължението, авторът на правонарушението да поправи
вредите, които са негова последица – аргумент от чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД, следва да е реализиран
фактическия състав на деликтната отговорност. По същество искът се явява
основателен. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД урежда т. нар. генерален
деликт, установявайки обща забрана, изискваща да не се причиняват вреди
другиму. Общият деликтен състав включва обективни елементи - деяние,
противоправност, вреда и причинна връзка и субективни елементи - вина.
Деянието представлява определено поведение на даден правен
субект, което следва да е намерило външен израз и да е обусловено от волята
на извършителя. В случая деянието се изразява в действията по нанасяне на
удар с твърд предмет върху пострадалия.
Противоправността се изразява в несъответствие на извършеното
деяние с императивна правна норма. Последната може да въвежда забрана за
определено поведение, да определя задължения или да определя поведението
на лицата при настъпване на определени условия. Противоправността в
конкретния случай е налице, тъй като е налице нарушение на забраната да не
се вреди другиму.
Причинната връзка между поведението и вредата е налице, когато
деянието се явява това условие, което води до настъпване на вредата.
В настоящия процес не е спорно, че от страна на ответника е извършено
виновно и противоправно деяние, за което е бил осъден с влязло в сила
6
Определение № 341/ 07.05.2019 г. по НОХД 340/ 2019 г. на PC П., с което е
одобрено споразумение, съгласно което ответника е признат за виновен в
причиняването на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване
на лакътната кост с разместване на фрагментите по ширина, причинило
трайно затруднение на движението на левия й горен крайник за период от
около 3-5месеца- престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда. От друга страна, разпоредбата на чл.
300 ГПК обвързва гражданския иск с влязлата в сила присъда на наказателния
съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съдът намира, че са налице законовите основания за ангажиране
отговорността за вреди. В резултат на деликта, за пострадалия са настъпили
увреждания - счупване на лакътната кост на лявата предмишница.
В резултат от противоправното деяние - са настъпили за ищеца
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него,
изразяващи се в силни физически болки, страдания, безсъние.
Налице е и причинна връзка между противоправното поведение на
ответника и вредоносния резултат. От доказателствата по делото се
установява, по които факти не се спори и от страните, че полученото
травматично увреждане се дължи на удар с твърд, тъп предмет, и че
счупването на лакътната кост се е получило при директен удар.
Вината на ответника З.М. се установява от споразумението, прието по
НОХД № 340/ 2019 г..
Изложеното обуславя извода, че са налице всички предвидени в закона
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
следва да се ангажира деликтната отговорност на ответника З.М., за когото
възниква задължение да обезщети причинените на ищеца вреди.
Съгласно чл.51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи
пълно обезщетение за щетите, вкл. неимуществени, причинени на
пострадалия. Предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост.
Според трайната практика на ВКС, съобразно която понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а винаги е свързано с преценка на редица
обективно съществуващи конкретни обстоятелства - характера на
увреждането, вида, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, морални и физически последици, отражението им върху здравето
на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот. Целта на
законовата норма е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си са трудно
7
оценими. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
ищеца е причинено телесно увреждане, като от приетите по делото гласни
доказателствени средства се доказа, че е свързано с изпитването на силни
болки и физически дискомфорт. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взе предвид характера на причиненото увреждане -
средната телесна повреда, начина на извършване - брутално физическо
насилие, силните болки, проведеното болнично лечение, последващото
домашно лечение, затруднението при извършването на основните нужди,
годините на ищеца – 51 г., съобразно периода на възстановяване на костната
система на тази възраст, заключението и разпита на вещното лице, от което се
установи, че при извършения преглед ищеца не може да разтегне максимално
ръката в областта на лакътната става около 20 % от нормалното разгъване на
ръката. В областта на раменната става в същия порядък ограничението, около
20% от нормалното. Към настоящия момент са изтекли повече от две години,
а по твърдения на ищеца още чувства болка, което според вещото лице може
да се стигне до положение, при което ръката да не се възстанови напълно и за
в бъдеще да остане в това състояние. Изхождайки от горепосочените
обстоятелства и от принципа на справедливостта съдът приема, че
справедливото обезщетение за претърпените от С.М. неимуществени вреди
/болки и страдания/ от деянието на З.М. извършено на 25.12.2018г. следва да
бъде в размер от 5000 лв. В тази връзка и до този размер, осъдителният иск
досежно претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважен, а в
останалата част, до претендирания размер от 15 000лв. - отхвърлен, като
неоснователен.
Неосноваелно се явява в този смисъл възражението във въззивната
жалба за продължителен период от време, през който са налице усложнения в
здравословен аспект за ищеца, тъй като такива не се установиха над
обичайните, а както е посочено и в заключението на вещото лице,
възстановяването от този вид счупвания е 3-4 месеца, а лекото ограничение в
обема на движение в областта на лакътната и раменната става е резултат от
непроведен пълен курс на рехабилитация. Следователно, това разстройство на
здравето не е в причинна връзка с деянието, а е резултат от отношението на
пострадалия към вредата.
Предвид основателността на исковата претенция съдът намира, че е
основателна и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.З от
ЗЗД, според която върху обезщетението следва да се присъди и законна
лихва. Същата е дължима от датата на деликта - 25.12.2018 г. - до
окончателното изплащане на сумата.
Относно претендираните имуществени вреди, съдът намира, че
предявеният от ищеца иск за имуществените вреди в размер от 400.00 лева, е
неоснователен. По делото не се проведе надлежно доказване на фактите,
обуславящи разноски за закупени лекарства и консумативи, във връзка със
8
своето болнично лечение, рехабилитация и възстановяване, свързани с
деянието на ответника, а само фактура за заплатени здравни осигуровки.
Обществените отношения, свързани със здравното осигуряване и
ползването на медицинска помощ са предмет на регулиране от Закона за
здравното осигуряване, разпоредбата на чл. 2 от който дефинира
задължителното здравно осигуряване, като дейност по управление и
разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за
закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК.
Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК, което означава, че на този държавен орган е
възложено да закупува от изпълнителите на медицинска помощ пакет здравни
дейности, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за
качество и достъпност, в съответствие с разпоредбите на закона. Съгласно чл.
33, ал. 1, т. 1 - 6 от Закона за здравното осигуряване - всички български
граждани са задължително осигурени. Ето защо, представената вносна
бележка за платени от ищеца здравноосигурителни вноски за НЗОК,
представлява изпълнение на законово вменено задължение на всеки
български гражданин, което по никакъв начин и не се намира във връзка с
деянието на ответника, респ. не подлежи на обезвреда по реда на чл. 45 ЗЗД.
По изложеното предявеният иск за имуществени вреди е неоснователен.
По изложените съображения, като краен резултат решението съвпада,
поради което атакуваното решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, не се следват
разноски в настоящето производство за въззивника.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8090/ 08.04.2021 г., постановено по
гражданско дело № 257/ 2020 г. на Pайонен съд – П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10