№ 978
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20231100900610 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, твърди, че
ответникът - „С.***“ ЕООД, е търговец, който през месец август 2022 г. е имал наети на
трудови договори 65 броя работници, а през месец септември 2022 г. – 67 броя работници.
Посочва, че за ответника са възникнали парични задължения да заплати на всеки от тези
работници уговореното в сключения с него трудов договор възнаграждение за месеците
август и септември 2022 г., които задължения той не е изпълнил нито на падежа, нито към
21.11.2022 г., към 08.12.2022 г. и към 03.02.2022 г., когато от контролните органи на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ са извършени проверки, нито към
настоящия момент, т.е. неизпълнението е продължило повече от два месеца. Общият размер
на възникналите за ответника и неплатени парични задължения за заплащане на трудови
възнаграждения на всички наети работници за месец август 2022 г. възлиза на сумата от
35 970, 99 лв. и за месец септември 2022 г. възлиза на сумата от 49 433, 34 лв. С оглед на
тези факти молителят счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и ответното
дружество е неплатежоспособен търговец. Предвид изложеното, иска от съда да обяви
неплатежоспособността на „С.***“ ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „С.***“ ЕООД, не е заявил становище по
нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
1
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са
легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с
нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията,
неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът,
че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице,
което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на
тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването , 2)
Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно
задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на
длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е
изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване
в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по
ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на
посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към
държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които
молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от
работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и
то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство
по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и
настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че
търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е
свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е
доказано, че в тежест на ответника „С.***“ ЕООД са възникнали задължения за изплащане
на трудови възнаграждение към най-малко една трета от лицата, с които той е в
трудовоправни отношения, които са посочени в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, за разглеждане на която е образувано
настоящото производство, като такива, легитимиращи този правен субект като такъв, който
може да поиска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на
ответника.
2
По делото е представена ведомост за заплати за месец август 2022 г., която, с оглед на
това, че на нея има поставен подпис и върху него печат на „С.***“ ЕООД, съдът приема, че
е издадена и подписана от представител на ответното дружеството. В този документ е
отразено, че през посочения месец търговецът, в качеството му на работодател, е бил
обвързан от правоотношения, възникнали от сключени трудови договори с 65 физически
лица, както и че за него са възникнали задължения да заплати на тези лица трудови
възнаграждения, които са в общ размер от 69 969, 79 лв. Ведомостта за заплати представлява
частен свидетелстващ документ, като фактите, които удостоверява относно възникването на
задължения за заплащане на трудови възнаграждения в определен размер, са неизгодни в
настоящия процес за неговия издател, който е ответното дружество и е длъжник на тези
парични задължения. С оглед на това и този документ има материална доказателствена сила
срещу „С.***“ ЕООД за удостоверените в него факти, която съдът трябва да зачете и да
приеме за доказано от него, че те са настъпили така, както е посочено в документа. Това
означава, че от представената ведомост се доказва както това, че през месец август 2022 г.
ответникът е бил обвързан от трудови правоотношения с посочените в документа
работници, така и това, че за него са възникнали задължения за заплащане на трудови
възнаграждения към всеки един от тях в отразения в документа размер.
По делото е представена и ведомост за заплати за месец септември 2022 г., върху
която също има положен подпис и печат на „С.***“ ЕООД, поради което съдът приема, че и
тя е издадена и подписана от представител на ответното дружеството. В този документ е
отразено, че през посочения месец този търговец, в качеството му на работодател, е бил
обвързан от правоотношения, възникнали от сключени трудови договори с 67 физически
лица, както и че за него са възникнали задължения да заплати на тези лица трудови
възнаграждения, които са в общ размер от 65 494, 83 лв. При съобразяване на материалната
доказателствена сила на ведомостта за заплати съдът приеме за доказано от този документ,
че през месец септември 2022 г. ответникът е бил обвързан от трудови правоотношения с
посочените в документа работници, както и че за него са възникнали задължения за
заплащане на трудови възнаграждения към всеки един от тях в отразения в документа
размер.
В производството не се представени трудовите договори, които са сключени между
„С.***“ ЕООД и всеки един от работниците, с които се твърди, че дружеството е обвързано
от трудови правоотношения през месеците август и септември 2022 г. и въз основа на които
са възникнали процесните задължения за трудови възнаграждения. Към подадената молба по
чл. 625 ТЗ са представени само шест броя трудови договор. Това означава, че съдът няма как
да направи извод за това дали между ответника по молбата и всяко едно от лицата,
фигуриращи в оборотните ведомости за посочените два месеца, е уговорен срок, в който
задълженията за заплащане на трудово възнаграждение трябва да бъдат изпълнени от
работодателя. Ето защо и за да се произнесе кога са станали изискуеми задълженията за
заплащане на трудови възнаграждения за месеците август и септември 2022 г., съдът трябва
да приложи разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ, съгласно която трудовото възнаграждение е
3
дължимо ежемесечно, т.е. до края на месеца, за който се начислява. Следователно падежът
на задълженията на „С.***“ ЕООД за заплащане на дължимото на работниците трудово
възнаграждение за месец август 2022 г. настъпва на 31.08.2022 г. и те са изискуеми считано
от 01.09.2022 г., а падежът на тези задължения, които са възникнали за месец септември
2022 г. настъпва на 30.09.2022 г. и те са изискуеми считано от 01.10.2022 г.
По делото не се твърди от ответника и не се представят доказателства той да е
изпълнил което и да е от възникналите в негова тежест задължения за заплащане на трудови
възнаграждения на който и да е от работниците, с които е бил в съществуващи през
месеците август и септември 2022 г. трудови правоотношения, нито на падежа, нито към
момента, който е 11 месеца след датата на настъпване на падежа на задълженията за месец
август 2022 г. и 10 месеца след датата на настъпване на падежа на задълженията за месец
септември 2022 г. Това означава, че той е в забава изпълнението на тези задължения за
време от повече от два месеца. С оглед на това и предвид факта, че се доказа, че забавените
задължения за трудови възнаграждения за месеците август и септември 2022 г. на „С.***“
ЕООД са към всички негови работници за този период, т.е. към повече от една трета от тях,
то трябва да се приеме, че в производството се доказа, че в тежест на това дружество са
възникнали задължения от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ е лице, което е легитимирано да поиска откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, а възможността за изпълнение
на тези задължения от последния е релевантна при изследване на въпроса дали той е
неплатежоспособен.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали „С.***“ ЕООД е
неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което заявеното от молителя е
основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане, или изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е
изпълнено повече от два месеца. Освен това за да се приеме, че е налице
неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да
покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е.
такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от
чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден
търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством
4
коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на
въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява
своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните
активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са
източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на
търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат
на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо
краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено
предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и
от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи
извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и
основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали
ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както
възникналите в негова тежест задължения за заплащане на трудови възнаграждения към
поне една трета от работниците си, а също така и всички други свои краткосрочни,
съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъде
съобразена, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна,
събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото
състояние на длъжника, които в случая са събраните по делото счетоводни документи, сред
които и годишни финансови отчети на ответника, както и заключението на изготвената
съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено
и съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация.
В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция. В
посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е
спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на
чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност,
следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на
изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови
задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „С.***“ ЕООД не е изпълнил на падежа
и в продължение на над два месеца след това свои задължения за заплащане на трудови
възнаграждения към над една трета от наетите от него работници, т.е. такива имащи
характер на задължения в чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице
спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние
съществува от момента, в който са изтекли два месеца, считано от момента на настъпване на
изискуемостта на по-рано падежиралите задължения за заплащане на трудови
възнаграждения, които са тези за месец август 2022 г., т.е. от 01.11.2022 г.
Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея
трябва да се заключи, че „С.***“ ЕООД е неплатежоспособен търговец. Оборването на
5
въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност е поставено в
доказателствена тежест на ответника, който следва да установи, че неговото финансово-
икономическо състояние, определено на база икономически и финансови показатели, сред
които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му дава обективна
възможност да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните
краткотрайни активи.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника „С.***“
ЕООД и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите
краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допусната
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице е работило върху
годишните финансови отчети на дружеството, които са обявени по партидата му в
търговския регистър, към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020
г.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
балансовата стойност на притежаваните от „С.***“ ЕООД краткотрайни активи, която е
посочена в съставените годишните финансови отчети е както следва: към 31.12.2017 г.
балансовата стойност на краткотрайните активи, които то притежава, е в размер на 57 000
лв., към 31.12.2018 г. тя е в размер на 61 000 лв. и към 31.12.2019 г. тя е в размер на 83 000
лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати ответникът е имал осчетоводени
краткосрочни задължения, които са с балансова стойност както следва: от 67 000 лв. към
31.12.2017 г., от 142 000 лв. към 31.12.2018 г. и от 143 000 лв. към 31.12.2019 г. По делото
няма представени доказателства, от които да е видно, че към някой от посочените отчетни
периоди „С.***“ ЕООД е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно
включени в счетоводните му регистри, или че в негова тежест са възникнали и други
краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е установено и от
вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество, което
посочва, че съгласно предоставената от НАП информация не се установява за периода от
2017 г. до 2019 г. в негова тежест да са възникнали, да са станали изискуеми и да не са
платени някакви публичноправни задължения /от предоставената от НАП информация е
видно, че ответникът има неплатени публични задължения, които са възникнали и са
станали изискуеми в по-късен период - от 01.01.2021 г. до 13.07.2023 г./. Ето защо и при
изследване на способността на молителя да погасява своите задължения трябва да се вземат
предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „С.***“ ЕООД за
всяка една от изследваните финансови години със стойностите на краткотрайните му активи
към същия момент е видно, че първите са в по-голям размер от вторите. Това означава, че
към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., както и към 31.12.2019 г. ответникът не е притежавал
достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи
задължения. Това е видно и от стойността на показателя за обща ликвидност, който към
всяка една от тези дати е под минималната референтна такава от 1 – стойността на този
6
показател към 31.12.2017 г. е 0, 8507, към 31.12.2018 г. е 0, 4296 и към 31.12.2019 г. е 0,
5804. Това показва, че към края на всяка от изследваните три години „С.***“ ЕООД е във
влошено финансовото - икономическо състояние.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия
отчетен период, който е 31.12.2020 г., балансовата стойност на всички краткотрайни активи,
които ответникът притежава, се е увеличила осезателно спрямо предходния отчетен период,
като вече възлиза на сумата от 279 000 лв. /увеличението е със 196 000 лв./. Същевременно
обаче вещото лице е констатирало, че съгласно записванията във финансовия отчет на
търговеца към 31.12.2020 г. размерът на възникналите в негова тежест краткосрочни
задължения също се е увеличил, като възлиза на сумата от 333 000 лв. По делото не са
представени доказателства, от които да може да се заключи, че „С.***“ ЕООД е придобил и
други краткотрайни активи към посочената дата, които да не са осчетоводени, нито пък
такива, че в тежест на този търговец са възникнали и са станали изискуеми и други
задължения, включително публичноправни задължения, които да не са надлежно
осчетоводени или пък такива, установяващи погасяване на някаква част от осчетоводените
краткосрочни задължения. Ето защо съдът намира, че при изследването на финансовото
състояние на молителя и към 31.12.2020 г. трябва да се вземе балансовата стойността на
всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовия
му отчет, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, без да се
извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на тези две стойности е видно, че стойността на краткосрочните
задължения на дружеството е по-голяма от тази на притежаваните от него ликвидни за
кратък период от време активи. С оглед на това се налага изводът, че към 31.12.2020 г.
ответникът отново не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие
възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои
кредитори и е във влошено финансово - икономическо състояние, което се запазва за
четвърта поредна година. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща
ликвидност, която към този момент отново е под референтната такава от 1 – стойността на
този показател е 0, 8378.
В изготвеното заключение вещото лице е посочило, че в търговския регистър е
представен и баланс на ответното дружество към 31.12.2021 г., в който обаче е
констатирано, че липсват конкретни данни за вида на отделните текущи активи, които този
търговец притежава, за тяхната стойност по отделни видове, а единствено е посочена обща
стойност на краткотрайните активи, както и че липсва посочване на вида и стойността на
възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, тъй като всички задължения на
дружеството са дадени единствено с обща крайна стойност. Съдът счита, че този счетоводен
документ не дава необходимата информация, за да може въз основа на записаните в него
данни да се установи какви са краткотрайните активи на ответника, дали активите, които са
осчетоводени като краткотрайни, действително имат такъв характер, както и какъв е
размерът на задълженията на търговеца с настъпил падеж. Това означава, че от него не може
7
да се определи по достоверен начин финансовото състояние на „С.***“ ЕООД към
31.12.2021 г. Такъв извод е направен и в заключението на изготвената СИЕ, в което
експертът е посочил, че не може само въз основа на счетоводния баланс към 31.12.2021 г.
при липсата на представени каквито и да е други доказателства да изчисли стойността на
показателите за ликвидност към края на отчетната 2021 г. Ето защо съдът не прави никакви
изводи въз основа на записванията в представения в търговския регистър, но необявен към
момента, счетоводен баланс на ответника към 31.12.2021 г.
Констатациите на вещото лице относно наличните краткотрайни активи на „С.***“
ЕООД и стойността на показателите за ликвидност обхващат период, който е две години и
половина преди края на устните състезания пред настоящата инстанция, към който момент
съдът трябва да установи способността на ответника да погасява своите краткосрочни
задължения, за да заключи дали той е неплатежоспособен търговец или не. С оглед на това
съдът счита, че фактите, които са установени от заключението на съдебно-икономическата
експертиза към 31.12.2020 г. не отразяват актуалното финансово-икономическо състояние
на длъжника. Те не отразяват и финансовото състояние на дружеството към момента, в
който се доказа, че приложение намира установената в закона презумпция за наличието на
състояние на неплатежоспособност на ответника по чл. 608, ал. 3 ТЗ, който е към 01.11.2022
г. От ответника няма представени никакви други доказателства, от които да е видно, че към
01.11.2022 г. той притежава активи, с които да погасява своите задължения към кредиторите
и с които да се оборва въведеното в закона предположение. Ето защо, следва да се заключи,
че при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, която не е оборена от ответника, в
производството е установено, че последният е неплатежоспособен търговец и към
01.11.2022 г.
Освен горното, съдът счита, че по делото следва да се приложат и неблагоприятните
последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното дружество, което създава пречки за
събиране на допуснати от съда доказателства, и да се приеме за доказано обстоятелството,
че към 31.12.2021 г., към 31.12.2022 г., както и към момента то не притежава никакви
краткотрайни активи. В случая се установява, че вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза не е успяло да направи проверка на годишните финансови отчети
на ответника към посочените дати, тъй като такива не са му предоставени от тази страна,
въпреки положените от него усилия да осъществи контакт с негови представители. На
вещото лице не са представени и изготвени от ответника счетоводни документи, от които да
се установи какво е финансовото му състояние към момента на извършване на експертизата
и към момента на приключване на устните състезания по делото, т.е. към 26.07.2023 г.
Ответникът изрично е задължен от съда да представи всички съставени от него годишни
финансови отчети за периода от 2018 г. до 2022 г. с определение, постановено на 05.05.2023
г. Всички тези документи са били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, за да даде заключение по поставените задачи. Ответникът не е
изпълнил това свое процесуално задължение съгласно изрично постановения акт на съда, с
което си поведение той е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-
8
икономическото му състояние към края на всяка една отчетена година в посочения период,
включително към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г., както и към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция, както и да установи следното конкретно
обстоятелство, а именно дали този търговец притежава към тези дати краткотрайни активи,
включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите
краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за
доказани следните факти, за установяване на които ответникът е създал пречки в процеса на
събиране на доказателства: 1) че към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. „С.***“ ЕООД не
притежава краткотрайни активи, както и 2) че този търговец не притежава такива активи и
към датата на изготвяне на заключенията на СИЕ и към датата на приключване на устните
състезания по делото.
В производството няма събрани доказателства и за това какъв е размерът на всички
краткосрочни задължения на ответника към 31.12.2021 г., към 31.12.2022 г. и към датата на
приключване на устните състезания по делото. Съдът приема, че към 31.12.2021 г. те са в
размер от най-малко на 357 443, 76 лв., която сума представлява сбора от стойността на
възникналите в тежест на „С.***“ ЕООД краткосрочни задължения към 31.12.2020 г.
съгласно обявения в търговския регистър последен годишен финансов отчет, която е 333
000 лв., които не се твърди и не се представят доказателства да са платени нито на падежа,
нито през следващата отчетна година, нито към настоящия момент, и стойността на
възникналите към 31.12.2021 г. в тежест на ответника и неплатени публични задължения,
които съгласно предоставената информация от НАП и нейния анализ, направен от вещото
лице в заключението на изготвената СИЕ, възлизат на 24 443, 76 лв.
Към 31.12.2022 г. размерът на краткосрочните задължения на ответника е най-малко
589 044, 59 лв., която сума представлява сбора от стойността на възникналите в тежест на
„С.***“ ЕООД краткосрочни задължения към 31.12.2020 г. съгласно обявения в търговския
регистър последен годишен финансов отчет, която е 333 000 лв., които не се твърди и не се
представят доказателства да са платени нито на падежа, нито през следващата отчетна
година, нито към настоящия момент, стойността на възникналите в тежест на ответника в
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. и неплатени публични задължения, която съгласно
предоставената информация от НАП и нейния анализ, направен от вещото лице в
заключението на изготвената СИЕ, възлиза на 120 579, 97 лв. и стойността на възникналите
в тежест на ответника задължения за заплащане на трудови възнаграждения на неговите
работници за месец август и септември 2022 г., която е от 135 464, 62 лв., които са
изискуеми считано от 01.09.2022 г. и от 01.10.2022 г. и следователно имат характер на
краткосрочни такива и които не се установява да са платени нито на падежа, нито към
момента.
На същия принцип съдът определя и размера на краткосрочните задължения на
ответника към 13.07.2023 г., като към размера на този вид задължения, изчислен към
31.12.2022 г., трябва да се прибави и размера на възникналите в тежест на този субект
публични задължения през 2023 г., които не са платени и които съгласно изводите на
9
вещото лице в заключението на изготвената СИЕ възлизат на сумата от 75 799, 43 лв.
Следователно общият размер на краткосрочните задължения на „С.***“ ЕООД към
13.07.2023 г. е 664 844, 02 лв.
Следователно, по делото е установено, че към 31.12.2021 г., към 31.12.2022 г. и към
13.07.2023 г. ответникът няма никакви краткотрайни активи, като същевременно към всяка
от тези дати, той има възникнали и изискуеми парични задължения, които са в размер от
поне 357 443, 76 лв. към 31.12.2021 г., от поне 589 044, 59 лв. към 31.12.2022 г. и от поне
664 844, 02 лв. към 13.07.2023 г. При съпоставяне на тези данни за стойността на активите и
задълженията, следва да се заключи, че към всеки един от посочените моменти „С.***“
ЕООД не е притежавало достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да заплати
своите краткосрочни съответно текущи задължения, което безспорно показва влошеното
финансово - икономическо състояние на дружеството.
След като ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в нито един момент в
периода от 31.12.2017 г. до 13.07.2023 г., то съдът намира, че именно това е причината той
да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към 1/3
от работниците, с които е в трудови правоотношения през месеците август и септември 2022
г., тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал
средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „С.***“ ЕООД да
изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата
воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да
направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите
краткосрочни задължения продължава повече от шест последователни отчетни години, като
липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че
същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. Следователно, по
делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по
отношение на „С.***“ ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на това
основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се
приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение
10
е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои
изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този
смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на
неплатежоспособността на „С.***“ ЕООД, следва да се установи кой е първият момент, в
който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице
към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното,
изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните
задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка
между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От заключението на изготвената СИЕ се установява, че към 31.12.2021 г. в тежест на
ответника „С.***“ ЕООД са възникнали и са станали изискуеми публични задължения в
размер на 24 443, 76 лв., които представляват начислени за периода 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г. задължения за лихва за забавено плащане на публични задължения, които не са
платени. Тези задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на
търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и
съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно по делото се установи и че към 31.12.2021 г. ответникът вече не е
притежавал и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и
краткосрочни задължения, като това състояние е налице още от 31.12.2017 г. и продължава
и през следващите отчетни периоди, както и към момента. Ето защо и 31.12.2021 г. следва
да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че
ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не
притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни
задължения, т.е. е във влошено финансово състояние. Следователно това е датата, която
трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на „С.***“ ЕООД. От
представените по делото доказателства не може да се посочи по-ранна дата за начална на
неплатежоспособността, защото липсват данни дружеството да е имало неплатени
изискуеми парични задължения към своите кредитори преди 31.12.2021 г. /неплатените
задължения за заплащане на трудови възнаграждения към работници, дължими за месеците
август и септември 2022 г., са станали изискуеми в по-късен момент/.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че
ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „С.***“ ЕООД, за което се доказа, че са налице
предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че по делото се установява,
11
че към момента това дружество не разполага с никакви краткотрайни активи, включително и
с парични средства, с които да бъдат покрити началните разноските в производството по
несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на
което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на
26.07.2021 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на
началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и
на всички кредитори на „С.***“ ЕООД в петдневен срок от вписването на определението в
книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената
сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има
достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С
определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и
невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
26.07.2023 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
петдневният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 31.07.2023 г.,
като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „С.***“ ЕООД не са представени
доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива,
удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият
разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице
предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието,
определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи
началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той
следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника,
да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на молителя е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се
следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в общ размер от 1 150 лв., от които 250
лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, и 900 лв. – депозити за
възнаграждение на вещите лица по допуснатите СИЕ.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.***“ ЕООД , с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****.
12
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„С.***“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „С.***“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.***“ ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****.
СПИРА производството по т.д. № 610/ 2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „С.***“ ЕООД и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде
внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „С.***“ ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ,
същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „С.***“ ЕООД , с ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, с адрес: гр. София, бул. ****, сума в размер на 1 150 лв.
/хиляда сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13