№ 10450
гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110109362 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК.
Делото е образувано по искова молба с вх. № 32390/05.04.2023 г. от
регистъра на Софийския градски съд (СГС) на С. Й. С., с която се иска
осъждане (след оттегляне на претенции спрямо три лица) на А. С. А. и А. И.
М. да платят на ищеца, освен няколко други претенции с цена на иска под
4000 лева, и 42 570 лева – обезщетение за лишаване на ищеца от възможност
да ползва имота си с адрес: София, ул. „***, вх. А, ет. 1, ап. 2, в периода от
11.09.2020 г. до 11.03.2023 г.
С уточнителна молба с вх. № 63700/04.07.2023 г. от регистъра на СГС
ищецът изрично е уточнил, че смята поведението на ответниците за форма на
непозволено увреждане, особено предвид на това, че ответницата А. И. М. е
настойник на фактическия обитател на имота и не пречи сама на ищеца да го
обитава, а се твърди, че не изпълнява задълженията си да осигури дом на
своята поднастойна, като така уврежда ищеца. Уточнено е, че в случай, че не
приеме, че това е иск за вреди от непозволено увреждане, съдът следва да
разгледа евентуален иск за неоснователно обогатяване на ответниците за
сметка на ищеца, който е предявен разделно срещу всеки от двамата
ответници за по 21 285 лева, както и съединени искове. С молба с вх. №
110965/28.11.2023 г. от регистъра на СГС отново ищецът е потвърдил, че
основанието за отговорността на ответницата А. И. М. е неизпълнение на
задълженията ѝ като настойник.
Съгласно чл. 103 ГПК родово подсъдни на районния съд са всички
искове, за които не е установена друга подсъдност. Чл. 104, т. 4 ГПК
предвижда, че исковете относно изпълнение или установяване на
съществуване или прекратяване на договорни (а в по-широк смисъл – и
всякакви други облигационни) отношения са подсъдни на окръжен съд като
първа инстанция, ако цената им надвишава 25 000 лева.
В случая Софийският градски съд с Определение № 15666/22.12.2023 г.
е прекратил производството по посочената искова молба, по която е било
образувано гражданско дело № 4100/2023 г. на Софийския градски съд, Ι-25
1
състав, като е приел, че няма съединяване на искове, а са предявени само
искане за неоснователно обогатяване, които изцяло се основават на
ползването на процесния имот от посочените в исковата молба ответници,
поради което е приел, че няма претенции за солидарно осъждане за общо
42 570 лева, а само разделни претенции за по 21 285 лева, които са подсъдни
на Софийския районен съд, поради което е прекратил делото пред себе си и го
е изпратил на настоящия съд.
Настоящият съдебен състав намира, че произнасянето на Софийския
градски съд е непълно и ощетява ищеца, тъй като не съдържа изричен
диспозитив по изрично заявената от него претенция за непозволено
увреждане. Софийският градски съд е приел, че такава претенция няма и
става въпрос за квалификация, поради което искът е само за неоснователно
обогатяване. Това обаче не следва от твърденията на ищеца, който освен
ползването на собствения му имот (за което настоящият съдебен състав е
съгласен, че не може да се квалифицира като непозволено увреждане),
насочва иск срещу втората ответница поради неизпълнение на задълженията