№ 14918
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110125036 по описа за 2021 година
С искова молба ищецът Т.С. ЕАД е предявил против И. М. П. иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС за установяване
съществуването на вземане за сумата 1369 лева, представляваща главница/цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – ателие № 8, находящ се в гр.София, район
„Красно село“, ул. „Балчик“ № 1, вх. А, абонатен №372804, за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-02.06.2020 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване
на вземане за сумата 37.07 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението-02.06.2020 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата
213.14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 21.05.2020 г. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата
7.31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2017 г. до 21.05.2020 г., за които има постановена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 29.06.2020 г., издадена по гражданско дело № 21350/2020 г. по описа
на СРС, 52 състав и срещу М. Д. П. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС за установяване съществуването на вземане за
сумата 195.57 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ателие № 8, находящ се в гр.София, район „Красно село“, ул. „Балчик“
№ 1, вх. А, абонатен №372804, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението-02.06.2020 г. до окончателното плащане; иск с
правно основание основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149
от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 5.30
лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-02.06.2020 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 30.45 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г.
1
до 21.05.2020 г. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 1.04 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017 г. до 21.05.2020
г., за които има постановена Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.06.2020 г.,
издадена по гражданско дело № 21350/2020 г. по описа на СРС, 52 състав.
Ответниците И. М. П. и М. Д. П. са получили препис от исковата молба и в
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК са подали писмен отговор. Заявяват, че не са
потребители на топлинна енергия в процесното жилище през въпросния период. Твърдят, че
липсва облигационна връзка, между страните по делото. Правят възражение за изтекла
погасителна давност. Претендират разноски.
С Определение № 11498/09.05.2022 г. като трето лице помагач на страната на ищеца
по делото е конституирано „Б.Б.“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от проведено на 04.11.2001 г. Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Приложен е и
сключения в изпълнение на решението Договор № ТС-843/07.11.2001 г. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото е представен и сключения, между ищеца,
като възложител и „Б.Б.“ ООД, като изпълнител- Договор (регистрационен индекс Д-О-
60/28.05.2018 г.)
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Видно от представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №96, том IV, рег.№ 5412, дело №682/01.12.2000 г. и Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 50, том III, рег.№ 7034, дело
№421/16.11.2006 г. се установява, че процесния имот- ателие №8, находящ се в гр. София,
район „Красно село“, ул.“Балчик“ №1 е бил собственост на ответника И. М. П. през
процесния период ( от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.).
По делото не се доказа ответникът М. Д. П. да е потребител на топлинна енергия, по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Ищецът не успя да проведе пълно и
главно доказване, съобразно правилото по чл.154, ал.1 ГПК и разпределената
доказателствена тежест с Определение №11498/09.05.2022 г., че М. Д. П.
собственик/ползвател на процесния недвижим имот, където се е доставяла топлинна
енергия. В тази връзка предявените срещу ответникът М. Д. П. искове следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
По отношение на ответника И. М. П. се доказа, че същия, като собственик на процесния
имот и като такъв се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ.
Съдът приема за основателно възражението на ответниците, че част от исковете са
погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя
на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от
2
ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 02.06.2020 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от
ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна
давност и от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е
изминал период от три години и повече( т.е. до 01.06.2017 г.). Според приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза погасена по давност е сумата в размер на 517.19 лева,
представляваща главница за периода от 01.05.2016 г. до 01.06.2017 г., както и сумата от
175.75 лева, представляваща мораторна лихва.
В тази връзка предявеният иск срещу И. М. П. за заплащане на цената на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от 953.53 лева и
за периода от 02.06.2017 г. до 30.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от
1406.07 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 01.06.2017 г. следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск срещу И. М. П. за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата
от 66.67 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 220.45 лева следва да бъде
отхвърлен, съобразно чл.119 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК да му се
присъди сумата от 634.57 лева, представляваща разноски за държавна такса от 113.19 лева и
възнаграждения на вещи лица от 439.06 лева и юрисконсултско възнаграждение от 82.32
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На адвокат К.а следва на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във
връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗА да се присъди сумата от 631.64 лева, представляваща разноски за
дължими адвокатски възнаграждения по заповедното и исковото производства, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. М. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Красно село“, ул.“Балчик№1, ет.8, ап.36, искове по
чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с
чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че И. М. П., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата 953.53 лева, представляваща главница за консумирана
топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 02.06.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.06.2020 г.,
до окончателното изплащане и сумата 66.67 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2017 г. до 21.05.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.200,
ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1406.07 лева и за периода от 01.05.2016 г. до
01.06.2017 г., както и иска по чл. 422, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 220.45 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. Д. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, район “Красно село“, ул.“Балчик№1, ет.8, ап.36, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149
ЗЕ, за сумата 195.57 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и за сумата 5.30 лева, представляваща цена за дялово
разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г. и иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 30.45 лева, представляваща мораторна
лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 21.05.2020 г. и за
сумата 1.04 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за дялово
3
разпределение и за периода от 31.03.2017 г. до 21.05.2020 г.
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Красно село“,
ул.“Балчик№1, ет.8, ап.36, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата
от 634.57 лева, представлаваща разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адвокат Снежанка К.а К.а, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Владайска“ №35, ет.3, офис 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с
чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗА, сумата от 631.64 лева, представляваща разноски
за дължими адвокатски възнаграждения по заповедното и исковото производства,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД, ЕИК
................, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Братя Бъкстон“ № 85, на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4