Р
Е Ш Е Н И Е
№ ________
В.,
______________
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на единадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА Д. |
|
||
|
при секретаря |
М.на Д. |
и
с участието |
||
|
на прокурора |
С. И. |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Д. |
|
||
|
адм. дело № 906/2018г. |
||||
Производството е
по реда на чл.203, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.285
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявен от М.М.Ж., ЕГН: **********,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25000лв., претърпени в периода 19.03.2014г. до 19.03.2018г. в следствие на
незаконни действия и бездействия на длъжностни лица на територията на Затвора-В.,
ведно със законната лихва до датата на окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е лишен от свобода в
Затвора-В.. През 2012г. с Епикриза на Специализирана болница за активно лечение
на лишени от свобода – С., било констатирано, че има диабетично и гастритно
заболяване и в тази връзка били отправени препоръки към Затвора-В. да получава
язвена диета, с оглед да не консумира храни, противопоказни за гастритното заболяване.
През същата година лекарят на затвора му изготвил меню от два вида диети – за
диабет и язва, обгрижващи и двете му заболявания. През 2014г. лекарят на
затвора го уведомил, че не може да се храни с храна, която е съобразена и с
двете диети и му поставил условие да избере с кое от двете да бъде съобразено
менюто му. След това му било изготвено меню, представляващо общото меню за
здравите лишени от свобода плюс добавка за диабет – мляко, сирене, кашкавал или
кренвирши. Това била диета № 9 - за диабетици, съобразена с непоносимостта на
организма му към риба, маслини и яйца. Твърди, че общата храна, предназначена
за здравите лишени от свобода е противопоказна за гастритното му заболяване и
че от ежедневната ѝ консумация получава подуване на стомаха, парене зад
гръдната кост, позиви за повдигане, повръщане и стомашни болки. През 2015г.
гастроентеролог отново констатирал гастритното му заболяване, но храненето
останало същото. В тази връзка твърди, че лекарят на затвора, поставяйки
условието с кое от двете заболявания да бъде съобразена диетата му, е нарушил
чл.2, т.3, чл.3, чл.84, ал.3 от ЗИНЗС и чл.68, ал.3 от ППЗИНЗС, което е
незаконно действие. Отказът на лекаря на Затвора-В. да му осигури диетична
храна, съобразена с гастритното му заболяване, бил в нарушение на посочените
разпоредби и представлявал незаконосъобразно бездействие. Твърди, че от
посочените незаконосъобразни действия и бездействия на лекаря на Затвора-В. е
претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от подут стомах, гадене, повръщане
и парене зад гръдната кост от консумирани противопоказни храни; преживени
чувства на мъка, тъга, малоценност, фрустрация, незащитеност, страх за живота,
здравето му и възможни усложнения на здравословното му състояние. Моли съда да
приеме, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и да присъди исканото
обезщетение.
Ответната страна – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ в писмен отговор, представен с молба
вх.№7870/26.04.2018г. оспорва иска по основание и по размер. Сочи, че за да се
приложи презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, ищецът следва да докаже
незаконосъобразните действия или бездействия на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, а в случая твърденията му не водят на извод, че за
него са настъпили неблагоприятни последици и че са нарушени правата му. Твърди,
че храненето на лишените от свобода в Затвора-В. се извършва стриктно според
изискванията на ЗИНЗС, както и съгласно Указанията за организацията на
диетичното хранене в местата за лишаване от свобода с подробно изброени диети,
заменителни таблици и утвърдени менюта. За периода 19.03.2014г. – 19.03.2018г.
на ищеца е осигурявана храна, съобразно предписанията на Медицинския център при
Затвора-В., като ищецът е запознат срещу подпис с изготвената диета № ІХ по
която се храни. В тази счита, че по делото не се установява конкретно увреждане
на здравето на ищеца /физическо или психическо/, което да бъде разглеждано като
последица от престоя му в Затвора-В.. В съдебно заседание ответната страна се
представлява от юрк.С. С., която моли искът да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява
незаконосъобразно действие от страна на специализирания орган за изпълнение на
наказанията, поради което не са налице основания за реализиране отговорността
на ответника. Моли искът да се отхвърли като неоснователен, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В.
дава заключение за неоснователност на иска. Счита, че събраните по делото
доказателства установяват безспорно, че действията на администрацията на
затвора са съобразени изцяло с разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредбата за
медицинската дейност в местата за лишаване от свобода, както и с предписанията на
медицинските специалисти.
След преценка на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно справка рег.№ 202/01/05.04.2018г.
(л.27) ищецът М.М.Ж. е задържан в затвора на 21.06.2001г. с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по описа на ОСС – Девня, задържане по чл.116 от НК.
Считано от 28.06.2001г. му е приведено наказание от 1г. по НОХД № 889/97г. на
РС-В. на основание чл.68, ал.1 от НК, изтърпяно на 28.06.2002г. Считано от
28.06.2002г. му е приведено общо наказание от 1г., 1м. по НОХД № 3173/02; НОХД
№ 4701/01 на РС – В. и НОХД № 168/00 на ВС-В., изтърпяно на 28.07.2003г.
Считано от 28.07.2003г. му е приведено наказанието по НОХД № 1245/01 на ОС-В. –
доживотен затвор при специален режим по чл.116, пр.2 и 3, чл.196, ал.1 от НК,
за това, че на 09.01.2001г. в с.Н., обл.В., при условията на опасен рецидив, умишлено
умъртвил Я. П. по особено мъчителен начин и с особена жестокост, с цел да
прикрие други престъпления – изнасилване и кражба. Със Заповед №
157А/26.06.2001г. на н-ка на Затвора-В. е разпределен в Зоната с повишена
сигурност /ЗПС/, а със Заповед
№ 1/05.02.2018г. на н-ка на Затвора на основание чл.198, ал.4 е изведен от ЗПС
и е настанен в общите части на затвора-В., ІІ-ра група.
Съгласно медицинска справка за ищеца,
представена с писмо вх.№ 6814/11.04.2018г. (л.20) л.св.М.Ж. страда от
инсулинозависим захарен диабет, ІІ тип със затлъстяване, с изчерпан инсулинов
резерв, ДПНП на ДК, хипертонична болест ІІ ст., лека степен, СФ, ХОББ І ст.,
ХДН-О. Според последно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св.А.“
№ 160/27.11.2017г. му е определена трайно намалена работоспособност 66% (л.125).
Предвид диагнозата му Захарен диабет ІІ тип му е назначена диета № 9.
Съгласно справка изх.№ 202/01/05.04.2018г.
(л.22), храненето на лишените от свобода в териториалните поделения на ГДИН,
респ.Затвора-В., се извършва на основание Указания за реда и начина на
хранене“, утвърдени от Главен директор ГДИН на 29.05.2012г. Храненето на л.св.
се осъществява съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието,
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите.
Прехраната на л.св. има за цел постигане енергийните стойности и веществените
нормативи за балансирано хранене (химически и калориен състав), съгласно
утвърдени таблици. Въз основа на тези таблици, в местата за лишаване от свобода
се изготвят седмични менюта с определения калориен състав. Седмичното меню се
изготвя от комисия, включваща завеждащия домакинската служба, главен готвач и
медицинско лице. Завеждащ домакинската служба отговаря за окончателното
оформяне на седмичното меню, което се утвърждава от н-ка на затвора. На л.св.М.М.Ж.
за периода 19.03.2013г. – 19.03.2018г. е осигурявана храна, съобразно
предписанията на Медицинския център при Затвора-В. – без риба, без консервирани
меса, без маслини, без яйца и др.
От приетата по делото медицинска документация
за ищеца, се установява следното:
Съгласно амбулаторен лист № 374/18.03.2011г.
(л.168) на ищеца е извършен преглед-консултация от д-р И. Г., с поставена
диагноза: МКБ К21 – гастроезофагеална рефлуксна болест; придружаващи
заболявания и усложнения: К29-гастрит и дуоденит;
К 76 – други болести на черния дроб.
Съгласно епикриза на Специализирана болница
за активно лечение на лишени от свобода – вътрешно отделение (л.44), ищецът е
постъпил в болницата на 19.06.2012г. и е изписан на 02.07.2012г. с диагноза:
хипертония арт.гр.ІІ; гастритис еритематоза антралис; диабетес мелитус – ІІ
тип; обезитак гр.ІІ; тендовагинитис полицис декстра. Според анамнезата ищецът „….постъпва за втори път в отделението с
оплаквания от почти постоянни болки в сърдечната област, непреминаващи от медиК.ти,
продължаващи около 24 часа….при определен вид храна имал оплаквания от стомаха
– болки, гадене и повръщане. Провежда системно лечение за арт.хипертония и
захарна болест…“. Ищецът е изписан от отделението с препоръката да остане
на посочената в епикризата терапия и язвена диета, Сопрал 2х1т. – за един
месец.
Съгласно амбулаторен лист №
438/19.02.2015г. (л.43) на ищеца е извършен преглед – консултация от д-р М.на Б.,
с поставена диагноза: МКБ J39.3 – реакция на повишена чувствителност на горните
дихателни пътища, с неуточнена локализация.
Съгласно амбулаторен лист №
555/19.02.2015г. (л.42) на ищеца е извършен преглед – консултация от д-р Р. Д.,
с поставена диагноза: МКБ J44.8 – друга уточнена хронична белодробна болест.
Съгласно амбулаторен лист № 505/19.02.2015г.
(л.170) на ищеца е извършен преглед – консултация от д-р В. Г., с поставена
диагноза: МКБ К29.9 - гастродуоденит; придружаващи заболявания и усложнения:
К58 – синдром на раздразненото черво с диария.
В с.з проведено на 26 юни 2018г. като свидетели са разпитани
К.С.Р., М.Л.Ж., д-р К.К.К. и м.ф-р М.Т.З..
Св.Р. дава показания за това, че познава ищеца от
2000-2001г. Когато дошъл в затвора М. бил около 60кг., като през годините
развил заболявания – диабет, язва, гастрит и хипертония. Често пъти имало
скандали по повод предоставяне на лекарствата, забавянето им, както и по повод
получаването на храната. Имало разправии с медицинския персонал, т.к. трябвало
да избира с коя диета да се храни – за гастритно-язвеното заболяване или за
диабета. Докато ползвали лично време бил свидетел как М. получава припадъци и
фелдшер З. му оказвала медицинска помощ. Често се оплаквал и от подут стомах
вследствие от храните, които му дават – боб, зърнени храни. Имало случаи, в
които нямал какво да яде, защото му носели маслини, а той нямал зъби. М. бил от
лицата, които не провеждат свиждане и нямал финансова подкрепа. Понякога му
давал храна, но тя не била съобразена с неговото заболяване. Той нямал и
образованието за да знае какви храни трябва да избягва, а от затвора не го
ограмотявали.
От показанията на св.Ж. се установява, че познава ищеца
от м.март 2010г. М. много пъти ходил при доктора с едни и същи оплаквания – че
има язва, болки, искал диета. Отказвали да му дават храна, която му е поносима,
много пъти умишлено му носели маслини, каквито той не може да яде. Много пъти
му се оплаквал, че го боли корема и не може да консумира храната, която му
носят, т.к. била отвратителна. После М. получил диабет и държал инсулина в
хладилника. Не му давали храната, която му се полага за диабет. Проблемите
започнали през 2013-2014г. В затвора нямало качествена храна, варивата не се
измивали, в храната редовно намирали насекоми, косми и т.н. От назначената му
диета № 9 за диабет се оплаквал, че го боли корема, че повръщал и за това искал
да му я заменят. Свидетел бил как вечерял само хляб и инсулин.
От показанията на св.З. се установява, че от 10 години
работи като медицински фелдшер в Медицинския център към затвора-В.. Когато
започнала работа през м.март 2008г. имало списък на лишените от свобода, които
са на диети, като ищецът бил поставен на първа диета, която е за гастритно
оплакване. Към настоящия момент приоритет е основното му заболяване – захарен
диабет, което е с предимство и за което се назначава диета № 9. Тази диета
превантивно се назначавала за болните от захарен диабет, при първите
установявания на високите стойности на кръвната захар, а впоследствие се
уточнявало дали да остане. Според свидетелката няма как на ищеца да се назначи
първа диета, т.к. тя е противопоказна за основното заболяване. По повод
претенцията на ищеца във връзка с храненето било установено, че той пазарува от
лавката храни, които са противопоказни за диабет. На л.св. страдащи от диабет
се полагали хранителни добавки в 10,00 часа и след обяд, които се давали в
спалното помещение – за да са му под ръка при необходимост. Общото меню се
различавало от това, предписано по съответната диета. Рецептурникът, утвърден
от МЗ се изготвял от специалисти.
От показанията на св.К. се установява, че е работил в
затвора – В. през периода август 2015г. – октомври 2017г. През този период
ищецът често посещавал медицинския център. Имал захарен диабет – тип ІІ,
неинсулинозависим, който впоследствие преминал на лечение с инсулин, заради лош
контрол на стойностите на кръвната захар. Имал също така алергии, бронхиална
астма, хипертонично сърце. Имал диета за захарен диабет. Страдал също и от
гастрит, за което са му давани такива медиК.ти. В случаите, в които лишени от
свобода имат повече от едно заболяване, за което се полага диета, се назначавала
диета за водещото заболяване. При М. проблем била и алергичната
предразположеност към различни вещества, в т.ч. към хранителни продукти. В този
случай тези храни се заменяли с други налични към момента. Относно гастритните
заболявания св.К. сочи, че е важен личния контрол. Всеки пациент с такива
оплаквания знае към какво е чувствителен. Има утвърдена такава диета, но тя не
може да се предпише за диабетно болен, защото в нея има въглехидрати, които
ищецът не може да консумира. В случая с ищеца, възможно най-добрата за него
диета е № 9 – за захарен диабет, защото тя има допълнителни добавки – за
междинните хранения, каквито при гастритната диета няма. В диабетната диета
винаги имало месо, тя по принцип е най-добрата от гледна точка на съчетание на
храни, т.к. калорийната стойност се добивала основно от белтъчини, което е
месо, за сметка на въглехидратите – картофи, ориз. Диетата се определяла по
медицински показания и утвърден от МП рецептурник. Ищецът посещавал МЦ и с
оплаквания от храната, в които случаи се вземали хранителни проби, проследявало
се дали има други оплаквания.
По делото е изготвено и прието заключение по СМЕ с вх.№
15391/03.09.2018г. от което се установява, че гастритът е хронично възпалително
заболяване на стомашната лигавица, което засяга повече от 70% от човешката
популация и се характеризира с периоди на обостряне и ремисии, при адекватно
лечение и ХДР (хигиенно-диетичен режим). За исковия период 19.03.2014г. –
19.03.2018г. липсва медицинска документация – амбулаторни прегледи,
удостоверяващи субективните му оплаквания. Липсват прегледи от гастроентеролог
в т.ч. и в ЕР № 3669 от заседание № 160/27.11.2017г. на ТЕЛК. От наличната
документация е видно, че на ищеца е осигурявана храна без риба, консервирани
меса, маслини и без яйца. Принципно при наличие на две и повече заболявания е
възможно да се направи комбинирана диета – например 9/1, 9/5, което обаче в ТП
на ГДИН е невъзможно съгласно съществуващите нормативни документи. При липсата
на медицински документ, удостоверяващ наличие на обострено възпалително
заболяване на стомаха, съобразно предписанията на МЦ при затвора му е
осигурявана диета № 9 при захарен диабет, което е водещото заболяване с
множество усложнения. Представените менюта отговарят на изискванията по
отношение на калориен и химичен състав на храната, имайки за цел балансирано
хранене, съгласно утвърдени таблици.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
І. По пасивната процесуална легитимация на ответника:
С измененията в ЗИНЗС
– ДВ, бр.13 от 2017г, в сила от 07.02.2017г., се предвиди специален ред за
реализиране на отговорността на Държавата за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбите на чл.284 -
чл.286 от ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017г., въвеждат компенсаторно средство за
защита по отношение на условията на задържане, като заменят досегашния ред по
чл.1 от ЗОДОВ, обявен за неефективен от ЕСПЧ в пилотното решение по делото
Нешков и други срещу България.
Съгласно чл.285,
ал.2 от ЗИНЗС, искът се предявява пред
административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения
срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Органите по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС са „специализираните органи по
изпълнение на наказанията“ като ЗИНЗС не дава определение кои са
„специализираните” органи по изпълнение на наказанията и каква е отликата в
техните правомощия спрямо „общите” органи по изпълнение на наказанията. ЗИНЗС определя
единствено кои са органите по изпълнение на наказанията, каквито без претенция
за изчерпателност са министърът на правосъдието (чл.10), главният директор на ГДИН
(чл.13, ал.2), началникът на затвор (чл.15), началникът на Областна служба „Изпълнение
на наказанията“ (чл.16а) и началниците на пробационните служби и арести (чл.16).
Изпълнението на наказанията, освен от установените органи, се осъществява пряко
и от служители в ГДИН и в териториалните ѝ служби. Техните функции и
статут е уреден в глава ІV от ЗИНЗС.
С оглед
изложеното и отчитайки общия характер на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, спазването
на която е пряко задължение както за административните органи по изпълнение на
наказанията, така и за длъжностните лица (служителите) към местата за лишаване
от свобода, под „специализирани органи” от част VІІ на ЗИНЗС следва да се
разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чиито правомощия –
служебни или трудови, са пряко свързани с изпълнението на наказанията и
постигането на целите по чл.2 от ЗИНЗС.
Така, тълкуването
на разпоредбата на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС в контекста на общите процесуални
правила в глава ХІ от АПК „Производства за обезщетения” и по арг. от чл.7 от ЗОДОВ и т.6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.д. №
3/2004г. на ОСГК, налага извод, че надлежен ответник в случая е ГДИН, в
качеството ѝ на юридическо лице по чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, осъществяващо
прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от
свобода.
ІІ. По основателността на предявения иск:
Ищецът
претендира обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи се в преживени
чувства на мъка, тъга, малоценност, фрустрация, незащитеност, страх за живота и
здравето му и възможни усложнения на здравословното му състояние – претърпени в
периода 19.03.2014г. – 19.03.2018г. в следствие на нарушения на чл.2, т.3, чл.3
и чл.84, ал.3 от ЗИНЗС и чл.68, ал.3 от ППЗИНЗС, изразяващи се в отказа на
длъжностни лица на територията на затвора-В. да му се осигури диетична храна,
съобразена с гастритното му заболяване.
Съгласно чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 от
с.р., за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства.
Съгласно чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В тежест на
ищеца е да сочи доказателства относно условията при които е поставен и от които
претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл.3,
настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното
– чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Без съмнение
бездействието на длъжностните лица да осигурят на лишения от свобода адекватна
на здравословното му състояние храна съставлява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и на
конкретизиращите я разпоредби на чл.84, ал.3, изр.3 от ЗИНЗС и чл.68, ал.3 от
ППЗИНЗ – по предписание на лекаря болните да получават диетична храна.
В конкретния
случай за целия исков период – 19.03.2014г. – 19.03.2018г., не се установява
длъжностните лица в затвора-В. да са действали/бездействали в нарушение на
чл.84, ал.3, изр.2 от ЗИНЗС и чл.68, ал.3 от ППЗИНЗС.
Твърденията на
ищеца, че за този период е следвало да бъде съобразено гастритното му
заболяване и да му се назначи язвена диета, не кореспондират с медицинските документи
по делото. Данни за гастритно заболяване има в АЛ № 374/18.03.2011г. и в
епикриза от 2012г., в която обаче е дадено предписание л.св. да остане на
язвена диета за срок от 1 месец. При предявяване на АЛ № 505/19.02.2015г. на
в.л. д-р Т. при разпита ѝ в с.з. на 11 септември 2018г., се установява,
че на ищеца е дадена диагноза ГЕРБ – гастроезофагеална рефлуксна болест
(връщане на киселини/хранителни остатъци нагоре към гърлото, гадене), което е
клинична диагноза без ендоскопско потвърждение, каквото е направено през 2012г.
Че ищецът е имал оплаквания за проблеми със стомаха се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. За целия исков период обаче липсва
медицински документ за наличие на обострено възпалително заболяване на стомаха,
съответно липсва лекарско предписание, в т.ч. на МЦ при затвора, на ищеца да се
осигурява диетична храна във връзка с тези му оплаквания.
В същото време
от медицинските документи по делото се установява, че за исковия период ищецът
страда от диабет, тип ІІ (според ЕР на
ТЕЛК № 3669/27.11.2017г. за пръв път ищецът е инвалидизиран за това заболяване
на 30.09.2010г.), както и че има повишена чувствителност на горни дихателни
пътища. В тази връзка и в изпълнение на чл.84, ал.3 от ЗИНЗС и чл.68, ал.2 от
ППЗИНЗС на ищецът е осигурявана диабетична диета № 9 – обстоятелство, което не
се оспорва от ищеца, като съгласно медицински направления от 13.11.2015г. и
14.01.2016г. от МЦ към кухненския блок (л.86), е съобразявана и непоносимостта му
към определени храни – риба, консервирани меса, ядки, маслини, замествани със
съответния калориен еквивалент. Обстоятелството, че ищецът не харесва
определени продукти и начина по който е приготвена храната – в който смисъл са
приетите по делото молби до н-ка на затвора и показанията на св.Р. и св.Ж., не
налага извод, че администрацията на затвора не е изпълнявала задълженията си по
чл.84, ал.3 от ЗИНЗС и чл.68, ал.2 от ППЗИНЗС.
Показанията на
св.З. потвърждават твърденията на ищеца, че в определен период от престоя си в
затвора-В., заради оплаквания за проблеми със стомаха, е бил поставен на първа
диета – за хронични възпаления на стомаха. Неоснователно обаче ищецът твърди,
че през 2014г. бил принуден да избира по коя от двете диети да се храни. От
една страна това твърдение не е доказано, а от друга, от показанията на св.З. и
св.К., се установява, че заради лош самоконтрол – употребата на храни,
закупувани от лавката на затвора, които са противопоказни за диабета, ищецът е
получил усложнения и преминал на лечение с инсулин.
От събраните по
делото гласни доказателства, медицинските документи и заключението по СМЕ се установява,
че захарният диабет, който е труден за контролиране, е водещото заболяване при
ищеца, поради което и е поставен на диета № 9. Изрично в менюто за същата е
посочено ястията да се приготвят с олио, да се използва захарин и се предоставя
на лишените от свобода типов хляб. Следва да се има предвид, че диабет тип ІІ
представлява метаболитно нарушение, характеризиращо се с високо ниво на
кръвната глюкоза в контекста на инсулинова резистентност и относителен дефицит
на инсулин. В тази връзка съдът кредитира като обективни показанията на св.З. и
св.К., че претендираната от ищеца диета № 1 – за заболявания на стомаха,
предвид включените в нея предимно въглехидратни храни, би била неподходяща и
противопоказва за водещото му заболяване, което е и животозастрашаващо.
От целта по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС следва, че при изпълнение на наказанието и за да се гарантира
зачитане в пълен обем на правата и достойнството на лишените от свобода, следва
да им се осигуряват оптимални условия, съобразени с техните личностни
особености, в т.ч. тези от здравословен характер. В конкретния случай
личностните особености на ищеца във връзка със здравословното му състояние са
отчетени в оптимален обем. Спазени са Таблица 1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода както и указанията
на главния директор на ГДИН относно примерни менюта за организация на диетичното
хранене в местата за лишаване от свобода. Същите според СМЕ отговарят на
изискванията по отношение на калориен и химичен състав на храната.
Макар
утвърдените менюта да не осигуряват възможност за изготвяне на комбинирана
диета при две или повече заболявания (в който смисъл е заключението по СМЕ) и
това да е в противоречие с принципа за зачитане на личностните особености на
лишените от свобода, то предвид безспорно установеното по делото обстоятелство
– че на ищеца са осигурявани медиК.ти във връзка с оплакванията му за проблеми
със стомаха, същото не е достигнало минимално изискуемата сериозност за да
попадне в обхвата на чл.3 от ЕКПЧ.
По така
изложените съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Независимо от
изхода на спора, в полза на ответната страна не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС е
специална по отношение на чл.78, ал.8 от ГПК и чл.143, ал.4 от АПК, и същата не
предвижда отговорност за ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. С това законодателно решение законодателят
изпълнява посочената в решението С. срещу България необходимост съдебните
разноски по дела за отговорността на държавата да бъдат „под специален режим, с
цел да се гарантира ефективно на заинтересованите, достъп до въпросната
процедура”, т.59 – В този смисъл: Определение
на ВАС № 10250 от 02.08.2017г. по адм. д. № 12578/2015г; Определение на ВАС №
12248 от 13.10.2017г. по адм. д. № 9920/2017г.; Определение на ВАС № 12648 от
23.10.2017г. по адм. д. № 5584/2016г.
На основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд – В. сумата в
размер на 100,00лв., представляваща разноски за депозит за вещо лице, изплатени
от бюджета на съда.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Ж., ЕГН: ********** иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25000лв., претърпени през периода 19.03.2014г.
до 19.03.2018г., в следствие на незаконни действия и бездействия на длъжностни
лица на територията на Затвора – В., ведно със законната лихва до датата на
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.М.Ж., ЕГН: **********,***, да заплати на
Административен съд – В. разноски за депозит за вещо лице в размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.