Р Е Ш Е Н И Е №
2654
27.07.2020 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на втори юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3541/2019 г. по описа
на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, моли
да се установи против ответника Е.З.Й., ЕГН **********,***, вземане на
дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът
е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия на услугите,
доставяни от ищеца, със разкрита на нейно име партида с потребителски
номер ***. Водата била доставяна до обект на Й.,***, за която обаче липсвали документи, чия собственост се явява. Количеството но доставената вода не било
измервано, а било отчитано „по норматив“, като ежемесечно, за всеки отчетен
период, били начислявани по 10 м3
доставена вода, при двама обитатели. За периода от 17.08.2015 год. – 16.10.2018
г. ищецът доставил до жилището на *** питейна вода, респективно отвел за
пречистване канална такава на стойност 754.61 лв., като за доставеното били
издадени съответните фактури. Въпреки издадените фактури и реалната доставка, равностойността на
доставеното останало незаплатено в
сроковете , предвидени в общите условия
между страните.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.
гр. дело №17178/2018 год. на ПРС. Освен главницата ,в заповедта, била
заповядана за плащане и лихва ( обезщетение за забава) на стойност от 83.65лв. за периода от
31.10.2015 год. – 30.09.2018 год. Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
затова ищецът, комуто е бил даден срок по чл. 422 ГПК, иска от съда да установи
вземането със сила на пресъдено нещо и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът е оспорил иска своевременно. Възразява
против основателността на иска с мотив, че е недоказан, тъй като отчените
документи( карнетите) били нередовно водени, а ищецът не бил спазил процедурата по чл. 23 от Общите
условия. Прави се и самостоятелно възражение за изтекла в полза на ответника
погасителна давност, като в тази връзка се е позовал на кратката такава с
мотив, че са налице периодични плащания.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че неплатената от
ответника сума за вода е 754.61 лева; лихвата за забава , изчислена по всяка
отделна фактура от 31.10.2015г до 30.09.2018, възлиза на 83.65 лева , а
издадените фактури са реовно осчетоводени от ищеца. По тях няма извършвани
плащания. Падежиралите преди 01.11.2015 г фактури са на 51.84 лева – главница ,
и 12.51 лева – лихви.
Допустим установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен,
като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска.
След
анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна :
Ищецът е
водоснабдителен комунален оператор по
смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Спорно е дали
ответника е потребител на тези услуги.
Страни
по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са само потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или
ползватели на същия възоснова надлежно учредено или запазено вещно право на
ползване, включая наемателите на
водоснабден обект, по отношение на които има разкрита партида в оператора на
тяхно име; партидата на имота е на името на Й.. По делото обаче отсъстват
данни, Й. да е собственик или ползвател на имота на *** в П.. Представени са
общо 14 броя данъчни декларации по реда на чл. 14 от ЗМДТ за имота, но в нито
една от тях, лицето Е.З.Й. не фигурира. Няма данни същата да е напр. наследник на някое от подалите декларациите
лица, а освен декларациите, отсъстват други писмени доказателства за собственост
върху имота, право на ползване или упражняване на фактическо владение или
държание от нейна страна. Независимо от това , че партидата е разкрита на нейно
име, тя няма качеството на
потребител по смисъла на чл. 2 ал.1 т. 2 предл., последно от ОУ, тоест, не е доказано да е страна по договор при общи
условия касателно доставката на водата, а оттам – тя няма облигационното
задължение да плати доставеното. Само поради това , исковете следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота,
съдът приема за частично основателно и
възражението на ответната страна за изтекла
погасителна давност. Вземанията на ищеца се погасяват с изтичнето на
тригодишен период на бездействие на кредитора , тъй като са за периодични
плащания по смисъла на чл. 111 буква „в“
от Закона за задълженията и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 , ОСГКТК. Това означава, че са погасени
вземанията по издадени фактури с настъпил преди 01.11.2015 падеж . Това е така
, тъй като заявлението за издаването на заповед за плащане е подадено на 01.11.2018г
), а отделно, длъжникът има уговорен в негова полза срок от
30 дни да плати задължението по фактурата , съобразно Общите условия. На това основание, са погасени по давност
съобразно заключението на вещото лице 51.84 лева от главницата и 12.51 лева от
обезщетението за забава.
Разноските, вкл. тези по заповедното
производство, остават за сметка на ищеца. Ответната страна е била представлявана от
назначен от съда особен предствител, няма данни да е направила собствени
разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, да се признае за установено спрямо
Е.З.Й., ЕГН **********,***, съществуването на вземане по договор при ОУ
за доставка на питейна вода, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 9771 по ч. гр. дело
№17178/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр.с. : 754.61 лева, доставена и отведена за периода
от 17.08.2015г до 16.10.2018г, и 83.65
лева обезщетение за забава за периода от 31.10.2015г до 30.09.2018г.
Решението
подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ