Решение по дело №3541/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2654
Дата: 27 юли 2020 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330103541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 2654

 

27.07.2020 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3541/2019 г. по описа на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

   В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, моли  да се установи против ответника Е.З.Й., ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

    Според изложеното в исковата молба , ищецът е комунален оператор -  доставчик на питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия  на услугите,  доставяни от ищеца, със разкрита на нейно име партида с потребителски номер ***. Водата била доставяна до обект на Й.,***, за  която обаче липсвали документи, чия  собственост се явява.   Количеството но доставената вода не било измервано, а било отчитано „по норматив“, като ежемесечно, за всеки отчетен период, били начислявани  по 10 м3 доставена вода, при двама обитатели. За периода от 17.08.2015 год. – 16.10.2018 г. ищецът доставил до жилището на *** питейна вода, респективно отвел за пречистване канална такава на стойност 754.61 лв., като за доставеното били издадени съответните фактури. Въпреки издадените фактури  и реалната доставка, равностойността на доставеното   останало незаплатено в сроковете , предвидени в  общите условия между страните.

   Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена  по ч. гр. дело №17178/2018 год. на ПРС. Освен главницата ,в заповедта, била заповядана за плащане и лихва ( обезщетение за забава)  на стойност от 83.65лв. за периода от 31.10.2015 год. – 30.09.2018 год. Заповедта била  връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова ищецът, комуто е бил даден срок по чл. 422 ГПК, иска от съда да установи вземането със сила на пресъдено нещо и да се присъдят сторените по делото разноски.

     Ответникът е оспорил иска своевременно. Възразява против основателността на иска с мотив, че е недоказан, тъй като отчените документи( карнетите)  били  нередовно водени, а ищецът не бил  спазил процедурата по чл. 23 от Общите условия. Прави се и самостоятелно възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, като в тази връзка се е позовал на кратката такава с мотив, че са налице периодични плащания.

     Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че неплатената от ответника сума за вода е 754.61 лева; лихвата за забава , изчислена по всяка отделна фактура от 31.10.2015г до 30.09.2018, възлиза на 83.65 лева , а издадените фактури са реовно осчетоводени от ищеца. По тях няма извършвани плащания. Падежиралите преди 01.11.2015 г фактури са на 51.84 лева – главница , и 12.51 лева – лихви.

     Допустим установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК  и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

     След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна :

   Ищецът е водоснабдителен комунален  оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за  регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Спорно е дали ответника е потребител на тези услуги.

    Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са само потребителите на тези  комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или запазено вещно право на ползване,  включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име; партидата на имота е на името на Й.. По делото обаче отсъстват данни, Й. да е собственик или ползвател на имота на *** в П.. Представени са общо 14 броя данъчни декларации по реда на чл. 14 от ЗМДТ за имота, но в нито една от тях, лицето Е.З.Й. не фигурира. Няма данни същата да е напр.  наследник на някое от подалите декларациите лица, а освен декларациите, отсъстват други писмени доказателства за собственост върху имота, право на ползване или упражняване на фактическо владение или държание от нейна страна. Независимо от това , че партидата е разкрита на нейно име,  тя няма  качеството на  потребител по смисъла на чл. 2 ал.1 т. 2 предл., последно от ОУ, тоест,  не е доказано да е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – тя няма облигационното задължение да плати доставеното. Само поради това , исковете следва да бъдат отхвърлени. 

    За пълнота,  съдът приема  за частично основателно и възражението на ответната страна за изтекла  погасителна давност. Вземанията на ищеца се погасяват с изтичнето на тригодишен период на бездействие на кредитора , тъй като са за периодични плащания  по смисъла на чл. 111 буква „в“ от Закона за задълженията и договорите и Тълкувателно решение №  3/2011 , ОСГКТК. Това означава, че са погасени вземанията по издадени фактури с настъпил преди 01.11.2015 падеж . Това е така , тъй като заявлението за издаването на заповед за плащане е подадено на 01.11.2018г ), а  отделно,   длъжникът има уговорен в негова полза срок от 30 дни да плати задължението по фактурата , съобразно Общите условия.  На това основание, са погасени по давност съобразно заключението на вещото лице 51.84 лева от главницата и 12.51 лева от обезщетението за забава.

   Разноските, вкл. тези по заповедното производство, остават за сметка на ищеца.  Ответната страна е била представлявана от назначен от съда особен предствител, няма данни да е направила собствени разноски.

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                              

                                                 Р Е Ш И: 

 

    Отхвърля исковете на  „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, да се признае за установено спрямо  Е.З.Й., ЕГН **********,***, съществуването на вземане по договор при ОУ за доставка на питейна вода, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  № 9771 по ч. гр. дело №17178/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр.с. :  754.61 лева, доставена и отведена за периода от  17.08.2015г до 16.10.2018г, и 83.65 лева обезщетение за забава за периода от 31.10.2015г до 30.09.2018г.

 

       Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                     

                                                                                                                                                                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ