РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Благоевград, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210201876 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Н******** , с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр.Б*******, ул.”С**********, представлявано от Л****** Н******, подадена
чрез адв. П. С. против Наказателно постановление№ 42-0003558/25.10.2022г. на Директора
на РД“Автомобилна администрация“ София, с което на дружеството-жалбоподател за
административно нарушение по чл.91в, т.2, от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7,
пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, сочи се, че
е издаден изцяло в нарушение на императивните разпоредби на чл. 57 от ЗАНН, поради
което се иска неговата отмяна. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява
от адв. С., която поддържа жалбата. По същество излага доводи за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, твърди процесуални нарушения при
ангажиране отговорността на дружеството жалбоподател, както и че в случая липсва
нарушение. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград,
редовно призовани не ангажират представител по делото и становище по същество. В
придружително писмо, с което е изпратена преписката от наказващия орган е направено
възражение за прекомерност на разноски.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
1
На 24.08.2022 г., в сградата на наказващият орган в гр.Благоевград,
бул.“Св.Д.Солунски“ № 77А, е извършена проверка на дружеството-жалбоподател,
притежаващо Лиценз на общността за извършване на превоз на товари с № 8678. Проверката
е осъществена от инспекторите Г. и Я., като за нея дружеството-жалбоподател е било
предварително уведомено с Известие /Писмо/ № 12-00-00-844/5/03.08.2022 г, получено от
упълномощено от дружеството лице – Х. С., с което са изискани множество документи,
касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно описани в известието, като сред тях
била и информация от дигиталния тахограф на МПС рег.№******** и картата на водача Н.
Л. за периода от 01.09.2021 до 28.02.2022г. В известието било посочено, че проверката ще се
извърши на 24.08.2022 в 09.30ч. На 24.08.2022г., се явило упълномощено лице, което
представило част от изисканата информация, но не била представена информация от от
дигиталния тахограф на МПС рег.№***** и картата на водача Н. Л. за периода от 01.09.2021
до 28.02.2022г , като било установено, че същият е управлявал МПС с рег. № ********, на
16.12.2021г., 22.12.2021г., 04.02.2022г., 24.09.2021г. и 30.09.2021г. Констатациите били
отразени в КП и св. Г. в присъствието на св. Я. и упълномощеното лице съставил на
дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 327825
от 24.08.2022г. в който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.91в, т.2
от ЗАвП и документът е връчен срещу подпис на упълномощеното лице, което подписало
акта без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на този акт на 25.10.2022 г. Директорът на РД“Автомобилна
администрация“ София издал и обжалваното Наказателно постановление № 42-0003558, с
което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2 от
ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
НП е връчено на управителя на 15.11.2022, като в законоустановения срок била
подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта Г. и Я. същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на дружеството жалбоподател на база проверка и документи.
Поддържат констатациите си. Чрез показанията на тези свидетели се установява още
процедурата по съставяне на АУАН.
Представени са констативен протокол от извършена проверка, заповед за определяне
на служителите, които да извършат проверка, заповед за назначаване на издателя на
атакуваното НП.
В хода на съдебното производство предвид констатирани документи на чужд език е
извършен превод на същите, като от приложения превод се установява, че същите
удостоверяват извършения превоз с процесния автомобил, както и списък с автомобили и
водачи, осъществили нарушения на територията на чужди държави.
В хода на съдебното производство е допуснат и разпитан и св.С., който чрез показанията си
установява участието си в извършената проверка, какво е представени и какво е извършено.
Твърди, че документите, които не са представени, най вероятно са били в автомобила, който
2
е бил на път.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на
приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по
делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в
АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и
логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления,
досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи,
за което по делото се представени безспорни доказателства, поради което възраженията в
обратна насока са неоснователни. Същите са издадени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че в случая е неясна волята на наказващия орган, относно мястото на
нарушение . В случая дружеството е санкционирано за нарушение, изразяващо се в
бездействие, като за място на нарушение, когато нарушението се състои в бездействие, се
приема местонахождението на съответния орган, пред който е било дължимо
действието.Предвид обстоятелството, че контролът по прилагане разпоредбите на ЗАвПр е
възложен на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация, в чиято структура
съобразно устройствените правила е включена и Регионална дирекция "Автомобилна
администрация", -София, подпомагаща дейността на Изпълнителния директор на Агенцията
и осъществяваща контролните функции на Агенцията по различните нормативни актове,
3
следва да се приеме, че мястото на извършване на нарушението е именно мястото, където е
следвало да бъдат представени според посоченото документите, като съобразно и
седалището и адрес на управление на дружеството се установява, че попада в териториялния
обхват на отдела, където е и констатирано. В наказателното постановление обаче, от една
страна като място на нарушение е посочено, че това е седалище и адреса на отдела, в който е
извършена проверката, а от друга страна е посочено седалището на дружеството –
жалбоподателя.Тази неяснота относно мястото на нарушение според съда е съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице.
На следващо място, съдът констатира, че начинът, по който е формулирано
фактическото обвинение води до неяснота във волята на наказващия орган, относно това
какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Санкционната разпоредба на чл.104,
ал.7 от закона предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не
съхранява и отказва да предостави за проверка от контролните органи на извлечените данни
от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните
форми на изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил АНО в
случая,т.е. формулирането в случая на обвинение за непредставяне на процесната
информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от
законодателя. В същото време обаче е посочено, че не съхранява посочената информация за
период от една година, като в същото време пък са наведени обстоятелства за непредставяне
за конкретен период.
Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на
дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да разбере за извършването на
какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и съответно не е могло да
реализира правото си на защита в пълен обем.
На следващо място следва да бъда посочено, че съгласно чл.91в, т.2 от ЗАвП
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тях информацията, извлечена
от паметта на дигиталните тахографи и от картите на водачите. Целта на съхранението на
тези документи е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС,
върху записите и данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението
при автомобилен транспорт. Ето защо, за да бъде преценено наличието на нарушение по
соченият законов текст от страна на дружеството-жалбоподател, в качеството му на
превозвач, следва да бъде установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да
тече едногодишният срок за съхранение на информацията, извлечена от паметта на
дигиталните тахографи и то за всеки един от водачи извършвали превоз. В конкретния
случай е налице неяснота досежно посочения период и как точно е определен. Наред с това,
тази констатация препятства и съда в преценката си, до колко е налице осъществено
административно нарушение от обективна страна от страна на жалбоподателя. Констатации
в тази насока, обаче, не са намерили обективно отражение, както в
констативносъобразителната част на АУАН, така и в издаденото въз основа на него
4
наказателно постановление, което винаги е съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото на защита на санкционираното лице. Констатираната неяснота и
непълнота при описание на нарушението в АУАН и НП касателно обективната страна на
деянието вменено на жалбоподателя, като административно нарушение обуславя допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП. /В този смисъл
Решение№1289/12.08.20г., постановено по КНАХД № 207/20 г. по описа на АС
Благоевград/. От друга страна според настоящия състав е налице и неяснота, относно
периода на извършване на нарушението, като не става ясно дали във всеки един ден от този
период е прието, че е извършено нарушение, както и дали е извършено едно нарушение или
няколко, с оглед и посочването на няколко дати, което на собствено основание води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
На следващо място следва да бъде посочено, че цитираното в НП известие е
изпратено на основание чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14/2009 г., според които при
извършване на проверка, като процесната на превозвачите и при изискване на документи,
свързани с елементите на проверката, то същите се представят от предприятията в
седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в съответната
териториална структура на ИА „Автомобилна администрация“, поради което за изпълнение
на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е необходимо в АУАН и НП да
намери отражение и да бъде посочен предоставения срок на дружеството за изпълнение на
задължението по известието, кога е започнал да тече, респективно кога е изтекъл, което е
свързано и с конкретната дата, която е приета от наказаващия орган като начало на
съставомерното бездействие, което в случая не е сторено и не е намерило отражение в
атакуваното наказателно постановление.
Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на
какво деяние е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма, както
и да упражни евентуално правомощието си за преквалификация, доколкото в случая не е
ясно какво точно нарушение се твърди, че е извършено. В конкретния случай описанието на
твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и съобразяване с
изискванията за пълно отразяване на всички съставомерни признаци на деянието и
провеждане на ясно разграничение на отделни прояви, консумиращи различни състави на
нарушения. Очертаване рамките на предмета на доказване е изключително правомощие на
административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат
допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
С оглед горните съображения НП следва да бъде отменено, доколкото се
констатираха съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е безпредметно да бъде обсъждано дали
5
случаят е маловажен.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 500, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща
към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на
договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че
приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското
възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер. В случая договора е
сключен на 24.11. 2022г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за
защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10000 лв. са
400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената
с наказателното постановление имуществена санкция в размер на 2000 лева, определеният
по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
500. 00 лева, каквато е и претендираната от жалбоподателя.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в съдебното производство са проведени две открити съдебни заседания, в
полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 500 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ОД МВР Благоевград, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято
структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
С оглед изхода на делото и доколкото в рамките на съдебното производство са
сторени разноски за извършен превод в размер на 100 /сто лева/, то РД“АА“ следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд гр. Благоевград сумата в размер на 100 /сто
лева/
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление№ 42-
6
0003558/25.10.2022г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“ София, с което на
„Н********** , с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.Б******* ул.”С*
С******, представлявано от Л* Н* за административно нарушение по чл.91в, т.2, от ЗАвПр,
на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на „Н* Т* , с ЕИК *
със седалище и адрес на управление гр.Б*, ул.”С*****, представлявано от Ламброс Натсиос,
сторени от дружеството разноски за адвокат в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на Районен съд
гр.Благоевград, сторени съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лв..
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен
срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7