ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406
гр. Пловдив, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 313 по описа на Окръжен съд - Пловдив за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е
по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против разпореждане №
500/14.01.2020г., постановено по гр. д. № 18068 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019г., XIX гр.с., с което е била върната подадената от
жалбоподателя искова молба и обезсилена изцяло издадената по ч.гр.д. № 12677 по
описа на РС-Пловдив, I гр.с. за 2019г. Заповед №
6969/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С
обжалваното разпореждане също било осъдено дружеството жалбоподател да заплати
на адв. К. сумата от 300 лв. за указана правна помощ на ответника П. С. Г..
В частната
жалба са наведени доводи, че обжалваното разпореждане е неправилно. Твърди се,
че жалбоподателят е изпълнил указанията на съда. Счита се, че е
незаконосъобразно определено възнаграждението на процесуалния представител на
ответника. Моли се да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото да бъде
върнато за разглеждане на първоинстанционния съд.
Окръжен
съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от
легитимирано лице, с правен интерес да обжалва разпореждането на
първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с претенция за признаване за установено, че П. С. Г. дължи на дружеството
сума в общ размер на 1164,33 лв., от която главница в размер на 617,12 лв.,
договорна лихва в размер на 36,26 лв. за периода от 23.10.2015г. до
22.01.2016г., неустойка за неизпълнение в размер на 234,92 лв. за периода от
23.10.2015г. до 22.01.2016г., обезщетение за забава в размер на 231,03 лв. за
периода от 24.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, такса
разходи в размер на 45 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от входиране на заявлението в РС-Пловдив до
окончателното изплащане на задължението.
Първоинстанционният
съд оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца да посочи
фактическите обстоятелства, на които се основава искът, като ищецът уточни за
забавено плащане на кое/кои/ вземане/ния ответникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва. Съдът е указал на ищеца да довнесе и още 225 лв. ДТ.
Ищецът в
срок подал молба, с която посочил, че е довнесъл по сметка на съда дължимата ДТ
и представил доказателства за това. По отношение на указанията за уточняване, в
молбата ищецът представил погасителен план на вноските по кредита, като
посочил, че лихвата за забава е начислена от дата 24.10.2015г., поради това, че
длъжникът е заплатил две погасителни месечни вноски в общ размер на 126,90 лв.
и от третата погасителна вноска с падеж 23.10.2015г. е изпаднал в забава.
Представил е начина, по който е извършил начисляването на лихвата за забава
след извършването на цесията, като за периода 01.05.2016г. – 01.07.2019г. е
начислил лихва в общ размер на 231,03 лв.
Първоинстанционният
съд счел, че не са спазени указанията, и с разпореждане от 12.12.2019г. дал
последна възможност на ищеца в едноседмичен срок да посочи фактическите
обстоятелства, на които се основава искът за сумата от 231,03 лв. В съобщението
до ищеца било записано и да представи преписи от настоящата молба и
приложенията към нея за ответника, като в противен случай исковата молба ще
бъде върната. В срок
ищецът е депозирал молба, в която е посочил, че претенцията му за забава се
основава на чл. 8, ал. 2 от сключения между страните договор, съгласно който
при забава за плащане на някоя погасителна вноска заемателят дължи на
заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Посочил
е, че обезщетението за забава е начислено от дата 24.10.2015г., тъй като
ответникът не е платил третата погасителна вноска с падеж от 23.10.2015г., след
което е изпаднал в забава. Ищецът е приложил и препис от молбата.
Действително
при даването на първите указания с разпореждане от 20.11.2019г. съдът е
конкретизирал, че желае ищецът да изложи твърдения за фактическите
обстоятелства, на които се основава искът за забава, и по-конкретно ищецът да
уточни за забавено плащане на кое/кои вземане/ния ответникът дължи
обезщетението. Ищецът, считайки че изпълнява указанията, представил
погасителния план на всички дължими вноски, включващи при образуването им
главница, лихва и неустойка. Посочил и началния момент на забавата. Макар и да
не е било нужно, ищецът е посочил начисляването на законната лихва по месеци. С
оглед и на описаното в исковата молба обаче, следва да се отбележи, че ищецът е
твърдял сумата от 231,03 лв., представляваща дължимата според него законна
лихва, да се получава като съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. В тази връзка настоящият състав счита, че указанията на
съда са били изпълнени – ищецът с допълнителната молба е посочил кои са
падежиралите вноски, както и колко са платените погасителни вноски, респ. колко
са неплатените вноски. В молбата се съдържат и достатъчно данни за твърденията
на ищеца за това каква е сумата, която се включва към неплатените погасителни
вноски, включваща главница и договорна лихва. Съдържа се и информация за
моментът, в който ищецът твърди ответникът да е изпаднал в забава, както и за
периода, за който се търси обезщетението.
В тази
връзка, в случай, че първоинстанционният съд е счел, че има неизяснено от ищеца
твърдение, е следвало да бъде по-прецизен при даването на допълнителните
указания, като конкретизира за кой факт точно счита, че не са представени
твърдения от ищцовата страна.
По
отношение на второто указание, което според съда не е било спазено –
представянето на преписи от молбата от 11.12.2019г. следва да се отбележи
следното:
С
разпореждане на съда от 12.12.2019г., обективирано върху първата страница на
молбата за допълване от 11.12.2019г. (л. 30), съдът е разпоредил да се укаже на
ищеца да представи преписи „от настоящата молба и приложенията към нея за
ответника“. В изпратеното съобщение до ищеца (л. 36) е видно, че на ищецът е
било указано именно „да представи преписи от настоящата молба“. Доколкото
ищецът няма задължение да следи къде в делото е обективирано разпореждането,
логично с оглед указанията на съда е счел, че под „настоящата молба“ се има
предвид молбата, която той изпраща на съда за изпълнение на същите указания,
поради което е изпратил препис от молбата, входирана в съда на 23.12.2019г., но
не е представил преписи от молбата от 11.12.2019г., респ. от приложенията към
нея. Действително е налице нередовност на молбата, но доколкото указанията на
съда не са били в достатъчна степен ясни за ищеца, той не е могъл да ги
отстрани. При връщането на делото следва да се укаже на ищеца да представи
преписи от молбата от 11.12.2019г. и приложенията към нея.
Въз
основа на гореизложеното, обжалваното разпореждане се явява неправилно и като
такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р
Е Д
Е Л
И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 500/14.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 18068 по описа на Пловдивския районен съд за 2019г., XIX гр.с.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението
е окончателно на основание чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.