РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Благоевград , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лозена С. Димитрова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело №
20201200900177 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „А.“ ООД, с
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. Я., ж.к. „В.Л.“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 3,
представлявано от Я.И.И., с постоянен адрес: гр. Я., ж.к. „В.Л.“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 3, в
качеството на управител на дружеството, ПРОТИВ „Т.“ ЕООД /с предишно наименование
„У.Б.“ ООД/, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, пл. „Г.И.“ №
15, ет. 1, офис № 4, представлявано от Д.Б.А., в качеството му на управител на дружеството.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което ДА БЪДЕ
ОСЪДЕН ответникът „Т.“ ЕООД /с предишно наименование „У.Б.“ ООД/, с ЕИК: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на „А.“ ООД, с ЕИК: ..., сумата от 29 000,00 /двадесет и девет хиляди/ лева,
представляваща платена без основание сума, ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.06.2020г., до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Направено е искане да бъдат присъдени и всички сторени от ищцовото дружество
разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество „А.“ ООД е извършило на
11.12.2019г. грешен превод без основание към „Т.“ ЕООД /с предишно наименование „У.Б.“
ООД/, с ЕИК: ..., на сума в размер на 29 000,00 лева по банкова сметка с IBAN № ..., открита
1
в „П.“ АД. Излага се, че преведената сума в размер на 29 000,00 лева на „Т.“ ЕООД е част от
общо задължение в размер на 66 739,39 лева на „А.“ ООД, но към друго юридическо лице –
„У.“ ...о. КГ /Union tank Eckstein GmbH & Ko. KG/.
Навежда се, че именно с „У.“ ...о. КГ е в договорни отношения ищецът, от което
дружество за предоставени услуги в общ размер на 66 739,39 лева е издаден Списък –
фактури /невалиден за възстановяване на ДДС/ от 15.11.2019г., номер на опис ..., клиентски
№ .... Заявено е, че в посочения опис изрично е вписана и банкова сметка, по която следва да
се заплати дължимата сума: IBAN № ..., „У.“ АД.
Твърди се, че по така издадения документ номер на опис ..., клиентски № ..., за общо
задължение на „А.“ ООД към „У.“ ...о. КГ в размер на 66 739,39 лева, ищцовото дружество
извършва следните частични плащания:
на 29.11.2019г. сума в размер на 16 739,39 лева с основание: кл.н. ... опис ...,
получател: „У.“ ...о. КГ, IBAN: ..., „У.“ АД, съгласно преводно нареждане номер на
операция ...;
на 03.12.2019г. сума в размер на 21 000,00 лева с основание: кл.н. ... опис ...,
получател: „У.“ ...о. КГ, IBAN: ..., „У.“ АД, съгласно преводно нареждане номер на
операция ...;
на 11.12.2019г. сума в размер на 29 000,00 лева – последна вноска, с основание: кл.н.
... опис ..., като се навежда, че дружеството е превело на различен получател – „У.Б.”
ООД /с настоящо наименование на фирмата „Т.” ЕООД/, IBAN № ..., вместо на „У.”
...о. КГ.
Сочи се, че в потвърждение на изложеното по-горе от дружеството-доставчик на
услугите – „У.” ...о. КГ чрез българското си дъщерно дружество „У.Б. с.” ЕООД,
предоставили счетоводна справка за клиент „А.” ООД с клиентски № ..., от която е видно, че
дължимата сума е вписана в техните счетоводни документи. Излага се, че предоставеният
документ „Движение по сметка /Kontenbewegungen/” на клиент № ... на „У.” ...о. КГ е
представен и към настоящата искова молба.
Посочва се, че „Т.” ЕООД не е дружеството-доставчик на услугата с основание кл.н. ...
опис ..., поради което се навежда, че същото я задържа без правно основание, като
посочената сума е недължимо платена, вследствие на допусната грешка от страна на „А.”
ООД.
Твърди се, че незабавно след направения превод, представител на „А.” ООД се свързал с
банков служител за възстановяване на сумата чрез директен дебит, като от там заявили, че
банковата сметка е запорирана от ЧСИ Г.Ц., с рег. № 702, с район на действие: Окръжен съд
– Благоевград, по изп.д. № 208/2017г. Заявено е, че въпреки проведените разговори и
предоставени документи с цел удостоверяване, че направеният погрешен превод не е част от
изпълнителното дело и сумата следва да бъде възстановена и след входирана молба до ЧСИ
2
Г.Ц., същата била оставена без уважение съгласно Съобщение с изх. № 65/02.01.2020г.
На следващо място в исковата молба се сочи, че с Писмо с изх. № Ж-6071/16.01.2020г.
от страна на „П.” АД било отговорено, че не могат да възстановят сумата предвид
наложения запор и на основание чл. 507 от ГПК на Банката като трето задължено лице се
забранява предаване на дължими суми.
Излага се, че от страна на „А.” ООД от момента на извършване на грешния превод се
водят непрекъснато разговори с представител на дружеството, получило без основание
паричния превод, но от страна на „Т.” ЕООД не са предприели никакви действия по
възстановяване на недължимо получената сума до момента. Навежда се, че „Т.” ЕООД не е
дружеството-доставчик на услугата, поради което същото я задържа без правно основание.
Твърди се в исковата молба, че имайки предвид гореизложеното и съществуващата
реална опасност за „А.” ООД при един бъдещ процес правата по едно бъдещо
удовлетворяващо дружеството съдебно решение да бъдат осуетени, както и поради
наличието на убедителни писмени доказателства за основателността на претенцията на „А.”
ООД, от страна на дружеството-ищец била входирана молба за обезпечаване на бъдещия иск
и образувано ч.търг.д. № 9/2020г. по описа на Окръжен съд – Я.. Навежда се, че молбата на
„А.” ООД е уважена и е наложен допуснатият като обезпечение запор върху горепосочената
банкова сметка до размера на обезпечените искове от ЧСИ В.Т., с рег. № 795 по изп.д. №
186/2020г.
Към исковата молба са приложени писмени документи.
С Разпореждане от 22.06.2020г. съдия-докладчик при Я.ски окръжен съд, където е
подадена исковата молба, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба
/чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от
ГПК, на основание чл. 367 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в двуседмичен срок може
да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 367, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 26.06.2020г. на адвокат А. –
съдебен адресат.
Видно от материалите по делото в указания на ответника двуседмичен срок от
получаване на съобщението на 10.07.2020г. /по куриер/ е депозиран писмен отговор по
подадената искова молба.
С отговора на исковата молба са изложени подробни съображения, касателно
допустимостта, местната подсъдност и основателността на предявения иск. Изложени са
подробни аргументи досежно това, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен, тъй
като ответникът не дължи заплащане на претендираните от ищеца суми.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
3
включително адвокатски хонорар.
В писмения отговор е заявено, че предявеният иск е изцяло неоснователен, като се
излагат съображения, че ответното дружество не дължи заплащане на претендираните от
ищеца суми. На първо място се излага, че вземанията по банковата сметка, открита на името
на дружеството „Т.” ЕООД в „П.” АД, са предмет на запор, наложен от ЧСИ Г.Ц. по изп.д.
№ 208/2017г., образувано по молба на взискателя М.М.С., за сумата от 322 721,16 лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2013г. до
окончателното й изплащане, 28 240,40 лева – разноски в първоинстанционното
производство и 7 046,26 лева – разноски във въззивното производство. Навежда се, че
съгласно чл. 451, ал. 1 от ГПК от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава от
правото да се разпорежда с вземането. Сочи се, че съгласно ал. 2 на чл. 451 от ГПК,
последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за
доброволно изпълнение, което в случая е станало през 2017г. Заявено е, че Банката от своя
страна е получила запорното съобщение на 29.03.2017г., т.е. ответното дружество „Т.”
ЕООД няма право да се разпорежда със суми по сметките си, открити в Банката още от
месец Март 2017г. Твърди се, че всички налични и постъпващи суми по сметките следва да
бъдат съответно превеждани по сметка на ЧСИ Г.Ц. за погасяване на задължението на „Т.”
ЕООД към М.М.С.. Излага се, че наредената погрешно сума не може да бъде възстановена
без изричното съгласие на лицето, наложило запора. Навежда се, че с оглед на това, дори и
да се установи, че ищецът е превел парични суми по банкова сметка на „Т.” ЕООД, открита
в „П.” АД, то искът за връщането й от страна на „Т.” ЕООД е неоснователен, защото сумата
е вече или ще бъде преведена по сметка на ЧСИ Г.Ц., съответно по сметка на взискателя
М.М.С., и именно от последния би трябвало да се иска възстановяването й. Посочва се, че
именно по отношение на Самуилов би бил налице фактическият състав на неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, каквото всъщност е основанието на предявения
иск.
На следващо място се сочи, че евентуално, с оглед на посоченото в Писмо с изх. №
Ж607/16.01.2020г. на „П.” АД, а именно, че постъпилите по сметката суми са предмет на
залог на основание сключен с Банката договор за финансово обезпечение, и в случай, че
същите не са преведени по сметка на ЧСИ Г.Ц., а се задържат от Банката по силата на
договор за финансово обезпечение, то връщането на същите следва да бъде претендирано от
Банката, която би се обогатила неоснователно от извършен без основание и поради грешка
превод.
Твърди се, че в случая липсват надлежни доказателства за извършените плащания. Сочи
се, че освен това, съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните
системи /ЗПУПС/, когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в
него уникален идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на
получателя, посочен с уникалния идентификатор. Излага се, че при изпълнение на
платежните нареждания Банката на получателя е длъжна да изпълни платежното нареждане
4
точно по отношение на посочения в него IBAN на сметката на получателя. Навежда се, че
банките при изпълнение на нареждането нямат задължение да извършват проверка за
съответствие на посочения IBAN с имената на титуляра, както и за тях е без значение какво
е основанието на превода. Излага се, че при посочване на валиден IBAN, но различен от
действителния получател на средствата, Банката ще изпълни платежното нареждане, като в
този случай със сумата на превода ще бъде заверена сметката, съгласно посочения в
нареждането уникален идентификатор /IBAN/. Заявено е, че в случая ищецът дори и не
твърди да е допуснал грешка в изписването на банковата сметка при правилно изписан
титуляр или обратното. Посочва се, че се касае за посочени от него правилен идентификатор
на банкова сметка и получател, който е титуляр на посочената банкова сметка, поради което
и Банката правилно е извършила наредената платежна операция.
Направено е искане след съобразяване на фактите и обстоятелствата по делото,
направените в отговора възражения, изложените правни доводи, събраните по делото
доказателства и закона, да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен така
предявеният от „А.” ООД срещу „Т.” ЕООД иск, като неоснователен и недоказан.
С Разпореждане от 10.07.2020г., предвид депозирания писмен отговор от ответника „Т.“
ЕООД по исковата молба, в изпълнение на задълженията по чл. 372 и сл. от ГПК, съдията-
докладчик е постановил, на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК, препис от отговора на исковата
молба и доказателствата към него да се изпратят на ищеца с указание, че в двуседмичен срок
може да подаде допълнителна искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 372, ал. 2 от
ГПК.
Изпратеното съобщение до ищцовата страна е връчено на 14.07.2020г. на В.И. –
съсобственик.
Видно от материалите по делото в указания на ищеца двуседмичен срок от получаване
на съобщението на 30.07.2020г. е депозирана допълнителна искова молба.
С допълнителната искова молба е изразено становище за неоснователност на
изложените в писмения отговор твърдения, че щом погрешно преведената сума е по
запорирана сметка на ответника „Т.“ ЕООД, то дружеството не дължи връщане на сумата.
В същата се излага, че видно от отговора на исковата молба от ответното дружество „Т.”
ЕООД е потвърдено, че дружеството е получило процесната сума от 29 000,00 лева без
основание, както и че между двете дружества не е налице договорно правоотношение.
Посочва се, че не се оспорва от страна на ответника, че приложените счетоводни документи
не са издадени от „Т.” ЕООД.
От ищцовото дружество е изложено становище, че са неоснователни твърденията на
ответната страна, че щом погрешно преведената сума е по запорираната сметка на „Т.”
ЕООД, то дружеството не дължи връщане на сумата, понеже банковата сметка е запорирана.
Навежда се, че посочената банкова сметка, по която е постъпил преводът, е запорирана, но
5
„Т.” ЕООД е получило тази сума без основание и дължи нейното връщане. Посочва се, че
въпреки, че сумата е получена без основание при евентуално изпълнение от страна на ЧСИ
Г.Ц. по цитираното от ответното дружество изпълнително дело /изп.д. № 208/2017г./,
задълженията на длъжника по изпълнителното дело – „Т.” ЕООД, ответник в настоящия
процес, ще бъдат погасени до размера на погрешно преведената сума и получена без
основание – 29 000,00 лева.
С Разпореждане от 04.08.2020г., предвид депозираната в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК
допълнителна искова молба, в изпълнение на задълженията по чл. 373, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,
съдията-докладчик е постановил, на основание чл. 373, ал. 1 от ГПК, препис от
допълнителната искова молба да се изпрати на ответника с указание, че в двуседмичен срок
може да подаде допълнителен писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 373, ал. 2
от ГПК.
Изпратеното съобщение до ищцовата страна е връчено на 10.08.2020г. на адвокат А. –
съдебен адресат.
Видно от материалите по делото в указания на ответника двуседмичен срок от
получаване на съобщението на 24.08.2020г. е депозиран допълнителен писмен отговор.
С допълнителния писмен отговор се твърди, че вземанията по банковата сметка, открита
на името на дружество „Т.” ЕООД в „П.” АД, са предмет на запор, наложен от ЧСИ Г.Ц. по
изп.д. № 208/2017г., образувано по молба на взискателя М.М.С.. Излага се, че съгласно чл.
451, ал. 1 от ГПК от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото да се
разпорежда с вземането. Сочи се, че всички налични и постъпващи суми по сметките следва
да бъдат съответно превеждани по сметка на ЧСИ Г.Ц. за погасяване на задължението на
„Т.” ЕООД към М.М.С..
Посочва се, че наредената погрешно сума не може да бъде възстановена без изричното
съгласие на лицето, наложило запора. Твърди се, че във връзка с посоченото в Писмо с изх.
№ Ж-607/16.01.2020г. на „П.” АД, а именно, че постъпилите по сметката суми са предмет на
залог, на основание сключен с Банката договор за финансово обезпечение, се навежда, че с
Рамков договор за цесия от 19.12.2019г., Договор за цесия № 1 от 19.12.2019г. и Приложение
№ 154/19.12.2019г. към него, „П.” АД /в качеството на цедент/ е прехвърлила на „С. Г. Г.”
ЕАД, с ЕИК: ... /цесионер/ всичките си вземания към „Т.” ЕООД, с ЕИК: ... /с предишно
наименование „У.Б.” ЕООД/, произтичащи от сключени договори за кредит. Посочва се, че
от това следва, че „П.” АД се е удовлетворила чрез продажбата на дълга на „С. Г. Г.” ЕАД.
Навежда се, че в случай, че към настоящия момент Банката продължава да задържа
сумите, постъпили по банковата сметка на „Т.” ЕООД, задържането е без основание,
доколкото Банката вече няма вземания към „Т.” ЕООД.
С определение №215/08.09.2020г. производството по делото пред ЯОС е прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на ОС Благоевград.
6
С Определение № 2934/11.11.2020г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът „А.” ООД, представлявано от Я.И. – управител, редовно
призован, не се явява законният представител, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа исковата молба, ангажира доказателства и
пледира за уважаване на иска.
Ответникът „Т.” ЕООД, представлявано от Д.А. – управител, редовно призован, не се
явява законният представител, не се представлява, като с дата 19.01.2021г. е постъпила
молба от ответното дружество, действащо чрез пълномощника си адвокат С., с която е
заявено становище, че се поддържа отговорът на исковата молба и допълнителният такъв.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза, като същото е
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от Списък фактури /невалиден за възстановяване на ДДС/ от 15.11.2019г.,
че ищцовото дружество е в договорни отношения с „У.” .... КГ по повод на предоставени от
последното услуги в общ размер на сумата от 66 739,39 лева, за които е издаден цитираният
по-горе Списък фактури от 15.11.2019г. с номер на опис ..., Клиентски № ... и посочена
банкова сметка, по която да бъде заплатена дължимата сума /IBAN № .../. По повод на
съществуващото задължение в размер на 66 739,39 лева на ищеца „А.” ООД към „У.” .... КГ,
ищцовото дружество е извършило два банкови превода по посочената банкова сметка –
IBAN № ..., както следва:
на 29.11.2019г. в размер на 16 739,39 лева, с посочено основание „кл. Н. ..., опис ...,
дата 15.11.2019г.” и получател – „У.” .... КГ – Германия, видно от Преводно нареждане
с номер на операцията ... от 29.11.2019г.;
на 03.12.2019г. в размер на 21 000,00 лева, с посочено основание „кл. н. ..., опис ...” и
получател – „У.” .... КГ – Германия, видно от Преводно нареждане с номер на
операцията ... от 03.12.2019г.;
Видно от Преводно нареждане с референция № ... от дата 11.12.2019г. е, че ищецът е
наредил сумата от 29 000,00 лева по банкова сметка с IBAN № BG..., с посочено основание
на преводното нареждане – „кл. н. ..., опис ...” и получател – „У.Б.” ООД /понастоящем „Т.”
ЕООД/.
7
От приобщената по делото Молба с вх. № Ж-6071 от 16.12.2019г., адресирана до „П.”
АД е видно, че ищецът е уведомил Банката за допуснатата грешка по повод на извършения
на 11.12.2019г. банков превод на процесната сума към ответниковото дружество. С Писмо с
изх. № Ж-6071 от 16.01.2020г. от „П.” АД уведомили ищеца, че отговорността за
настъпилите последици от неправилното съставяне на нареждането за кредитен превод от
11.12.2019г. не се носи от „П.” АД като доставчик на платежни услуги, а от „А.” ООД в
качеството му на платец, както и че по сметка с IBAN № BG... на „Т.” ЕООД /с предишно
наименование „У.Б.” ООД/ е наложен запор от ЧСИ Г.Ц., с рег. № 702, с район на действие
Окръжен съд – Благоевград, като на Банката се забранява, на основание чл. 507 от ГПК,
предаването на дължимите суми или вещи на длъжника, като от деня на получаването на
запорното съобщение Банката има задължението на пазач спрямо дължимите суми или
вещи. Въз основа на тези съображения от „П.” АД счели молбата на ищеца за
неоснователна.
Представена по делото е Молба с вх. № 15726/18.12.2019г., адресирана до ЧСИ Г.Ц., с
рег. № 702, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, във връзка с погрешно
преведената от страна на ищеца на 11.12.2019г. сума в размер на 29 000,00 лева към
ответното дружество, спрямо което е образувано изп.д. № 208/2017г. по описа на ЧСИ Г.Ц.
/копие, от което е приобщено по делото/. С молбата е сторено искане за вдигане на запора,
наложен по отношение на процесната сума и респ. за нейното връщане в патримониума на
ищеца. Със Съобщение с изх. № 65 от 02.01.2020г. по описа на ЧСИ Г.Ц., адресирано до
„А.” ЕООД, се установява, че така депозираната молба с вх. № 15726/18.12.2019г. е оставена
без уважение.
Установява се от Запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка с вх. № ... от
01.06.2020г., че по молба на „А.” ООД, въз основа на Обезпечителна заповед, издадена по
търг.д. № 9/2020г. по описа на Окръжен съд – Я., е образувано изп.д. № 186/2020г. по описа
на ЧСИ В.Т., с рег. № 795, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, срещу „Т.”
ЕООД, с ЕИК: ..., по повод на което е наложен запор върху банкова сметка с IBAN № ...,
открита в „П.” АД до размер на 29 000,00 лева.
Приобщени по делото са Договор за цесия № 1 към Рамков договор за цесия от
19.12.2019г., сключен между „П.” АД в качеството му на цедент и „С. Г. Г.” ЕАД в
качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземания,
посочени в Приложение № 1 до № 284, заедно с всички привилегии, обезпечения и другите
им принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски, както и
Приложение № 154 към Договор за цесия № 1 от 19.12.2019г. От последния е видно, че „П.”
АД прехвърлило на „С. Г. Г.” ЕАД вземането си към кредитополучателя „У.” ЕООД, с ЕИК:
... и солидарния длъжник „Т.” ЕООД, с ЕИК: ... /с предишно наименование „У.Б.” ЕООД/,
възникнало въз основа на Договор № .../28.09.2015г. за банков кредит и Анекс № 1 от
29.09.2016г.
8
Видно от Писмо с изх. № БНБ-21877 от 19.02.2021г., издадено от Българска народна
банка е, че липсват данни в Централния кредитен регистър относно кредитната
задлъжнялост на „Т.” ЕООД за периода от 29.02.2016г. до 31.01.2021г.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, съдът е допуснал съдебно-
икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице С.Т.. От приетото заключение на
назначената и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице установява, че е
извършен превод от страна на ищеца към ответното дружество на сумата от 29 000,00 лева,
като преводът е извършен на дата 11.12.2019г. с посочено основание за превода в
платежното нареждане „Клиентски № ..., опис ...”.
Експерта излага, че в опис № ... от 15.11.2019г. по Клиентски № ... са включени 10 броя
фактури, по които ищецът „А.” ООД има задължения към немското дружество „У.” ... по
повод извършени доставки на стоки /услуги/, като според констатациите на вещото лице
цитираните в описа фактури са заведени в счетоводството на ищеца. Посочва се, че в
счетоводството на ответника – „Т...” ЕООД, фактурите за предоставяни стоки/услуги по
Клиентски № ..., номер на описа ..., с отчетна дата 15.11.2019г. не са завеждани изобщо.
На следващо място експертът навежда, че в счетоводството на ищеца „А.” ООД
фактурите за доставени стоки /услуги/ по Клиентски № ... – общо 10 броя /включени в опис
под номер .../15.11.2019г./, са заведени по кредита на сметка 401 Доставчици, партида „У.”
..., Германия. Сочи се, че общият размер на заприходеното задължение по фактурите /10
броя/ по този опис е в размер на 66 739,39 лева. Твърди се, че извършените плащания от
ищеца към доставчика „У.” ..., Германия по фактурите, включени в опис ... са, както следва:
на 29.11.2019г. – 16 739,39 лева и 03.12.2019г. – 21 000,00 лева, или общо платени –
37 739,39 лева.
В експертното заключение се навежда, че извършеният превод в размер на 29 000,00
лева не е част от задължение на „А.” ООД към „Т.” ЕООД, както и че задължението на „А.”
ООД към „У.” ..., Германия по фактури по опис ... е за 66 739,39 лева, а извършените
плащания до 11.12.2019г. /датата на грешния превод/ са за 37 739,39 лева. Посочва се, че
те
остатъчното задължение към „У.” ..., Германия по 10 броя фактури, включени в опис ..., е в
размер на точно 29 000,00 лева /дължима сума 66 739,39 лева – платена сума 37 739,39 лева
= 29 000,00 лева/.
Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвеното заключение по допуснатата
и назначена съдебно-икономическа експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума, получена от ответника за сметка
на ищеца без правно основание за това. В доказателствена тежест на ищеца е да установи
факта, че е налице разместване на блага, при което същият е заплатил по банкова сметка на
9
ответника процесната сума в размер на 29 000,00 лева, която сума представлява частично
изпълнение на общо задължение в размер на 66 739,39 лева на ищцовото дружество „А.”
ООД към друго юридическо лице – „У.” ... по Клиентски № ... и номер на описа .... В тежест
на ответника е да докаже основанието за получаването или за задържането на получената
парична сума. Първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато ищецът докаже
даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато
ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно /така Решение № 29 от 28.03.2012г. на ВКС по
гр.д. № 1144/2010г., ІV г.о., ГК/.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че на 11.12.2019г. е бил
извършен паричен превод на сумата от 29 000,00 лева от разплащателната сметка на ищеца
към разплащателната сметка на ответника с IBAN № BG... и посочено основание на
преводното нареждане – „кл. н. ..., опис ...”, с получател – „У.Б.” ООД /понастоящем „Т.”
ЕООД/. Това обстоятелство се подкрепи и от кредитираната от съда съдебно-икономическа
експертиза, чиито констатации са в същата насока.
Нещо повече, от приобщената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи,
че в опис № ... от 15.11.2019г. по Клиентски № ... са включени 10 броя фактури, по които
ищецът „А.” ООД има задължения към немското дружество „У.” ... по повод извършени
доставки на стоки /услуги/, като според констатациите на вещото лице цитираните в описа
фактури са заведени в счетоводството на ищеца, докато в счетоводството на ответника –
„Т.” ЕООД, фактурите за предоставяни стоки/услуги по Клиентски № ..., номер на описа ...,
с отчетна дата 15.11.2019г., не са завеждани изобщо. Последното сочи на извод, че не е
налице основание за извършване на процесния паричен превод, предвид липсата на
съществуващи договорки, респ. облигационни отношения между страните по делото. В тази
връзка ответникът не проведе противно на изложеното насрещно доказване.
От представените по делото писмени доказателства и извършените в счетоводството на
ищеца и на ответника справки от страна на вещото лице се доказа също така, че в
счетоводството на ищеца „А.” ООД фактурите за доставени стоки /услуги/ по Клиентски №
... – общо 10 броя /включени в опис под номер .../15.11.2019г./, са заведени по кредита на
сметка 401 Доставчици, партида „У.” ..., Германия, като общият размер на заприходеното
задължение по фактурите /10 броя/ по този опис е в размер на 66 739,39 лева. Съобразно
извършените плащания от ищеца към доставчика „У.” ..., Германия по фактурите, включени
в опис ..., както следва: на 29.11.2019г. – 16 739,39 лева и 03.12.2019г. – 21 000,00 лева, или
общо платени – 37 739,39 лева, се установи, че извършеният превод в размер на 29 000,00
лева не е част от задължение на „А.” ООД към „Т.” ЕООД, а се явява остатъчно задължение
те
към „У.” ..., Германия по 10 броя фактури, включени в опис ....
Предвид гореизложеното – за липса на съществуващо основание към момента на
получаване на паричната сума в сметката на ответното дружество, съдът приема, че от
10
сметка на ищеца е изплатена сума по сметка на ответника, за което липсва основание,
поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и предявеният иск се явява
изцяло основателен и като такъв подлежи на уважаване.
Във връзка с възраженията в отговора на ответника, следва да се посочи, че е
ирелевантно в настоящия случай, че вземанията по банковата сметка, открита на името на
дружеството „Т.” ЕООД в „П.” АД, са предмет на запор, наложен от ЧСИ Г.Ц. по изп.д. №
208/2017г. Още повече, че макар и банковата сметка, по която е постъпил преводът да е
запорирана, то се установи, че ответникът „Т.” ЕООД е получил процесната сума без
основание и дължи нейното връщане, като при евентуално изпълнение от страна на ЧСИ
Г.Ц. по изп.д. № 208/2017г. задълженията на длъжника по изпълнителното дело – „Т.”
ЕООД, ответник в настоящия процес, ще бъдат погасени до размера на погрешно
преведената сума и получена без основание – 29 000,00 лева.
Ирелевантно е и наведеното от ответника възражение досежно това, че на основание
сключен Рамков договор за цесия от 19.12.2019г., Договор за цесия № 1 от 19.12.2019г. и
Приложение № 154/19.12.2019г. към него, „П.” АД /в качеството на цедент/ е прехвърлило
на „С. Г. Г.” ЕАД, с ЕИК: ... /цесионер/ всичките си вземания към „Т.” ЕООД, с ЕИК: ... /с
предишно наименование „У.Б.” ЕООД/, произтичащи от сключени договори за кредит, с
оглед на което според ответника „П.” АД се е удовлетворило чрез продажбата на дълга на
„С. Г. Г.” ЕАД. Последното освен, че е извън предмета на настоящия спор е и несъстоятелно
възражение от страна на ответника, предвид представеното по делото Писмо с изх. № БНБ-
21877 от 19.02.2021г., издадено от Българска народна банка, от което се установи, че
липсват данни в Централния кредитен регистър относно кредитната задлъжнялост на „Т.”
ЕООД за периода от 29.02.2016г. до 31.01.2021г.
Предвид горното, съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Ищецът е заявил претенция за съдебни разноски, съобразно представения по делото
Списък по чл. 80 от ГПК /л. 76 от делото/.
Общият размер на разноските, сторени от страна на ищеца в настоящото производство
възлиза в общ размер на 3 260,00 /три хиляди двеста и шестдесет/ лева, от които: 1 160,00
лева – заплатена държавна такса /л. 21 от делото/, 300,00 лева – заплатено възнаграждение за
вещо лице /л. 39 от делото/ и 1 800,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което
съдът намира, че не е прекомерно, съобразно материалния интерес и правната и фактическа
сложност на делото /л. 77 от делото/, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и предвид
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в настоящото производство в пълния претендиран размер, възлизащ на сумата
от 3 260,00 /три хиляди двеста и шестдесет/ лева.
Воден от гореизложените съображения, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД /с предишно наименование „У.Б.“ ООД/, с ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, пл. „Г.И.“ № 15, ет. 1, офис № 4, представлявано от
Д.Б.А., в качеството му на управител на дружеството, ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ООД, с ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. Я., ж.к. „В.Л.“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 3,
представлявано от Я.И.И., с постоянен адрес: гр. Я., ж.к. „В.Л.“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 3, в
качеството на управител на дружеството, сумата от 29 000,00 /двадесет и девет хиляди/ лева,
представляваща платена без основание сума на 11.12.2019г., ВЕДНО със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.06.2020г.,
до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД /с предишно наименование „У.Б.“ ООД/, с ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, пл. „Г.И.“ № 15, ет. 1, офис № 4, представлявано от
Д.Б.А., в качеството му на управител на дружеството, ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ООД, с ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. Я., ж.к. „В.Л.“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 3,
представлявано от Я.И.И., с постоянен адрес: гр. Я., ж.к. „В.Л.“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 3, в
качеството на управител на дружеството, сумата от 3 260,00 /три хиляди двеста и шестдесет/
лева, представляваща сторените по настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12