Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 3647 по описа за 2021 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 28.01.2021 г. на ищеца „Д.З.“ АД, чрез процесуален
представител юрк. С., против решение от 13.01.2021 г. по гр. дело № 18917/2020
г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Д.З.“ АД,
ЕИК: ******** срещу „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК: *******, искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 564,68 лв., представляваща регресно вземане, равняващо се
на ½ от изплатеното застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
30.12.2016г. в гр. Русе между л.а. с рег. № ****** и л.а. с рег. №******и
направените ликвидационно разноски, и на сумата от 172,07 лв., представляваща
лихва за забава върху главното вземане за периода 20.05.2017г. – 20.05.2020г.
В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че вината на водача
на л.а. „Опел Корса“ е останала недоказана. Твърди се, че СРС не е обсъдил в
цялост събраните доказателства. Поддържа се, че от събраните по делото
доказателства всъщност се установявало, че и двамата водачи са имали вина за
пътнотранспортното произшествие. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален представител, с
който оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения за правилност на
обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че инцидентът е настъпил единствено в
причинна връзка с противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Пежо“.
Иска се въззивният съд да остави без
уважение подадената въззивна жалба. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, II-Д въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Жалбата е подадена
в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността
на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Решаващият извод
на първоинстанционния съд, довел до отхвърляне на предявения регресен иск по
чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, е липсата на виновно и противоправно поведение от
страна на водача на автомобила "Опел Корса" с рег. № ******,
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника.
По делото е
представен протокол за ПТП № 28914 от 30.12.2016 г., съставен от участниците в
ПТП, в който е описано, че л.а. „Пежо 208“се е намирал в паркирано/спряло
състояние, а водачът на л.а. „Опел Корса“ е захождал за паркиране от лявата му
страна, при което л.а. „Опел Корса“ е ударил отворената предна лява врата на
л.а. „Пежо 208“ с предната дясна част на автомобила. В протокола са описани
повредите в предната лява врата на л.а. „Пежо 208“. Посочено е още, че и
двамата водачи имат вина.
В случая
участниците в ПТП и съставители на протокола не са страна в съдебното
производство. Този документ би обективирал свидетелски показания на това лице в
писмена форма, които представляват недопустими доказателствени средства в
гражданския процес, поради което не притежава материална доказателствена сила и
съдът не може да формира своята воля въз основа на обективираните в него
правнорелевантни факти. Ето защо, в частта досежно отбелязването, че и двете
страни са виновни за настъпване на произшествието не обвързва съда и както е
отбелязал съдията – докладчик от първостепенния съд следва да се цени с оглед
всички обстоятелства по делото.
От показанията на
свид. Я. /водач на л. а. "Опел Корса"/ се установява, че към момента
на удара, водача на л.а. „Пежо“ е отворил предна лява врата. Свидетелката е
категорична, че към момента на удара, същата вече е навлязла „с половината
кола“ в парко мястото.
От показанията на
свид. Б. /водач на л. а. „Пежо“/ се установява, че е паркирала автомобила си на
паркинга на „Мол Русе“ и отваряйки лявата врата, за да излезе от автомобила, е
настъпил процесния удар. Свидетелката твърди още, че не е видяла л.а. „Опел
Корса“ като е тръгната да излиза от шофьорската врата, а го е възприела едва
при удара.
От приетото по
делото заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно,
се установява, че на 30.12.2016г. около 18:00 ч., водачът на л.а. „Опел Корса“,
с рег. № ****** предприема маневра за паркиране на паркинг на МОЛ – Русе на
бул. „Липник“, вследствие на което, реализира ПТП с отворената предна лява
врата на товарен автомобил „Пежо 208“, с рег. № ******. По делото няма данни в
кой момент е отворена вратата и колко време е изминало от отварянето до удара.
По експертен път вещото лице е установила още, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел Корса“, който при маневра
за паркиране реализирал ПТП с отворената врата на л.а. „Пежо 208“.
В съдебно
заседание на 13.10.2020г. вещото лице е допълнило като втора причина за
настъпване на произшествието поведението на водача на л.а. „Пежо 208“. Разяснява,
че ако вратата е отворена непосредствено пред автомобила „Опел корса“, ударът
не може да бъде избегнат. Тъй като ударът е настъпил в предна броня на
паркиращия автомобил, то вратата на паркирания вече е била отворена при
извършване на маневрата за паркиране. По делото обаче не е доказан точния
момент на отваряне на вратата и дали водачът на л.а. „Опел Корса“ е разполагал
с нужното време за да възприеме препятствието и да го избегне. Установяването
на противоправното поведение на водача на л.а. „Опел Корса“ е в тежест на
ищеца, което е останало недоказано. Напротив както правилно е приел
първоинстанционния съд противоправно се явява поведението само на водача на
л.а. „Пежо 208“, който е отворил шофьорската врата и е предприел слизане от
автомобила без да съобрази навлизащия да паркира л.а. „Опел Корса“.
При тези данни и с
оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира,
че по делото не се установи водачът на автомобила "Опел Корса" Й.И.Я.
да е осъществил деликт. От събраните по делото доказателства не се установи
последният при управление на автомобила виновно /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ - умишлено
или по непредпазливост, да е нарушил разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка с
което нарушение да е настъпило процесното ПТП, т. е. не е налице е деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД. Установи се процесното ПТП е настъпило единствено поради
виновното и противоправно поведение на водача на л. а. "Пежо", който
при управление на автомобила виновно /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ е нарушил разпоредбите
на чл. 95, ал. 1 ЗДвП. Доколкото по делото не се доказа наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на автомобила "Опел Корса", чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, то и не следва да бъда
ангажирана отговорността му.
При тези данни,
съдът намира, че предявеният иск по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда
наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебнопредявените
права.
Основателността на
иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Доколкото съдът не достигна до наличието на такъв, то и този
иск също следва да бъда отхвърлен изцяло.
Поради изложеното
и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, II-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.01.2021 г. по гр. дело № 18917/2020 г.
на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Д.З.“ АД, ЕИК: ********
срещу „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК: *******, искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
564,68 лв., представляваща регресно вземане, равняващо се на ½ от
изплатеното застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 30.12.2016г. в гр.
Русе между л.а. с рег. № ****** и л.а. с рег. №******и направените ликвидационно
разноски, и на сумата от 172,07 лв., представляваща лихва за забава върху
главното вземане за периода 20.05.2017г. – 20.05.2020г.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: ******** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК: ******* на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред
въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.