гр. Велинград, 17.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 945 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, във втора фаза
по извършване
на делбата.
Предявен е иск за делба по чл.34 ЗС, вр. чл.341,
ал.1 ГПК от ищеца от М.М.Ш., ЕГН ********** ***, чрез адв.Вл. Д. и
адв. Хр. Каленски - САК, със съдебен адрес ***, срещу М.М.Ш., ЕГН ********** ***.
Иска съдебна делба на следния съсобствен недвижим
имот: Дворно място с пл. №96, за което е отредено УПИ XVII – 96, по плана на с.
Света Петка, находящо се в с.Света Петка, общ.Велинград, с площ 371 кв.м., а по
скица с площ 400 кв.м.- с неприложена регулация, при съседи: от изток - УПИ ХVI-94,
от запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV - 93 и от юг - улица, ЗАЕДНО с
намиращите се в имота приращения - застроената върху имота 2МЖ, със застроена
площ 68 кв.м. и селскостопанска сграда на два етажа, със застроена площ от 32
кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори
паянтов етаж /сеновал/,отразени в Скица №16/24.03.2018г. на Кметство с.Света
Петка, като и Паянтова сграда, със застроена площ 27 кв.м., при граници и
съседи: от изток - УПИ ХVI-94, от запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV - 93
и от юг - улица.
С влязло в законна сила на 07.05.2019г. съдебно
Решение № 98/17.04.2019г. на РС Велинград е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.М.Ш., ЕГН ********** ***, и М.М.Ш., ЕГН **********
***, на техните съсобствени имоти, а именно : - 144/400
ид.части от УПИ XVII-96, цялото с площ от 400кв.м. с
неприложена улична и дворищна регулация към съседни имоти, представляваща бивши
имоти №№ 55 и 56 от кв.9 по отменения плана на с.Света Петка от 1961, и
представляваща част от им.пл.№ 96 в кв.9, за който е отредено УПИ XVII-96,
ведно със застроените в него къща на два етажа със застроена площ 68
кв.метра и селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ 32 кв.метра,
състояща се от полумасивен първи етаж и втори паянтов етаж /сеновал/.
С влязло в законна сила на 30.11.2019г. съдебно
Решение № 357/18.10.2019г. на ОС Пазарджик е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.М.Ш., ЕГН ********** ***, и М.М.Ш., ЕГН **********
***, на цялото Дворното място, представляващо УПИ пл.№ 96, за който имот е
отреден УПИ XVII-96 с площ от 400 кв.м по действащия план на с. Света Петка,
общ.Велинград, при съседи: от изток - УПИ ХVI-94, от запад УПИ XVIII - 97, от
север - УПИ XV - 93 и от юг – улица.
ПРАВАТА на страните са определени в решението
както следва: ½ идеални части ½
за М.М.Ш. и
½ за М.М.Ш..
В с.з. ищецът М.М.Ш., чрез пълномощника си адв.Деспотски предявява претенции по сметки, срещу
съделителя М.М.Ш., за сумата от 5386,87лв. – представляваща ½ от
подобрения в размер на 10773,74лв. и за сумата от 569,05лв. – представляваща
½ от направени полезни разноски в размер на 1138,06лв., ведно със
законната лихва.
В с.з.ответникът, чрез пълномощника си адв.Ш.
предявява претенции по сметки, срещу съделителя М.М.Ш., за сумата от 4635,0лв.
– представляваща ½ от подобрения в размер на 9270,0лв.
Освен това ищецът М.М.Ш. е заявил искане за
възлагане на целия имот, ако същият е
неподеляем, а при евенуалност ако е поделяем, да му се възложи първия етаж от
процесната жилищна сграда и на ищеца втория етаж от нея.
Като се запозна с представените по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе
съдът прие за установено следното:
От заключението на допуснатата и изслушана по
делото основна и допълнителна съдебно техническа експертиза, изготвени от в.л.Б.
– не оспорени от страните и приети от съда като доказателство, се установява
следното: Поземления имот,
представляващ УПИ XVII-96 по действащия план на с. Света Петка, e с площ от 400 м2. Населеното място е пета категория и отстои на 12 км от
Велинград.Намира се в изцяло жилищен квъртал с добри транспортна и инжинерна
инфраструктура. В него има построена около 1970г. жилищна сграда на два етажа –
жилищен с височина 2,50м. и приземен с височина 2,42м. Сградата е е масивна на
гредоред. Входовете за двата етажа са на западната фасада на сградата: за първи
етаж - директно от двора, а за втори етаж - посредством външно бетоново
стълбище.Разпределението за двата етажа е следното: коридор, дневна, спалня,
кухня и санитарен възел - баня с тоалетна. На западната фасада на жилищната
сграда е изпълнена бетонова тераса, която на ниво първи етаж е преградена и
служи като вход-преддверие за етажа.Над тавана на втори етаж е поставена хидро
и топлоизолация. Сградата е в добро състояние, като първия етаж се ползва от
семейството на ищеца, а втория от семейството на ответника. Северно от
жилищната сграда, в дъното на имота, е построена стопанска постройка на два
етажа.Основата й е от каменна зидария, а стените, с изключение на една тухлена
стена на първи етаж, са дървени.Първи етаж се използва за стопански нужди, а
вторият е сеновал.
Процесният имот е 400кв.м. и няма достатъчно площ
за разделяне на два УПИ, тъй като изискващия се минимум е от 250 кв.м, което
прави процесният имот реално неподеляем, тъй като няма достатъчно площ за обособяване
на два парцела. Освен това жилищната сграда е в следата на имота и не позволява
разделянето му.
Светлата височина на първи етаж на жилищната
сграда от 2.42 м, с малко не достига до изискващите се 2.50 м за жилище, но
същият може да се приеме като друг вид самостоятелен обект - ателие, каквото е
допустимо да съществува в надземните етажи на жилищните сгради - чл.38, ал.1 от ЗУТ.Процесната двуетажна жилищна е възможно да се раздели по етажи на два
самостоятелни обекта: ателие на първи етаж, на стойност 20 400 лв и жилище на
втори етаж, на стойност 20 400 лв.
Възможно е жилищната сграда да се раздели и
вертикално на два обекта, но за това ще са необходими преустройства и е
задължително становище на строителен инженер-конструктор, както и на архитект.
Поради това и е направен извода, че жилищната
сграда е реално поделяема на две жилища, а и е разделена на две жилища: първи и
втори етаж, които съдържат изискващите се помещения и отговарят на разпоредбите на чл.40, ал. 1 от ЗУТ.
Пазарната стойност на имота е определена по
сравнителен метод ("метода на аналога") на метър квадратен за
дворното място е 22лв. за кв.м., за жилищната сграда е 300лв. за кв.м., а за
допълващо застрояване е 75лв. за кв.м.
В тази връзка следва да се отбележи, че в СТЕ е
изчислена стойност на дворното място на база 144/400 ид.части, като не отчетено
решението на ПОС за допускане до делба на цялото дворно място с прощ от 400
кв.м. Така е определена цена на дворното място от 3168лв. вместо действителните
8800лв.
Според
заключението пазарната стойност на процесния имот, определена по метода на
аналога е общо 52000лв, в това число: 8800 лв. - стойността на дворното място с
площ 400 м2; 40800лв. - стойността на жилищната сграда с два жилищни етажа и
изба, с разгъната застроена площ от 136 м2; 2400 лв - стойността на сградата на
допълващото застрояване със ЗП 32 м2. Стойността на 1/2 ид.ч. е 26000 лв.
В основно заключение по СТЕ е даден вариант за
делба на процесния имот, като са обособени два дяла:
- Първи дял -
за ищеца, включващ: Жилище-ателие на първи етаж; лява част „А” от стопанската
сграда и 1/2 ид.ч. от дворно място представляващо УПИ ХVII-96
в кв.9, по плана на с.Света Петка, с обща стойност 26 000 лв., в т.ч. - 20400
лв. - ателие на първи етаж на жилищната сграда, 1200 лв - стопанска сграда и 4400 лв – 1/2 ид.ч. от допуснатото до делба дворно място. Делът е равен на
стойността на 1/2 ид.ч. от процесния имот.
Втори дял - за ответника, включващ: Жилище на
втори етаж, дясна част „Б” от стопанската сграда и 1/2 ид.ч. от дворното място,
представляващо УПИ ХVII-96 в кв.9, по плана на с.Света Петка, с обща стойност
26 000 лв., в т.ч. - 20400 лв. – втори етаж на жилищната сграда, 1200 лв -
стопанска сграда и 4400 лв. – 1/2 ид.ч. от допуснатото до делба дворно място.
Делът е равен на стойността на 1/2 ид.ч. от процесния имот.
Видно от същото заключение по СТЕ е, че: Стойността
на претендираните и посочени на място СМР от ищеца М.Ш., към момента на
изпълнението им, е в размер на 25333.09 лв., в т.ч. 13003.92 лв. - работи,
свързани с жилищната сграда, 289.06 лв. - настилка в двора, 6052.20 лв. -
стопанска постройка с навес, 5987.91 лв. - масивна ограда.
Стойността на претендираните и посочени на място
СМР от ответника М.Ш., към момента на изпълнението им, е в размер на 10444.11
лв., всички работи, свързани с жилищната сграда.
Извършените от ищеца и ответника подобрения са
допринесли за увеличаване стойността на имота. Увеличената стойност на имота е
24180 лв. Увеличената стойност на жилищната сграда е 19380 лв. Подобренията, извършени
от ищеца в нея, са допринесли с 10200 лв. в тая стойност, а подобренията,
извършени от ответника в нея, са допринесли с 9180 лв. в тая стойност. Към
увеличената стойност на имота е допринесло и изпълнението от ищеца на масивната
ограда или с 4800 лв.
Като краен резултат подобренията, изпълнени от
ищеца, са допринесли с 15 000 лв. (10200 лв. в стойността на жилищната сграда +
4800 лв. - оградата) в увеличената стойност на имота. Подобренията, изпълнени
от ответника, са допринесли с 9 180 лв (за стойността на жилищната сграда) в
увеличената стойност на имота.
Видно от заключение по доп. СТЕ е, че се
потварждават изводите направени в основна СТЕ по отношение подялбата на имотите
и стойността на подобренията извършени от ищеца и ответника.
Съдът кредитира заключенията по СТЕ, като
компетентни, обективни и безпристрастни.
От представеното по делото Становище на главния
архитект, се установява следното: Възможно
е обособяване на отделни жилища по квоти на собственост, които са по 1/2 ид.ч.
за ищеца и 1/2 ид.ч. за ответника в Двуетажната Жилищна сграда (със ЗП=68 м2,
попадаща в УПИ ХVII-96 в кв.9, по плана на с.Света Петка , като се обособят в: ДЯЛ
№1 самостоятелно ЖИЛИЩЕ на ПЪРВИ ЕТАЖ с площ =68кв.м. и ДЯЛ №2 самостоятелно
ЖИЛИЩЕ на ВТОРИ ЕТАЖ с площ =68кв.м.
Спазена е нормата за минимален брой помещения в
ЖИЛИЩЕ, а и може да се допусне приемлив компромис по отношение на светлата височина
на помещенията в етажа, като е осигурен самостоятелен достъп до всяко жилище от
ниво терен(двор), без да се налага значително преустройство и без неудобства,
по-големи от обикновените. При спазване на строителните правила и нормативи,
КЗТО е осигурена нормална среда и площи за обитаване за всяко ЖИЛИЩЕ, обособено
като самостоятелен етаж в сградата с осигурен самостоятелен достъп от
терена(двора).
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът формира и правните си изводи:
Производството по делото се разглежда по реда на
чл. 341 и сл. от ГПК. Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство
се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие –
чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен протокол дялове, чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.
349, ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК.
Основен критерий за избора на способ е дали броят
на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това
съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване
на реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до
делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното
извършване.
Установи се по делото, че делбения имот –
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 136 кв. м., е поделяема между
съделителите, тъй като сградата има два жилищна етажа, а и съсобствениците са
двама. Според заключение по СТЕ жилищната сграда е реално поделяема на два дяла
– първи и втори етаж. От представеното становище на главния архитект се
установява също, че разделяне на делбения имот – 2 етажна жилищна сграда на два
дяла е възможно, като не са необходими никакви преустройства за това, тъй като
и двата етажа имат самостоятелни входове.
Съдът установява, че за разделяне на сградата на
две жилища на първи и втори етаж не се налага извършване на преустройства и няма неудобства, по-големи от обикновените по
смисъла на чл. 203 от Закона за устройство на територията с оглед да не е
установено от техническа експертиза необходимост за извършване на преустройство
и строителни работи и разходите за това. Освен това и страните не спорят, че
именн по този начин са разделили сградта и я обитават. При което всеки от тях може
да получи в самостоятелен дял едно жилище от жилищната сграда. А способа за
делба -изнасяне на имота на публична продан се явява неприложим по отношение на
жилищната сградата.
Що се отнася до стопанската сграда с площ от 32
кв.м., представляваща сграда от допълващо застрояване и състояща се от
полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/,
то тя не е самостоятелен обект на правото на собственост. В случая обаче се
касае за постройка в същия поземлен имот, в който е построена жилищната сграда.
Определено нейното предназначение е да обслужва собствениците на жилища. При
което няма пречка тази постройка да бъде разделена на две равни части по
вертикала, като всяка половина от нея се присъединена към някое от двете жилища
при обособяване на дяловете. В СТЕ е установено, че въпросната стопанска
постройка може да се раздели вертикално, като се поставят прегради на първия и
втория етаж и по този начин да се обособят от нея два дяла – ляв и десет всеки
от тях с площ от 16 кв.м. Съдът намира, че поставянето на прегради, които могат
да бъдат и леки такива, не представлява значително преустройство, при което и
въпросната стопанска сграда следва да се счета за реално поделяема на два дяла.
Респективно всеки от съсобствениците да получи при делбата и реален дял от
стопанската постройка.
Що се отнася до дворното място, което с площа от
400кв.м., то реално е неподеляемо, съгласно СТЕ. Няма пречка обаче, след като
от жилищната сграда са обособени две жилища, то и към всяко от тях да се разпредели
и съответна му ½ ид. част от дворното място.
В случая съдът намира за удачен за разпределяне на
дяловете предложения в СТЕ такъв, поради следното: По делото не се спори, че
ищецът и семейството му живеят на първия етаж от къщата, а ответника и неговото
семейство на втория етаж. При което с поставянето в дял на ищеца на първия
етаж, я на ответника на втория етаж от жилищната сграда всъщност ще се запази
съществуващото до момента ползване на сградата от страните.
В настоящото производство страните са с еднакви квoти
и според заключението на вещото лице имотите са реално поделяеми, като е
възможно да се обособят два реални дяла. Това означава, че е възможно всеки от
съделителите да получи реален дял от делбените имоти.
Предвид обстоятелството, че имотите са реално
поделяеми, то не основателно е искането на ищеца да му се възложи целия имот.
Всъщност това искане е направено под условие и в случай, че имота е неподеляем.
Ответникът също е направил искане за възлагане на имота, но едновременно е
предложил и хоризонтално разпределение на собствеността на етажи. Тоест
ответникът е направил искане разпределението на имотите да се извърши по реда
на чл. 353 ГПК.
Разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК
също е способ, който предполага съществуването на повече от един реален дял, за
да е възможно разпределение на всеки един от съделителите при критерии,
заложени в цитираната разпоредба.
Действително принципен способ за извършване на
делбата е чрез теглене на жребие – по чл. 352 ГПК, а когато това е невъзможно
или много неудобно - чрез разпределяне на дяловете по реда на чл. 353 от ГПК.
При избор на способ за извършване на делбата между
съсобствениците (чрез жребий по реда на чл. 350 и 352 ГПК или чрез
разпределение по реда на чл. 353 ГПК)
следва да съобразят установените в цитираната нормативната уредба правила и
указанията по приложението им, дадени с ППВС № 7/73 г., т. 5, б. "б",
според които способът по чл. 353 ГПК е
приложим при невъзможност за теглене на жребий (когато до делба са допуснати
имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а
същевременно дяловете на съделителите са различни) или голямо неудобство. Тегленето
на жребий трябва да се счете много неудобно в случаите, когато преди делбата
съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във
владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи
пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий
може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи
разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има
имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий, в какъвто смисал е т. 5 на
ППВС № 7/1973 г.
Извършването на подобрения в някой от дяловете от
част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях също е посочено
като един от критериите за извършване на разпределение по чл.353 от ГПК, защото
прилагането му води до това да не се създават на значителни затруднения и
необходимост от уреждане на сметки със суми в големи размери. Разпоредбата
на чл.353 ГПК не поставя ограничения
относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата
чрез теглене на жребий, поради което те могат да са свързани със засягане,
както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите и ако те са
значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, следва да се
съобразят при извършване на делбата. При разпределянето по чл.353 ГПК съдът се
ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на
съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител да се разпределят
равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението
им.
По делото безспорно се установи, както наличие на
възможност за обособяване на два реални дяла от допуснатите до делба недвижими
имоти – по един за всеки от двамата съсобственици. В случая способа жребие е
неприложим и поради факта, че всеки от съсобствениците реално живее и ползва
съответно на първи и втори етаж от жилищната сграда, където е извършил
подобрения.
По горните съображения съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на чл.353 ГПК, предложение последно, и извършванена на делбата
следва да станае по способът -разпределянето
по чл.353 ГПК, тъй като прилагането му е обословено от фактическото ползване и извършване на
подобрения от съсобствениците в обитавания от всеки от тях етаж е, тоест
теглене на жребие се явава много неудобно за съделителите.
По тези съображения и до колкото ищеца М.Ш. ползва
и е правил подобрения на първия етаж, то и следва да му бъде разпределен първи
дял от вариант №1 на СТЕ. А на ответника М.Ш., който е ползва и е правил
подобрения на втория етаж, то и следва да му бъде разпределен втори дял от
вариант №1 на СТЕ. Още повече, че в случая разликата между стойността на
дяловете в давата варианта на разпредление дадени в СТЕ няма.
Според заключение по СТЕ стойността на първи дял е - 26000лв., а и на втори дял е 26000лв.,
тоест съделителите имат равни дялове в съсобствеността, то не еналице разлика в
стойността, която да бъде компенсирана.
При това положение съдът приема,че съсобствеността
следва да се прекрати при условията на
чл. 353 от ГПК, като допуснатите до делба имоти се разпределят между
съделите по варианта на СТЕ, а именно:
- Първи дял,
съдържащ: Първи приземен жилищен етаж – ателие с самостоятелен вход от
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, което жилище е с площ от 68 кв.м., ведно с лява
половина от сграда на допълващото застрояване - селскостопанска сграда на два
етажа цялата със ЗП от 32 кв.м, която
част е със застроена площ от 16 кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж
/помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/ сграда на допълващото
застрояване - селскостопанска сграда на два етажа, представляваща лява половина
от сградата, която част е със застроена площ от 16 кв.м., състояща се от
полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/,
както и ½ идеална част от
Дворното място, представляващо УПИ пл.№ 96, за който имот е отреден УПИ
XVII-96 с площ от 400 кв.м по действащия план на с. Света Петка, с обща
стойност на дела 26000 лв., се разпредели на ищеца М.Ш..
- Втори дял,
съдържащ: - Втори редовен жилищен етаж
с самостоятелен вход от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, което жилище е с площ от 68
кв.м., ведно с дясна половина от сграда на допълващото застрояване -
селскостопанска сграда на два етажа цялата със ЗП от 32 кв.м, която част е със застроена площ от 16 кв.м.,
състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов
етаж /сеновал/, както и ½ идеална част от Дворното място, представляващо УПИ пл.№ 96,
за който имот е отреден УПИ XVII-96 с площ от 400 кв.м по действащия план на с.
Света Петка, с обща стойността дяла 26000лв., се разпредели на ответиника М.Ш..
По претенциите по сметки, съдът намира следното:
Ответникът е претендирал извършени подобрения в
делбения имот, а именно: 1. За
извършени подобрения в трите стаи на първия етаж – спалня, кухня, хол, както и
в изграждането на баня с тоалетна и друга отделна тоалетна на същия първи етаж,
в периода от 10.07.2013г. до 10.07.2018г., на обща стойност 7240 лв.; 2. За изграждане на преградна стена на
процесия имот на обща стойност 3089,74 лева, извършени в периода от
01.06.2017г. до 16.05.2018г.; 3. Подобрения, направени за отделно захранване с ел.енергия за първия
етаж и за присъединяване към ел. мрежа на „.ЕВН - България
Електроразпределение“ АД/, с монтиране на отделен електромер на първия етаж за
отделно захранване с ел.енергия платена
на дата 15.03.2014г.;
Освен това ищецът претендира като претенции по
сметки и направени полезни разноски по опазване на вещта и стопанисването й, в
това число за изградена под терасата на ответника тухлена зидария, прозорци и
врата за вход на първия етаж и поставяне на бойлер и оборудване на баня в
първия етаж, в периода от 07.01.2015г. год. до 12.09.2019год. в общ в размер на 1138.06 лева.
Общата претенция по сметки на ищеца за подобрения
е в размер на 10773,74 лева, като от ищцеца се претендира да бъде осъден
ответникът да заплати 5386,87 лева съответстващи на неговата квота от 1/2 на
съсобственият им имот, а за полезни разноски е 1138.06 лева., като от ищцеца се претендира да бъде осъден ответникът да заплати ½ от тях в размер на 569,05 лева.
От своя страна ответникът също е претендирал
извършени подобрения в делбения имот, а именно: 1. Смяна на дограма на целия
етаж втори етаж, в кухнята, спалнята, хола и банята в периода 2011г.-2015г.; 2.
Шпакловка и мазилка и настилка от ламинат на втория етаж, извършени през лятото на 2012г. и през 2014г.; 3. 2250лв.- за зялостна подмяна на тръби за чиста
вода и канал /по 25 метра/, отделяне ВиК и канал от тези за първия етаж и поставяне
на санитарен фаянс по стени и под в баня с тоалетната на етажа и декоративна мазилка
с гипсокартон на тавана, извършени през септември 2014г.; 4. 500лв. за Ремонт
на ТАВАНА на жилищната сграда - поставяне топлоизолация и защитно водоустойчиво
фолио между гредореда на тавана, всяко с площ 70 кв.м. през м. юли 2018г. , в
това число: 350 лева за материали /150 лева топлоизолация и 200 лева
хидроизолацията/ и труд 150 лева за външен майстор, работил заедно с ответника;
5. 300 лева – за заплащане стойността на вътрешната преградна плоча от бетон и
желязо - 6 кв.м. между етажите, направена 2016г.; 6. 400 лева за направа на
външна тераса около 20 кв.м. заедно със стълбището –за труд заплатен изцяло от
ответника, при заплатени поравно материали от страните по делото.
Общата претенция по сметки на ответника за
подобрения е в размер на 9270 лева, като
от ответника се претендира да бъде осъден ищеца да заплати 4635,0 лева
съответстващи на неговата квота от ½.
Съгласно чл.72-74 от Закона за собствеността
владелецът /добросъвестен или не/ има право на необходимите разноски за
запазване на вещта. Единствено добросъвестният владелец /както и приравнените
на него недобросъвестен владелец - добросъвестен подобрител има право и на
обезщетение за подобренията или полезни разноски, което право се основава и е
проявление на общия принцип в гражданското право за недопустимост на
неоснователното обогатяване.
Подобренията, или полезните разноски за имота, са
тези, при които вложените труд,средства и материали имат практически смисъл и
са довели до увеличаване на стойността на имота.Подобренията трябва да
съществуват и да са оценяеми към деня на постановяване на решението.
Движимостите, които не са трайно прикрепени, могат да бъдат отделени, без
съществено увреждане на имота,не подлежат на заплащане,тъй като не съставляват
подобрение.
Необходимите разноски са разходите за запазване и
съхраняване на вещта,които не увеличават стойността й.
При изясняване на правата за необходими и полезни
разноски следва да се изхожда от две законови презумпции, които са оборими.
Първо, че този, който държи вещта, я държи за себе си /т.е. е владелец/ и
второ, добрсъвестността му също се предполага. Страните не спорят по обстоятелствата, че всеки от тях е правил ремонт и
подобрения в обетавания от него етаж, в случая ищеца на първия етаж, а
ответника на втория етаж както и на покрива. Не спорят и по обстоятелствата
ищецът да извършил подобрения в имота, като е изградил ограда, поставил е
настилка в двора. Определено с тези подобрения е увеличена стойността на
имотите – жилищна сграда и дворно място.
Съгласно нормата на чл.30, ал.3 ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Под "тежести" в посочената норма следва да се разбират разноските
за съсобствената вещ. Безспорно е, че всеки съсобственик следва да участва
съразмерно с дела си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски,
които се отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед
необходимостта да направи възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената
вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено
служене. Без значение в случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам
си служи с общата вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като
разноските произтичат от действия по управление на вещта.
Установява се по делото от заключение по СТЕ, че стойността
на претендираните и посочени на място СМР от ищеца М.Ш., към момента на
изпълнението им, е в размер на 25333.09 лв., в т.ч. 13003.92 лв. - работи,
свързани с жилищната сграда, 289.06 лв. - настилка в двора, 6052.20 лв. -
стопанска постройка с навес, 5987.91 лв. - масивна ограда. Стойността на
претендираните и посочени на място СМР от ответника М.Ш., към момента на
изпълнението им, е в размер на 10444.11лв., всички работи, свързани с жилищната
сграда. Пак според СТЕ подобренията,
изпълнени от ищеца, са допринесли с 15 000 лв. (10200 лв. в стойността на
жилищната сграда + 4800 лв. - оградата) в увеличената стойност на имота.
Подобренията, изпълнени от ответника, са допринесли с 9 180 лв (за стойността
на жилищната сграда) в увеличената стойност на имота.
До колкото претенциите по сметки на остраните са в
по-малък размер от установените в СТЕ, а те са помалки дори и от посочените ССЕ
за допринасяне за увеличаване стойността на имота, то същите слезва да бъдат
уважени в претндираните размери, тъй като страните не са именили претенциите
си. Изложеното сочи, че е настъпило неоснователно разместване на имуществени
блага, което следва да бъде отстранено при условията на чл.72, вр. чл.30, ал.3
от ЗС.
Така до колкото ищеца и отватника имат равни
дялове в съсобствеността от 1/2 ид част, а се установи стойност на претендираните
подобрения да е по-малка от претендираните такива, то ще се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата от общо 5955,92лв., представляваща сбор от 5386,87 лева-
извършени подобрения и 569,05 лева –полезни разноски, както и ищеца да заплати
на ответника сума в размер от 4635,0 лева, за подобрения на съсобствения делбен
имот, ведно със законното лихва върху тези суми, считано от 16.01.2020г. – датата
на предвяването им, явяща се и дата на поканата за плащане.
С настоящето съдебно решение съделителите следва
да бъдат осъдени да заплатят ДТ с оглед стойността на дяловете им. При стойност на дела на ище;а и на ответника от
по 26000лв., ще се осъдят страните да заплатят държавна такса от по 1040,68лв.
за делбата. Освен това ще се осъди ищеца да заплати и държавна такса от 238,24
лева – по претенцията по сметки, както и ответника да заплати и държавна такса
от 185,40 лева – по претенцията по сметки.
Предвид изхода от спора и до колкото страните по
дело за делба са едновременно както ищци така и ответници, то нямат право на
разноски за адвокатско възнаграждение, а направените от тях такива остават за
тяхна сметка. Други претенции за разноски не са релевирани от страните.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.353 ГПК, в дял на М.М.Ш., ЕГН **********
***, следния имот:
- Първи
приземен жилищен етаж – ателие с самостоятелен вход от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, което жилище е с площ
от 68 кв.м., ведно с лява половина от сграда на допълващото застрояване -
селскостопанска сграда на два етажа цялата със ЗП от 32 кв.м, която част е със застроена площ от 16 кв.м.,
състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов
етаж /сеновал/ сграда на допълващото застрояване - селскостопанска сграда на
два етажа, представляваща лява
половина от сградата, която част е със застроена площ от 16 кв.м., състояща се
от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/,
както и ½ идеална част от
Дворното място, представляващо УПИ пл.№ 96, за който имот е отреден УПИ
XVII-96 с площ от 400 кв.м по действащия план на с. Света Петка, общ.Велинград,
при съседи: от изток - УПИ ХVI-94, от запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV -
93 и от юг – улица, с обща стойност на дела 26000 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.353 ГПК, в дял на М.М.Ш., ЕГН **********
***, следния имот:
- Втори
редовен жилищен етаж с самостоятелен вход от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, което жилище е с площ от 68 кв.м., ведно с дясна
половина от сграда на допълващото застрояване - селскостопанска сграда на два
етажа цялата със ЗП от 32 кв.м, която
част е със застроена площ от 16 кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж
/помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/, както и ½ идеална
част от Дворното място, представляващо
УПИ пл.№ 96, за който имот е отреден УПИ XVII-96 с площ от 400 кв.м по
действащия план на с. Света Петка, общ.Велинград, при съседи: от изток - УПИ
ХVI-94, от запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV - 93 и от юг – улица, с обща
стойност на дела 26000 лв.
ОСЪЖДА М.М.Ш., ЕГН ********** ***, да заплати на М.М.Ш., ЕГН ********** ***, Сумата от общо 5955,92лв. /пет хиляди деветстотин петдесет и пет лева и 92ст./,
представляваща сбор от 5386,87 лева- ½ от извършени подобрения и 569,05
лева –1/2 от полезни разноски, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване
на претенцията - 16.01.2020г до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА М.М.Ш., ЕГН ********** ***, да
заплати на М.М.Ш., ЕГН ********** ***, Сумата от 4635,0 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и пет лева и 92ст./,
представляваща ½ от извършени подобрения, ведно със законната лихва
върху нея, считано от предявяване на претенцията - 16.01.2020г до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА М.М.Ш., ЕГН ********** ***, да заплати ДТ в
размер на 1040,68лв. /хиляда и четиридесет лева/ - за делбата, както и ДТ в размер на 238,24 лева /двеста тридесет и осем лева и 24ст./– по претенцията
по сметки.
ОСЪЖДА М.М.Ш., ЕГН ********** ***, да заплати ДТ в размер
на 1040,68лв. /хиляда и четиридесет
лева/ -за делбата, както и ДТ в
размер на 185,40 лева /сто осемдесет и пет лева и 40ст./– по претенцията по
сметки.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………
/Валентина Иванова/