№ 400
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20211100509692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“ АД срещу действие на частен
съдебен изпълнител рег. № 851 – М.П. на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 1589/2021,
изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева респ. корекция на
размера на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй
като размерът на адвокатското възнаграждение било завишено и не отговаряло на
фактическата и правна сложност на делото респ. не били налице условията за
кумулиране на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително
производство с такова за процесуално представителство.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят моли
адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от страна на взискателя.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е
неоснователна.
1
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Изпълнително дело № 1589/2021 г. по описа на ЧСИ рег. № 851 – М.П., на
Камарата на ЧСИ е образувано по молба на ЗД „Б.И.“ АД, чрез адв. М.Г., с приложено
към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 19.10.2020 г. на СРС,
79 състав по гр. д. 31926/2016 г., по който жалбоподателят е осъден да заплати на
взискателя сумата от 21 577, 40 лв. – регресно застрахователно обезщетение и сумата
от 1 063, 10 лв. – съдебни разноски.
На 07.06.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за
доброволно изпълнение, получена от длъжника на 09.06.2021 г. , видно от стореното
отбелязване върху разписката /стр.7 в изп. дело/.
На 15.06.2021 г. е постъпило възражение от длъжника относно размера на
приетото адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство. С
постановление от същия ден ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на
обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за
разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата
на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред
него изп.д. № 1589/2021 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е
произнесъл с постановление, с което е отказал да редуцира адвокатското
възнаграждение на взискателя до сочения от длъжника размер, което разпореждане
подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на
отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на отказа на съдия-изпълнителя, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:
2
Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в релевантната й редакция, за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½
от размерите по чл. 7, ал. 2 на наредбата.
С оглед на обстоятелството, че по изпълнителното дело към настоящия
момент не са извършени никакви действия от процесуалния представител на
взискателя, насочени към процесуално представителство, вън от образуване на
изпълнителното дело липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за извършване на действия респ. процесуално представителство.
Видно от данните по делото, вън от поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани каквито и да е изпълнителни действия.
Самото изпълнително производство, от своя страна, не се отличава с обемност
и не притежава фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на
претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и
съдействие, вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на ЧСИ да
редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., , поради което
постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.
Длъжникът оспорва начинът на изчисление на таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че се дължи сума от 2 842, 02
лв. – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В т. 26 от ТТР към ЗЧСИ са посочени
пропорционалните такси за парично вземане. Настоящият съдебен състав намира, че
„паричното вземане“ по смисъла на цитираната разпоредба съставлява сумата,
формирана като сбор на сумите, посочени в изпълнителния лист, за събиране на което
е инициирано изпълнителното производство и размерът на законната лихва, дължим от
определената начална дата в изпълнителния лист до датата на изплащане на
главницата. Паричното вземане възлиза на 33 639, 08 лв. Видно от изготвената сметка
от 24.06.2021 г. на ЧСИ /стр. 25/ таксата по т. 26 е изчислена дори върху по-нисък
размер на паричното вземане / върху 33 597, 12 лв./, поради което в тази част жалбата е
неоснователна.
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед
дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о.
ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******* постановление от
15.06.2021 г. на ЧСИ 848 – М.П. по изп.дело 1589/2021 г. в частта за горницата над 200
лв. до присъдената сума от 1000 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4