№ 468
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500166 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 68940/21.10.2022 г. на ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2 срещу
Решение № 2531/22.09.2022 г. , по гр.д. № 9716/2021 г., на СГС, I-6 с., в
частта, с която е осъдена да заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 50000.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди от поддържано незаконно обвинение в извършване на
четири престъпления, по което е бил оправдан с влязла в законна сила на
27.09.2016 г. Присъда № 105/25.03.2015 г., по н.о.х.д. № 4588/2014 г., на СГС
и сумата 300.00 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва върху тези
суми, считано от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
Въззивникът твърди, че решението в атакуваната му част е постановено
в нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и
необоснованост. В условията на евентуалност размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди се счита за завишен. Оплакванията във
въззивната жалба се свеждат до липса на годни доказателства, които да
установяват действително търпяни от ищеца вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение и до неправилно
приложение на критерия за справедливост. Според въззивника не било ясно
защо справедливостта в конкретния случай е намерила израз точно в
присъдената сума като липсвал механизъм за определянето на размера, който
1
да е възможно да бъде проследен. Настоява, че Прокуратурата не следва да
носи отговорност за медийния интерес или медийното отразяване на случая,
както и за интерпретациите и внушения направени чрез публикациите. По
същество моли за отхвърляне на предявеният иск, евентуално намаляване на
обезщетението по размер. В с.з. поддържа въззивната жалба по изложените в
нея оплаквания.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият С. Г. Г.,
ЕГН **********, не депозира писмен отговор.
2. Въззивна жалба вх. № 73710/07.11.2022 г. от С. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“, № *** срещу Решение №
2531/22.09.2022 г., по гр.д. № 9716/2021 г., на СГС, I-6 с., в частта, с която е
отхвърлен иска за осъждането на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, да заплати разликата
над присъдените 50000.00 лв., до претендираните 70000.00 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, разликата над присъдените 300.00 лв., до
претендираните 2300.00 лв., обезщетение за имуществени вреди, както и за
присъждане на законна лихва върху сумите, за периода 02.08.2018 г. –
02.08.2021 г.
Въззивникът счита, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства по
делото, но при определяне на размера неправилно е приложил критерия за
справедливост. Излага анализ на разясненията по въпроса дадени в ППВС №
4/1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г., ОСГК на ВКС и счита, че съдът не е отчел
обстоятелството, че ищецът продължава да търпи вреди всеки път, когато
излиза извън страна или пътува до друга страна с междинни кацания, в
резултат на наложена по искане на Прокуратурата и непремахната
принудителна административна мярка. Счита, че не е бил съобразено и
обстоятелството, че в хода на досъдебното производство са били повдигани
различни обвинения, достигнали до седем на брой и в края въззивникът е
предаден на съд за четири от тях. Явяването му като задължително пред
разследващите органи, е довело до допълнителното му психическо и
икономическо натоварване, тъй като е било свързано с пътуване от страната,
в която пребивавал до РБ. Счита, че не е било отчетено и обстоятелството, че
повдигнатите обвинения, макар и да не са били за тежки умишлени
престъпления, са били четири на брой и са предвиждали парични санкции в
различни размери. Досежно неприсъдения размер на имуществените вреди от
2000.00 лв., сочи че посочената сума е изразходвана за адвокатски
възнаграждения в хода на наказателното производство като са представени
съответните доказателства за изплащането им, поради което неправилно не са
били присъдени от първоинстанционния съд. По отношение началния момент
на претенцията за лихва сочи, че въпросът е разрешен в т. 4 от ТР 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС, на която решението противоречи. Отчитайки релевираното
възражение за частично погасяване по давност на тази претенция, счита че
лихвата е дължима с начална дата – 02.08.2018 г. По същество моли за отмяна
на решението в атакуваните части и уважаване на иска за вреди в пълен
размер, както и за присъждане на обезщетение за забава върху сумите,
считано от посочената дата. В с.з. лично и чрез процесуален представител,
поддържа въззивната жалба по изложените в нея оплаквания.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Разпореждане № 294/20.01.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане осъдителна
искова претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което решението се явява и допустимо.
Производството пред СГС е образувано по искова молба на С. Г. за
осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати сумата
70000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди, в резултат на воденото наказателно производство за извършени
престъпления по чл. 278 г, ал. 1, предл. 3 и 4 НК, чл. 308, ал. 1, предл. първо
НК, чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1, предл. 1 НК, по които ищецът е бил оправдан с
влязла в сила на 27.09.2016 г. Присъда № 105/25.03.2015 г., по н.о.х.д. №
4588/2014 г., на СГС и сумата 2300.00 лв., обезщетение за претърпяни
имуществени вреди – разходи за адвокатски възнаграждения, от същото
незаконно обвинение, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от
27.09.2016 г. (деня на увреждането) до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ.
Безспорно се установява от приобщеното нохд № 4588/2014 г., на СГС,
НО, XXXV с., че ищецът С. Г. е бил подсъдим и производството е
приключило с постановяване на Присъда № 105/25.03.2015 г., с която е
оправдан по повдигнатите му обвинения в извършването на четири
престъпления. Присъдата е влязла в сила на 27.09.2016 г., след като е била
потвърдена с Решение № 342/01.08.2016 г., по внохд № 19/2016 г., на САС,
НО, IV с.
Установява се и от приложеното ДП № 104/2011 г., по описа на ГД
„КП“ МВР, че досъдебното производство е образувано на 27.07.2011 г., срещу
неизвестен извършител, в хипотезата на чл. 212, ал. 2 НПК, с извършване на
неотложни следствени действия – обиск на ищеца и изземване, претърсване
на жилище, находящо се в гр. ***, ул. „***“, №***, ет.***, ап.*** и изземване
и разпит на свидетели. Извършените неотложни процесуално-следствени
действия са одобрени с Определения на СГС, XXV с., по нчд №№ 3606 и
3607/2011 г.
На същата дата – 27.07.2011 г., в 15:30 ч. ищецът е задържан за срок от
24 часа, със заповед на Началник сектор ГДКП и е извършен личен обиск.
Видно от съдържащия се в досъдебното производство Фиш за спешна
медицинска помощ, на същата дата - 27.07.2011 г., в 15:50 ч. в ЦСМП е
получен сигнал за местопроизшествие на адрес: ЖК „Лозенец“, ул. „Цв.
Градина“ като пред № 23 е намерен ищеца С. Г. в безпомощно състояние.
С Постановление от 21.02.2012 г. ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем като му е взета МНО „Гаранция“, в размер на 500.00 лв.
Видно от материалите по делото е, че срокът на разследването срещу
ищеца е бил многократно продължаван.
3
В материалите по делото се съдържа и Постановление на ОП – Видин
от 07.09.2011 г., във връзка с ДП № 313/2011 г., по описа на ОД на МВР –
Видин, с което по молба на ищеца е отказано вдигане на наложена на
10.03.2011 г., принудителна административна мярка за напускане пределите
на РБ. Мярката е отменена с Определение № 132/16.09.2011 г. на ОС – Видин,
видно от писмо от 20.11.2012 г. (л. 64 от досъд. производство). От същото
писмо се установява, че с телеграма № 19047 от 31.05.2012 г. на ГД
„Национална полиция“ ищецът е обявен за общодържавно издирване.
Във връзка с неявяване на ищеца, след като е редовно призован, за
същият е постановено принудителното му довеждане и е обявен за
общодържавно издирване, което е снето с Постановление от 04.10.2013 г.
С Постановление от 16.05.2014 г. ищецът повторно е привлечен като
обвиняем по делото по обвинение за издържени четири деяния, едно от които
при условията на продължавано престъпление. На 28.05.2014 г. разследването
е предявено на обвиняемия чрез назначеният му служебен защитник.
С Постановление от 07.07.2014 г. воденото срещу ищеца досъдебно
производство е частично прекратено.
На 16.07.2014 г. в СГС е внесен обвинителен акт срещу ищеца, след
прекратяване на образуваното наказателно производство и изпълнение на
указанията обвинителния акт е внесена повторно на 22.10.2014 г. и е било
образувано нохд 4588/2014 г., на СГС, което е приключило с посочената по-
горе влязла в сила оправдателна присъда.
От страна на ищеца са представени писмени доказателства,
удостоверяващи образователния му ценз и трудовата му заетост в Република
Малта за периода 15.05.2012 г. – 15.05.2013 г.
По делото е представено писмо на Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“, издадено от орган в РБългария, в резултат на
отправени запитвания от страна на ищеца като е даден отговор, че е издаден
зелен бюлетин от Интерпол, свързан с престъпление срещу дивата природа,
като този бюлетин има предупредителна цел.
За установяване на претърпяните неимуществени вреди в хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства на
страната на ищеца, посредством разпит на св. С. С. Г. – син на ищеца и св. В.
Г. М., без родство. Показанията на свидетелите се ценят в частите, в които са
резултат на непосредствени и лични впечатления, не противоречат на
останалите приети за установени по делото обстоятелства и при отчитане на
родствената връзка на първия свидетел с ищеца.
От показанията на св. Г. се установява, че отношенията му с неговия
баща се променили в резултат на обвиненията, ищецът започнал да се
срамува, занемарил външния си вид, което не съответствало на човек с две
висши образования. Ищецът спрял да се среща с приятели, охладнели
отношенията му с неговия брат, с когото и към момента не поддъжали връзка,
притеснявал се за здравето на своя баща (дядо на св. Г.) и молел св. Г. да не
казва на дядо си. Преценява отношенията с баща си като възстановени, тъй
като с възрастта разбрал, че няма причина за повдигнатите обвинения, а след
постановяването на присъдата се убедил, че баща му не е престъпник.
Показанията на този свидетел, в частите, в които споделя данни за
употребената сила срещу баща му при задържането и впечатленията, които
4
баща му имал по отношение на това, както и че по повод на обвинението е
била издадена червена бюлетина от Интерпол, която станала причина баща
му да не може да влезе в Дубай, съставът на въззивния съд намира, че не
следва да бъдат ценени, доколкото не са резултат на непосредствени и лични
впечатления, а са опосредени.
В показанията си св. М., излага, че ищецът напълно се отчуждил от
приятелския си кръг, към който се числял и свидетеля. Заявява, че ищецът
имал притеснения и трудности при напускане на страната свързани с работа в
чужбина. Свидетелства и за нежеланието на приятелите му да се виждат с
него, за афектите в семейната среда, довели до продължително отчуждение
между него и сина му. Както и, че ищецът тежко е понасял медийните
публикации, в които се твърдяло, че е виновен и ще бъде вкаран в затвора.
Заявява, че ищецът е човек с висок интелект, владее няколко езика и има
познания в икономическите области на живота.
Показанията на този свидетел в частта, в която възпроизвежда споделен
му от ищеца разказ за малтретиране при задържането му не се ценят от
въззивния съд, тъй като не са непосредствени.
Пред първоинстанционния съд са представени договори за правна
защита и съдействие за направени от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 2300.00 лв.
При тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд намира
предявеният иск за основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, в случаите
на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което
съгласно чл. 4 от същия Закон се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение, в който смисъл са и разясненията на Тълкувателно решение №
3/2005 г. на ВКС, ОСГК. Настоящият състав споделя и разясненията дадени
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 480/23.04.2013 г., по гр.д. № 85/2012 г., на
ВКС, IV ГО, съгласно което обезщетението за неимуществени вреди е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото. С оглед
принципа за всеобхватност на обезвредата при извършен деликт, залегнал в
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай елементите
от фактическия състав, пораждащ правото на обезвреда за ищеца, в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, са налице, поради което за
претърпените от него неимуществени вреди, които са в пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, следва да бъде
определено съответно обезщетение. Ето защо, искът за репариране на
неимуществените вреди се явява доказан по своето основание.
В този смисъл оплакването за недоказаност на действителните вреди, в
причинна връзка с незаконното обвинение, релевирано във въззивната жалба
на Прокуратурата се преценява като неоснователно. Константна е съдебната
практика по въпроса, че съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на
обичайното за подобни случаи. Това е така, защото житейски е логично по
5
време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в
извършване на престъпление, да е притеснено и тревожно, да чувства
несигурност за бъдещето си, накърнява се способността му за общуване като
се търпят и неудобства от социален и битов характер. Ето защо, не е в тежест
на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в
душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др. подобни.
Досежно определяването на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по силата на
пар. 1 от ДР на ЗОДОВ, приложение следва да намери заложеният в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий по справедливост. Прилаганото на
критерия "справедливост" предпоставя цялостна преценка на конкретните
факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за
правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат
репарирани. От значение в настоящия случай са вида на престъпленията, за
което е повдигнато незаконното обвинение – по чл. 278 г, ал. 1, предл. 3 и 4
НК, чл. 308, ал. 1, предл. първо НК, чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1, предл. 1 НК.
Видно от съответните състави е, че нито едно от тях не предвижда наказание
лишаване от свобода повече от пет години, за да бъде кважифицирано като
„тежко“, по см. На чл. 93, т. 7 НК; продължителността на незаконното
наказателно преследване, е била малко над 4 години и не надхвърля
съществено разумния срок; безспорно установеното насилие упражнено
върху него при първоначалното му задържане, страхът и притесненията,
които ищеца е изпитвал, безсилието, унижението, неправдата и
притесненията за близките си; мерките на процесуална принуда –
пърначалното му задържане, мярката за неотклонение "парична гаранция";
броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия, които са многобройни; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалият с оглед личността и начина на живот, както и
разпространяването на този факт в обществото, респ. в социалната среда, в
която живее, установени от показанията на разпитаните свидетели; възрастта
на ищеца към датата образуване на производството – 50 години, и фактът, че
преследването в тези четири години от активната му възраст е рефлектирало
цялостно върху живота му, върху социалните контакти и върху личната
психо-емоционална сфера. На последно място, съдът приема и като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди икономическия
растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите
и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.
От друга страна в настоящото производство не е установено тежко и
трайно влошаване на здравословното, физическо и психическо състояние на
ищеца от воденото наказателно производство, доколкото липсват медицински
документи за това. От събраните доказателства се установява, че ищецът се е
установил да живее и работи преимуществено в чужбина. В този смисъл
съставът на въззивния съд намира, че оплакването на ищеца за
несъобразяване при определяне на размера на обезщетението на факта на
приложената принудителна административна мярка „Забрана да напуска
пределите на РБ“ и издадените във връзка с нея червена, впоследствие зелена
бюлетина на Интерпол и тяхното отражение върху възможността на ищеца да
пътува за неоснователно. Както бе посочено във възприетото по фактите,
ПАМ „Забрана да напуска пределите на РБ“ в действителност е била
наложена, но по водено срещу ищеца друго наказателно производство,
образувано през 2010 г. При това положение търпяните от ищеца
6
неблагоприятни последици от тази мярка не се намират в пряка причинна
връзка с незаконните обвинения по процесното наказателно производство.
Поради което и същите не се съобразяват от съда при определяне на
адекватния размер на обезщетението.
На следващо място, съставът на въззивния съд намира, че при
определяне на размера на обезщетението следва да бъде съобразен и факта, че
в същият времеви период срещу ищеца е било водено и друго наказателно
производство - ДП № 313/2011 г., по описа на ОД на МВР – Видин, във връзка
с което ищецът също неминуемо е изпитвал неблагоприятни усещания и
притеснения, които е невъзможно да бъдат разграничени от изпитваните по
процесното, но не са в причинна връзка с него.
Следва да бъде съобразено и, че самото осъждане на Държавата също
има ефект на репариращ ефект, макар и морален. Въз основа на изложеното
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което ще възмезди
в пълна степен неимуществените вреди на ищеца от воденото срещу него
наказателно производство, възлиза на сумата 20000.00 лв. като до този размер
предявеният иск подлежи на уважаване, а за разликата до размера на сумата
70000.00 лв., като неоснователен и недоказан, подлежи на отхвърляне.
По отношение, претендираните имуществени вреди, както бе посочено
в хода на производството са представени писмени доказателства за заплатени
адвокатски хонорари в размер на общо 2300.00 лв., които следва да бъдат
съобразени, доколкото не са били предмет на оспорване по надлежния ред.
Тези разходи безспорно представляват имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с незаконните обвинения срещу ищеца и също подлежи на
възмездяване в размер равен на размера на вредата. В този смисъл
релевираното във въззивната жалба на ищеца оплакване в същия смисъл се
явява основателно.
Касателно лихвата следва да бъде посочено, че оплакването в този
смисъл, релевирано във въззивната жалба на ищеца също се явява
основателно. Съобразно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 г., на
ВКС, ОСГК, при незаконни актове на правозащитни органи началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и
началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. Посоченото разрешение
отнесено към конкретния случай води до извода, че след като оправдателната
присъда на ищеца е влязла в законна сила на 27.09.2016 г. (видно от
материалите по наказателното дело), то от тази дата е началния момент на
задължението за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Признава се във въззивната жалба на ищеца, че възражението за изтекла
погасителна давност върху акцесорната претенция, основано на разпоредбата
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, релевирано от Прокуратурата е основателно като с
оглед на датата на предявяване на иска – 02.08.2021 г., законната лихва се
дължи за период с начален момент 02.08.2018 г., в която част се атакува и
първоинстанционният акт. При това положение върху дължимите главници
на присъждане подлежи и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва, считано от 02.08.2018 г. до окончателното им изплащане.
В заключение, атакуваното решение ще следва да бъде отменено в
частта за разликата над сумата 20000.00 лв. до първоначално уважения размер
от 50000.00 лв., а предявения иск отхвърлен. За разликата над уважения
размер от 50000.00 лв. до предявения размер от 70000.00 лв. решението ще
7
следва да бъде потвърдено. Досежно имуществени вреди, отхвърлителното
решение ще следва да бъде отменено в частта за разликата над присъдените
300.00 лв. до предявения размер от 2300.00 лв., а предявеният иск уважен в
тази част. Решението ще следва да бъде отменено и в частта, с която е
отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода 02.08.2018 г.
02.08.2021 г. като това искане бъде уважено. За периода 27.09.2016 г. –
01.08.2016 г. отхвърлителното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора на ревизиране подлежат
разноските за първоинстанционното производство.
На ищеца, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно направеното искане и
представени доказателства, се следват направените разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Така от общо направените в размер на – 6340.00 лв.,
подлежащите на присъждане възлизат на сумата 1955.49 лв.
На ищеца се следват разноски и за въззивното производство съразмерно
с уважената част от въззивната му жалба и при отчитане на обжалваемия
интерес. Така от направените 1795.00 лв., на присъждане подлежи сумата
163.18 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 2531/22.09.2022 г. , по гр.д. № 9716/2021 г.,
на СГС, I-6 с., в частта, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, е осъдена да заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, разликата
над сумата 20000.00 лв., до присъдената сума 50000.00 лв., както и в
частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***, ул. „***“, № *** за осъждане на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, да заплати разликата
над сумата 20000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от поддържано незаконно обвинение в извършване на четири
престъпления, по което е бил оправдан с влязла в законна сила на 27.09.2016
г. Присъда № 105/25.03.2015 г., по н.о.х.д. № 4588/2014 г., на СГС, на осн. Чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, до първоначално уважения размер от 50000.00 лв.
ОТМЕНЯВА Решение № 2531/22.09.2022 г., по гр.д. № 9716/2021 г.,
на СГС, I-6 с., в частта, с която е отхвърлен иска на С. Г. Г., ЕГН
**********, за осъждане на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, да заплати разликата над присъдената сума 300.00 лв., до
претендираната сума 2300.00 лв., както и за присъждане на обезщетение за
забава за периода 02.08.2018 г. – 01.08.2021 г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, бул. „Витоша“, № 2 да заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, ул. „***“, № ***, разликата над сумата 300.00 лв.
до претендираната сума 2300.00 лв., или още 2000.00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно обвинение, ведно
със законната лихва, считано от 02.08.2018 г. до изплащането, както и да
заплати обезщетение за забава върху главниците от 20000.00 лв. и 300.00 лв.,
8
за периода 02.08.2018 г. – 01.08.2021 г., на осн. Чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2531/22.09.2022 г. , по гр.д. № 9716/2021
г., на СГС, I-6 с., в останалите му обжалвани части.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, бул. „Витоша“, № 2 да заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 2118.67 лв., разноски за
първа и въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9