№ 195
гр. Русе , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав А. Йорданов
при участието на секретаря Наталия И. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200360 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. К. срещу Наказателно постановление № 38-
0000277 / 08.02.2021 г. на директора на РД "АА" гр.Русе, с което на основание
175, ал.1, т.4 от ЗАвтП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
Излагат се съображения за незаконосъобразността на наказателното
постановление и се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени и
да присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган счита, че жалбата е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не дава становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок при наличие на правен
интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.
На 08.02.2021 г. в гр.Русе жалбоподателят управлявал товарен
автомобил, с който извършвал международен превоз на товар от Турция за
1
Беларус, като се намирал в колона от превозни средства за преминаване през
ГКПП „Дунав мост“. Около 05:40 часа служители на ОО „АА”-Русе
извършили проверка, при която му разпоредели да измести превозното
средства на охраняем паркинг, за да не създава предпоставки за пътно-
транспортни произшествие. Тъй като не изпълнил разпореждането срещу
него бил съставен АУАН, а след това било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства.
В случая наказващият орган е приложил неправилно материалния
закон. Наложеното наказание е на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, който
предвижда санкция при отказ да се изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. Жалбоподателят е санкциониран,
затова че не изпълнил разпореждане на проверяващия го служител от
РД“Автомобилна администрация“ да измести автомобила на охраняем
паркинг, за да не създава предпоставки за пътно-транспортни произшествие,
в колона от товарни автомобили, изчакващи да преминат граничният пункт.
По същество това разпореждане се отнася до спазване на правилата за
движение по пътищата и не е в правомощията на автомобилната
администрация, визирани в чл.166, ал.1 и 2 от ЗДвП, които се отнасят до
контрол за спазване на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари. Подобно нареждане на
водача би могло да се издаде от службите по чл.165, ал.1 от ЗДвП определени
от министъра на вътрешните работи, които именно контролират спазването на
правилата за движението по пътищата, а такова от тях не му е било издадено.
Ето защо, деянието му не може да се подведе под тази норма, поради
което и наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
Жалбоподателят претендира направените от него разноски в размер на
600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Ответната страна прави
възражение за прекомерност, което е основателно. Размерът на
претендираните разноски, представляващи единствено заплатеното
адвокатско възнаграждение, следва да се определи при съобразяване с
правилото на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно което, когато наложената имуществена санкция е до 1000 лева,
минималното адвокатско възнаграждение следва да е 300 лева. Тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а и процесуалният
представител на жалбоподателя не е присъствал в проведеното съдебно
заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да се уважи до размера
2
от 300 лева.
С оглед изложеното и при този изход на делото Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, от чиято структура е
административнонаказващия орган, следва заплати направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 300
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000277 / 08.02.2021 г. на
директора на РД "АА" гр.Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на Н. К., гражданин на Р.Турция, роден на 01.04.1965 г., сумата от 300
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3