М О
Т И В И
По
присъда №…../23.05.2013 година по НОХД № 14/2012 година
по описа на Районен съд-град Добрич
С
частна тъжба Т.Т.А.,*** е повдигнал обвинение срещу Г.С.К. ***, общДобричка
,обл.Добрич и същият е предаден на съд за извършени следните престъпления:
1.
За това, че на 09.08.2011 година, около 19.00 часа, в гр.Добрич, в района на ресторант „Мечока
Бен” е причинил на Т.Т.А. ***, ЕГН ********** временно разстройство на здравето
не опасно за живота, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на НК,
изразяващо се в: отток, кръвонасядане и разкъсно - контузни рани по лигавицата
на двете устни - престъпление по чл.130, ал.1 от НК;
2.
За това, че на 09.08.2011 година, около 19.00 часа, в гр.Добрич, в района на
ресторант „Мечока Бен” е казал нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Т.Т.А. ***- престъпление по чл.146,ал.1 от НК. Ведно с депозираната частна
жалба тъжителят е предявил и два граждански
иска в общ размер от 3000 лева, /съответно по 1500 лева за всяко едно от
посочените по-горе деяния /, които съдът допусна за разглеждане съвместно в
наказателния процес. С тях се претендира обезщетение за причинени с
престъпните деяния неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на настъпване на увреждането - 09.08.2011 година, до
окончателното изплащане на сумите, както и направените поделото разноски.
В
с.заседание обвинението спрямо подс.Г.К. се поддържа от частния тъжител, чрез
адв.М.Я. от ДАК, като повереникът сочи, че описаните в тъжбата престъпни деяния
се явяват доказани по безсъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Счита, че обвинителната
теза се потвърждава не само от показанията на свидетелите, които тъжителят е
посочил като „очевидци”, присъствали на мястото на извършване на престъпните
деяния, но така също и на част от изнесените факти от други /трети/ лица, които
се явяват незаинтересовани и непредубедени по отношение на възникналия конфликт
между дееца и тъжителя. Приема, че посочените от страна на подсъдимия свидетели,
твърдят недостоверни и неправдоподобни факти, които обективно противоречат на
други установени в хода на съдебното следствие безспорни доказателства, от
които съдим за неправомерното поведение на подсъдимия, респ. за осъществяване
на инкриминираните престъпления от дееца. В тази насока повереникът изтъква, че
показанията на част от тези свидетели / посочени от защитата/, противоречат на показанията
на пристигналите на мястото на инцидента полицаи, които безспорно са възприели влошеното
физическо състояние на пострадалия / същият е бил с разкървавена уста и нос/,
което от своя страна е красноречиво доказателство за физическо упражненото
насилие.
В
пледоарията си повереникът застъпва становище, че прилагането на института „реторсия”
в конкретния казус е неправилно и правно неиздържано, доколкото лансираната от
защитата в хода на съдебното производство теза, за нанесен ответен удар от
тъжителя на подсъдимия е неправдоподобна и недоказана. В заключение адв.М.Я. пледира,
за признаване вината на подсъдимия К. по повдигнатите му обвинения и налагане
на справедливо наказание, както и за уважаване в пълния размер на предявените
срещу подсъдимия граждански искове, ведно със законната лихва от настъпване на
увреждането, до окончателното изплащане на претендираните суми.
Подсъдимият
Г. С. К. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения и не дава обяснения в хода на
наказателното производство.
Защитникът-
адв.Й.Д. пледира за постановяване на оправдателна присъда, с която неговият
подзащитен да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, описани в
обстоятелствената част на тъжбата. В развитата пред съда защитна теза,
адвокатът акцентира на наличието на очевидни и безспорни противоречия в
показанията на двете групи свидетели /тези на защитата и на тъжителя/, от които
не може да се заключи по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е
осъществил описаните в тъжбата престъпления. Приема, че изложените от тъжителя
факти за нанесен побой и отправяне на ругатни и псувни по адрес на тъжителя, не
се доказват от събраните доказателства в хода на съдебното следствие. При това,
от показанията на посочените от страна на тъжителя свидетели, за които се
приема, че се непредубедени като трети лица /сочи св.Б. и полицаите,
пристигнали на инцидента/ не може да се направи категоричен извод, че
подсъдимият е извършител на вменените му с тъжбата престъпления. Защитникът
също подчертава в пледоарията си, че в конкретния случай не института на „реторсията”
е неприложим, доколкото не са налице доказателства, от които да се приеме, че
са налице две еднакви по вид и степен телесни повреди, последователността на
ударите, както и това, че няма събрани по делото доказателства, от които да
съдим, че подсъдимият е нанесъл телесна
повреда на тъжителя и е отправил обидни думи по негов адрес. В заключителните
си слова пред съда, защитникът подчерта, че с оглед недоказаните твърдения за
извършени престъпления от страна на подсъдимия К., последният следва да бъде
оправдан, а гражданските искове да бъдат отхвърлени като недоказани по размер и
основание.
След
като подложи на подробен анализ и преценка събраните по делото доказателства,
както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност, съдът намери за
установено от фактическа страна следното :
При
разглеждането на инкриминираната престъпна проява, залегнала в обстоятелствената
част на подадената от тъжителя Т.Т.А. тъжба, съдът счита, че не следва да се
подминават конкретни ноторно известни факти, внасящи яснота, относно съществуващите
преди инцидента крайно влошени отношения между пострадалото лице /тъжителя/ и
подсъдимия Г.С.К.. Същите са породени във връзка с изграждането на жилищна
сграда, находяща се на ул.”Гвардейска” №3 в гр.Добрич. В хода на изграждането й
търговските отношения между тъжителя, в качеството му на представляващ
търговското дружество „ГЕРИ 85” ЕООД и подсъдимия К., като купувач и на имот не
са протекли безконфликтно, а напротив. породили са редица имуществени спорове,
станали основание за завеждането на гражданско-правни спорове в РС-Добрич /гр.дело
№6421/2011 год. и гр.дело №1358/2012
година/. Изложените факти, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че
конфликтните отношения, съществуващи между страните имат траен характер и във
времето същите са ескалирали в отправени взаимни нападки и физическа
саморазправа, за което явстват данните за нееднократно сезиране на органите на МВР
и прокуратурата. В този смисъл, не може да се приеме, че обсъжданата конфликтна
ситуация има инцидентен характер, което от своя страна налага задълбочено и
аналитично обсъждане на всички релевантни фактически обстоятелства, отразени в
приобщените по делото материали, отнасящи се за разглеждания наказателен спор.
Ето защо, подадената от тъжителя Т.А. тъжба, съдържаща данни за проява на
физическо насилие и нанесени обиди от страна на подс.Г.К., не може да се
изолира от общото неправомерно поведение и на двете страни. Същата, следва да
бъде разгледана в светлината на гореизложените факти, доказващи съществуването
на непреодолим конфликт, довел до противообщественото и укоримо поведение не
само на подсъдимия, но и на тъжителя.
На 09.08.2010 година , около
19.00 часа тъжителят Т.Т.А. посетил строителния обект на ул.”Гвардейска”№3 в
гр.Добрич на фирма „Гери 85” ЕООД с конкретна цел – в качеството си на
упълномощено от управителя на фирмата лице, да подпише приемно-предавателни
протоколи с един от собствениците на апартаменти, в новостроящата се сграда. През
това време на строителния обект пристигнал и подсъдимият Г.К., който също
притежавал /закупил/ имоти във въпросната жилищна сграда. Както бе посочено
по-горе, съществуващите преди това имуществени спорове между тъжителя /в
качеството му на пълномощник на фирмата/ и подсъдимия, несъмнено предопределяли
провокативното държание и на двете страни при срещата. Така и станало. Още със
пристигането си, подс.К. отправил обидни и нецензурни думи по адрес на
тъжителя: „Да еба майка ти, да еба”.
Отправил и явни закани по адрес на А., обръщайки се с думите: ”Мършо с
мършо, ти какви жалби пускаш, ще те убия!” На отправените обиди, безспорно тъжителят от
своя страна също отговорил с такива нецензурни и обидни думи по адрес на дееца:
”Ще ти еба майката!” Едновременно с това и той отправил закани към дееца: ”Ще
ти запаля продукцията”.
Разразилият се словесен конфликт и караница на
висок глас между двете лица, станал достояние дори на намиращите се на сравнително
отдалечено разстояние клиенти, които били насядали на лятната тераса на ресторанта
„Мечока Бен”. Без съмнение, че отправените нецензурни думи и псувни, които
подсъдимият и тъжителят си отправили взаимно будили явното негодувание на
намиращите се в заведението клиенти, както и на тези наоколо. Всъщност, по това
време в заведението се намирали следните свидетели: Д.С.Б. /посочен от страна
на тъжителя за „очевидец” на описания в тъжбата инцидент/, както и свидетелите
К. С. К., Р. М. М. и А Р. Р. /посочени
от страна на защитата, също за „очевидци”/. И тук следва да се подчертае, че всички те се намирали по това време на лятната
тераса на р-т „Мечока Бен”, която макар и да отстои на известно отдалечено
разстояние / не по малко от 40-50 метра/, предоставя възможност за пряка
видимост към мястото, където всъщност е възникнал инцидентът между тъжителя и
подсъдимия. А последният е възникнал на значително възвишение на улица
„Гвардейска”, докато заведението и лятната тераса се разположени на по-ниско
място в градския парк.
След като си отправили взаимно
обиди и нецензурни думи, спорещите страни решили да упражнят физическа разправа
помежду си. Така в разгорещилия се спор и последвалото отдалечаване на
подсъдимия, тъжителят неочаквано го настигнал,след което му нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето на подсъдимия. От удара последният залитнал назад, а
през това време тъжителят започнал да се отдалечава от мястото, слизайки по
баира към заведението. Без да се колебае, подс.К. решил да отвърне на
нападателя, като го настигнал още на баира и го заставил да спре. Замахнал с
дясната си ръка и нанесъл силен удар в областта на лицето, като по-конкретно ударът е нанесен в областта на устните
на тъжителя. От удара тъжителят залитнал
назад.При това усетил веднага нетърпима болка и устата му се напълнила с кръв.
В това време, подсъдимият се отдалечил от жертвата и се отправил в посока на
ресторанта, където го чакали и неговите приятели- свидетелите К. К., Р. М. и А.Р.,
за да празнуват заедно рожден ден. Впоследствие, след като възприели пряко
отправените удари между биещите се, свидетелите К. ,Маринов и Рифат станали от
заведението и тръгнали да пресрещнат дееца. В същото време пристигнал и бащата
на тъжителя - св.Т. А. Н., който се нахвърлил веднага към подсъдимия с ругатни и
заплахи по адрес.
За възникналия скандал тъжителят
сезирал органите на Първо Районно управление ”Полиция” към ОД на МВР – гр.Добрич,
при което на място пристигнали свидетелите О.З. и Д.Д./ изпълняващи длъжността
на старши полицаи в сектор „Охрана на обществени ред”/. Същите извършили
проверка на самоличността на подсъдимия и тъжителя, след което предприели
необходимите рутинни действия по ЗМВР. От представените материали по делото
става ясно, че на Г.К. и Т.А. освен съставените протоколи за предупреждение по
ЗМВР, са съставени и АУАН /съответно с № 226746/09.08.2011 година на
подс.К. и с № 226747/09.08.2011 година на тъжителя Т.А..
В хода на съдебното следствие бяха
назначени съдебно - медицински експертизи за установяване телесните увреждания на
тъжителя и на подсъдимия. Съобразно заключението на вещото лице по назначената СМЕ,
изготвена въз основа на съдебно-медицинска консултация № 188/10.08.2011 година,
издадена на тъжителя Т.Т.А. и представените материали по делото става ясно, че същият
е получил следните увреждания: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лигавицата на
двете устни. Становището на експерта е, че уврежданията са резултат от
удари с или върху твърди, тъпи предмети и са обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота, съставлящо „лека
телесна повреда” по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
По отношение на получените
наранявания от подсъдимия Г.К., от заключението на вещото лице по назначената
СМЕ, изготвена въз основа на съдебно-медицинска консултация №189/10.08.2011
година и материалите по делото е видно, че деецът е получил следните
травматични увреждания: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на
долната устна. Посочените травматични увреждания са резултат на едини удар
с или върху твърд, тъп предмет в
областта на устата. Същите са обусловили временно
разстройство на здравето не опасно за живота, съставлящо лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за категорично установена от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели: св.Д.Б., св.Д.Д., св.О.З., отчасти от
показанията на св.Т. Н. и частично от показанията на свидетелите К. К., Р. М. и
А. Р., изключая отричането на отправен удар в областта на лицето от страна на подсъдимия
на тъжителя, както и отричането да са
изказвани обидни думи по адрес на тъжителя от страна на подсъдимия, както и на
приложените по делото писмени доказателства, приобщени по предвидения от НПК
ред, а именно :
Тъжба вх.№89/04.01.2012г.;
Съдебно медицинска консултация №188/2011г.; Касова бележка №48 от МБАЛ –
Добрич; Адвокатско пълномощно на адв. Й.Г.Д.; Справка вх.№3535/17.02.2012г. от
ОСлО към ОП – Добрич; Справка за съдимост; Бюлетин за съдимост; Справка
вх.№3844/22.02.2012г. от ОД на МВР – Добрич; Характеристични данни; Справка от
РП – Добрич вх.№3945/22.02.2012г.; Писмо от РП . Добрич изх. №
2198/29.08.2011г.;Писмо от Първо РУП – Добрич, отдел „ДП”
вх.№11576/07.06.2012г.; Обяснения от Т.А. Н.; Обяснение от П.Т.А.; Обяснение от
Г.С.К.; Обяснение от Д.С.Б.; Обяснение от Д. И. И.; Обяснение от Г.С.К.; АУАН №226746/09.08.2011г.;АУАНН
№226747/09.08.2011г.; Протокол за полицейско предупреждение на Г.С.К.; Протокол
за полицейско предупреждение на Т. А. Н.; Епикриза на Т.Т.А.; Обяснение от Т.Т.А.;
Обяснения от И.Ж. Д.; Обяснение от И. Ж. Б.; Докладна записка
изх.№20054/15.09.2011г.; Писмо от ГД „ПОБ” – ТЗ „БОП” гр. Добрич
вх.№14454/19.07.21012г.; Съдебно – медицинска експертиза; Молба от Г.С.К.
вх.№19441/12.10.2012г.; Съдебно медицинска консултация №189/2011г.; Съдебно
медицинска експертиза; Докладна записка от Д.П.Д.; Рапорт от О. Ж. З.; Присъда
№3/27.02.2013г. по НЧХД №2592/2011г.; Съдебно медицинска експертиза; Справка
вх.№7185/02.04.2013г. на РП – Добрич; Адвокатско пълномощно на М.Д.Я.;
Удостоверение вх.№3080/08.06.2011г. на РП – Добрич; Справка от ДОС
вх.№3373826.04.2013г.; Удостоверение изх.№3080/09.05.2013г. на РП – Добрич.
По своята същност и насока събраните
в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства могат да се разделят
условно на две групи. Такива, които се явяват изцяло в подкрепа на изложените
от тъжителя факти и обстоятелства в тъжбата, предмет на разглеждане в настоящия
наказателен спор, както и
доказателствени средства, които им противостоят и чрез които се отхвърлят
изцяло твърденията на тъжителя, за осъществените от дееца престъпни деяния
/респ.неправомерни действия и отправени обиди/. Очевидно е, че втората група
доказателствени средства се явяват в подкрепа на изградената защитна теза, за
липсата на каквито и да са предпоставки, да се търси наказателна отговорност от
подсъдимия, с оглед липсата на осъществени престъпни състави, които тъжителят
визира в тъжбата си.
Към първата група гласни доказателствени
средства, явяващи се в подкрепа на описаните от тъжителя факти, спадат показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: св. Д.С.Б., св.Т. А. . св.Д.Д.
и св.О.З.. Следва да се отбележи, че от изброените свидетели, съдът отдава първостепенно и приоритетно правно значение
на показанията на св.Б., доколкото същият се явява трето незаинтересовано от
изхода на делото, както и предвид обстоятелството, че същият, в качеството си
на очевидец, е възприел пряко и непосредствено разразилият се конфликт между
тъжителя и подсъдимия. В този смисъл, като очевидец свид.Б. е възприел не само
неправомерното поведение на подсъдимия, но така също и поведението на тъжителя
по време на разглеждания конфликт. Тук обаче, не следва да се подминава една
съществена подробност, която съдът намира, че има важно значение за
конкретиката и последователността на действията на двете страни в спора. За
какво иде реч.
В показанията си пред съда, депозирани в
съд.заседание проведено на дата 15.03.2012 година /л.46/ св.Б. изтъкна: „На
09.08.2011 година бях с един гостенин от Германия в заведението „Мечока
Бен”.Това беше след обяда, към 16.00 часа. Бяхме седнали на една маса отвън,
когато чух един скандал и се обърнах да видя...”. Безспорно, че
свидетелят визира обстоятелството, че към този момент не е следял пряко и
непосредствено изначалните действия между подсъдимия и тъжителя, както и
отправените между тях обидни изрази и думи. Оттук може да се извлече заключение,
че този свидетел със сигурност се е бил разположил така в заведението, че не е
имал пряка видимост /респ не е
наблюдавал фронтално конфликта/ към улицата, на която реално се е разразил инцидента,
а е бил встрани или с гръб към него. Именно поради тази причина, свидетелят Б. сочи,
че.. едва когато е чул скандала, респ. високият тон, на който са си разменяли
обидни думи подсъдимият и тъжителят, той тогава се е бил обърнал, за да разбере
какво става. От този момент, свидетелят в действителност е могъл да възприеме онези
съществени от правно значение факти, които той изнесе в депозираните пред съда
показания. ...”Видях едно високо момче, което нанесе удар на друго. Скочих да
видя по–добре и видях, това слабото момче /посочва подъсъдимия/ да удря това
другото момче /посочва тъжителя/. Несъмнено, че възприетите от този свидетеля релевантни
за спора факти, визират осъществените неправомерни действия от страна на
подсъдимия, изразяващи се в нанасяне на удар в областта на лицето на тъжителя.
В подкрепа на изложеното, св.Б. подчерта още: ...”По това момче /посочва
тъжителя/ имаше кръв по устата му...”.” Свидетелят Б. изрично твърди, че е
видял един удар, който подсъдимият е отправил в областта на лицето на жертвата.
”... Аз видях сами един удар от слабото момче към другото, не съм виждал
обратен удар или взаимно да са се удряли...”. От показанията на свидетеля,
очевидец на конфликта е видно, че същият е възприел единствено и само удара,
който подсъдимият К. е нанесъл в областта на главата на тъжителя, но не и други
действия. Факт, който съдът счита, че не може да се подлага на съмнение,
доколкото получените травматични увреждания от тъжителя, описани подробно в
заключението на вещото лице по назначената СМЕ /оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лигавицата на
двете устни/ биха могли да се получат в резултат
от удари с или върху твърди, тъпи предмети. Впрочем, тези твърдения на св.Б. не
стоят изолирано, а намират опора и в останалите събрани по делото доказателства.
За наличието на получените от тъжителя травматични увреждания в областта на
лицето, съдим и от показанията на свидетелите Н., Д. и З.. Последните, макар и
да не са били очевидци на разразилия се конфликт, излагат описание на крайно
влошеното състояние на тъжителя непосредствено при пристигането си на място при
двете страни. Ето защо, за съда не възниква съмнение относно достоверността и
правдоподобно изнесените факти от страна на св.Б., доколкото същият в
качеството си на незаинтересован от изхода на делото и очевидец на инцидента, е
възприел пряко и непосредствено действията и поведението на двете страни в спора.
Друг е въпросът, че показанията на К. С. К., Р. М. Ма. и А. Р.Р. /същите са посочени
като свидетели от страна на защитата/ отричат този неоспорим доказателствен
факт /респ.нанасянето на удар от подсъдимия
на тъжителя/. Впрочем, от показанията на тези свидетели става ясно, че те също
са присъствали по време на конфликта, тъй като са били по това време в същото заведение
/„Мечока Бен”/, където е бил и св.Б.. Поводът за това тяхно присъствие, както
бе посочено по-горе е бил празнуването на рожден ден заедно с подсъдимия и
други техни приятели. В този смисъл, посочените от защитата свидетели също в
една или друга степен са били в състояние да възприемат и то в качеството си на
очевидци, разразилия се конфликт.Ето защо, те също биха могли да поднесат конкретни
факти и обстоятелства, с които да допринесат за изясняване на обективната
истина по делото. Тук е мястото да се подчертае и това, че при възприемането и преценката
на достоверността на показанията на свидетелите на защитата, следва да се
съобрази и факта, че същите лица са се намирали в близки, приятелски отношения
с подсъдимия. Факт, който не се опровергава от нито едно доказателство по
делото, а напротив. Именно поради изложената причина може да се приеме, че свидетелите
на защитата имат в определена степен
заинтересованост от изхода на делото, а и биха могли да премълчат /респ. да затаят/
определени факти пред съда, отнасящи се до неправомерното поведение на дееца. Изложеното
в тази насока налага извода, че при преценката за достоверност на изложените
доказателствени факти от страна на свидетелите Кр. К., Р. М. и А.Р., съдът трябва
да подходи предпазливо и внимателно. При това, изнесените доказателствени факти
не бива да бъдат разглеждани изолирано, а съпоставени с други безспорно
установени факти, относими към инкриминирания наказателен спор. Само така,
разгледани на плоскостта на останалите безспорно установените в хода на
съдебното следствие доказателства, биха могли да бъдат преценени показанията на
свидетелите на защитата дали отразяват достоверно и правдиво стеклите се
събития през време на конфликта. В този аспект, съдът прие, че отричането от
свидетелите на защитата на безспорно установения в хода на съдебното
следствие доказателствен факт - нанасяне
на удар от страна на подсъдимия на тъжителя, компрометира частично достоверността
на техните показания. И това е така, тъй като както бе посочено по-горе в
настоящите мотиви, твърденията на св.Б. за това, че е имало нанасяне на удар в
областта на лицето на тъжителя, намират опора не само в експертното заключение
на вещото лице по назначената СМЕ, отразяващо механизма и начина на причиняване
на тези увреждания, но така също и в другите събрани по делото доказателства,
които в доказателствената си съвкупност доказват наличието на нанесените
телесни увреждания на тъжителя.
От друга страна, определени факти, за които
твърдят свидетелите Кр. К., Р. М. и А. Р. съвпадат изцяло с фактите, които
излагат свидетелите Б., Т. Н., Д.Д. и О.З..
И това са факти, от които по недвусмислен начин за времето и мястото, където е
възникнал скандалът; такива, от които съдим за пристигането на органите на
полицията и тяхната намеса, непосредствено след приключване на инцидента, както
и за отвеждането на тъжителя и подсъдимия в Районното управление на МВР. Ето
защо, по тези доказателствени факти не се води спор в хода на процеса и не се
наложи те да бъдат удостоверявани от страните с други доказателства. Съществува
обаче, известна неяснота относно конкретен факт - дали травматичните увреждания
получени от подсъдимия предхождат тези на тъжителя или обратното,респ. кой
първи е отправил удар на противната страна. Посочената неяснота произтича от
факта, че в показанията си свидетелите, сочени от страна на защитата отричат изобщо
подсъдимият да е нанасял удар на тъжителя, а от друга страна св.Б., не е видял
в онзи момент, в който той се е бил обърнал към участващите в скандала,
тъжителят да нанася удар на подсъдимия, който без съмнение е получил
травматичните увреждани, описани в заключението на вещото лице от СМЕ. Очевидно
е, че за да достигнем до конкретен правен извод, се налага да съдим по настъпването
на други безспорно установени факти, като приемем, че нанесените травматични
увреждания на подсъдимия, за които твърдят свидетелите К. К., Р. Маринов и А. Р.,
са предхождали по време тези на тъжителя. Или с други думи, че тъжителят пръв
във времето е нанесъл удар в областта на лицето на подсъдимия, при което
последния от своя страна му е отвърнал веднага също с удар в областта на лицето.
Този извод е единствения логичен, доколкото важи казаното по-горе в мотиви за
възприятията на очевидеца Б.. Последният в действителност е възприел конкретни
факти, включително и този по нанасянето на удар от подсъдимия в лицето на
тъжителя, но това е станало едва тогава, когато свидетелят е чул скандала и се
е обърнал към спорещите. Дотогава, той реално не е имал пряка видимост и не е
бил в състояние да възприеме нанесения удар от страна на тъжителя в устата на
подсъдимия. А колкото до това, че има нанесен удар от тъжителя в главата на
подсъдимия, съдим от показанията и на тримата свидетели, посочени от страна на
защитата. Така например, К. К. твърди в разпита си пред съда в заседанието от 15.03.2012 година /л.47/ ...”
Г. продължи да върви, а тъжителят го настигна малко преди ресторанта. Г. се
обърна към него и пак говореха нещо, изведнъж тъжителят нанесе удар на Г.. Мисля,
че в ръката на тъжителя имаше нещо като връзка с ключове...”. За нанесен удар
от тъжителя на подсъдимия заявява в разпита си пред съда и св.Р. М. /л.48/,
който твърди следното:„Чухме, че Г. казва, че не иска да се занимава. Тогава Т.
му нанесе удар в лицето, държеше в ръката си нещо като ключове или желязо,
удари Г. по устата и Г. падна на земята...”. За такъв удар, отправен от
тъжителя на подсъдимия сочи и третият свидетел А.Р.:..”.. Тогава се появи
тъжителят и започнаха нещо да си говорят. После Г. продължи да върви към нас,
но Т. го настигна .Хвана го за якето и удари Г.. Г. падна на земята, през това
време ние вече бяхме при тях и го вдигнахме...”.
В
показанията си свидетелите на защитата сочат недвусмислено, че тъжителят е
отправил удар с „нещо”, което е държал в ръката си /вероятно връзка ключове или
метален бокс/. За достоверността на тези твърдения, следва да съдим, като се
позовем на заключението на вещото лице от изготвената СМЕ. Именно в нея,
съдебният лекар сочи, че получените травматични увреждания от подсъдимия – оток, кръвонасядане и
разкъсно- контузна рана на долната устна са получени в резултат от удари с или
върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както
сочат данните по делото.
При защитата на експертното
заключение от страна на вещото лице обаче, се породиха известни съмнения у
повереника - адв.М.Я., представляващ интересите и законните права на тъжителя.
Същите бяха в насока механизма и начина на причиняване на посочените увреждания
в заключението на вещото лице, а така също и с оглед обстоятелството, че тези
увреждания не са възприети и не се изтъкват от другите разпитани в хода на
съдебното следствие свидетели.Още повече, че същите безспорно не явяват
заинтересовани от изхода на делото, а пряко са възприели състоянието на
тъжителя и подсъдимия /визира пристигналите на мястото на инцидента полицаи Д.Д.
и О.З.. При тези обстоятелства, съдът постави няколко допълнителни въпроса на
вещото лице, с оглед да се изясни и поясни механизма и начина на причиняване на
травматичните увреждания, получени от подсъдимия. На поставените му въпроси
експертът отговори изчерпателно и подчерта недвусмислено, че:...оттокът и
кръвонасядането са на получени на едно и също място, при което човек, който не
е запознат със съд.медицина едва ли би могъл да разбере такава рана. Вещото
лице посочи още, че може тези наранявания да са видими, но може и да не са
видими с просто око непосредствено след инцидента. В този смисъл, немедицинско лице, не би ги възприело веднага
след нанасяне на удара.” Вещото лице
поясни: Тъй като раната е по вътрешната лигавица на устната,
кръвонасядането също е там. Отока е единственото нараняване, което може да се
появи ... след час, два! Разкъсно –контузната рана и кръвонасядането
са по вътрешната част на устна, които са невидими...”.
След като съобрази тези отговори,
съдът прие, че в действителност доказателствения факт за това, че тъжителят е
нанесъл удар в областта на лицето на подсъдимия К. не се изключва от изнесените
факти, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.Д. и О.З. / полицаите от
Първо РУП към ОДМВР-Добрич пристигнали веднага на мястото на инцидента/. И това
е така, тъй като органите на реда са пристигнали на мястото на инцидента във
време, непосредствено след като страните са си разменили ударите и преустановили
спора. В този смисъл, полицаите не са възприели конкретни увреждания по лицето
на подсъдимия, като тъй като същите не са се проявили все още, респективно деецът
не е имал видими следи от оток и кръвонасядане по лицето си /по арг. на
изложеното от вещото лице-л.177/.Ето защо, показанията на тези свидетели не могат
да послужат като основание да се достигне до извода, че такива увреждания подсъдимият
не е получавал. Още повече, че това състояние на подсъдимия е могло да остане според
вещото лице незабелязано с просто око за всяко немедицинско лице, поради
спецификата на уврежданията /отокът по
думите на експерта се проявява след час, два, а разкъсно-контузната рана и
кръвонасядането са по вътрешната част на устната. При тези обстоятелства, съдът прие, че макар и
незаинтересовани от изхода на делото /респ. като не предубедени трети лица/ св.Д.
и З. с изнесените от тях факти не компрометират извода, че тъжителят е нанесъл удар в областта
на лицето на подсъдимия, вследствие на което последният е получил описаните в
заключението на вещото лице травматични увреждания.
От друга страна следва да се
подчертае, че полицейските служители, посетили мястото на инцидента не дават
информация, досежно обективните факти от състава на посочените в тъжбата
престъпления. Същите внасят яснота единствено в насока на получени от тъжителя
наранявания, както и за все още превъзбуденото състояние в което са заварили пострадалия
и подсъдимия / св.Д. заяви: ”Чуваха се заплахи, няма да споменавам точно какви
цветущи изрази бяха...”./
По отношение на някои
разминавания и неточности в показанията на св.Д. и З., както и невъзможността тези
свидетели да изложат конкретни факти, имащи съществено значение за състоянието
на подсъдимия и това на тъжителя, а с това и за крайния изход на съдебния
процес, може да се приеме, че това се дължи изминалия период от време
/09.08.2011 година до 15.03.2012 година и 04.04.2012 година/.Очевидно е, че с
изминаването на определен не къс период от време, значителна част от спомените,
както и някои подробности е напълно нормално да са избледнели, та дори и да са
заличени, в съзнанието на двамата свидетели. Именно поради тази причина, не
може да се подлагат на съмнение изложените обстоятелства и факти от Д. и З., доколкото
от тях черпим информация за определени обстоятелства, а за други същите не
сочат със сигурност /в частност, св.Д. не можа да разпознае намиращият се в
залата подсъдим/. В никакъв случай обаче, не може да се прави заключение, че
изнесените доказателствени факти от тези свидетели са недостоверни и будят
съмнение- в каквато насока са и твърденията на защитата.
А колкото до показанията на св.Т.А.Н.
/ баща на тъжителя/ може да се посочи, че тях съдът кредитира внимателно и
пестеливо, съобразявайки обстоятелството, че се касае за близък родственик на
тъжителя / негов баща/ и без съмнение, пряко заинтересовано лице от изхода на
делото. При това положение, съдът прие за достоверни само онези факти и обстоятелства, с които се приповтарят
вече установени в хода на съдебното следствие и доказани по несъмнен начин доказателства,
отнасящи се за състоянието на тъжителя и пристигането на дежурните полицаи на
мястото на инцидента. В останалата им
част показанията на св.Николов съдът отхвърли като недостоверни, доколкото в
тях същият сочи, че е бил очевидец на конфликта и пряко е видял как подсъдимия
удря в лицето тъжителя. Впрочем, съдът не дава вяра на това, че този свидетел е
станал очевидец на разразилия се скандал поради обстоятелството, че пред друг
състав на РС-Добрич, за същия казус и образувано НЧХД № 06.02.2013 година /в
това дело „тъжител” е Г.К., а подсъдим Т.А./ св.Н. е заявил недвусмислено, че е
пристигнал, след като скандалът е бил приключил / л.102/. Или с други
думи по двете дела, в които се разглежда един и същи скандал и се води спор,
този свидетел депозира различни показания. Именно това обстоятелство, е
послужило и като предлог срещу него да бъде образувана преписка под № 320/2013
година по описа на РП-Добрич, с оглед евентуално извършено престъпление по
чл.290, ал.1 от НК /респ.лъжествидетелствуване”/.
Воден от изложените съображения
за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира
пестеливо и избирателно показанията на св.Николов в тази им част, с която на
практика се потвърждават конкретни факти и обстоятелства, за настъпването на
които може да съдим също и от други безспорно установени доказателства. При
тези обстоятелства съдът прие, че показанията на св.Николов са правдоподобни и достоверни
единствено в частта, в която свидетелят дава информация и прави описание на
общото състояние на тъжителя /респ. на сина си/, както и конкретни обстоятелства,
свързани с идването на дежурния екип от полицаи на мястото на инцидента,
откриването на дееца в заведението и отвеждането на страните в Районното
управление. В останалата си част показанията се явяват недостоверни и
несъстоятелни. Като недостоверни могат да се възприемат и твърденията на
свидетеля в частта им, с която същият заяви, че ...е бил видял... как Г.К. удря
тъжителя /Т./ с лявата си ръка в лицето..?. Неправдоподобни са и твърденията за
това, че свидетелят е станал очевидец на целия конфликт, респ на неправомерните
действия на подсъдимия, който е отправял наред с това и обидни думи, като е
нарекъл „въшльо” тъжителя , след което му се е изплюл в лицето.
Наред с коментираното престъпно
деяние по чл.130, ал.1 от НК, съдът разгледа и тъжбата в частта й, с която спрямо
подсъдимия е подвигнато обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
За това по вид престъпно деяние,
което описва тъжителят бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства, от
които може да се заключи, че подсъдимият К. е отправил в присъствието на
пострадалия А. обидни изрази и реплики по негов адрес. Безспорно може да се
приеме, че отправените по адрес на тъжителя псувни и изрази „Да еба, майка ти
да еба” са изречени в присъствието на тъжителя, при което те са възприети лично
от него и са засегнали в дълбочина неговата чест и достойнство. Още повече, че
отправяните псувни и обидни думи към тъжителя са станали случайно достояние и
на други лица, които са присъствали на сравнително отдалечено място /р-т
„Мечока Бен”/ и безспорно са били възмутени от това поведение подсъдимия. От
друга страна, от събраните в хода на съдебното дирене доказателства е видно, че
по същото време, когато се е разразил конфликтът, тъжителят Т.А. също е
отговорил на дееца с такива обидни думи и реплики от рода „Ще ти еба майката” и
„Майка ти ще еба”. Тези обидни думи безспорно са възприети както от свидетелите
на тъжителя, така и от тези на защитата, тъй като са казани на висок тон от
тъжителя. Изцяло в тази насока са показанията на св.Б., дадени в разпита пред
съда на заседанието от 15.03.2013 година, в които същият изтъква /на л.46/, че
страните взаимно са се псували и викали ..”Удареното момче също викаше,
и двамата викаха и се псуваха...”. За ругатни и псувни, които пък тъжителят е бил
отправил по адрес на подсъдимия, сочат и свидетелите на защитата – К.К., Р.М. и
А.Р.. Така например, в разпита си пред съда на дата 15.03.2012 година
св.Маринов твърди следното: „Чуха се ругатни и обидни думи-Ще ти еба майката,
ще ти запаля продукцията”-това го чух от тъжителя към Гошо...”/ визира
подсъдимия Г.К./. Изцяло в тази насока са и показанията на св.А.Р. дадени пред
съда в същото съдебно заседание /л.49/ , в които същият заявява, че е възприел
псувните на тъжителя , които са били отправени по адрес на подсъдимия К.. В
разпита си свид.Р. сочи: После Г. продължи да върви към нас, но Т. го настигна
чух, че го псуваше: „Майка ти ще еба”.. В същия разпит..:Когато чухме тъжителят
да псува Г., ние тръгнахме към него...”.
Впрочем, за отправяне на обидни
думи и изрази един към друг /респ. от подсъдимият към тъжителят и обратно/ сочи
в показанията си и св.Д.Д., който се явява трето незаинтересовано от изхода на
делото лице.Същият, след като е пристигнал на мястото на конфликта /заедно с
колегата си св.О.З./ е възприел също отправените обидни думи и изрази между
тъжителя и подсъдимия. А това е станало през времето, когато конфликтът е бил преустановен като физическа
саморазправа, но превъзбуденото състояние на двете спорещи страни по него все
още е било явно. В разпита си пред съда от дата 15.03.2012 година /л.45/ свидетелят
Д. заявява: „През цялото време се чуваха заплахи, няма да споменавам точно
какви цветущи изрази бяха” ...по натам от същия разпит /л.46/ ..”Чухме
обидни думи и заплашителни думи, но не си спомням точните думи..”.
От изложените факти, съдържащи се
в показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели и
по-конкретно /св.Б., св.Д., св.М., св.Р стигаме до заключението, че подсъдимият
е казал обидни изрази и думи по адрес на тъжителя „Да еба, майка ти да еба” в
негово присъствие, които са засегнали в дълбочина честта и достойнство му. Може
да се приеме още, че след като е бил вече засегнат от казаните обидни изрази и
псувни по негов адрес, при това и на висок глас, тъжителят А. от своя страна също
е отговорил с такива обиди и изрази по адрес на Г.К. като го е псувал на майка
/„Ще ти еба майката”/. Казаните унизително за честта и достойнството на
подсъдимия думи в негово присъствие е очевидно, че са засегнали достойнството и
честта на дееца, което е породило и последващото ескалиране на напрежението
между страните. След като съобрази изложените релевантни обстоятелства и факти
, относими към инкриминираното престъпление, съдът заключи, че в случая
страните взаимно са отправяли на висок глас ругатни и обидни думи един към
друг, които са възприети пряко и от тъжителя и от подсъдимия, при което следва
да се приложи института на „реторсията”, установен като правна възможност с
разпоредбата на чл.146,ал.2 от НК .
Встъпвайки на общата доказателствената
плоскост на описаната и възприета по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът
намира за установено от правна страна следното:
/ По отношение обвинението по
чл.130, ал.1 от НК/
С деянието си подс.Г.С.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК за това, че
на 09.08.2011 година, около 19.00 часа, в
гр.Добрич, в района
на ресторант „Мечока Бен” е
причинил на Т.Т.А. ***,
ЕГН ********** временно разстройство на здравето, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на НК, изразяващо се в:отток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лигавицата на двете устни,
съставляващо временно разстройство на
здравето, не опасно за живота му.
От обективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия с активни действия - нанесъл удар в областта на
устата на тъжителя, вследствие на което на последния са причинени установените в
медицинската експертиза телесни увреждания, а именно: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лигавицата на
двете устни. По своята медико-биологична същност, те съвпадат с правните
критерии за съставомерност на деянието по чл. 130, ал.1 НК - довели до временно
разстройство на здравето, не опасно за живота на пострадалия. По делото бе
установено категорично и авторството на деянието, тъй като телесната повреда е
пряка и непосредствена последица от описаното неправомерно действие - отправен
удар в областта на лицето, осъществено от подсъдимия. Деянието е съставомерно и
от субективна страна - действайки при пряк умисъл подсъдимият К. е съзнавал, че
с нанасянето на този удар в областта на главата на тъжителя, ще доведе до
увреждане на неговото здраве. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване - временно разстройство на здравето на тъжителя.
От друга страна, тъжителят Т.А. също
е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 НК, като по същото
време и на същото място е причинил еднаква по степен на увреждане лека телесна
повреда на подсъдимия К., изразяваща се във „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота му”. Тъжителят е нанесъл удар с помощта на предмет /връзка
ключове/, който е държал в ръката си. Вследствие на нанесения му удар
подсъдимият е получил, установените в медицинската експертиза телесни
увреждания - оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна. По
своята медико-биологична характеристика, те също съвпадат с правните критерии
за съставомерност на деянието по чл. 130, ал.1 НК - довели до временно
разстройство на здравето на подсъдимия, не опасно за живота му.
От субективна страна, тъжителят също е
действал при условията на пряк умисъл - съзнателно е ударил подсъдимия,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване - причиняването на
разстройството на здравето на подсъдимия.
Съдът намира, че в случая, следва
да бъде приложен институтът "реторсия" по смисъла на чл. 130, ал.З НК. Тъй като прилагането на института на „реторсия” е една правна възможност за
съда, а не задължение, за да приеме наличието на реторсия, съдът отчита
безспорно провокиращото поведение на тъжителя-нанесъл удар в областта на
главата на подсъдимия с предмет, който е държал в ръката си. В основата на
реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си,
като на причинителя на лека телесна повреда, веднага е отвърнато от пострадалия
със също такава по степен лека телесна повреда - по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК /изцяло в тази насока TP №
51-89-ОСНК/т.е. на злото е отвърнато със същото зло.Засегнатия намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го.
В случая е без значение кой пръв е причинил тези увреждания и кой първи е
сезирал съда. Предвид и приложението на чл. 130, ал.3 от НК, съдът освободи
подсъдимия Г.С.К. от наказание по повдигнатото му от тъжителя обвинение за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
/По отношение на обвинението по
чл.146,ал.1 от НК/
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът намира, че от правна страна, с деянието си на
09.08.2011 година в гр.Добрич, около 19.00 часа в района на ресторант „Мечока Бен”, подс.Г.С.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.146, ал.1 от НК за това, че е казал
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Т.Т.А. ***, ЕГН **********.
От обективна страна – с действията си подсъдимият е реализирал обективните
признаци на престъплението „обида”, тъй като чрез отправянето на израза ”Да
еба, майка ти да еба” по адрес на тъжителя Т.А., той е каза нещо унизително за
честта и достойнството му. Употребените по адрес на пострадалия обидни реплики
са отправени към него и в негово присъствие, като той ги е възприел
непосредствено след изричането им. Безспорно е, че употребения израз е с обиден
характер, както и това, че същият е възприет лично от пострадалия. Засегнати са
обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за
достойнство и самооценка на човека / в случая на тъжителя /, при това
засягането не е нищожно, щото да оправдае действията на подсъдимия, а напротив -
от поведението му тъжителят се е почувствал силно засегнат. С думите си,
подсъдимият всъщност е изразил и своята отрицателна и презрителна оценка за
личността на тъжителя, като по този начин е засегнал честта и достойнството на
същия, респ. имайки предвид негативното съдържание на използваните обидни думи
и изрази по негов адрес, т.е. тези думи са обидни от гледна точка на
обществения морал. Деянието е довършено.
От суб.страна – престълението по
чл.146,ал.1 от НК е било извършено с прук умисъл, с целени и настъпили
общественоопасните последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деанието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопосните му
последици. От думите му, отправени към пострадалия, в негово присъствие явно се
обективира, че деецът е съзнавал обидния характер на отправените от него думи и
псувни и че същите ще бъдат възприети от пострадалия именно по този начин / В
този смисъл Реш.№22/1995 год. на ІІІ н.о. на ВС ; реш. № 664/1972 год. на І-во
н.о. на ВС/.
От друга страна, установява се
безспорно, че на същата дата и място, при така възникналия скандал тъжителят
също е отправил обидни изрази по адрес на подсъдимия в негово присъствие, като
изрекъл „Ще ти еба майката”. По този начин, чрез отправените от него обидни
изрази тъжителят обективно е осъществил състава на престъплението обида по чл.146,
ал.1 от НК, тъй като в присъствието си на подсъдимия е изразил личното си
негативно отношение към него чрез отправените обидни думи. Тъжителят е съзнавал
обидния характер на изреченото по адрес на подсъдимия, както и че същото е
възприето лично от последния. И тук използваните псувни и вулгарни изрази,
определят отрицателната оценка за личността на подсъдимия, като са използвани
унизителни от гледна точка на обществения морал. Деянието, осъществено от
тъжителя също е извършено умишлено, като същото е довършено с факта на
възприемането му от страна на подсъдимия.
Реално не може да се установи,
като последователност във времето дали първо подсъдимият е отправил обидните
реплики към тъжителя или тъжителя, но това е без правно значение с оглед
крайното становище на съда за наличието на реторсия. Без значение е коя от
страните първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя
първа е сезирала съда / в тази насока е изцяло Реш. № 255/17.06.1992 година по
н.д.№ 144/92 год. на І н.о. на ВС/.
Изложеното преди това в
настоящите мотиви относно института на реторсията и прилагането й по отношение
на визирания по-горе престъпен състав по чл.130, ал.1 от НК, важи в пълна сила и по отношение на
инкриминираното престъпно деяние по чл.146,ал.1 от НК. Съдът прие, че в случая, следва да бъде
приложен институтът "реторсия" по смисъла на чл. 146, ал.2 НК.
Очевидно е, че страните в разглеждания казус са изравнили позициите си, като на
обиждащия, веднага е отвърнато от обидения с обида по чл.146, ал.1 от НК /в
тази насока TP № 51-89-ОСНК/ т.е. на
злото е отвърнато със същото зло. Засегнатият е намерил удовлетворение с
причиняване на същото деяние на засегналия го. И двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон. При това е ирелевантно кой първи е
засегнал честта и достойнството на отсрещната страна и кой първи е сезирал
съда. Предвид и приложението на чл. 146,ал.2 от НК, съдът освободи подсъдимия Г.С.К.
от наказание по повдигнатото му от тъжителя обвинение за извършено престъпление
по чл.146, ал.1 от НК.
/По отношение на предявения граждански
иск във връзка с повдигнатото обвинение по чл.130,ал.1 от НК/
Освобождаването от наказание, не
освобождава подсъдимия от гражданска отговорност за вреди от непозволено
увреждане. И това е така, тъй като деецът е признат за виновен, че е причинил
на тъжителя лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.Съдът счита
обаче, че предявеният граждански иск
следва да бъде частично уважен. В гражданско-правен смисъл извършеното
от подсъдимия престъпление представлява непозволено увреждане по смисъла на
чл.45 от ЗЗД. По своя характер причинените телесни увреждания на пострадалия Т.А. представляват посегателство срещу телесната
неприкосновеност, като в зависимост от характера и степента на увреждането, с
оглед на претърпените от пострадалия неимуществени вреди - непродължителен
оздравителен процес на уврежданията, причинените болки и страдания, причинения
стрес на тъжителя, съдът определи по справедливост обезщетение в размер на
1000 /хиляда/ лева. За сумата 1000 лв. до
1500 лева претендираното обезщетение не съответства на тежестта на уврежданията,
поради което в тази му част искът срещу подсъдимия Г.К. следва да се отхвърли
като неоснователен. Основателна е и акцесорната претенция за законната лихва
върху присъдената сума от датата на деликта 09.08.2011 година до окончателното
й изплащане.
Подсъдимият Г.С.К. бе осъден да заплати и сумата от 50.00/
петдесет/ лева по сметка на Добричкия районен съд, съставляваща размера на
държавната такса , определена върху уважената част от предявения граждански
иск.
/По отношение на предявения
граждански иск във връзка с обвинението по чл.146, ал.1 от НК/
За съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство на основание чл.45 и сл. от ЗЗД бе приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия против
подсъдимия- за сумата от 1500 лева, представляващ обезщетение за причинени от
престъплението по чл.146,ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на деликта, до окончателното
изплащане на сумата.В тъжбата се сочи,
че от отправените обидни думи и псувни от подсъдимия е пострадало доброто име
на тъжителя ,като съвестен гражданин и член на обществото. Същият се е
почувствал силно засегнат, разстроил се и с това му е бил подронен авторитета и
репутацията сред хората в квартала, неговите близки, съседи и познати. Искът за
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на тъжителя от подсъдимия от
нанесените обидни думи съдът счита, че се явява доказан по основание, тъй като
по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимия К. престъпление
„обида”. Причинените на пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на неговото чувство за достойнство и чест, са пряка и
непосредствена последица от
противоправното /респ.обществено укоримо/
поведение на дееца и е налице причинна връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат. Досежно размера на исковата претенция, съдът го счита за
прекомерно завишен. При преценката на гражданския иск съдът отчита и факта, че
нанасянето на обидата е станало единствено в присъствието на тъжителя /”макар и
да е възприето случайно от намиращите се встрани клиенти на заведението/, т.е.
няма други присъстващи близки лица, които непосредствено да са възприели
отправените обиди към тъжителя. По делото не бяха ангажирани други доказателства, които да установят
случилото се да е оказало по-сериозно
отражение върху душевния мир на тъжителя, респ. да е довело до други значителни
вредни последици, касаещи промяна в негативна посока на неговата обществена
оценка за неговата личност. Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съдът намира, че искът за обезвреда
следва да се уважи до размер от
500 /петстотин/ лева, който се явява най-справедлив и съответстващ на претърпените
неимуществени вреди от Т.А.. Други доказателства - гласни и писмени, които да
докажат твърденията на тъжителя за претърпени неимуществени вреди в по-голям
размер, не бяха ангажирани в хода на процеса. Над тази сума до пълния размер
предявен от 1500 лева гражданският иск следва да се отхвърли като
неоснователен. Основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху
присъдената сума от датата на деликта 09.08.2011 година до окончателното й
изплащане.
Подсъдимият Г.С.К. бе осъден да заплати и сумата от 50.00/
петдесет/ лева по сметка на Добричкия районен съд, съставляваща размера на
държавната такса , определена върху уважената част от предявения граждански
иск.
С оглед на крайния постановен съдебен акт,
съдът постанови, направените по делото разноски да останат за сметка на
страните така, както са ги направили /в този смисъл е постоянната практика
на Върховния съд отразена в редица решения : Решение №162/05.02.1962 год. по
н.д.№ 33/62 год. на ІІІ н.о. на ВС; Решение № 96/72г на ВС по н.д. № 48/72г I н.о.; Решение №
255/17.06.1992г на ВС по н.д. № 144/92 г. I н.о и др.
По
горните съображения съдът постанови настоящата присъда.
СЪДИЯ :