Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       …………/…………………   , гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

   

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2901 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И.Д.И. ЕГН **********, подадена чрез адв. Й.А. ***-0000329/10.04.2020год. на и.д. Директор РД „АА“ Варна с което за нарушаване нормата на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008год. на МТ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, сочи, че АУАН и НП не отговаряли на формалните изисквания предвидени в ЗАНН, не било ясно защо било прието че нарушението било извършено на 05.02.2019год., а датата била от съществено значение както с оглед индивидуализиране на нарушението така и с оглед преценка на сроковете по чл.34 от ЗАНН, навежда доводи и маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. В съпроводителното писмо с което и изпратил жалбата ведно с АНП наказващия орган е изложил становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 63, ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради  което същата е процесуално допустима.

През месец декември 2019год. служители на ОО „АА“ Варна започнали извършването на комплексна проверка на превозвача „Градски транспорт“ АД като за целта до същия на 02.12.2019год. била изпратена покана за представяне на редица документи, в това число пътни листи документи на водачите и др. Проверката приключила през месец януари 2020год. като при същата било установено, че на 05.02.2019год. въззивникът като водач на МПС – автобус „Мерцедес“ кат. М3, с рег.№ В1975КА, за което се изисква СУМПС от кат.D е извършил обществен превоз на пътници по автобусна линия №31 по маршрут ЖП гара – кв.Виница, без да притежава валидна карта за квалификация на водача. Нарушението било установено по представените от страна на превозвача документи – пътни листи в това число такъв с № 26409/05.02.2019год. и след справка в базата данни на ИА „ АА“ досежно издадените карти за квалификация на водачите.

На 31.01.2020год., в отсъствие на въззивника, св. Бр. И. му съставил АУАН бл.№ 273732 в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008год. на МТ, тъй като извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия без да притежава валидна карта за квалификация на водач.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника на 19.02.2020год..

На 10.04.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическата обстановка изложена в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008год. на МТ и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в размер на 2000лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан Б. И. (актосъставител) който в показанията си възпроизвежда обстоятелствата във връзка с извършената проверка на превозвача и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № Рд-08-30/24.01.20год. на Министъра на информационните технологии и съобщенията, разпечатка от инф. система на ИА „АА“ досежно издадени карти за квалификация на водачи, справка за пътни листи на водача И.Д.И., пътен лист № 26409/05.02.2019год. издаден от превозвача „Градски транспорт“ ЕАД, пътен лист № 26514/06.02.2019год. пътен лист № 26905/09.02.2019год., пътен лист № 081399/09.02.2019год., доклад от Б.И. ***, молба от И.Д.И. адресирана до началника на ОО „АА“ Варна за издаване на четлив препис от АУАН, покана адресирана до управителя на „Градски транспорт“ ЕАД за представяне на документи във връзка с извършвана комплексна проверка на дружеството за периода от 01.01.2019год. до 30.11.2019год., приемо-предавателни протоколи за предоставени и върнати пътни листи.

Като писмено доказателство с жалбата е представено и съответно прието удостоверение за професионална компетентност за извършване на превози на пътници № 114-000513/04.11.2017год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата акта нарушението е описано  в достатъчна степен, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процес. правила. Ясно и в двата документа (АУАН и НП) е посочената датата на нарушението 05.02.2019год., описано е в какво точно се състои самото нарушение – извършване на обществен превоз на пътници с конкретно МПС изискващо СУМПС от кат Д, по конкретна автобусна линия без валидна карта за квалификация на водача, посочени са и доказателствата в подкрепа на адм. наказателното обвинение.

Няма никакво съмнение от обст. части на АУАН и НП че в същите е описано само едно адм. нарушение извършено на 05.02.2019год. за което се налага и санкцията, поради което и възражението за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН не се споделя от съда.

Съобразно така изложените по-горе фактически обстоятелства и след преценка на събраните по делото доказателства съдът прие от правна страна следното:

Въззивникът е санкциониран за нарушение по чл. 2, ал.1 от Наредба №41/2008г. на МТ. Съгласно цитираната разпоредба водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на посочената в НП дата (05.02.2019год.) въззивникът е управлявал МПС - автобус, за което се изисква да притежава СУМПС от категория Д, поради което за същия е било задължително да притежава карта за квалификация на водача. Липсата на такава карта е установено по несъмнен и безспорен начин от показанията на св. Б.И.  и приложената по делото справка от инф. Система на ИА „АА“.  Видно от последната въззивникът е имал издадено такава карта която обаче е била валидна до 24.11.2017год. От показанията на св. Б.И., пътен лист № 26409/05.02.2019год., и справката за издадени пътни листи на името на въззивника с посочени в нея дати, МПс конкретни периоди на работа и зачетено работно време дати се установява, че въззивника е извършвал обществен превоз на пътници по линия № 31 като е бил водач на смяна №2, поради което съдът намира, че на посочената в НП дата, извършвайки такъв превоз, без да притежава карта за квалификация на водач, въззивникът от обективна и субективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение.

 За вмененото нарушение, жалбоподателят  е санкциониран по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П, която разпоредба предвижда налагане на Глоба в размер на 2000лв. при първо нарушение на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно се установява, че към момента на проверката жалбоподателят не е притежавал карта за квалификация на водача, поради което съдът намира, че правилно наказващият орган го е санкционирал. Определеното в санкционната норма наказание е абсолютно по размер, поради което за наказващия орган и за съда не съществува възможност да го намалява. Нарушената правна норма и санкционната такава са правилно определени от наказващия орган, като и двете съдържат предписание за поведение на водачите на МПС при осъществяване на превози са собствена сметка, като цитираните норми касаят именно водачите, които осъществяват съответните превози.

Съдът намира, че правилно наказващият орган е преценил липсата на предпоставките за квалифициране на случая като маловажен, тъй като случаят не се отличава от останалите нарушения с по-ниска степен на обществена опасност. В тази връзка обстоятелството, че към момента на превоза въззивникът е бил преминал курса на обучение (факт безспорно установено по делото с оглед представеното Удостоверение за професионална компетентност издадено на 04.11.2017год.) не е достатъчно, за да се приеме, нито че нарушение няма, нито че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като удостоверението е само един от изискуемите документи съгласно чл.29ал.1 от Наредбата, които са необходими за издаване на картата за квалификация на водача. Следва да се отбележи, че Удостоверението не замества и не е алтернативен документ на картата за квалификация. Неговото  предназначение е да послужи пред компетентния орган  при  издаване на картата. Отделен е въпроса, че доколкото Наредба № 41/2008год. транспортира изискванията на Директива 2003/59/ЕО, в случая не се касае до национално въведено изискване към водачите, а до Общностно такова, което цели не само да хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а и взаимното признаване на различните удостоверения за професионална компетентност в контекста на целите на Директивата. С оглед на всичко изложено по-горе според настоящия съд правилно наказващият орган е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, макар и нарушението да е формално, на простото извършване. В този смисъл е и съдебната практика на Адм. съд – Варна – Решения по КНАХД №1149/2015г.; КНАХД №4035/2014г.; КНАХД № 1236/2015год.; КНАХД № 2441/2016год. и др. Отделен е въпроса, че случая видно от приложените към преписката пътни листи и разпечатката от инф. Система на ИА „АА“ до момента на издаване на карта за водача на 01.07.2019год. въззивникът е извършвал и други обществени превози на пътници по редовна автобусна линия.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.(

Претенция за разноски са предявени само от въззиваемата страна като искането е формулирано в придружителното писмо на АНО с което е изпратена преписката. Независимо от изхода на делото обаче и макар и искането за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 вр ал.5 от ЗАН да е своевременно направено, то се прие от съда за неоснователно доколкото съгласно нормата на ал.5 на чл. 63 такова възнаграждение се присъжда само когато е налице осъществена защита от юрисконсулт, каквато защита не е осъществена по настоящото дело.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000329 от 10.04.2020год. на и.д. Директор на РД „АА“ Варна, с което на И.Д.И. ЕГН ********** на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. за нарушаване нормата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008год. на МТ.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

                    

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: