Р Е Ш Е Н
И Е № 260332
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение – девети състав, на пети март две хиляди двадесет и първа година, след публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 3015 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Р.Д., като пълномощник на ищеца А.В.А., срещу решение № 2439/15.07.2020 г., по гр. дело № 15919 от 2019 г., по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр.с., с която се моли да бъде отменено като неправилно обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск, с правно основание чл. 439 ГПК от А.В.А., против В.А.А., лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Н.К.К., и срещу Н.К.К., в качеството й на майка и законен представител на Г.А.А., за признаване за установено в отношенията между страните, че А.В.А. не дължи просрочена издръжка на В.А.А. за периода от 24.04.2018г. – 03.04.2019г., в размер на 2 266 лв., както и, че не дължи просрочена издръжка за Г.А.А., за периода от 04.05.2018г. – 01.10.2019г., в размер на 3 048 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.03.2017г. по гр. дело № 9442 по описа на ПдРС за 2014 г. и е образувано изпълнително дело № 162 от 2017г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова рег.№ 829, с район на действие Окръжен съд Пловдив.
Излагат се подробни оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като основен аргумент на първоинстанционния съд е, че по делото са ангажирани единствено гласни доказателства, чрез разпит на сестрата на ищеца, които обаче се сочи, не били коректни. Счита се, че тази констатация на съда, е некоректна, тъй като по делото били приобщени писмени доказателства, касаещи правния спор, като същите са посочени във въззивната жалба. В тази насока се цитира и решение на ВКС, а именно решение № 134/25.06.12 г. по гр. д. № 90/2011 г., ІV ГО на ВКС, в което е посочено, че за да се приеме, че ищецът по делото е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на децата си, вменено му със съдебно решение, съответно, че правото на децата да получават такава е погасено чрез предоставяне в натура, следва по делото да се установи кумулативно наличие на две предпоставки, а именно - децата да са живели само при баща си – ищеца, както и последният да е осигурявал необходимите средства за издръжка, като се заявява, че съдът е приел, че в процесните периоди децата са живели само с бащата, като се цитира част от решението на първоинстанционния съд. Заявява се, че и втората предпоставка, а именно, че бащата е осигурявал необходимите средства за издръжка на двете си деца през процесните периоди, също се явява безспорно доказана, като в тази насока отново се сочат обстоятелства, а именно такива, че в отговора на исковата молба, с посочени листове - л. 35 и л. 36 ответната страна не била оспорила изложените обстоятелства, на които се основава искът, че двете деца са се отглеждали само от бащата и разходите, които били направени възлизали на около 350 лв. месечно за всяко дете. Правят се разсъждения по същество, относно показанията на свидетелката А. А., която била, според жалбоподателя, пряк свидетел на всички разходи, като се завява, че бащата осигурявал ежедневни, ежемесечни грижи, всичко необходимо за комфорта на децата – храна, ток, вода, телефони, абонаментни планове, по 5 лева, за всяко дете - джобни пари за деня, 350 лв. за лагер на голямото дете. Заявява се, че бащата водил и двете деца през 2018 г. на почивка, имал разходи за рождени дни, пари за подаръци за рождени дни на техни съученици. Заявява се, че дори и да се приеме за достоверно констатираното от съдията доказателствено средство, то това не е основание за отхвърляне на иска. Заявява се, че показанията на свидетеля А. А. намират обективна опора във всички представени и приети с Определение на съда писмени доказателства, които се цитират във въззивната жалба.
Заявява се, че майката не упражнява реално родителските права, поради което отсъствието на полагани грижи за децата се трансформира в задължение за заплащане на издръжка, като в тази насока се заявява, че издръжката е парична сума, която неотглеждащият детето родител, следва да предостави на отглеждащия детето родител, за времето, когато детето е при него, независимо на кого са присъдени родителските права, като в тази насока се посочват решения на ВКС и на други съдилища.
Заявява се, че писмените доказателства на ищеца не били обсъдени от съда, в нарушение на изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Счита се, че следва да се има предвид и следното важно обстоятелство, а именно, че съгласно издадения от съда изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и.д. № 162/2017 г. средствата за издръжка на двете деца се превеждат по сметка на майката Н.К., а не директно на ответната страна в настоящото производство. Заявява се, че съгласно приложен сигнал по делото до отдел „Закрила на детето“ от 25.02.2019г., подписан лично и от двамата ответници, ставало ясно, че сумите за процесния период, получени от майката Н.К. не достигат до тях. Нормално е това да е така, се сочи, тъй като те са живели и са се отглеждали от бащата; т.е., пояснява се, майката се е обогатила неоснователно за сметка на децата си и по този начин съдебният иск се явява формално заведен срещу децата на ищеца, по същество обаче, той е в интерес на самите деца и е насочен срещу неоснователното обогатяване на Н.К.. Дъщерята на ищеца и ответник по настоящото дело Г.А. и към настоящата дата живеела с баща си и той полагал необходимите грижи за нея, като се сочи, че гр. д. № 9523 от 2018 г. по описа на ПдРС за промяна на родителските права не е приключило. Заявява се, че с представените по делото доказателства по категоричен начин са доказани обстоятелствата, че през процесния период децата В. и Г. А. са отглеждани само от бащата, както и, че същият е полагал необходимите грижи за тях, а изразходените от него парични средства за покриване на техните базови потребности значително надхвърляли определения от съда размер на издръжка. Заявява се, че заплащането на присъдената издръжка, по изпълнително дело № 162/2017 г. за процесния период ще означава издръжката на двете деца да бъде заплатена два пъти. Заплащането на едно задължение два пъти несъмнено засяга по болезнен начин чувството за справедливост на всеки нормален индивид на обществото се сочи във въззивната жалба. Представя се пълномощно, и договор за правна помощ към въззивната жалба. Не ангажира нови допустими за въззивното производство доказателства, които да са пряко относими към предмета на спора.
С писмен отговор на въззивна жалба, от Г.А.А., лично и със съгласието на Н.К.К., представлявана от адв. П. се взема становище за въззивната жалба на ищеца, като се моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Излагат се съображения по същество. В тази насока се счита, че към момента все още е висящо и.д. № 162/2017 г., по описа на ЧСИ Зорница Добринова Христова за дължима месечна издръжка от А.А. и за двете ненавършили пълнолетие деца. Претендират се разноски за настоящото производство. Постъпило е на 09.02.21 г. и писмено становище от В.А., лично и със съгласието на законния си представител Н.К., чрез адв. П., в което се взема становище по същество. Допълнително е постъпила и писмена защита от адв. Д.П., пълномощник на въззиваемите, с която се моли да бъде потвърдено изцяло решението на районния съд като обосновано и правилно.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение,
с което отхвърля предявените искове с правно основание чл. 439 от ГПК,
районният съд излага съображения:
С оглед на събрания по делото доказателствен материал – в показанията на
разпитаните свидетели на страните – св. А. А., сестра на ищеца, и св. Г. К.,
майка на Н.К.,/майка на двете деца/, съдът намира, че по делото не се
установява, че бащата е изпълнил задължението си за издръжка за децата през
процесните периоди, съответно, за периода от 23.04.2018г. до 03.04.2019г., по
отношение на сина си В., както и за периода от 04.05.2018г. до 01.10.2019г. ,по
отношение на дъщеря си Г.. Приема, че за предоставянето на издръжка от ищеца,
баща на двете деца, за процесните периоди, са ангажирани единствено гласни
доказателствени средства чрез разпит на сестрата на ищеца-св.А., но които изнесени
данни от последната не са в достатъчна степен конкретни, поради което и не се
установява по делото какви точно разходи по вид и размер е правил ищецът за
всяко от децата. При което и приема, че недоказани останали твърденията, че за В.А. ищецът е заплащал ежемесечно хранителни
продукти, ел.ток, вода, телефон – 25 лв. месечно, карта за пътуване – 16 лв.,
дрехи, обувки, джобни в размер на 5 лв. дневно, учебни пособия, летен лагер в К***
– 350 лв., разходи за рожден ден, а за Г.А., че от негова страна са заплащани ежемесечно
хранителни продукти, ел.ток, вода, дрехи, обувки, джобни в размер на 5 лв.
дневно, учебни пособия, организиране и заплащане на разходи за имен и рожден
ден, летен отдих на море. Приема, че в
същото време от разпита на св.К. се установява, че независимо, че децата са
пребивавали при баща си, майката не е прекъсвала комуникацията си с тях,
срещала се е с тях, осигурявала е и за двете деца учебни помагала, дрехи,
маратонки, лаптопи, предоставяла е финансови средства за екскурзии и рождени
дни, като така събраните гласни доказателства кореспондират и с представените
от ответницата К. писмени доказателства за процесните периоди – за закупувани
дрехи, обувки, учебни помагала и др. По изложените съображения съдът приема, че
предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд приема за правилни изводите
на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно
чл. 272 от ГПК. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид
оплакванията във въззивната жалба, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК,
становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото
и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателствени
средства в първоинстанционното производство обстоятелства:
Ищецът А.А. и ответницата Н.К. са бивши съпрузи и родители на две деца –
В.А.А.,ЕГН **********, и Г.А.А.,ЕГН **********. С Решението за развод –Решение
№ 536/22.02.2017г. по бр.дело № 9442 по описа на ПдРС за 2014г.,ищецът е осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. за детето В.А. и 180 лв. за
детето Г.А., начиная от депозирането на исковата молба пред съда – 18.06.2014г.
до навършване на пълнолетие от децата или настъпване на други обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на това задължение. Въз основа на
издадения на 10.03.2017г. изпълнителен лист по гр.дело № 9442 по описа на ПдРС
за 2014г. е образувано изпълнително дело № 20178290400162 по описа на ЧСИ
Зорница Добринова, рег.№829, с район на действие – ОС-Пловдив.
Не
е спорно и, че за посочените в исковата молба и уточняващата молба периоди,
както следва – за В.А.А. - от
24.04.2018г. – 03.04.2019г., а за Г.А.А. - от 04.05.2018г. – 01.10.2019г. децата
са живели при баща си.
Спорни са въпросите, въведени и
в оплакванията на жалбоподателя, дали по времето, когато двете деца са живели
при баща си, той изцяло се е грижил за тях, така че да е изпълнил в натура
паричните си задължения за издръжка, за които е осъден с влязло в сила съдебно
решение, което е и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20178290400162 по описа на ЧСИ Зорница Добринова.
Видно
е от показанията на св. А., че когато децата са живеели при брат й, той им осигурявал
ежедневни, ежемесечни грижи, всичко необходимо за комфорта на децата –храна
ток, вода, телефони, абонаментните планове, джобни пари за деня, както и е
плащал лагер на голямото дете 350 лв в К***, водил ги е на почивка през 2018г,
плащал е рождени дни. Свидетелката знае, че синът В. е бил и при майка си две
нощувки през процесния период, както и че Г. също е била при майка си за две
нощувки за процесния период, което знае от брат й, А.. С брат й са коментирали
сумата от 350 лева издръжка месечно за дете, защото живеели в едно домакинство
и си поделяли сметките за комунални услуги. Свидетелката заявява, че не знае
кой е платил за зеленото училище на Г.. В тази насока, въззивният съд
констатира, че показанията на свидетелката А. са общи, недетайлизирани, някои
от които и опосредени, от непреки впечатления, и от които безспорно не може да
се направи извод, че бащата е покривал всички потребности на двете деца, през
периодите, когато са пребивавали при него. Видно е от показанията на св. К., че
през периода, когато децата са били при баща си, майка им постоянно
контактувала с тях, но бащата е възпрепятствал контактите, тъй като телефонът
им е взет или не е зареден, както и е забранявал те да се обаждат на майка си;
когато бащата отивал на работа, тогава децата ходили при майка си тайно, дори и
при свидетелката, тяхна баба. Майката им е купувала храна, събота и неделя,
купувала им е маратонки,за Г. за 200 лв, за В. за 280 лева, скъпи якета,
тениски, за двете учебни години 2018-2019г., 2019г.-2020г. , майката изцяло
купила учебните пособия, купувала е лекарства за децата, купила е лаптоп за
1000 лева, както на Г., така и на В., както и купила мобилен апарат на В., и плащала
таксите към мобилния оператор; давала е и джобни пари на децата; дъщерята,
когато отивала на училище обядвала при майка си; за рождените дни е водила децата,
давала е пари и на двете деца за подаръци, за екскурзии, за тържества; плащала
е за явяване на олимпиади; подготвяла е децата за учебния процес на следващия
ден; майката помагала за проектите на децата.
Предвид гореизложените обстоятелства и въззивният съд намира, че по
делото не са налице доказателства, от които съдът да направи несъмнен
положителен извод, че ищецът с осигуряване на грижи за двете деца, за
периодите, през които те са били при него, е изпълнил задължението си за
издръжка, към всяко едно от тях, така, както е присъдено с Решение №
536/22.02.2017г.по гр.д.№9442/2014г. в частта относно присъдената издръжка, по
което е издаден изпълнителен лист № 2685/10.03.2017г. и е образувано
изпълнително дело № 20178290400162 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, с
рег.№829, с район на действие –ОС-Пловдив.
При което въззивният съд намира за неоснователно
оплакването в жалбата, че констатацията
на съда, че за твърденията на ищеца са ангажирани само гласни доказателствени
средства, е неправилна, тъй като приобщените по делото писмени доказателства, в
т.ч. писмен сигнал на непълнолетния ответник В.А. до отдел „Закрила на детето“
Пловдив, обяснения на ответниците пред служители на Второ РПУ Пловдив от
15.05.2018г., социален доклад от 28.06.2018г. по друго гр. дело – гр.д. №
7494/2018г. на ПдРС, социален доклад от 03.09.2018г. изготвен по друго изп.
дело – изп.д.№ 177/2018г.; социален доклад по друго съдебно
дело-гр.д.№9523/2018г. по описа на ПдРС, сигнал до отдел „Закрила на детето“
Пловдив от ответниците относно неполучаване на получена издръжка по изп.д.№
162/2017г., искова молба за издръжка от 04.12.2018г., не се явяват преки доказателства
за изпълнение по положителен начин на вменените на ищеца задължения за
издръжка, присъдена за двете деца с Решение № 536/22.02.2017г.по
гр.д.№9442/2014г., по което е издаден изпълнителен лист № 2685/10.03.2017г. и е
образувано изпълнително дело № 20178290400162 по описа на ЧСИ Зорница
Добринова, с рег.№829, с район на действие –ОС-Пловдив. Изброените писмени
доказателства са относими само към недобрите отношения между родителите,
пренесени от тях и върху отношенията между последните и двете деца в различните
периоди, особено, когато децата са пребивавали при бащата, при което и е
допустимо манипулативното въздействие между тях.
В случая, самият ищец не изпълнява задълженията
си по съдебното решение, с което му е възложено задължение за издръжка към
двете му деца, при това и при започнало принудително изпълнение по образуваното
изпълнително производство срещу него – по горецитирано изпълнително дело №
20178290400162 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, с рег.№829. По време на
изпълнителното производство, без съгласие на родителя, комуто са възложени
родителските права върху двете деца, ответника Н.К., тяхната майка, и при
противопоставяне на последната, ищецът взема децата при себе си за процесните
искови периоди, но, от една страна, това негово поведение е противоправно, и
поначало, не би могло да доведе до положителни правни последици на ищеца. От
друга страна, грижите за децата в натура през процесните периоди, не са били
само от страна на родителя, техния баща, но такива грижи са оказвани и от
ответника, тяхната майка; като без съгласие на кредитора, ответник, не е налице
основание безусловното паричното задължение за издръжка спрямо двете деца,
ненавършили пълнолетие, да бъде изменяно по волята на длъжника – от парично
задължение да бъде прието като задължение за издръжка в натура.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение на районния съд се явява обосновано и правилно и като такова следва
изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.Поради
неоснователност на въззивната жалба, следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лева, в полза на
пълномощника на въззиваемата страна, адв. П., на основание чл. 38 от ЗА,
платими от жалбоподателя, съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие по въззивното дело.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло, постановеното на 15.07.2020г. Решение № 2439 на Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, по гражданско дело № 15919 по описа на съда за 2019
година, VІ гр. състав, с което ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.В.А., ЕГН ********** ***, пл. „****против В.А.А., ЕГН ********** лично и
със съгласието на неговата майка и законен представител Н.К.К. и Н.К.К., в
качеството й на майка и законен представител на Г.А.А., ЕГН ********** искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че А.В.А. не дължи просрочена издръжка на В.А.А.
за периода от 24.04.2018г. – 03.04.2019г., в размер на 2 266 лв., както и
че не дължи просрочена издръжка за Г.А.А. за периода от 04.05.2018г. –
01.10.2019г. в размер на 3 048 лв., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 10.03.2017г. по гр.дело № 9442 по описа на ПРС за 2014г. и е образувано
изпълнително дело №
20178290400162 по описа наЧСИ рег.№ 829 Зорница Добринова с район на действие
Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН ********** ***, пл. „****, вх.*, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.П.,
съдебен адрес:***,****, сумата от 300/триста/ лева, адвокатско възнаграждение
по въззивното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие по
реда на чл. 38 от ЗА.
Решението на въззивния съд е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/