Решение по дело №695/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260031
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20204110100695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр. Велико Търново , 22.03.2021   г.

 

        Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 19.02.2021   г., в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА РАДЕВА,

 

при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 695/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Обективно съединени искове  с правно основание  чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.  с чл.79 и чл.86 от ЗЗД,  съединени при условията на евентуалност с осъдителен иск  с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД и  чл.86 от ЗЗД

          Ищецът "ОТП Факторинг България" ЕАД, гр.София , чрез юк И. сочи, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 604/2017 г. на ВТРС , връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 7645,61  лева главница , ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането; договорна  лихва от 906,82 лева за периода от 28.04.2016 г. - 21.02.2017 г. ; лихва за забава в размер на 13,83 лева за периода 25.07.2016 г.- 19.02.2017 г.  върху просрочената главница; лихва за забава върху цялата главница от 4,24 лева за периода 20.02.2017 г. - 21.02.2017 г. ; 120 лева такси  и разноски.   При условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумата от 7645,61 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на иска до окончателното изплащане. При условията на евентуалност  при  отхвърляне на установителния иск и на първия осъдителен иск, предявява осъдителен иск за сумата от 7645,61 лева падежирала главница, ведно със законна лихва ; договорна  лихва от 906,82 лева за периода от 28.04.2016 г. - 21.02.2017 г. падежирала непогасена по давност възнаградителна лихва; 13,83 лева падежирала непогасена по давност наказателна лихва върху главницата за периода 28.04.2016 г. - до подаване на молбата. Претендира разноски. Заявява, че заповедта за изпълнение и ИЛ срещу длъжниците  са издадени в полза на "Банка ДСК" ЕАД, като кредитодател на ответника по договор за кредит от 8.04.2014 г. обезпечен с поръчителство и допълнително споразумение от 27.01.2016 г. Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на месечните погасителни вноски  при последна платена вноска с падеж на 27.12.2016 г. , кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на целия кредит с нотариална покана, връчена на длъжника чрез нотариус на 2.02.2017  г., след което е пристъпил към принудително събиране на вземането си. Навежда, че с договор за покупко-продажба на вземания от 22.06.2017  г. "Банка ДСК" ЕАД е прехвърлила пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на ищцовото дружество, като цесионер, като едно от вземанията е това срещу ответника по делото. Сочи, че по силата на изрично пълномощно длъжникът е бил уведомен за цесията чрез уведомително писмо с обратна разписка. Евентуално заявява знание на ответника за цесията , чрез връчване на преписа от исковата молба и приложенията към нея. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковите претенции. Претендира разноски.

         Ответникът М.Й.П. , чрез особения си представител адв.Лупова от ВТАК  е депозирала писмен отговор, с който заявява недопустимост и неоснователност на иска. Изтъква, че не са налице основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия. Твърди наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит относно начина на формиране на лихвения процент по договора. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни.  

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

            Издадена е заповед   за изпълнение  № 351/27.02.2017 г. по реда на чл. 417 от ГПК по  частно гражданско дело № 604/2017 г. на ВТРС  срещу  М.Й.П. и Хилдо Кат, които да заплатят солидарно на кредитора " Банка ДСК " ЕАД, гр.София сумата от 7645,61 лева главница ; сумата от 906,82 лева договорна лихва за периода от 28.04.2016 г. до 21.01.2017 г.; сумата от 4,24 лева лихва за забава върху цялата главница за периода от 20.02.2017 г. до 21.02.2017 г. , сумата от 13,83 лева лихва за забава върху просрочена главница за периода от 25.07.2016 г. до 19.02.2017 г., сумата от 120 лева такси и разноски. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист. Документите са връчени на ответницата по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК.   На 8.08.2017 г.  е сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между "Банка ДСК" ЕАД и "ОТП Факторинг България" ЕАД, по силата на който банката прехвърля портфолио от свои вземания посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена. Извлечението от приемо-предавателния протокол от 13.09.2017 г. удостоверява, че вземането на банката срещу ответницата е продадено на цесионера по договора. Цесията е потвърдена  видно от приложеното писмо изпратено от цедента до цесионера, който по силата на изрично пълномощно е изпратил писмо до длъжника с уведомление за извършената цесия.  Видно от приложения договор за кредит за текущо потребление от 8.04.2014 г. сключен между "Банка ДСК" ЕАД и М.Й.П. на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 8000 лева със срок на погасяване 120 месеца при договорен ГПР от 17,97% и ГЛП от 14,95%. Кредитът е обезпечен с поръчителството на Хилдо Кат според приетия договор за поръчителство от 8.04.2014 г. Към договора е приложен погасителен план , както и Общи условия  на банката, подписани от кредитополучателя. На 27.01.2016 г. е сключено допълнително споразумение към договор за кредит за текущо потребление от 8.04.2014 г., според което остатъкът от дълга към сключване на споразумението е 7769 лева.  Лихвата по кредита се запазва на 14,95% при ГПР по кредита от 16,39%. Към допълнителното споразумение е изготвен погасителен план, приложени са и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, с които кредитополучателят видно от положените подписи е бил запознат.  С нотариална покана от 1.12.2016 г. на нотариус Д.Рачевец рег.№ 4664/1.12.2016 г. банката е изпратила уведомление  до ответницата относно допусната забава в плащанията на задълженията по сключени с банката договори за банков кредит от 8.04.2014 г. в размер на 8000 лева и договор за банков кредит от 27.01.2016 г. с отпуснат кредит от 1024 лева , поради което и на основание предвидените в договорите условия банката обявява предсрочна изискуемост от датата на получаване на писмото. Нотариалната покана е връчена на 2.02.2017 г. по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК . По делото е изготвена съдебно-счетоводна експретиза. Заключението на вещото лице установява, че кредитът по договор от 8.04.2014 г. е усвоен на същата дата по сметка №02/21656979 от ответника. За погасяване на кредита е платена сумата от 2740,04 лева, като последното извършено  плащане е от 25.07.2016 година, с което е погасена погасителна вноска с падеж 27.12.2015 година.  Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.02.2017 г. Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 27.02.2017 г. задължението е на стойност 8570,50 лева. Към датата на подаване на исковата молба- 5.03.2020 г. размерът на задължението по договора за кредит е 9933,70 лева. Към датата на изготвяне на заключението -11.02.2021 година задълженията по договора са погасени чрез плащане от страна на поръчителя Хилдо Кат.  В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. 

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, доколкото се установи , че след издаване на заповедта за изпълнение заявителят, в чиято полза е издадена тази заповед е продал вземането си установено от заповедния съд на ищеца в настоящото производство по силата на сключен между тях договор за цесия от 8.08.2017 г. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК на ответника от ЧСИ М.Глушкова , след което новият кредитор е предявил претенцията по исков ред съобразно дадените от съда указания.   Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание , поради което за да се постанови положителен за ищеца резултат той следва пълно и главно да докаже  наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата  изискуемост на вземанията по кредита на сочените основания, размера на всяка една от претенциите си, както и качеството си на кредитор въз основа на договор за цесия и изпълнение на задълженията по чл.99,ал.3 от ЗЗД  относно уведомяването на длъжника.  Изхождайки от горното и съобразявайки релевантните към делото доказателства съдът счита безспорно установено, че между ответника като кредитополучател и "Банка ДСК" ЕАД като кредитодател е сключен договор за  кредит за текущо потребление от 8.04.2014 година, по силата на който банката е предоставила кредит на ответника в размер на 8000 лева със срок на погасяване 120 месеца.Кредитът е обезпечен с поръчителството на Хилдо Кат, който се  е задължил солидарно заедно с кредитополучателя и спрямо който действа и подписаното на 27.01.2016 г. допълнително споразумение към договора от 8.04.2014 г., видно от което към подписването дължимата сума за главница по кредита е 7769 лева. Договореният лихвен процент от 14,95% остава непроменен, променя се ГПР на 16,39%. Ответницата е получила както погасителния план, така и Общите условия към договорите за кредит за текущо потребление. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че заемната сума е преведена по сметката на длъжника на 8.04.2014 година, тоест кредиторът се явява изправна страна по договора срещу насрещното задължение на ответника да върне получената заемна сума ведно с договорените лихви и такси на посочения краен падеж.  Според заключението последната платена от ответницата месечна погасителна вноска е от дата 25.07.2016 година, с което е погасена погасителна вноска с падеж 27.12.2015 година. В този ред на мисли очевидно погрешно посочената в исковата молба дата -27.12.2016 година /отнасяща се вероятно до втория отпуснат кредит , за двата от които е изпратено едно писмо от банката относно настъпилата забава и обявяването на предсрочна изискуемост/ не влияе  върху изводите на съда досежно настъпила или не  предсрочна изискуемост, доколкото тя настъпва съгласно постановките приети  в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при наличието на обективни предпоставки. Релевантно за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е тя да е настъпила преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в случая, преди 22.02.2017 година. Необходимо е освен да е установено просрочие при изплащането на  главница и /или лихва над 90 дни съгласно чл.19.2 от ОУ на банката, длъжникът да е уведомен надлежно за волята на кредитора относно настъпилата предсрочна изискуемост. Доказателствата по делото сочат, че към 20.02.2017 година- датата посочена в извлечението от сметка на банката , от която същата счита кредита за изцяло предсрочно изискуем , длъжникът не е погасил изцяло или частично общо девет вноски по лихва и/или главница, считано от 27.05.2016 година до 27.01.2017 година в общ размер от 1207,21 лева при 270 дни на забава.  Тоест установява се първата предпоставка относно правото на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Въпреки горното липсва втората предпоставка, именно банката надлежно да е уведомила длъжника относно упражненото си право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Видно от приложената нотариална покана същата е изпратена за връчване чрез нотариус Д.Рачевец , след което е приета за връчена на 2.02.2017 година по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК.  От книжата установяващи нотариалното връчване не може да се направи извод за спазена процедура по чл. 47,ал.1 от ГПК. Към разписка № 4664/2016 г. на 6.12.2016 г. връчителят е отбелязал, че лицето не е открито на адреса и по сведение на хазайката не живее там от три години. Липсват удостоверени действия по залепване на уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК на постоянния/настоящ адрес на лицето, а освен това служителят е отбелязал, че лицето се е преместило на ул."Крайбрежна". Въпреки горното нотариусът е приел редовно връчване по чл. 47,ал.5 от ГПК без да е ясно как лицето би било уведомено до кога и къде може да получи книжата / в случая нотариалната покана/. Изложеното води до извода, че не е налице надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, което от своя страна обосновава извода, че такава не е настъпила към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тоест това възражение на особения представител на ответника е основателно.  Относно възражението за неравноправни клаузи по отношение методиката за определяне на лихвения процент , което ги прави нищожни , доводите на особения представител не се споделят от съда.  В договора за кредит , както и в допълнителното споразумение ясно и конкретно са посочени, както лихвения процент по кредита, така и годишния процент на разходите; начина, по който е формиран лихвения процент, както и  периода и условията, при които се променя. Същите не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави относно предвидените размери, поради което клаузите, с които се уреждат не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и насрещните такива на потребителя, следователно не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.  Възражението свързано с низходящата стойност на пазарния индекс  SOFIBOR влияещо върху методиката на определяне на лихвения процент не се споделя, доколкото  не се доказа, че същият не е оказал влияние при сключването на договора и определянето на  лихвения процент. Съдът не споделя и релевираното възражение досежно неуведомяване на длъжника за извършената цесия. Доказателствата по делото установяват, че цедентът е упълномощил надлежно цесионера да изпълни задълженията му във връзка с уведомлението до длъжниците, чиито вземания попадат в приложното поле на сключения договор за цесия.  Трайна е съдебната практика, че цесионерът може да изпълни това задължение , тъй като законът не въвежда изрично изискване по какъв начин следва да стане уведомяването за прехвърлянето на вземането.  / вж. Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/.  По делото няма доказателства, които надлежно да установят изпълнение на това задължение спрямо длъжника, но същият следва да се счита уведомен за прехвърленото вземане с връчване на препис от исковата молба, според трайната практика на ВКС / вж.   Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС./ Ирелевантно е обстоятелството, че длъжникът в настоящото производство се представлява от особен представител, тъй като особеният представител защитава неговите права и законни интереси, отделно от това следва да се има предвид, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и последно, но не и по важност е обстоятелството, че длъжникът може да се брани с това възражение единствено ако е платил на стария кредитор, каквито твърдения няма и доказателства не са представени по делото.  Връщайки се на извода на съда досежно недоказани предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост, на която се позовава ищецът , съгласно постановките на ТР № 8/2.04.2019 година по т.д.№ 8/2017 година на ОСГТК на ВКС  в производството по иска за установяване на дължимост на вземанията основани на договора за кредит е допустимо той да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, тоест към датата на обявяване на устните състезания за приключили / в случая 19.02.2021 г./ Съобразявайки горното и според приложения погасителен план към подписаното между страните по договора допълнително споразумение от 27.01.2016 г., съгласно което са предоговорени условия по кредита и същият е с остатък от 7769 лева главница,  първата месечна погасителна вноска е с падеж 27.02.2016 г. , а крайният падеж на договора е 027.03.2024 г. Към 19.02.2021 година следователно са били дължими месечните вноски от №1 до № 60 включително, които по отношение на дължимата главница възлизат на 3772,11  лева. При доказания факт на неплащане според експертизата на вещото лице /последната платена вноска е тази за        м. декември 2015 г., погасена на 25.07.2016 г./ иска за главница е основателен и доказан до този размер , като за разликата до пълния предявен размер от 7645,61 лева именно за 3873,50 лева следва да се отхвърли, като неоснователен. Дължи се и законна лихва върху главницата от подаване на иска- 5.03.2020 г. до окончателното изплащане.  Относно претенцията за договорна лихва в размер на 906,82 лева за периода от 28.04.2016 г. - 21.02.2017 г. следва да се има предвид, че съгласно мотивите на ТР № 8/ 2.04.2019 г. по т.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК,  в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения в исковата молба размер и период на главницата, договорната лихва, мораторното обезщетение. В този смисъл присъждайки вноските с настъпил падеж към деня на устните състезания съдът следва да съобрази дали  възнаградителната лихва е включена като компонент заедно с главницата в общ размер на погасителната вноска. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предросрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план. В настоящия случай кредиторът претендира цялата главница основавайки се на настъпилата предсрочна изискуемост и възнаградителна лихва за периода от 28.04.2016 г.  до 21.02.2017 г.  Съобразявайки задължителните указания на цитираното по-горе тълкувателно решение иска следва да се уважи за вноските по възнаградителната лихва по погасителния план от номер 4 до номер 12 / 27.05.2016 г.- 27.01.2017 г. /в размер от 837,54 лева , като до пълния претендиран размер от 906,82 лева за разликата от 69,28 лева  следва да се отхвърли.  По отношение на претендираните такси по договора в размер на 120  лева, следва да се има предвид, че съгласно т. 9.3 от ОУ към договора общата сума, дължима от кредитополучателя е посочена в погасителния план и включва главницата и разходите по т. 9.1 от ОУ. Видно от приложения по делото погасителен  план общият размер на таксите по кредита е в размер на 142,10 лева, от които дължими са таксите  за погасителните вноски от №1 до № 60 възлизащи на 87 лева. До този размер претенцията е основателна и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 120 лева именно за 33 лева следва да се отхвърли. Неизпълнението на длъжника относно заплащане на вноските на уговорения падеж е породило правото на кредитора да иска обезщетение за забава. В случая забавата на длъжника настъпва с неплащането на всяка една от незаплатените вноски. Доколкото се претендира от ищеца заплащане на обезщетение за забава в размер на 13,83 лева представляващо лихва върху просрочена главница за периода от 25.07.2016 г. до 19.02.2017 г. претенцията в тази и част е основателна и следва да се уважи. Относно претенцията за сумата от 4,24 лева представляваща лихва за забава върху цялата главница за периода 20.02.2017 г. - 21.02.2017 г. същата следва да се отхвърли така, както е предявена, като неоснователна.  Произнасяйки се по предявените установителни искове съдът намира, че не следва да се произнася по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. В този аспект следва да се вземе предвид и факта на плащане извършен от поръчителя по кредита, който според експертизата на вещото лице е погасил напълно задълженията по кредита като солидарен длъжник. Горното обстоятелство не води до неоснователност на установителната претенция спрямо ответницата в качеството и на солидарен длъжник , но би имало отношение към основателността на осъдителната претенция, ако същата бе разгледана от съда. 

 При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от претенциите. Същите възлизат 586,47 лева за заплатена ДТ, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен представител и депозит за вещо лице /съобразно списък по чл.80 от ГПК./ Ответникът дължи заплащане и на разноските направени в заповедното производство съобразно уважената част от претенциите възлизащи на 121,31 лева.  

Воден от горното съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Й.П. ***, с ЕГН **********, че дължи на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 10, ет. 2, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 3772,11 /три хиляди седемстотин седемдесет и два лева и 11 ст./  главница -  вноски с настъпил падеж за периода от 27.02.2016 г. до 27.01.2021 година по договор за кредит за текущо потребление от 8.04.2014 г и допълнително споразумение към него от 27.01.2016 г.  , СУМАТА в размер на 837,54 / осемстотин тридесет и седем лева и 54 ст./ представляваща възнаградителна лихва за периода  27.05.2016 г.- 27.01.2017 г. , СУМАТА в размер на 13,83 / тринадесет лева и 83 ст./  мораторна лихва за периода от 25.07.2016 г. до 19.02.2017 г.  и СУМАТА в размер на 87 / осемдесет и седем / лева  дължими такси по договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -5.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 351/27.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 606/2017 г. на ВТРС.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 10, ет. 2, с ЕИК ********* срещу М.Й.П. ***, с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в останалата им част над уважените размери - ЗА СУМАТА в размер на 3873,50  /три хиляди осемстотин седемдесет и три лева и 50 ст./  главница ; ЗА СУМАТА в размер на 69,28  /шестдесет и девет лева и 28 ст./ представляваща възнаградителна лихва  за периода от 28.04.2016 година до 12.02.2017 година, ЗА СУМАТА в размер на 33 / тридесет и три/ лева  дължими такси по договора, ЗА СУМАТА  от 4,24 / четири лева и 24 ст./ обезщетение за забава върху цялата главница от 20.02.2017 г. до 21.02.2017 г., както и за законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до датата на подаване на исковата молба, за които суми е издадена Заповед № 351/27.02.2017 г. по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 606/2017 г. на ВТРС , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА М.Й.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 10, ет. 2, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 586,47 / петстотин осемдесет и шест лева и 47 ст./ разноски в исковото производство и сумата от  121,31 / сто двадесет и един лева и 31 ст./ разноски в заповедното производство   съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд  Велико Търново , чрез Районен съд Велико Търново.

                                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :