Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 13.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публично заседание четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 557 по описа
за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № II-16794
от 24.10.2016 г. на СРС, II
ГО, 75 състав по гр.д.№ 43950 по описа за 2013 г. на СРС е обявен за
окончателен на основание чл.350 от ГПК на разделителен протокол в производство
по делба II
фаза, съставен от СРС, II
ГО, 75 състав на 21.04.2016 г. и предявен на съделителите
М.М.Д. и М.И.А. на 21.04.2016 г. за извършването на
жребий на допуснатите до делба между съделителите
недвижими имоти, както следва:
ДЯЛ
I
1. Гараж
№ 5, находящ се в гр.С., в сутерена на жилищна сграда
на ул. „***“ № 45 със застроена площ от 14.62 кв.м., при съседи: гаражи № 4 и №
6, стълбище, помещение за чистачки и подземна улица, заедно със съответните на
принадлежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 945
кв.м., съставляващо парцел XII-542,
543 и 545 от кв.16 по плана на С., местност „Красно село – Стрелбище“ при
съседи: ул. „***“ и УПИ XIII-547,
IV-546, V-544, VI-557, XI-541 върху ½ ид.част, от който е учредено пожизнено вещно право на
ползване спрямо М.С.Д..
Стойността на дела,
съгласно заключението на СТЕ е 8820.00 лева.
ДЯЛ
II
2.
Гараж № 8, находящ
се в сутерена на жилищна сграда в гр.С., ул. „***“ № 45, със застроена площ от
15.72 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху описаното дворно място, върху ½ идеална част, от
който е учредено пожизнено вещно право на ползване спрямо М.С.Д..
Стойността на дела,
съгласно заключението на СТЕ е 9980.00 лева.
В
законоустановеният срок е постъпила въззивна жалба от въззивника М.М.Д., който е ищец в производството, срещу постановеното
решение. Предявява се искане за отмяната на същото и за постановяване на
разпределение в дял на всеки от съделителите на процесните имоти, както следва- гараж № 5 да се разпредели
на ответницата М.И.А., а гараж № 8 – на ищеца Д.. Излагат се съображения, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и че
същото е тенденциозно и преднамерено. В жалбата се инвокират
на съображения от фактическа страна, посочвайки се как е било придобито
спорното материално право по време на брака на ищеца до 1997 г. и как ½
от собствеността върху гаражите са били прехвърлени на ответницата от неговата
бивша съпруга. Посочва се, че е било запазено пожизнено правото на ползване
върху двата имота в полза на бившата съпруга на ищеца. Ищецът се позовава на
СТЕ, според която същата констатирала, че гараж № 8 се ползвал от ищеца, а
гараж № 5- от ответницата. В жалбата се посочва, че всяка от страните по спора,
и ищеца, и ответницата имат поотделно на изключителна фактическа власт върху
отделните гаражи и че същите са станали собственици на имотите на основание придобивна давност. Излагат се доводи, че учредените права
на ползване в полза на бившата му съпруга по отношение на двата гаража са се
погасили по давност, поради неупражняването им в пет годишен срок. Твърди се,
че който и дял да се възложи на ищеца, то той не придобивал цялата собственост
върху имота. Сочи се, че решението на съда за поделяемост
на имотите и за теглене на жребий противоречи на закона и практиката.
Претендират се разноски.
Ответната
по спoра
страна – М.И.А. в писмен отговор на въззивната жалба
счита, че спорът е решен правилно и законосъобразно от СРС, поради което решението следва да се потвърди. В
отговора се извършва позоваване от страната, че по делото е налице постановено
решение, с което се определяли и посочвали на съсобствениците на двата процесни недвижими имота, на тяхната индивидуализация и на
дяловете на всеки един съсобственик спрямо двата гаража, които са равни и
еднакви. В решението е било правилно отразено, че върху ½ идеални части
от всеки двата гаража е било учредено пожизнено право на ползване по отношение
на М.С.. Релевира се довод, че няма значение как ще
се извърши разпределението на имотите – било чрез разпределението им или чрез
жребий. То това действие следвало да стане съгласно постановеното в делбата
решение първа фаза. Отклонения са недопустими, ако имотите са поделяеми, както не е в настоящия случай. Според СТЕ и
двата имота са неподеляеми на реални дялове. Сочи се,
че в настоящото производство не следва да се разглежда възражението на ищеца,
че е било погасено правото на ползване на имотите – това е въпрос, който е бил
вече разгледан в делбеното производство първа фаза.
Твърди се, че са несъстоятелни твърдения на ищеца за допуснати от съда
процесуални нарушения на правилата на ГПК. Релевира
се съображение, че ползването на гараж № 8 е извършено от ищеца на основание
негов самоуправен акт и проявено агресивно отношение
спрямо бившата му съпруга, в полза на която са били учредени вещни права на
ползване върху ½ ид.части спрямо двата гаража
пожизнено. Твърди се, че вещните права на ползване не създават основания за
разпределение на имотите на основание чл.353 от ГПК. В заключение се сочи за
несъстоятелна тезата на ищеца, че последният е придобил правото на собственост
върху гараж № 8 на основание давностно владение. Сочи
се, че решението за допускане на делбата е постановено преди малко от две
години и същото посочва наличие на съсобственост с фактическа и юридическа
невъзможност да се твърди изтекла придобивна давност
нито за 5 години, нито за 10 години. Претендират се разноски.
Страните
по отделно, а въззивника и с писмена защита,
поддържат изцяло на релевираните от тях съображения
във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Претендират разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легимитирана страна, с обоснован правен интерес, при
което се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По основателността на въззивната жалба:
Налице е втора фаза в
производство по делба.
С влязло в сила решение
№ II-75-51
от 04.09.2015 г. на СРС, II
ГО, 75 състав по гр.д.№ 43950 от 2013 г. е допусната делба между М.М.Д. и М.И. А.в качеството им на съсобственици при квоти за
всеки един от съделителите при ½ идеални части
на следните недвижими имоти:
1. Гараж
№ 5, находящ се в гр.С., в сутерена на жилищна сграда
на ул. „***“ № 45 със застроена площ от 14.62 кв.м., при съседи: гаражи № 4 и №
6, стълбище, помещение за чистачки и подземна улица, заедно със съответните на
принадлежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 945
кв.м., съставляващо парцел XII-542,
543 и 545 от кв.16 по плана на С., местност „Красно село – Стрелбище“ при
съседи: ул. „***“ и УПИ XIII-547,
IV-546, V-544, VI-557, XI-541 върху ½ ид.част, от който е учредено пожизнено вещно право на
ползване спрямо М.С.Д., и
2.
Гараж № 8, находящ
се в сутерена на жилищна сграда в гр.С., ул. „***“ № 45, със застроена площ от
15.72 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху описаното дворно място, върху ½ идеална част, от
който е учредено пожизнено вещно право на ползване спрямо М.С.Д..
С
молба от 25.09.2016 г. ищецът М.М.Д. поискал от СРС при
извършването на втората фаза на делбата, спрямо него да разпределена
собствеността върху гараж № 8, а гараж № 5 да се разпредели на ответницата М.А.И..
Приложената
по делото СТЕ във втората фаза на делбата е посочила, че процесните
два имота са неподеляеми. Експертиза установява
площта на имотите, тяхното ситуиране и надлежна
индивидуализация. В защита и обосноваване на тези релевантни обстоятелства ВЛ в
открито съдебно заседание е посочило на своите действия по замерването на
имотите, на каква база е стъпило ВЛ и на установените обстоятелства при
извършения оглед. СТЕ е отчела пазарната стойност на всеки един от гаражите,
като за гараж № 5 тя е 8820.00 лева, а за гараж № 8 – 9980.00 лева, при
отчитане на състоянието на всеки един имотите, в което се намират към момента
на огледа от ВЛ и при съобразяването на факторите търсене и предлагане на
подобни имоти в района със съпоставими имоти от други райони от страната. СТЕ е
констатирала, че гараж № 8 се ползвал от ищеца, а другия гараж – от ответницата.
След обсъждането на СТЕ, ищецът посочил, че експертизата не следвало да се
приема, без страната да изложи на конкретни възражения. Съдът инкорпорирал СТЕ
като надлежно и професионално изготвена в събрания по делото доказателствен материал.
В
съдебното заседание ищецът предявил повторно на искането си, което се отчита и
във въззивната му жалба, а именно гараж № 8 да бъде
разпределен изключително в негова собственост, а гараж № 5 – на ответницата при
реалното извършване на делбата.
На
21.04.2016 г. съдът предявил на двете страни на основание чл.350 от ГПК на
проект за разделителен протокол, съобразно заключението на СТЕ и обособил във
два дяла – I и
II
двата гаража, предмет на делбата. В дял I е определен гараж № 5, а в дял II – гараж № 8. В проекта за разделителен
протокол съдът отразил имотите, на тяхната площ, местонахождение и правна
индивидуализация, на тяхната пазарна стойност на основание СТЕ и че върху двата
имота има учредено право на ползване върху ½ ид.част
за всеки от имотите спрямо М.С. Г.. Съдът определил сумата от 580.00 лева, представляваща
парично уравнение, дължима от страната, която ще получи дял II (гараж № 8) и която следва да се
заплати на страната, която ще получи дял I –гараж № 5.
След
предявяването на проекта за разделителен протокол ищецът релевирал
следните възражения – че е владелец изцяло на гараж № 8, а че ответницата
владее изцяло гараж № 5 и че имотите са придобити от владеещите ги лица по
собственост на основание придобивна давност. Ищецът
поискал приложението на чл.353 от ГПК, като гараж № 8 му се разпредели в негова
собственост, а гараж № 5 – в собственост на другия съделител.
С
Решение № II-16794
от 24.10.2016 г. на СРС, II
ГО, 75 състав по гр.д.№ 43950 по описа за 2013 г. на СРС е бил обявен за
окончателен на основание чл.350 от ГПК на разделителния протокол от 21.04.2016
г. и предявен на съделителите. Чрез решението се
определяло на способ за ликвидиране на съсобствеността върху двата гаража чрез
извършването на жребие на допуснатите до делба между съделителите
недвижими имоти. Според мотивите на съда, СТЕ посочвала, че от всеки от двата
имота поотделно е невъзможно да се обособи от тях на самостоятелен реален дял,
който да се получи от всеки един от съделителите.
Според съда жребият се явявало на ефективно средство за ликвидиране на
съсобствеността, тъй като процесните имоти са два на
брой, квотите на съделителите са равни и че всеки от
тях може да получи обособен реален дял не от самите недвижими имоти, а самите
тях поотделно с оглед на двата обособени дяла. Т.е. на единия съделител можело да се разпредели единия гараж, а на
останалия съделител – другия гараж. Между съделителите е щяло да се извърши на минимално парично
уравнение.
Въззивният
съд изцяло споделя изводите на СРС, II ГО, 75 състав като правилни и законосъобразни,
почиващи на правилно приложение на материалния закон и изведени при ясно обоснована
интерпретация на събраните доказателства.
В
първата фаза на настоящата делба е изяснено с влязло в сила решение между кои
лица ще бъде извършена същата – между М.Д. и М.А., по отношение на кои имоти (
гараж № 5 и гараж № 8) и при какви квоти – при ½ идеална част за всеки
един от съделителите за всеки от двата имота.
Съсобствеността в делбеното производство се
прекратява чрез теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по чл.353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяна на имота на
публична продан. Основаният критерий за избора на способ е дали броя на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколкото стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите. В производството са налице двама съделители и два имота, които имат близка пазарна стойност
– гараж № 5 е с пазарна стойност от 8820.00 лева, а гараж № 8 – 9980.00 лева,
включително и близка по квадратура площ. СТЕ е обосновала правилно и
изчерпателно, че имотите са неподеляеми. Т.е. от
единия гараж не могат да бъда обособени два реални дяла, но самите два гаража
образуващи делбената маса, могат да се обособят в два
дяла и всеки гараж може да се разпредели на страните по отделно в тяхна
изключителна собственост. Този извод въззивният съд
извежда от мотивите на постановеното решение и събраните по делото
доказателства. Съдът е приел, че жребият е способът за ликвидиране на
съсобствеността с оглед получаването на реални дялове от съделителите
от имотите след влизането на решението за предявения на страните разделителен
протокол. Същественото по възникналия спор е обаче, че ищецът се позовава на
разпоредбата на чл.353 от ГПК и че в негов дял следва да бъде разпределен гараж
№ 8, който се владеел от него. Това е основният спорен въпрос – дали да се
извърши жребий или да се извърши разпределение на имотите по чл.353 от ГПК.
Ищецът във втората фаза на делбата е изразил становище и искане делбата да се
извърши по указания начин по чл.353 от ГПК и съобразно направеното искане.
Страната не е посочила на доказателства, обаче, защо делбата следва да се
извърши по този начин и какви неудобства би създало евентуалното теглене на
жребий. По делото не се установява невъзможност да не могат да се съставят
дялове от делбеното имущество и тегленето на жребий
да се оказва невъзможно или много неудобно. Основният принцип на делбата е
всеки съсобственик по възможност да получи реален дял от съсобственото
имущество, като това право съсобственикът има както по отношение на всеки един
от имотите (при наличие на възможност за реалното му поделяне), така и по
отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Съдът дължи
извършване на делбата по начин, осигуряващ на реален дял, ако броят на
допуснатите до делба имоти е равен или по-голям на броя на съделителите.
В тази насока е константната практика на ВКС – решение № 140/24.03.2011 г. по
гр.д.№ 373/2010 г. на първо ГО; решение № 74/25.03.2013 г. по гр.д.№ 744/2012
г. на второ ГО и др. В действителност от делбената
маса могат да се обособят два реални дяла, като всеки дял се състои и включва
по един от двата гаража. Установява се, че броят на имотите е равен на
броя на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускането на делбата. Двата
имота са близки по площ и равностойност, дяловете на съделителите
са равни при равни идеални части като квоти, при което делбата се извършва чрез
жребие, а не чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК. Според т.5, б.“б“ от
ППВС 7/1973 – „Тегленето на жребие по смисъла на чл. 292 ГПК е невъзможно, когато до
делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем
или стойност, а същевременно частите на съделителите
са различни. Ако при такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите
чрез жребие, може да се получи така, че съделителя с
по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част - по-голям дял“. В настоящия случай не се установяват различия в
дяловете на съделителите, същите са равни при еднакви
квоти от делбените имоти. Последните са близки по
площ – гараж № 5 е с площ 14.62 кв.м., а гараж № 8 – с площ 15.72 кв.
Равностойността на имотите като средна пазарна цена също е близка и не се
различава съществено. Според Решение
№ 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Б.П.- Принципът за реален дял е
водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с
различна стойност“. В настоящия случай стойностите на имотите не се различават
съществено, а са близки. Не се установява в имотите да са извършени съществени
подобрения, като разликата в стойността на имотите логично би се уравновесила с
парично уравнение, както е приел и СРС. Не съществува опасност след
разпределянето на имотите да възникнат на имуществени спорове, тъй като в имотите
не се установяват преустройства и/или извършени значителни разходи за подобрения.
Тези условия не са налице и предвид на липсата им, то тогава съдът задължително
следва да приложи извършването на жребие във втората фаза на делбата. В тази
насока е и Решение № 832 от
6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 219/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията М.С..
При евентуално пристъпване към жребие няма
опасност някой от съделителите да получи различен дял
от делбеното имущество или част по-голяма или по-малка
от тази която съответства на неговата делбена квота.
Тегленето на жребие е невъзможно, когато няма възможност съделителите
да получат поотделно на реален дял – Решение
№ 116 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1032/2011 г. на Второ ГО на ВКС.
Получаването на реален дял е възможно, но същият ще е и равен, като малката
разлика между стойността на имотите ще се неутрализира с несъществено парично
уравнение. Доказателствата и фактите по делото водят до извод, че всеки от съделителите може да получи реален дял от делбеното имущество. Последното се състои се от два гаража,
а във всеки от тях квотите на съделителите са равни
при ½ идеална част. Чрез жребие следва да се разпредели с оглед избора
на всеки от съсобственитеците по един от гаражите.
Жребият ще определи персоналния носител на всеки един от тях. Т.е. двете
½ идеални части на единия от съделителите от
двата имота ще се обединят и ще се превърнат в реален дял, който ще обхване по
един от гаражите, който ще се получи поотделно от всеки от съделителите
след извършване на жребието. По този начин съсобствеността би се ликвидирала по
законен и справедлив начин.
В заключение разделителния протокол по делото, предявен на
страните съдържа в правилно приложение на материалния и процесуалния закон основните
три въпроса: колко са дяловете между съделителите и
какво имущество се включва в тях, каква е стойността на всеки дял и какво
уравнение ще бъде дължимо при получаване на съответен дял – аргумент от Решение
№ 296 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 442/2011 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията В.М..
По
възражението във въззивната жалба – че ищецът е
станал собственик на гараж № 8 на основание давностно
владение. Съдът установява, че същият не доказва от кой точно момент е започнал
да владее за себе си на едната/ втора ½ идеална част от въпросния гараж
и как е отблъснал владението на
въпросната ½ идеална част от имота по отношение на другия съсобственик.
Този въпрос не стои по отношение на ½ идеална част, на която ищецът е
собственик. От страна на ответницата не се извършва позоваване на института на придобивната давност. В това смисъл тези възражения са
неоснователни. Относно съображенията от въззивната
жалба във връзка с учредените права на ползване в полза на бившата съпруга на ищеца по отношение на двата гаража
и че същите са се погасили по давност, поради неупражняването им в пет годишен
срок, съдът намира същите за неоснователни и неотносими
към предмета на делото. Наличието на вещни права на ползване, учредени в полза
на бившата съпруга на ищеца са ограничени вещни права, които имат предимство
спрямо правото на собственост, респ. правото на съсобственост. Тези вещни права
на ползване са учредени не върху цялата собственост от имотите, а само върху
½ идеални части от тях, съответстващи на дяловете на лицето, което е
учредило тези вещни права първоначално. И след делбата тези вещни права ще
продължават да тежат не върху цялата собственост, а само върху съответната
идеална част – в тези рамки ще съществуват правата на ползване до погасяването
им. Направените от ищеца твърдения, че тези вещни права са се погасили, поради
неупражняването им не се доказват и не се обосноват да са настъпили по никакъв
начин. Само на базата на твърдения, не може да бъде изведен като доказан на
фактически извод относно недоказани факти.
По
изложените съображения, въззивната жалба се явява
неоснователна и недоказана, а постановеното решение – правилно и
законосъобразно.
Въззивната
инстанция в заключение ще отбележи следното - при влизане в сила на настоящото
решение след обжалването му или необжалването му, и след последващото
извършване на жребието и разпределяне на
имотите спрямо съделителите, то с оглед на това, у
когото се е падне на съответният недвижим имот в негова изключителна
собственост, съдът следва съответно да събере и възложи на страните и дължимите
държавни такси в настоящото делбено производство.
По разноските:
С
оглед изхода на спора по въззивната жалба, разноски
на въззивника за държавна такса не се следват и
такива не се присъждат. Поради цялостната неоснователност на въззивната жалба логично се следват разноски за въззивницата за заплатено от последната адвокатско
възнаграждение. От процесуалния представител на последната е представен само
списък на разноските по чл.80 от ГПК и в него е отразено обстоятелството, че
адвокатско възнаграждение възлиза на стойност от 600.00 лева. Списъка на
разноските е едностранно съставен от защитника на ответницата и не се
установява да е евентуално подписан от последната, за да се приеме, че списъка
би имал в тази част характер на разписка. Към списъка не се представят никакви
доказателства, че въпросното възнаграждение е платено. В приложените пред СРС
писмени доказателства също не се установява да е приложен договор за правна
помощ, от който да е видно, че е било уговорено на някакво възнаграждение за
евентуално въззивно производство. По тези съображения
разноски на ответницата не се следват, като недоказано извършени и такива не се
присъждат.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № II-16794
от 24.10.2016 г. на СРС, II
ГО, 75 състав по гр.д.№ 43950 по описа за 2013 г. на СРС, с което е обявен за
окончателен на основание чл.350 от ГПК на разделителен протокол в производство
по делба II
фаза, съставен от СРС, II
ГО, 75 състав на 21.04.2016 г. и предявен на съделителите
М.М.Д. и М.И.А. на 21.04.2016 г. за извършването на
жребие на допуснатите до делба между съделителите
недвижими имоти, както следва:
ДЯЛ I
1. Гараж
№ 5, находящ се в гр.С., в сутерена на жилищна сграда
на ул. „***“ № 45 със застроена площ от 14.62 кв.м., при съседи: гаражи № 4 и №
6, стълбище, помещение за чистачки и подземна улица, заедно със съответните на
принадлежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 945
кв.м., съставляващо парцел XII-542,
543 и 545 от кв.16 по плана на С., местност „Красно село – Стрелбище“ при
съседи: ул. „***“ и УПИ XIII-547,
IV-546, V-544, VI-557, XI-541 върху ½ ид.част, от който е учредено пожизнено вещно право на
ползване спрямо М.С.Д..
Стойността
на дела, съгласно заключението на СТЕ е 8820.00 лева.
ДЯЛ II
2.
Гараж № 8, находящ
се в сутерена на жилищна сграда в гр.С., ул. „***“ № 45, със застроена площ от
15.72 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху описаното дворно място, върху ½ идеална част, от
който е учредено пожизнено вещно право на ползване спрямо М.С.Д..
Стойността на дела, съгласно заключението на
СТЕ е 9980.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.