МОТИВИ: Въззивното производство е образувано по протест на
РП-Севлиево срещу присъда № 33 от 09.07.2019г. в оправдателната и част по отношение на подсъдимия М.Д.. Настоящото производство е
образувано и по жалба на подсъдимите П.П. и В.И. , чрез техния защитник адв.Р.Б.
от ГАК срещу горната присъда в осъдителната и част.
С обжалваната присъда Севлиевски районен
съд е признал подсъдимия П.П. за виновен
в това, че на 29.03.2018 г., около 16.30 часа, в с. Д., общ. Севлиево, в центъра на
селото, в съучастие като извършител с подсъдимия В.С.И. и с лицето Г.С.И.,***,
по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари
с ръце и с крака в областта на лицето и на тялото на И.К. ***, му причинил
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК/, изразяващо се в контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение; кръвонасядания и охлузвания по двете
рамене, главата и дясната ръка; контузия в областта на дясната челюстна става с
оток и болезненост; разкъсно-контузна рана на брадичката вляво; рана от
прехапване на езика вляво и контузия на корема вляво, като за извършеното
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл.
130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК съдът му е наложил наказание от една
година лишаване от свобода, като е постановил същата да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Подсъдимият П. е признат за невинен в това да е извършил гореописаното
деяние в съучастие, като извършител с подсъдимия М.А.Д., както и да е причинил
на пострадалия И.К.И. телесно увреждане, изразяващо се в затруднено хранене,
поради което съдът го е оправдал в тази част на повдигнатото му с обвинителния
акт обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
С горната присъда подсъдимият В.И. е
признат за виновен в това, че на 29.03.2018 г., около 16.30 часа, в с. Д., общ.
Севлиево, в центъра на селото, в съучастие като извършител с подсъдимия П.К.П. и
с лицето Г.С.И.,***, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в областта на лицето и на
тялото на И.К. ***, му причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и 129 от НК /лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК/,
изразяващо се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение;
кръвонасядания и охлузвания по двете рамене, главата и дясната ръка; контузия в
областта на дясната челюстна става с оток и болезненост; разкъсно-контузна рана
на брадичката вляво; рана от прехапване на езика вляво и контузия на корема
вляво, като за извършеното престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност,
като му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лв.
Подсъдимият В.И. е признат за невинен в това да е извършил гореописаното деяние в
съучастие, като извършител с подсъдимия М.Д., както и да е причинил на
пострадалия И. И. телесно увреждане,
изразяващо се в затруднено хранене, поради което съдът го е оправдал в тази
част на повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
С протестираната
присъда, подсъдимият М.Д. е признат за невинен в това на 29.03.2018 г., около
16.30 часа, в с. Д., общ. Севлиево, в центъра на селото,
в съучастие като извършител с подсъдимите В.С.И. и П.К.П. и с лицето Г.С.И., по
хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в областта на лицето и на
тялото на И.К.И., да му е причинил
увреждания, изразяващи се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, кръвонасядания и охлузвания по двете рамена, главата и дясната ръка, контузия в областта на дясната
челюстна става с оток и болезненост, затруднено хранене, разкъсно-контузна рана
на брадичката вляво, рана от прехапване на езика вляво, контузия на корема
вляво, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК /лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/, поради което
съдът го е оправдал по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
На подсъдимите са възложени направените по делото
разноски от частния обвинител.
В законният срок присъдата в оправдателната и част по
отношение на подсъдимия М.Д. ***, като неправилна. В протеста се изразява
несъгласие с анализа на доказателствата и изводите на съда по отношение на този
подсъдим. Представителят на държавното обвинение подробно анализира събраните
по делото гласни доказателства и
достигайки до извода, че повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия М.Д.
е доказано по безспорен начин прави искане същият да бъде признат за виновен в
това да е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение по чл.131,
ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и на основание
чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1500.00 лева.
В законния срок присъдата в осъдителната и част е
обжалвана от подсъдимите П.П. и В.И., чрез техния защитник адв.Р.Б. от ГАК,
като неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и практиката на
съдилищата, както и поради това, че наложеното наказание е явно несправедливо. Във
въззивната жалба и допълнителната такава защитникът излага теоретични
постановки касаещи престъплението за което са предадени на съд подсъдимите и
достига, до извода, че деянието не е осъществено от обективна страна от
подсъдимите, тъй като не е установено всеки от подсъдимите какви удари е
нанесъл на пострадалия и поради това, че не са налице хулигански подбуди, тъй
като подсъдимите били провокирани от самия пострадал. Защитникът прави искане
обжалваната присъда да бъде отменена, подсъдимите да бъдат оправдани.
Алтернативно се прави искане обжалваната присъда да бъде изменена по отношение
на подсъдимия П., като на същия да му бъде наложено различно по вид наказание-пробация.
В допълнението към въззивната жалба адв.Б. анализира мотивите на присъдата,
като счита, че в същите доказателствата са анализирани избирателно и, че съдът
не е изложил мотиви защо счита, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Защитникът
анализира събраните по делото доказателства и достига до извода, че деянието на
подсъдимите не е извършено с хулигански мотив и по хулигански подбуди и, че
същите са имали субективна представа, че уреждат въпрос, касаещ неуредени
финансови отношения.
Подсъдимият П.П. се явява лично в съдебно заседание
пред настоящата инстанция. Същият поддържа жалбата депозирана от неговия
защитник и изразява желанието си
присъдата му да бъде отменена , заради това, че има дете на 11 години и жена му
е болна.
Подсъдимият В.И. се явява лично пред настоящата
инстанция, заявява ,че поддържа жалбата и прави искане да му се намали
наказанието.
За подсъдимите П.П. и В.И. се явява адв.Б.. Защитникът
поддържа изготвената от него жалба и допълнението към нея и оспорва протеста на
РП-Севлиево. Адв.Б. счита, че е налице липса на мотиви на присъдата, тъй като,
съдът не е коментирал това, което е
изложил в жалбите. Защитникът прави искане да се установи чрез
психолого-психиатрична експертиза, че подсъдимите са действали в състояние на
афект, като до тази мисъл е наведен след запознаване с мотивите на съда.
Подсъдимият М.Д. се явява лично пред настоящата
инстанция. Той и неговия защитник адв.Б. оспорват протеста.
Частният обвинител не се явява пред настоящата
инстанция в първото по делото заседание. Явява се неговия повереник адв.И.,
който оспорва депозираните жалби и поддържа протеста на РП-Севлиево.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата на адв.Б. и поддържа протеста по
изложените в него съображения.
Въззивният
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314
ал.1 от НПК , намира за установено следното:
Атакуваната присъда
е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и
чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на
доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото
доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка с изключение
на участието в изпълнителното деяние на подсъдимия М.Д.. Въззивният съдебен състав,
като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и тези пред настоящата инстанция намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите и пострадалия живеели в с.Д.,
общ.Севлиево. Подсъдимият П.П. е баща на подсъдимия В.И.
и на лицето Г.И., спрямо когото наказателното производство е спряно.
На 29.03.2018 г., около 16.30 часа, пострадалият И.И.
се намирал в центъра на селото, къде имало много хора. И.И. разговарял със свидетелите Г.Т. и Н.П..
По същото време в близост до тях спрял лек автомобил „Рено 19“, управляван от Г.С.И..
С него в автомобила пътували и подсъдимите П.П. и М.Д.. Г.И. влязъл в
намиращия се в непосредствена близост хранителен магазин. Известно време след
това излязъл с покупки, сред които и алкохол.
След като видял Г.И. да излиза с покупки от магазина,
свидетелят И.И. го извикал при себе си. Около година преди това пострадалият му
бил дал заем в размер на 600 лв., нужен
му за разходи във връзка с водено срещу
него наказателно производство по обвинение за изнасилване. До този момент само
малка част от парите му били върнати. Няколко пъти И.И. си искал парите, но
резултат нямало. За пореден път И.И. запитал Г.И. кога ще му върне остатъка от
заема, след като има пари за алкохол и
му било отговорено да потърпи още малко.
В този момент към тях се приближил подсъдимият П.П., който се намесил в
разговора, като заявил на пострадалия, че има връзки и него никой не може да го
плаши. Намесили се и свидетелите Г.Т. и Н.П., за да спрат разрастването на
конфликта. Тогава подсъдимите П.П. и М.Д., с управлявания от Г.И. автомобил, си
тръгнали. Свидетелят И.И. останал в центъра на селото и продължил да разговаря
със свидетелите Т.и П.. След 5-10 минути
по-късно, лек автомобил марка „Рено 19“,
управляван от Г.И., спрял до пострадалия и свидетелите Т.и П.. От него слезли
подсъдимите П.П., В.И. и М.Д., както и Г.И., които видимо били под влияние на
алкохол. Подсъдимият В.И. се доближил до пострадалия, за да му иска сметка за
отношението към баща му, тъй като считал че се заяжда с него. Зад него напирали
подсъдимият П.П. и Г.И.. Свидетелите Т.и Н.П. се опитали да ги отблъснат от
пострадалия, тъй като виждали, че може да започне побой. Отначало подсъдимият В.И.
изблъскал свидетеля И.И. с ръце и го ударил с юмрук в главата. Подсъдимият П.П.
също нанесъл удар с юмрук, който попаднал отдясно на главата на пострадалия, в
близост до ухото и челюстта му. В един момент подсъдимият М.Д. минал зад
свидетеля И.И.. В това положение го обгърнал с ръце, за да не може да се
съпротивлява и паднал с него на земята, при което пострадалия паднал върху него. В това
положение останалите двама подсъдими и Г.И. продължили да нанасят удари по
пострадалия с ръце и с крака, като Г.И. го изритал с крак в брадичката. В един
момент Г.И. отишъл до автомобила, с който пристигнал в центъра на селото,
откъдето извадил железен прът тип „кози крак“. Тръгнал към И.И., но бил спрян от свидетеля Т..
Пострадалият лежал на земята, като по лицето и по блузата му имало кръв.
Виждайки състоянието му, както и заради намесата на намиращите се наоколо
свидетели, тримата подсъдими и Г.И. се качили в автомобила, с който дошли, и си
тръгнали. През цялото време свидетелите Т.и Н.П. се опитвали да преустановят
побоя, но спирайки и отблъсквайки един от подсъдимите и Г.И., друг достигал до
пострадалия и му нанасял удари.
След подаден сигнал на телефона за спешни повиквания
112, на място пристигнал екип на ЦСМП – филиал Севлиево, както и дежурен екип
на РУ – Севлиево при ОД на МВР – Габрово. Пострадалият бил откаран във филиала
на Спешна помощ в Севлиево, където му била извършена първична хирургична
обработка и му била поставена диагноза: Разкъсно-контузна рана на брадата с
кръвонасядане в дясна слепоочна област. Впоследствие бил приет в Хирургично
отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – Севлиево, където останал за
лечение за периода от 30.03.2018 г. до 01.04.2018 г. От там го изписали с
окончателна диагноза: Контузия на главата. Комоцио на мозъка със загуба на
съзнание. Вулнус-лацеро контузум регио менталис. Сутура вулнерис регио
менталис.
По делото е изготвена съдебно-медицинската експертиза
от вещото лице д-р Я.К., заключението на която не е оспорено от страните и съдът приема за
мотивирано и законосъобразно. От заключението се установява, че И.И. е получил
увреждания, изразяващи се в контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение; кръвонасядания и охлузвания по
двете рамена, главата и дясната ръка; контузия в областта на дясната челюстна
става с оток и болезненост; затруднено хранене, разкъсно-контузна рана на
брадичката вляво; рана от прехапване на езика вляво; контузия на корема вляво;
субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, болки в лявата горна част на
корема. Експертът приема, че получените увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Счита, че няма данни за загуба на
съзнание, а само зашеметяване и силен стрес, вероятно амнезия за някои моменти
от случилото се след травмата на главата. 2. Вещото лице счита, че по механизъм
уврежданията са получени при удари с или върху твърди тъпи предмети и
тангенциално действие на такИ.спрямо повърхността на тялото (относимо към
охлузванията). Разкъсно-контузната рана на брадичката отляво отговаря да е
резултат от ритник с подметката на обувка, при което вероятно се е получило и
прехапването на езика. Контузията и отокът в областта на дясната челюстна става
е възможно да се получи при един или повече удари с юмрук в тази област.
Охлузванията и кръвонасяданията по двете рамене, главата и дясната ръка, контузията
на корема вляво е възможно да се получат при удари, дърпане или падане върху
терена. В съдебно заседание пред РС-Севлиево д-р К.пояснява, че раната на
брадичката вляво е получена от един удар, а прехапването на езика, което е също
вляво, е резултат от един или повече удари между двете челюсти, което обаче не
може да се уточни. Травмата на главата, изразяваща се в сътресение на мозъка,
кореспондира на проведеното лечение в болнично заведение.
В обясненията си пред
първоинстанционния съд подсъдимият П.П., признава ,че се случило нещо между
пострадалия и останалите подсъдими, видял, че имало кръв, но не знае кой е
ударил И.И.. Твърди, че блъснал пострадалия, но отрича да му е нанасял удари.
Подсъдимият В.И.
в обясненията си признава, че с пострадалия си разменили няколко удара, но не помни друг да го е удрял и не може да каже
с точност кой го е удрял. Твърди, че И.И. пръв тръгнал да се бие.
В обясненията си подсъдимият М.Д. твърди, че се опитал да разтърве пострадалия
от подсъдимия В.И. и от Г.И., при което го хванал, но загубил равновесие и
паднал заедно с него на земята.
Фактическата обстановка установена от РС-Севлиево и от
настоящия съдебен състав се установява
по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз
основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на
обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е
задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата
на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения
доказателствен анализ от първоинстанционния съд досежно участието в
изпълнителното деяние на подсъдимите П.П. и В.И. и счита ,че не следва да го
преповтаря. От показанията на пострадалия И.И.,***, така и пред настоящата
инстанция безспорно се установява
наличието на предходни заемни взаимоотношения между него и лицето Г.И.. Повод
за пререканията между И.И. и П.П. на процесната дата били именно парите, които Г.И.
имал да връща на пострадалия. И.И. настоявал парите да се върнат пред бащата на
Г.. По делото няма доказателства в подкрепа на твърденията на подсъдимите, че
пострадалия се държал агресивно с тях и ги заплашвал. В обясненията си и
тримата подсъдими не отричат, че е
възникнал бой с участието на пострадалия И., но всички те, заемайки защитна
позиция отричат да са участвали в него. Единствено подсъдимият В.И. признава,
че си разменили удари с пострадалия. От показанията на пострадалия И. и на
присъствалите на мястото на престъплението свидетели Г.Т. Т., Й.С.И., М.И. К., И.Д.И.,
И.И.П. и Т.Д.И. безспорно се установява, че първоначално след разменените
реплики подсъдимите П.П. и М.Д., както и лицето Г.И. си тръгнали и след
десетина минути се завърнали с автомобила си, като с тях бил и подсъдимия В.И..
Подсъдимият В.И. отправил реплики към пострадалия и тогава го ударил с юмрук в
главата. П.П. също нанесъл удар на И.
отдясно в главата му в близост до ухото. Тогава подсъдимият М.Д. минал
зад гърба на пострадалия, обхванал го с ръце, за да го задържи и да улесни при
нанасянето на ударите останалите подсъдими, съборил го на земята, като паднали
двамата и тогава останалите подсъдими продължили да нанасят удари на И.И.. Г.И.
го изритал с крак в брадичката и отишъл към автомобила си от където взел
железен прът. В този момент пострадалия лежал на земята, като лицето му било в
кръв. Единствено намесата на намиращите се в близост свидетели Т.и П.
предотвратила причиняването на по –тежки увреждания на пострадалия. Изложеното
по-горе сочи на участие на всеки от подсъдимите при причиняване на телесните
увреждания на пострадалия, като всеки от тях е участвал с различни действия при
осъществяване на изпълнителното деяние: нанасяне на удари с юмрук, ритници или
придържане и захват с ръце за улесняване нанасянето на побоя. Възражение в тази
насока е направено от адв.Б. и пред първоинстанционния съд, който подробно,
аргументирано и задълбочено е обсъдил всички въпроси касаещи съизвършителството
по чл.20, ал.2 от НК при причиняване на телесни увреждания. Решаващият съд е
съобразил изводите си с трайно
установената съдебна практик, а именно, че е налице съизвършителство и общност
на умисъла, когато съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или
поотделно. То предполага задружно умишлено
участие на две или повече лица, чиито действия в своята цялост водят до
осъществяването на престъплението, при което те съзнават, че осъществяват
същото заедно с други лица. Въззивният съд изцяло споделя извода на
РС-Севлиево, че действията на всеки един
от подсъдимите са били насочени към осъществяването на общия престъпен резултат
- телесното увреждане на пострадалия, действайки с общност на умисъла.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС-Севлиево,
че престъпния резултат/нанасяне на
телесни повреди на пострадалия/ е постигнат без участието на подсъдимия М.Д.. От
показанията на разпитаните свидетели и обясненията на този подсъдим се
установява, че същият е бил до голяма степен повлиян от употребения от него
алкохол, както и всички останали подсъдими. Този подсъдим обаче през цялото
време е присъствал на местопрестъплението и въпреки ,че не е нанасял удари на
пострадалия, захващайки го с ръце в гръб е успял да му попречи да се съпротивлява
срещу нападението и е улеснил останалите подсъдими при нанасяне на ударите и
фактически е участвал в сбиването. Съдът приема, че подсъдимият Д., събаряйки пострадалия на земята е улеснил
нападението над него. В показанията си пред настоящата инстанция свидетелката
–очевидка Й.И. казва: ”М. го държеше в някаква хватка, дето не можеше да мръдне,
в смисъл нямаше как да се защитава с ръце.” Пострадалият И. твърди следното:”М.
нарочно ме събори....Целта на М. беше да ме събори долу да ям бой.” Поради
изложеното настоящият съдебен състав прие, че всеки от подсъдимите П., В.И. и Д.
е участвал в от обективна страна в
изпълнителното деяние с различни дествия:нанасяне на удари с юмрук, ритници,
както и чрез ограничаване движението на ръцете и събаряне на земята на
пострадалия и всички тези действия при наличието на общ умисъл са довели до
настъпването на вредоносния резултат.
Във връзка с наведените възражения от защитата,
въззивният също констатира известни противоречия в показанията на разпитаните
свидетели, които са били предмет на обсъждане и от първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на РС-Севлиево при анализа на тези
доказателства. Съдът счита, че изминалия период от време, степента на
образованост и интелект на свидетелите и участието на някой от тях по възпиране
на подсъдимите от по нататъшни агресивни действия са причина за тези
противоречия. Въззивният съд намира за доказано по безспорен и категоричен
начин участието на всички подсъдими при нанасяне на побой над пострадалия.
Въззивният съд
намира ,че по делото е доказано по безспорен и положителен начин ,че
подсъдимите П.П., В.И. и М.Д., както от обективна така и от субективна страна
за осъществили състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с
чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като в съучастие и като извършители и
с лицето Г.И. на 29.03.2018 г., около 16.30 часа, в с. Д., общ. Севлиево, в центъра на
селото, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в областта на лицето и на тялото на И.К. ***, му
причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК/, изразяващо се в контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение; кръвонасядания и охлузвания по
двете рамене, главата и дясната ръка; контузия в областта на дясната челюстна
става с оток и болезненост; разкъсно-контузна рана на брадичката вляво; рана от
прехапване на езика вляво и контузия на корема вляво.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен
състав отмени протестираната присъда в оправдателната и част по отношение на
подсъдимия М.Д. и призна същия за виновен в това в съучастие и като
съизвършител с подсъдимите П.П. и В.И. и лицето Г.И. и по хулигански подбуди на
описаното по-горе време и място да е причинил на И.И. причинил разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК- престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с
чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Пред настоящата инстанция адв.Б. въвежда като
възражение, че не са налице доказателства побоя на пострадалия И.И. да е
нанесен по хулигански подбуди от подсъдимите. Това възражение е направено от
адв.Б. още пред първоинстанционния съд и е било предмет на обсъждане в мотивите
на присъдата. Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на РС-Севлиево.
Правилно решаващият съд е констатирал, че след първоначалната словесна
разправия между подсъдимия П. и пострадалия, подсъдимите Д., П. и лицето Г.И.
си тръгнали и се върнали след десетина
минути, придружени и от подсъдимия В.И.. Причината за повторното връщане на
подсъдимите на площада на село Д., където се намирал И.И. не било обсъждане на
неуредените заемни отношения, а саморазправа. За това говорят и поведението и думите отправени от подсъдимия В.И.
при повторното пристигане на мъжете. В показанията си пред настоящата
инстанция, пострадалият казва буквално следното: ”.....слиза В. и идва към мен
с голям гняв и почна да казва -какъв проблем имаш с баща ми, аз му казвам - ти
не си човекът с който да се разправям и почна да ме удря с глава...”. Към този момент не е била налице провокация
от страна на пострадалия, която да обясни поведението на подсъдимите, които
арогантно, пред очите на голям брой лица, находящи се на площада на село Д. ,
нанасят побой на И.И., грубо нарушавайки нормите на обществото и изразявайки
неуважение към тях. С действията си подсъдимите демонстрират публично, че не
желаят и няма да спазват законовия ред при уреждане на в финансовите си
взаимоотношения с пострадалия. Мотивите към първоинстанционната присъда,
касаещи наличието на хулигански подбуди при извършване на процесното
престъпление са съобразени както с
трайната практика на ВКС, така и правната доктрина обосноваваща причиняване на
телесни увреждания по хулигански подбуди.
За първи път в съдебно заседание пред настоящата
инстанция адв. Б. въвежда твърдение, че деянието е извършено от подсъдимите П.П. и В.И. в състояние на афект. Съдът счита направеното възражение за абсолютно
несъстоятелно и не кореспондиращо с доказателствата по делото и
направено единствено с цел шиканиране
на
процеса. Както пред РС-Севлиево, така и
пред въззивната инстанция не е посочено
или събрано нито едно доказателство, касаещо наличието на състояние на афект при подсъдимите. В обясненията си никой от подсъдимите не сочи да е изпитвал
раздразнение, гняв или каквото и да било подобно чувство към пострадалия, като същите дори не си
спомнят кой е нанесъл удари на И..
Тяхната защитна позиция от самото начало
на наказателното производство е ,че те не са имали намерение да се саморазправят с пострадалия. Никой от тях не сочи да е бил в състояние на силно
раздразнение от факта , че пострадалия е поискал да му Бъдат върнати парите
предоставени в заем. Дори обаче и да е било налице такова раздразнение/
за което няма данни по делото/ то е могло да се прояви единствено по отношение
на подсъдимия П.П. и М.Д., които са присъствали при първоначалните пререкания между П. и пострадалия и в
последствие са си тръгнали. Престъпното деяние предмет на настоящото
дело е извършено повече от десет минути след първоначалния
разговор, след повторното завръщане на подсъдимите П. и Д.
придружени вече от подсъдимия В.И.. Именно подсъдимия В.И. е отишъл при
пострадалия, за да му търси сметка за
думите и няма доказателства И.И. в този
момент да е отправял към този подсъдим или към другите подсъдими обидни думи,
клевети, противозаконни действия от които да са настъпили или е било възможно
да настъпят тежки последици за подсъдимия или неговите ближни, така както
изисква разпоредбата на чл.132 от НК. По тези съображения въззивният съд
отхвърли искането на защитата за допускане на психолого-психиатрична експертиза.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
на подсъдимия П.П. за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12
във вр. с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК първоинстанционният съд е приел, че е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства и е определил
наказание от една година лишаване от свобода.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът е отчел сравнително ниската степен на обществена опасност
на конкретното деяние и социалната среда
в която живее подсъдимия, както и ниската му образованост, които са оказали
въздействие върху действията му. Като отегчаващо вината обстоятелство са
отчетени предишните осъждания на подсъдимия, които го определят като деец със
завишена степен на обществена опасност.Правилно и законосъобразно РС-Севлиево е
определил размера на наложеното наказание на този подсъдим, като правилно е
отчел липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
които да обосноват различно по вид наказание. Режимът за изтърпяване на
наказанието е съобразен с нормите на ЗИНЗС.
Правилно и законосъобразно РС-Севлиево е приложил по
отношение на подсъдимия В.И. разпоредбата на чл.78а от НК, като го е освободил
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание –глоба в
полза на държавата в размер на 1500.00 лева. При определяне размера на
наложеното наказание глоба, първоинстанционният съд е съобразил наличието на
превес на смекчаващи вината обстоятелства , а именно средата в която живее
подсъдимия и ниската му степен на образованост. Това ,че подсъдимият е млад
човек и е безработен не може да обоснове налагането на минималната предвидена в
закона глоба при приложение на чл.78а от НК.
Въззивният съд отмени присъдата в оправдателната и
част по отношение на подсъдимия М.Д. и
го призна за виновен в това да е
извършил престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК за което е предаден на съд и на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание глоба в полза на държавата
в размер на 1500.00 лева. Съдът прие, че са налице всички законови предпоставки
за приложение на чл.78а от НК, а именно: за извършеното от подсъдимия престъпление
закона предвижда наказание до три години лишаване от свобода, от същото не са
настъпили съставомерни вредни последици и подсъдимият е с чисто съдебно минало
/реабилитиран по право/. При определяне размера на наложената глоба от 1500.00
лева съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства средата в която
подсъдимия живее, ниския му социален статус и образованост. Констатира, че
същия е млад човек, не полага обществено полезен труд и счете, че така
определения размер на наказание ще постигне неговите цели. Липсата на семейство
за което да се грижи и реалната възможност да работи с оглед на това, че е млад
човек биха позволили на подсъдимия да заплати на държавата така наложената му
глоба.
Съдът с оглед
постановената нова присъда на подсъдимия М.И. и съобразявайки разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК измени обжалваната присъда в частта относно разноските,
като осъди подсъдимите П. П., В.И. и М.
Д. да заплатят
солидарно на частния обвинител И.К. ***, ЕГН **********, направените по делото
разноски за процесуално представително от адвокат в размер на 860
(осемстотин и шестдесет) лв., както и 5.00 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист за всеки от подсъдимите. Осъди всеки от подсъдимите да
заплати в полза на държавата и по сметка
на Районен съд – гр. Севлиево направените в съдебната фаза на процеса разноски
в размер по 12.00 лева за всеки от тях, както и да заплатят по сметка на ОД на
МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер по 59.10
лева / петдесет и девет лева и десет стотинки/ за всеки от тях, както и 5.00
лева при служебно издаване на изпълнителен лист за всеки от подсъдимите.
При извършената служебна проверка на присъдата на
основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на същата
в осъдителната и част.
В този
смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: