ПРИСЪДА № 41
град Пловдив, 17.04.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети
април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АНАСТАСИЯ ДОБРИКОВА
ВЕРГИНИЯ БИБОВА
при участието на секретаря
Г.Г. и в присъствието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа НОХД № 230 по описа на съда за 2012 година,
докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, след тайно съвещание
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Л.Д. – роден на *** г. в
гр.П., живущ в с.гр., българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това на 29.11.2011 г. в гр.Пловдив, при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително да е разпространил на
Р.И.Г., ЕГН **********, високорисково наркотично вещество – хероин, с общо нето
тегло 2,0937 грама, със съдържание на активен компонент 16 тегловни процента
диацетилморфин, на стойност 136,09 лева, поради
което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение
за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр.ал.1, предл.пето, вр.чл.29,
ал.1, б.А от НК.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Р.И.Г. – роден на *** ***, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на
29.11.2011 г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е придобил високорисково
наркотично вещество – хероин, с общо нето тегло 2,0937 грама, със съдържание на
активен компонент 16 тегловни процента диацетилморфин, на стойност 136,09 лева,
поради което и на основание чл.354а,
ал.3, т.1, вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА
в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ” режим, при който подсъдимият
Р.И.Г. да изтърпи наложеното му наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в
затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на
подсъдимия Р.И.Г. наказание лишаване от свобода времето, през което същият е
бил задържан, считано от 29.11.2011 г. до 01.12.2011 год., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.354а, ал.6 от НК
остатъкът от наркотичното вещество след химическото изследване, изпратен на ЦМУ,
Отдел „МРРР-НОП” гр.София, съгласно Приемо-предавателен протокол №
22922/06.01.2012 г., след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ ОТНЕМЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА с цел унищожаването му.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА – 2 бр. банкноти с номинал 10 лева, 2 бр.банкноти с номинал 2
лева, предадени на съхранение при Домакина на ОД на МВР-Пловдив, както и 1
бр.мобилен телефон, марка „Нокия”, модел N 86, с IMEI
№ ******* и 1 бр.Сим-карта на „Глобул-Бикънект” с № **********, предадени на съхранение
на МОЛ при ІV РУП-Пловдив, след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Р.И.Г..
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р.И.Г. /със снета самоличност/ да заплати по
сметка на Пловдивския окръжен съд сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева –
разноски по делото.
Присъдата подлежи на
обжалване и протест пред Пловдивския апелативен съд в 15 – дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
М О Т
И В И :
към присъда по
НОХД № 230/2012 г. на ПОС
Окръжна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала с обвинителен акт обвинения
против Н.Л.Д. и Р.И. Г. за престъпления
съответно по чл.354 а ал.2 т.4 вр. ал.1 пр.5 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК и
по чл.354 а ал.3 т.1 НК- за това, че на 29.11.2011 г. в гр.Пловдив, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително е разпространил на Р.И.Г. високорисково
наркотично вещество – хероин, с общо нето тегло 2,0937 грама, със съдържание на
активен компонент 16 тегловни процента диацетилморфин, на стойност 136,09 лева,
а на Г. за това, че на 29.11.2011 г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е
придобил високорисково наркотично вещество – хероин, с общо нето тегло 2,0937
грама, със съдържание на активен компонент 16 тегловни процента диацетилморфин,
на стойност 136,09 лева.
Прокурорът поддържа обвинителната теза и спрямо двамата подсъдими, макар
и с уговорката, че не може да се установи по категоричен и безспорен начин кой
е предал наркотичното вещество на подс.Г.. Счита, че при изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка и двамата подсъдими следва да бъдат
признати за виновни и осъдени на лишаване от свобода- първият при превес на
отегчаващи вината обстоятелства, а вторият при предимство на смекчаващите,
които наказания да изтърпят при първоначален строг режим в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият Н.Л.Д. не се признава за виновен по предявеното му
обвинение, дава обяснения, че не е продал процесното наркотично вещество на
подс. Р.Г., поради което моли съдът да го оправдае. В тази насока са и доводите
на защитата му- да се отхвърли обвинението против Н.Д. като недоказано по
несъмнен начин.
Подс. Р.И.Г. се признава за виновен по обвинението за незаконно
притежаване на инкриминираното количество наркотик и моли съда за снизхождение.
Подобно е искането и на неговия защитник.
Съдът обсъди поотделно и съпоставени помежду им доказателствата и
доказателствените средства по делото, взе предвид и становищата на страните и
прие за категорично доказани следните фактически положения :
И двамата подсъдими Н.Л.Д. и Р.И.Г. са криминално проявени във връзка
с разпространение и притежаване на
наркотични вещества, съответно осъждани са за такива престъпления. Последното
осъждане на подс. Н.Д. е по НОХД № 18/2006 г. на ПОС по чл.354 а ал.1 НК на две
години лишаване от свобода, в сила от 25.05.2006 г. Р.в е осъждан по НОХД № 870/2007 г. на ПРС за
престъпление по чл.354 а ал.3 т.1 НК, в сила от 20.07.2007 г. В кв.”С.” в гр.П.
подсъдимите били известни с прякорите си „ ***” и „ **”. Полицейските служби
били известени, че подс. Н.Д.- „***” и жената, с която живее на съпружески
начала- св. И.А.- „ ****”
разпространяват наркотични вещества в циганската махала. За целта на 29.11.2011
г. полицейските служители в състав свидетелите В.Н., Д.Г., К.К. и Л.Н.
организирали наблюдение на лицата на адреса на подс. Д.-***, като забелязали,
че последният стои в л.а.” Форд Галакси”, паркиран пред къщата му. Фактическата
му съпруга- св. А.- стояла отстрани на колата. Около 14.30 ч. към автомобила се
приближил подс. Р.Г. и подал на подс. Д. някаква парична сума, при което част
от парите паднали на земята и Г. ги събрал и после оставил на таблото на
автомобила. „***” започнал да брои парите, а през това време св. А. извикала от
къщата момиче на около 16 години- св. А.И. и след като му казала нещо, детето
тръгнало в посока ул. „Д.”. След около десетина минути се върнало обратно и
двете със св. И. А., „***”, влезли в предверието на къщата. После св. А.
излязла навън и подала в ръката на подс. Р.Г. „нещо”- найлоново пакетче,
съдържащо кафяво прахообразно вещество. Г. *** и полицейските служители
пристъпили към задържането му, при което подсъдимият изхвърлил на земята
найлоновата торбичка, завързана на възел в единия край, в която било сложено
светлокафявото прахообразно вещество. Били извършени претърсване и изземване в
жилището на подс. Н. Д. и св. И. А., при което не са били намерени вещи от
значение за разследването.
Според заключението на съдебно-химическата експертиза светлокафявото
прахообразно вещество е хероин с нето тегло 2,0937 гр. и съдържание на активен
компонент 16 тегловни % диацетилморфин. Хероинът е включен в Приложение № 1 към
чл.3 ал.2 от ЗКВНВП като вещество с висока степен на риск, забранено за
приложение. Цената на процесното наркотично вещество съгласно ПМС № 23/1998 г.
за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
е 136,09 лв.
По
делото е приложена и експертна справка, според която при дактилоскопното
изследване на найлоновата торбичка /плик/ няма наличие на дактилоскопни следи.
Горната фактология се установява убедително въз основа на писмените
доказателства, писмените доказателствени средства- протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване, протокол за обиск, от
заключението на съдебно- химическата експертиза и от показанията на свидетелите
В.Н., Л.Н., К.К. и Д.Г. и отчасти от обясненията на подсъдимите Н.Д. и Р.Г..
При тази доказателствена съвкупност съдът прие, че обвинението против
подс.Н.Л.Д. не е доказано по несъмнен начин, както изисква чл.303 ал.2 НПК, за
да го признае за виновен. Единственият доказателствен източник, който уличава този
подсъдим, че на 29.11.2011 г. в гр.Пловдив е разпространил наркотично вещество
на подс. Р.Г., са обясненията на подс.Г., дадени в хода на съдебното следствие,
които обаче настоящата инстанция не приема в тази им част за достоверни с оглед
на тяхната едностранчивост и неподкрепеност от останалите доказателствени
средства по делото, включително и от показанията на полицейските служители.
Подс.Р.Г. твърди, че е дал на подс. Н.Д. сумата от 220 лв., за да закупи
инкриминирания хероин и че хероинът му е даден /продаден/ лично от „***”- подс.
Д.. Тези твърдения на Г. обаче се опровергават по недвусмислен начин от
показанията на свидетелите К.К. и Д.Г./ последният извършвал оперативното
наблюдение и с помощта на бинокъл/, които са категорични, че „нещото”- наркотика-
е даден на Р.Г. от свидетелката И.А., „***”, фактическата съпруга на подс. Д..
Обясненията на Г. в тази им част се оборват и от обясненията на подс. Н.Д.,
който категорично отрича да е продавал въпросния хероин на Р., като и при
извършената очна ставка между тях, версията на подс. Г. за начина и лицето от
което е придобил наркотичното вещество, остава изолирана и неубедителна.
От
друга страна, не става ясно какви са били фактическите основания на прокурора
да приеме в обвинителния акт костатации, че
св. А. е дала наркотика на подс. Д. и той от своя страна лично го е
предал на подс. Г., още повече, че в диспозитива на обвинителния акт относно
обвинението на Р.Г. не е отразено да е придобил високрисковото вещество от
подс. Н.Д.. На досъдебното производство подс. Г. не е дал обяснения като
обвиняем- протокол за разпит от 17.01.2012 г. на л.12 от дознанието, а
посочените свидетели –полицейски служители са били последователни в показанията
си, че именно св. И.А. е дала хероина на подс. Г.. Р.Г. първоначално е бил
разпитан в качеството му на свидетел в хода на разследването, и то пред съдия,
където е твърдял, че е закупил наркотичното вещество от подсъдимия Д., и то по
поръчение на св.Г.Е., което обстоятелство категорично отрича в дадените обяснения
пред съда. Разбира се, показанията на Р.Г. като свидетел, преди да бъде
привлечен като обвиняем по делото, по никакъв начин не могат да се ползват като
доказателствено средство за нуждите на настоящото наказателно производство. Друго звучене биха
имали тези свидетелски показания ако Р.Г. бе останал свидетел по делото, а не
обвиняем, но този въпрос е единствено в правомощията на прокурора да прецени
срещу кое лице и за какво престъпление да повдигне обвинение, респ. да обедини
дела срещу различни лица, когато имат връзка помежду си.
По-нататък обвинителната теза против подс. Н. Д. се разколебава и от
обстоятелствата, че не са намерени и иззети въпросните 220 лв., които подс. Г.
твърди, че му е дал за закупуване на хероина/ отделен е и въпроса за евентуалната
индивидуализация на тези парични знаци/, че в жилището, което обитава не са
намерени забранени от закона вещи и че по изследваното полиетиленово пликче, в
което е бил поставен хероина, не са открити дактилоскопни следи. Фактът, че
подс. Д. е събрал парите от таблото на автомобила и е започнал да ги брои, сам
по себе си не е достатъчен за доказване на най-съществения факт от
изпълнителното деяние на престъплението по чл.354 а ал.1 предл.пето от НК- че
на въпросното време и място е разпространил на Р.Г. високорисково наркотично
вещество. Каквато и да е формата на разпространението, тя следва да бъде
установена по убедителен и категоричен
начин, който да изключва всякакви съмнения, предположения, догадки и вероятности.
При така установените по делото обстоятелства съдът приема, че фактическият
състав на процесното престъпление е осъществен от свидетелката И.И.А. и именно
тя е разпространила наркотичното вещество на подс. Г.. Както стана ясно
категорични в тази насока са показанията на полицаите св. Д.Г. и св. К.К.,
които са извършвали непосредственото оперативно наблюдение на лицата и в чията
достоверност, обективност и непротиворечивост съдът няма основание да се
съмнява.
Разбира се, св. И.А. се е възползвала от правото си да не отговаря на
въпроси, които биха я уличили в извършване на това престъпление или нейния
фактически съпруг подсъдимият Н.Д.. Същото се отнася и за свидетелите А.И. и
Г.Е., поради което показанията на тази група свидетели- по съществото си
защитни за тях- нямат значение за правилното изясняване на делото. Показанията
на свидетелката В.А.- дъщеря на св. И.А. относно произхода на намерените у
последната при личния й обиск парични средства, съдът цени като правдиви
дотолкова, доколкото по делото има писмени доказателства, че св. В.А. притежава
карта за банкомат и е теглила парични суми по сметката си.
При съобразяване с тези фактически доводи съдът прецени, че подс. Н.Л.Д.
не е извършил престъплението , за което му е повдигнато съответното обвинение и
на основание чл.304 НПК го призна за невинен и оправда в извършване на
престъпление по чл.354 а ал.2 т.4 вр. ал.1 предл. 5вр. чл.29 ал.1 б.А от НК- за
това на 29.11.2011 г. в гр.Пловдив, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително да е
разпространил на Р.И.Г. високорисково наркотично вещество – хероин, с общо нето
тегло 2,0937 грама, със съдържание на активен компонент 16 тегловни процента
диацетилморфин, на стойност 136,09 лева.
Обвинението спрямо подс.Р.И.Г. съдът обаче намери за доказано по
изискуемия от закона несъмнен начин- с оглед на коментираните свидетелски
показания на полицейските служители, намирането на изхвърленото пакетче с
хероин, направените самопризнания, поради което прие, че последният от
обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.354 а ал.3 т.1 НК,
тъй като на 29.11.2011 г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е придобил
високорисково наркотично вещество – хероин, с общо нето тегло 2,0937 грама, със
съдържание на активен компонент 16 тегловни процента диацетилморфин, на
стойност 136,09 лева.
Формата на вината е пряк умисъл- подсъдимият Г. е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Съдът прецени, че спрямо този подсъдим, който е с обременено съдебно
минало- осъждан е седем пъти, но само веднъж за незаконно притежаване на
наркотици, следва да се прояви снизхождение и за да се въздейства превантивно и
поправително спрямо него, следва да му се наложи наказание в по-нисък размер. В
подкрепа на такова разбиране са не само частичните самопризнания на Г., но и
искреното му съжаление за извършеното и изразено чистосърдечно разкаяние.
Следва да бъде отчетено и сравнително малкото количество хероин, както и
социалната среда, която подсъдимият обитава. При тези данни, разбира се, и бе
да се пренебрегват изискванията на общите цели на наказателната превенция, съдът
счете, че трябва да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер
на една година лишаване от свобода, т.е. минимално предвидения от закона. Този
срок на санкцията според настоящата инстанция е съответен на тежестта на вината
на подсъдимия, съответен на извършеното от него/чл.35 ал.3 НК/ и съобразен със
степента на обществена опасност както на престъплението, така и на дееца. Съдът
наложи на Р.Г. и кумулативното наказание глоба също в минималната граница от
2000 лв., като съобрази този размер и с лошото имотно състояние на извършителя.
Подсъдимият Г. вече е осъждан на лишаване от свобода и за него института на
условното осъждане е неприложим, като му бе определен първоначален строг режим
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или в затворническо
общежитие от закрит тип, съгласно чл.61 т.2 ЗИНЗС и чл.59 ал.1 ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 НК съдът приспадна от
размера на наказанието времето, през което подс. Р.Г. е бил задържан по реда на
НПК и ЗМВР, считано от 29.11.2011 г. до 01.12.2011 г., като един ден задържане
зачете за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.354 а ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата с цел
унищожаването му остатъкът след химическото изследване на предмета на
престъплението- наркотичното вещество хероин. Иззетите при обиска на подс. Г.
веществени доказателства- мобилен телефон със СИМ карта и 4 броя банкноти с
номинал от 10 лева и 2 лева, съдът постанови да се върнат на подс.Г. след
влизане на присъдата в сила, а на основание чл.189 ал.3 НПК го осъди да заплати
направените по делото разноски.
Предвид на изложените съображения, ПОС постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: