Р Е Ш Е Н И
Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………., гр.София,………………г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия: Константина Христова
при
участието на секретаря Йоана Петрова,
като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 487 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
Обжалва се решение
от 14.07.2017г. на СРС, 120 състав, постановено по гр.дело №
52 984/ 2016г. в частта, с
която „Фън спорт ООД е осъдено да заплати на Д.М.М. , на основание чл.49, вр. с
чл.50 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД - сумата от
5 000,00лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в нанесена средна телесна повреда и претърпени болки и страдания, стрес и
уплах, довели до постоянно разстройство на здравето в резултат на инцидент, настъпил на 04.06.2016г. на картинг
– писта, стопанисвана от ответното дружество; сумата от 824,01лв. като
обезщетение за пропуснати ползи , изразяващи си в отрицателната разлика между
трудовото възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение по болнични листове
за периода 04.06.2016г.- 07.07.2016г. ; сумата от 60,60лв. като обезщетение за
имуществени вреди, представляващи изплатени суми за медикаменти, прегледи и
медицински разходи във връзка с полученото телесно увреждане, както и сумата от 235,38лв.- разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението се обжалва в горепосочената част от
ответника.
Въззивникът „ Фън спорт“ ООД поддържа доводи за
недопустимост на обжалваното решение и евентуални съображения за
незаконосъобразност и неправилност. Счита, че след като самата ищца признава за
наличието на постигната между нея и него /ответника/ договорка относно ползването на картинга
срещу определено заплащане, т.е.- признава наличието на договор,
незаконосъобразно с обжалваното решение съдът е уважил заявените претенции на
основанието по чл.49 от ЗЗД. Твърди, че договорното правоотношение изключва
приложението на субсидиарната деликтна отговорност по чл.49 от ЗЗД. В тази
връзка, поддържа, че на договорно основание подлежат на репариране
само имуществените вреди от виновната за неизпълнението страна по
договора. Намира, че в нарушение на
процесуалните правила от първата инстанция е изготвен докладът по делото без да
са отделени спорните от безспорни факти и без да е разпределена
доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти. Твърди, че в
резултат на това процесуално нарушение е лишен от правото на защита , тъй като
е била препятствана възможността му
своевременно да ангажира доказателства по делото относно правно- релевантните
факти и в частност- относно състоянието на картинг пистата и картинг колите и съдържанието на
проведения на ищцата инструктаж. Намира, че в нарушение на процесуалните правила
обжалваното решение е основано на доказателства по делото, които не са събрани
по установения от ГПК процесуален ред. Счита, че представеното от ищцата и
ценено от съда съдебно медицинско удостоверение № 338 не доказва твърдяните
наранявания на ищцата, тъй като представлява частен документ , издаден по
възлагане на ищцата , срещу заплащане от
нейна страна, в който са отразени личните възприятия на ищцата без реално да е
изследвано състоянието й. Счита, че за
установяване здравословното състояние на ищцата са необходими специални знания
на вещо лице, каквото по делото не са
ангажирани. Ето защо, намира за недоказани твърдяните травми на ищцата. На следващо място, въззивникът- ответник
поддържа, че не е надлежна страна в процеса. В тази връзка моли съда да
съобрази, че специалната отговорност по чл.50 от ЗЗД е неразривно свързана с
установяване на собственика на вещта, от която е пострадал увреденият, като
аналогична е хипотезата, при която се претендират вреди от лица, на които е
възложена определена работа. В конкретния случай възразява, че по делото не е
доказано той да е собственик на вещите или да е възложител на определена
работа. Намира, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция са
кредитирани показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата, без да е
съобразен фактът, че те не са били преки очевидци на настъпването на инцидента.
От друга страна счита, че незаконосъобразно от съда не е дадена вяра на
показанията на неговите свидетели, като е прието неправилно, че те са
заинтересовани и показанията им противоречат на тези на свидетелите на ищцата.
Поддържа на първо място, че такова противоречие не е налице, а от друга страна-
от съда не е отчетено обстоятелството, че към датата на разпита му като
свидетел Д.В.не е негов служител. Намира за недоказани претърпяните от ищцата
вреди, както и за неправилен извода на съда, с който е прието, че ищцата не е
допринесла за настъпването на същите. Счита, че доказаният по делото факт на
заплатена доброволно от ищцата сума от 100,00лв. за причинените вреди на картинг колата представлява извънсъдебно признание за
нейната вина за настъпване на произшествието като резултат от управление на
картинг колата с несъобразена скорост, като последният факт е потвърден и с
показанията на ангажираните от него свидетели. С изложените доводи ответникът мотивира
искането си за отмяна на първоинстанционното решение в частта на уважените
искове за неимуществени и имуществени вреди и вместо него- постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Д.М.М. оспорва жалбата като
неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение като
законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в депозирания в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор на жалбата. Поддържа, че
законосъобразно с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената
тежест за установяване на правно-релевантните факти с оглед заявените от
страните твърдения и възражения. Намира за неоснователно възражението на
ответника, че представеното от нейна страна медицинско удостоверение не е годно
доказателство за установяване на здравословното й състояние. Счита, че като издаден от лекар документ в него е отразена професионална
диагноза. Що се отнася до факта, че удостоверението е издадено срещу заплащане,
поддържа, че всяко удостоверение издавано от здравните власти се таксува.
Намира за преклудирано възражението на ответника, че не е собственик на картинг
пистата, а по отношение собствеността върху
картинг автомобилите твърди, че тя се доказва от представената по делото
фактура от самия ответник за покупката им.
Твърди, че от събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от нейна
страна, се установява механизмът на настъпване на инцидента и липсата на
необходимите предпазни съоражения – вещи и подходящо изпълнение на служебните
задължения на служителите на ответното дружество. Твърди, че по делото са доказани претърпените
от нея вреди. Намира за неоснователно възражението на ответника за доказано
съпричиняване на вредите като счита, че плащането на сумата от 100,00лв. не
може да се цени като признание за твърдяното съпричиняване. Моли в тази връзка
съдът да съобрази факта ,че непосредствено след инцидента е била в тежко и
безпомощно състояние и не е осъзнавала
предназначението на това плащане, като
след осъзнаването й е направила опит да си вземе обратно парите, но това е било
отказано от ответника. Счита, че
неправомерния акт на вземането на
посочената сума от ответника без легитимен отчетен документ не може да се цени
като доказателство за съпричиняване. Ето защо, ищцата заявява искане за
потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските направени от
нея във въззивното производство.
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на обжалвания съдебен акт , като постановено по
непредявен иск, както и възражението , че при наличие на сключен между страните
договор е изключено ангажирането на отговорността му на деликтно основание. Действително с исковата молба от ищцата са
заявени твърдения за сключен между нея и ответника договор, но с оглед
заявените от ищцата твърдения относно елементите ,за които е било постигнато
съгласие, а именно- управлението на картинг с възможно най-ниска мощност на
пистата срещу заплащане на посочената от ответника цена, а претендираните вреди
не се твърди да произтичат от неизпълнението на ответника по този договор, а са
обосновани с твърдение за неизпълнение на нормативно установени задължения за ответника, /чрез служителите му/
за обезопасяване на свободните части между картинг- трасето и оградата и нарушение на принципа да не се вреди, настоящият
съдебен състав приема, че предявените искове са с правното основание по чл.49
от ЗЗД. На това основание те са
разгледани с обжалваното решение. Наличието на договор между страните не изключва правната възможност за ангажиране
на деликтна отговорност , в хипотезата, при която вредите са последица не от
неизпълнение на договорно задължение, а са последица от реализиране на
фактическия състав на деликта. В този смисъл са и разрешенията на константната
съдебна практика- ТР № 54/1986г. по т.д. № 21 /1986г. на ОСГК на ВС, Решение №
188/ 15.06.2012г. по гр.д.№ 1122/211г. на ІІІ ГО на ВКС.
Предявените
искове са квалифицирани от първата
инстанция с правното основание по чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.50 от ЗЗД. Деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД
изключва привръзка с нормата на чл.50 от ЗЗД, тъй като двете правни норми
регламентират отделни самостоятелни и различни фактически състави. В случая с
оглед заявените фактически твърдения и
формулирания петитум настоящият съдебен състав приема, че предявените
искове са с правното основание по чл.49 от ЗЗД. Макар да е дал неправилна
правна квалификация на предявените искове, първоинстанционният съд е разгледал
фактите и се е произнесъл в съответствие с исканията, попадащи в приложното
поле на чл.49 от ЗЗД. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че неправилното приложение на материалния закон от
първата инстанция при квалифицирането на претенциите не се отразява на
допустимостта на обжалваното решение, а
същото следва да бъде отменено като неправилно, /поради неправилно
приложение на материалния закон/, само в частта на дадената правна квалификация
на предявените искове с привръзката с нормата на чл.50 от ЗЗД.
По
предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.52 от ЗЗД за
сумата от 5000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществените
вреди
Настоящият
съдебен състав приема, че искът е доказан и основателен.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за
чужди виновни противоправни действия. По така предявения иск следва да се установят
следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда на ищеца - при
или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Доказателствената тежест за
установяване на тези елементи от фактическия състав носи ищецът по правилото на
чл.154,ал.1 от ГПК, като тази доказателствена тежест правилно е разпределена от
първоинстанционния съд с доклада по делото. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване, да
обори законовата презумпция, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Ответното
дружество не оспорва обстоятелството, а то се установява и от представените по
делото от самия ответник с отговора на исковата молба писмени доказателства / фактура №
314780/ 11.08.2016г.; инструктаж на писта „Конца“; Правила за ползване на
картинг писта „Конца“; ценораспис/ и показанията на разпитаните по делото
свидетели Т.Г.и Д.В.се установява, че именно ответникът стопанисва и управлява
процесната картинг писта „Конца“ , находяща се до с.Конска, община Брезник. От
събраните главни доказателства /показанията на всички свидетели – и на двете
страни/ се установява, че по време на втория тур ищцата на дата 04.06.2016г. на
картинг пистата, стопанисвана от ответника, управляваният от нея картинг при
един от завоите е напуснал пистата и се е „забил“ в телената ограда, която
отделя едната част от пистата от другата част. В пряка причинно- следствена връзка
с този удар е настъпилото за ищцата физическо увреждане/ контузия – разкъсно
контузна рана на втори пръст на лявата ръка. Контузията на пръста на ръката на
ищцата в резултат на инцидента се установява както от ангажираните от нея
свидетели-С.С.и П. Т.и се потвърждава и от показанията на свидетелите на
ответника – св.Г., който потвърждава, че ищцата е била наранена, а св.В.уточнява,
че нараняването е било на пръста на ръката й. Неоснователно е възражението на ответника за
липса на доказателства за причинно-следствена връзка между процесния инцидент и
нараняванията на ищцата, и тяхната тежест
/и в частност, относно удостоверяването , че те представляват постоянно
разстройство на здравето , неопасно за живота/ така, както са отразени в представения по делото медицински
документ - съдебно медицинско удостоверение № 338 от
07.06.2016г. Неоснователно е
възражението на ответника, че механизмът на нараняванията и отразеното
медицинско състояние на ищцата почива изцяло на подадена от нея информация. От показанията на С.и св. Т.се установява, че
след веднага след процесния инцидент, настъпил на 04.06.2016г. , те са откарали
ищцата до „Пирогов“. Постъпването на ищцата за лечение на датата 04.06.2016г. е удостоверено и в епикризата от 07.06.2016г.,
издадена при изписването й като официален документ. Обективното медицинско състояние на ищцата и механизмът на
настъпване на физическата увреда, отразено в съдебно медицинското удостоверение
е установено не само на база на анамнестичните данни на ищцата, /както
необосновано поддържа ответникът/, а и на база представената от нея епикриза от
07.06.2016г.
Настоящият
съдебен състав приема, че правилно с обжалваното решение е прието, че
увреждането на ищцата е настъпило в резултат на бездействието на служителите на
ответника за надлежно и подходящо обезопасяване на пистата и прилежащия към нея
терен с цел запазване както на здравето на лицата, ползващи това развлекателно спортно съоражение, така и
на публиката. Приложимата по отношение
на отношение на процесното съоражение /картинг - писта/ разпоредба на чл.3,ал.1 от глава 13 на
Нормите за проектиране на спортни сгради и съоражения, издадени в изпълнение
на основание чл.201 ,ал.1 от ЗТСУ /отм./
изисква за обезопасяване на пилотите , на зрителите и на съдийския състав
наличие по външните стени на завоите , на разстояние най-много 3 метра от ръба на
пистата на предпазни огради – от жив плет, навързани гуми
или еластични каптиращи мрежи, опънати чрез пружиниращи устройства към метални
стълбове –рогатки с височина най-малко 1 м.
С ал.2 на чл.3 от Нормите е установено задължение за обезопасяване на
близките участъци от трасето на картинг пистата на разстояние 3 метра един от
друг с двустранни каптиращи мрежи, разположени по средата на разделителната
ивица. В конкретния случай от показанията на разпитаните по делото свидетели не
се установява наличието на нито една от изброените прегради. Установява се само наличие на гуми, но не и те
да са били поставени в съответствие с изискването на чл.3,ал.1 от
горепосочените Норми - чрез навръзване им. От показанията на самия свидетел на ответника-
св.Г. се установява, че първоначално картингът на ищцата се е ударил в гумите,
а след това в телената мрежа. Свидетелят не установява скъсване на връзки между
гумите, поради което съдът приема, че те не са били поставени съгласно
изискването на цитираните по-горе Норми.
Целта на изброените в чл.3,ал.1 от Нормите видове огради е да се омекоти
ударът при евентуално излизане на картинга и да се запази максимално от
наранявания /здравето/ както на пилотът, така и на публиката. Поради неспазване
на посоченото изискване картингът на ищцата се е „забил“ в телената мрежа
и в резултат на разкъсването й ищцата е
получила нараняванията. Нараняванията на
ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнение и на нормативно
установено задължение на ответника за обезопасяване на съоражението в
съответствие с чл.3,ал.1 от Нормите,
цитирани по-горе. В тази връзка следва да се посочи, че самият свидетел на
ответника – св.Г. признава, че на участъкът, в който е настъпил процесният
инцидент с ищцата, е имало и друг предходен инцидент, въпреки който не са взети
необходимите мерки от ответника за предотвратяване на следващи такива. С оглед
изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че е доказано бездействието
на ответника за изпълнение на нормативно възложеното му задължение за
обезопасяване на картинг – пистата, от
което бездействие , реализирано от неговите служители, пряко произтича
причиненото на ищцата физическо увреждане. Т.е.- доказани са елементите на
фактическия състав по чл.49 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за
недоказано възражението на ответника за съпричиняване основано на
твърдението , че ищцата е управлявала картинга
с висока скорост. От ответника , в съответствие с носената от него
доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, /правилно разпределена от първата инстанция с доклада по делото- както е
посочено и в постановеното по делото определение по чл.267 от ГПК/, не е
доказано това твърдение. Напротив, самият ответник признава с отговора на
исковата молба потвърждава факта , че на ищцата е бил предоставен за управление
по нейно искане картинг с възможно най-ниска мощност. Действително свидетелят Г.
заявява, че причина за настъпване на инцидента е била високата скорост при
управление на картинга от ищцата, но съдът не кредитира показанията му относно
този факт, като зачита неговата евентуална заинтресованост по реда на чл.172 от ГПК – като служител на ответника и отчита, че относно този факт показанията му
не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Платената от
ищцата сума от 100,00лв., установена с представената по делото разписка за
щетите, нанесени при инцидента на картинга съдът приема, че нямат правна
стойност на признание за вина за настъпването на инцидента. От показанията на
св.С., потвърдени от показанията на свидетеля на ответника – св.В.в се
установява, че сумата е била заплатена по настояване на служител на ответника,
/св.В./, а не доброволно от ищцата.
По отношение
на претърпяните от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесния инцидент
и дължимият размер на обезщетението за обезвредата им съдът приема следното:
От
представените по делото медицински документи / двете епикризи, издадени на
07.06.2016г. и 13.07.2016г. от УМБАЛ „Пирогов“ и съдебно-медицинското
удостоверение № 338/ 2016г. се установява, че в резултат на процесния инцидент
ищцата е получила разкъсно контузна рана
на втория пръст на лявата ръка, разкъсване на дорзалната аптоневроза,
травма на мускула разтегач и сухожилие.
Това увреждане е наложило оперативно възстановяване, като при операцията
е било извършено оперативно пришиване на дорзалната апоневроза, фиксация на ПИС
с една Кишнерова игла. Поставеният
имплант /Кишнерова игла/ е бил премахнат оперативно на 35 ден, като при втората
операция са били премахнати и прираствания около дигиталните нерви-декомпресия.
При отчитане на вида на увреждането; фактът , че то е наложило извършването на две
операции, от които тя е търпяла болки , като в рамките на 35 дни, през които
ищцата е била с поставен имплант /Кишнерова игла/, тя не е могла да си служи пълноценно с лявата
ръка , което обосновава логичния житейски извод, че тя била затруднена през
тези 35 дни ежедневно при битовото си и
хигиенно обслужване и е била и неработоспособна, /последният факт е установен с
представените 2 броя болнични листа/, при отчитане и на правно – релевантното
обстоятелство, че съгласно съдебно
медицинското удостоверение травмата е
причинила постоянно разстройство на здравето на ищцата, неопасно за живота, съответстващо по дефиницията на
чл.129,ал.2 от НК на средна телесна повреда, настоящият съдебен състав приема,
че определеното с обжалваното решение обезщетение от 5 000,0лв. репарира
по справедливост претърпяните от ищцата неимуществени вреди под формата на
физически болки и страдания.
По
исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД
– за обезщетения за имуществени вреди – за сумата от
824,01лв.- обезщетение за пропуснати ползи , изразяващи си в отрицателната
разлика между трудовото възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение по
болнични листове за периода 04.06.2016г.- 07.07.2016г. и за сумата от 60,60лв. -о обезщетение за
имуществени вреди, представляващи изплатени суми за медикаменти, прегледи и
медицински разходи във връзка с полученото телесно увреждане
По отношение на обезщетенията за горепосочените
имуществени вреди в жалбата на ответника не са изложени доводи, с които да е
мотивирана незаконосъобразността и/или неправилността на обжалваното решение.
Претърпяните от ищцата имуществени вреди са доказани с представените по делото
писмени доказателства- два броя болнични
листа и служебна бележка, издадена от работодателя на ищцата /л.17-л.19 от делото
на СРС/, от които е видна негативната разлика между трудовото възнаграждение,
което тя би получила за периода на временната нетрудоспособност и изплатеното й
обезщетение за този период, която разлика е в размер на присъдената й сума от
824,01лв.. А заплатените такси за медицински прегледи са доказани с
представените фактури и фискални бонове, издадени от УМБАЛ „Пирогов“ /л.20-л.26
от делото на СРС/, съответно- разходите за медикаменти – с фактурата и
фискалния бон, издадени от Аптеки „Ремедиум“ на л.27 от първоинстанционното
дело.
При
горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на въззивника-
ответник са направените от въззиваемата- ищца разноски по делото в размер на
800,00лв.- адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.07.2017г. на СРС, 120 състав, постановено
по гр.дело № 52 984/ 2016г. в
частта, с която „Фън спорт ООД е осъдено да заплати на Д.М.М. , на
основание чл.49 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД -
сумата от 5 000,00лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нанесена средна телесна
повреда и претърпени болки и страдания, стрес и уплах, довели до постоянно
разстройство на здравето в резултат на
инцидент, настъпил на 04.06.2016г. на картинг – писта, стопанисвана от
ответното дружество; сумата от 824,01лв. като обезщетение за пропуснати ползи ,
изразяващи си в отрицателната разлика между трудовото възнаграждение на ищцата
и полученото обезщетение по болнични листове за периода 04.06.2016г.-
07.07.2016г. ; сумата от 60,60лв. като обезщетение за имуществени вреди,
представляващи изплатени суми за медикаменти, прегледи и медицински разходи във
връзка с полученото телесно увреждане,
както и сумата от 235,38лв.- разноски
по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, като
го ОТМЕНЯ само в частта на дадената правна квалификация на предявените
искове с привръзката с нормата на чл.50
от ЗЗД.
В останалата
част, с която искът по чл.49 от ЗЗД, вр.
с чл.52 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 5 000,00лв.- до
пълния предявен размер от 7 000,00лв. като необжалвано,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Фън спорт ООД да заплати на Д.М.М. сумата от 800,00лв.- разноски по делото за
въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване само в частта на произнасяне по иска с правно основание чл.49 от ЗЗД,
вр. с чл.52 от ЗЗД- за обезщетение за неимуществените вреди пред ВКС в 1
месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2
от ГПК. В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.